Приложима ли е разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД в случай на договаряне на органен представител на търговско дружество лично със себе си?; 2.Разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира ли приложение при органното представителство на търговските дружества? Нормата на чл.145 ТЗ явява ли се специална по отношение на чл.40 ЗЗД? Налице ли е субсидиарност на първата спрямо втората норма или приложението им е независимо една от друга?

чл. 38, ал. 1 ЗЗД чл. 40 ЗЗД чл. 145 ТЗ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

[населено място] 10.03.2016г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2296/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Р., германски гражданин, против решение №18/ 09.02.2015г. по в.т.д. №178/ 14г. на ОС Добрич в частта,с която са потвърдени решение №99/ 12.06.2014г. и решение за допълване №141/ 02.09.2014г. по гр.д. №166/12г. на Районен съд – Балчик ,с които са отхвърлени като неоснователни предявените от него срещу [фирма] , Т. Д. К. и К. Ж. К. субективно и обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД; чл.40 ЗЗД и чл.34 ЗЗД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и допуснати процесуални нарушения. Наведени са твърдения за неправилно приложение на материалния закон при формиране изводите на въззивния съд по отношение на всеки от евентуално предявените искове. Претендира се обезсилване като недопустимо,евентуално - отмяна на решението като незаконосъобразно и уважаване на исковете.

Ответниците по касация [фирма] и Т. Д. К. са оспорили основателността на изложените в касационната жалба съображения.

С определение №729/03.08.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на ОС Добрич за проверка на допустимостта му ,а при наличие на такава – за разглеждане по същество в частта му по евентуално съединените искове по чл.26 ал.1 вр. чл.38 ал.1 ЗЗД и чл.40 ЗЗД по въпросите 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД в случай на договаряне на органен представител на търговско дружество лично със себе си?; 2.Разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира ли приложение при органното представителство на търговските дружества? Нормата на чл.145 ТЗ явява ли се специална по отношение на чл.40 ЗЗД? Налице ли е субсидиарност на първата спрямо втората норма или приложението им е независимо една от друга?,при констатирано противоречиво разрешаване на тези въпроси от съдилищата – основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

С предявената от Д. А. Р. – съдружник в [фирма] срещу това дружество, Т. Д. К. и К. Ж. К. искова молба са наведени твърдения за извършено от другия съдружник, в качеството му на управител на дружеството – ответникът Т. К., отчуждаване в своя полза на недвижим имот,собственост на дружеството.РС Балчик е сезиран с искане да прогласи за нищожна извършената продажба,като противоречаща на чл.38 ал.1 ЗЗД,установяващ забрана за договаряне сам със себе си , а евентуално – да го обяви за недействителен спрямо дружеството на основание чл.40 ЗЗД.

При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел,че за ищеца,като съдружник в ответното дружество,страна по атакуваната сделка,сключена между първите двама ответници, е налице правен интерес от предявяването на исковете,в който смисъл последните се явяват допустими и поради това ги е разгледал по същество. За да достигне до извода за отхвърляне на иска по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД,съдът е посочил,че органният представител,в което качество ответникът К. е действал от една страна при сключването на сделката , извършва действия съобразно дадената му от закона компетентност,което не е същинско представителство по гражданския закон.Приел е,че изразената от органния представител воля не е негова собствена воля като на субект,различен от юридическото лице,а воля на самото дружество. Доколкото органният представител е неделима част от юридическото лице евентуални ограничения във волеизявленията,направени от него, биха имали правно значение само в отношенията между юридическото лице и органа в обосноваване отговорността на последния по чл.145 ТЗ,но не биха били противопоставими на трети лица. Отчитайки систематичното място на разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД и липсата на аналогичен текст в Търговския закон или такъв,препращащ към общите разпоредби на гражданското право,въззивният съд е заключил,че разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД не може да бъде пренесена механично към органното представителство в търговското право,предвид неговите особености.От това е направил извод за неоснователност на претенцията за нищожност на сделката поради противоречието й с посочената разпоредба. Разглеждайки по същество и евентуално предявения иск за недействителност на договора,като сключен във вреда на представлявания /чл.40 ЗЗД/,въззивният съд го е намерил за неоснователен по съображения,че тази правна норма е валидна за случаите на законово и на доброволно представителство,но не и при органното представителство по ТЗ.Посочил е,че по отношение на последното е предвидена специална разпоредба,регламентираща отговорността на управителя за причинените на дружеството вреди /чл.145 ТЗ/. По съображения за неоснователност на тези искове,предвид предпоставката сделката да е обявена за нищожна, е отказал да уважи и иска по чл.34 ЗЗД.

Така постановеното решение на Добрички окръжен съд е валидно и допустимо само в частта по първия от разгледаните искове. Предявеният от съдружник установителен иск, с който се атакува действителността на сделка,извършена от дружеството, не би могъл да се приеме за лишен от правен интерес само въз основа на факта,че съдружникът не притежава самостоятелни права върху отчуждения имот,предмет на сделката.Правният интерес се обосновава и преценява винаги конкретно с оглед твърденията в процеса /в т.см. реш.№62/12.07.2011г. по търг.д.№458/10г. на ВКС,първо т.о., реш.№133/22.11.11г. по т.д.№17/11г. на ВКС,първо т.о. , реш.№83/18.07.11г. по т.д.№747/10г. на ВКС,първо т.о. и др./.В случая ищецът е навел съображения за опосредено рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия имот, собственост на дружеството ,върху имуществените му права като съдружник, които са част от неговите членствени права /на дял от печалбата или на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството/.Доколкото тези права са защитими по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, предвид заявените в исковата молба твърдения за липса изобщо на валидно решение на върховния орган на дружеството за прехвърляне на имота,което би могъл да атакува по посочения ред,правният интерес от оспорване действителността на отчуждителната сделка,страна по която е дружеството, следва да се счита обоснован.По този иск съдът дължи произнасяне по същество.

Евентуално предявеният от съдружника иск за недействителност, основан на разпоредбата на чл.40 ЗЗД е недопустим.Тази недействителност, видно от самия текст на разпоредбата е установена единствено в интерес на представлявания,който само би могъл да прецени дали и доколко е увреден от сключения от негово име от представителя му договор.Тази нищожност поради това не е абсолютна и на нея не биха могли да се позовават трети лица,включително съдружникът в представляваното дружество. На тази нищожност не е придадено от законодателя и относително действие спрямо определена категория трети лица,конкретно - спрямо съдружниците.Тя може да бъде прогласена изключително и само по иск на увреденото лице,в случая – дружеството, в който смисъл са и възприетите в т.3 на ТР №512.12.16г. по тълк.д.№5/14г. на ОСГТК на ВКС постановки.Липсва законова разпоредба, овластяваща съдружника да предявява от свое име права на дружеството,в изключение от забраната на чл.26 ал.2 ГПК. С оглед на това по този евентуален иск, предявен при липса на надлежна активна легитимация, съдилищата,като са разгледали спора по същество, са се произнесли недопустимо,поради което решенията им подлежат на обезсилване,а производството по този иск – на прекратяване.

По правния въпрос , във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението по иска за нищожност на сделката,основан на чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД.С представеното от касатора влязло в сила съдебно решение №104/16.04.2013г. по в.т.д.№104/2013г. на ВАпС, въпросът относно приложимостта на общата разпоредба на чл.38 ал.1 ЗЗД спрямо сделки, сключени между страни – юридическо лице, представлявано от неговия управителен орган и последния, в качеството му на физическо лице,е получил противоположно на даденото от въззивния съд разрешение.Прието е,че управителят на дружеството с ограничена отговорност няма право без изрично съгласие на общото събрание на съдружниците да издава в своя полза запис на заповед,с който да задължава дружеството в своя полза,нито,представлявайки дружеството, да признава негови задължения спрямо себе си,подписвайки като управител и в лично качество споразумение в този смисъл.

Настоящият състав на ВКС, Първо търговско отделение намира за правилна практиката,посочена в решението на ВАпС.Приложимостта на разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД в тясната хипотеза на предл.2 /при т.нар. „множествено представителство“/ към органното представителство на търговските дружества,когато се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества, е отречена с постановената задължителна съдебна практика - ТР №3/15.11.13г. по тълк.д.№3/13г. на ОСГТК на ВКС. Със същото е прието,че доколкото органният представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице,нему е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Към спора, повдигнат по настоящото дело, тази практика е неотносима,доколкото той касае приложението на първото предложение на чл.38 ал.1 ЗЗД към сделка на разпореждане с недвижим имот на търговско дружество с ограничена отговорност, извършена между дружеството,чрез неговия управител и последния като физическо лице – приобретател на имота. Предоставените на управителя на О. по силата на закона представителни функции /а не пълномощия по смисъла на общите разпоредби на гражданското право/ са свързани с осъществяването на търговската дейност на дружеството и поради това - с участието му в търговския оборот.Необходимостта от това да бъде гарантирана сигурността на последния в съответствие и с изискванията на европейското законодателство / чл.9 ал.1 от Първа директива на ЕС 68/151/ е наложило установяване по законодателен път на непротивопоставимост на въведените с дружествения договор или по решение на общото събрание ограничения в представителните функции на дружествените органи - чл.141 ал.1 изр.3 ТЗ и чл.235 ал.4 ТЗ /последната - касаеща акционерните дружества/. Недопустимостта на такова ограничаване е с оглед защитата на третите лица,участници в оборота,на които вътрешните за дружеството отношения са чужди. Тъй като при изразяване на воля за сключване на сделка от едно и също физическо лице в качеството му на управител на две различни търговски дружества,всяко от тях представлява самостоятелно обособен правен субект и поради това е външно за отношенията между другото и неговия управител лице, приложението на забраната на чл.38 ал.1 пр.2 ЗЗД се изключва от специалните норми на чл.141 ал.1 изр.3 ТЗ и чл.235 ал.4 ТЗ. По отношение на двете търговски дружества и на всички останали трети за сделката лица тя поражда действие,а евентуални вредоносни за всяко от тях последици от нея в отношенията му с неговия управител се уреждат по правилата за т.нар. „управителски деликт“.

Не така стои въпросът за приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД в хипотезата на предл.1 в случаите, когато управителят на търговското дружество сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо лице. Правоотношението между търговското дружество с ограничена отговорност и неговия управител възниква по силата на овластяване – с договор за възлагане на управлението /чл.141 ал.7 ТЗ/,който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо,че представителната му власт не възниква нито от разпоредба на закона,нито чрез упълномощаване /чл.36 ЗЗД/, вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице са отношения между представляван и представител,доколкото управителят действа от името и за сметка на дружеството,като придобива права и поема задължения,възникващи направо за последното,както е в случаите при пълномощие,съгласно разпоредбата на чл.292 ал.1 ЗЗД.Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект,воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл.38 ал.1 предл.1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице.

По тези съображения на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено, че в случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл.38 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Същото разрешение е възприето и в служебно известното на настоящия състав междувременно постановено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК решение по чл.290 ГПК №14/27.01.2017г. по т.д.№1453/14г. на ВКС, второ т.о.

С оглед отговора на въпроса, касационната жалба е основателна. Ответникът Т. Д. К. е сключил на 29.05.2008г. договор за покупко-продажба на недвижим имот,собственост на управляваното от него към този момент търговско дружество [фирма],с което е продал този имот на себе си.Продажбата е извършена в нарушение на забраната на чл.38 ал.1 предл.1 ЗЗД,което води до нейната нищожност,поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/. Възприетото от Окръжен съд Добрич разрешение на възникналия между страните правен спор,потвърждаващо в частта по този иск решението на РС Балчик, е неправилно и като такова,подлежи на касиране.Доколкото не са налице предпоставки за прилагането на чл.293 ал.3 ГПК настоящият състав се произнася с решение по същество,уважаващо предявения иск по чл.26 ал.1 пр.1 вр. чл.38 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Претенцията по чл.34 ЗЗД също е недопустима, тъй като легитимирани да искат връщане на даденото по нищожната сделка са само страните по нея, каквато ищецът не е.Поради това решението на ОС Добрич в частта,с която е потвърдено решението на РС Балчик,с което този иск е бил разгледан по същество и отхвърлен, подлежи на обезсилване, а образуваното по него производство – на прекратяване.

В полза на касатора следва да бъдат присъдени направени за производството пред всички инстанции разноски в размер на 3365,68 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №18/09.02.2015г. по в.т.д.№178/14г. на ОС Добрич в частта,с която са потвърдени решение №99/12.06.2014г. и решение за допълване №141/02.09.2014г. по гр.д.№166/12г. на Районен съд – Балчик в частта,с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. А. Р.,гражданин на Германия, срещу [фирма] , Т. Д. К. и К. Ж. К. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за нищожен, като противоречащ на закона – чл.38 ал.1 пр.1 ЗЗД, сключения между [фирма],чрез управителя му Т. Д. К. от една страна и Т. Д. К. от друга, обективиран в нотариален акт №137, том V,рег.№3020,дело №593/2008г.,съставен на 29.05.2008г. от нотариус О. О. с рег.№109 и с район на действие РС Б., договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 1000 /хиляда/ кв.м.,находяща се в местността „Таушан тепе“,представляваща имот с идентификатор 53120.16.41 /пет,три едно,две,нула,едно,шест,четири,едно/ по кадастралната карта на [населено място],общ.Б.,одобрена със заповед №300-5-82/03.10.2003г. на изп.директор на АГКК и изменена със заповед №КД-14-08-Б-1498/24.08.2007г. на началника на С.-Д.,при граници и съседи на имота: имот с идентификатор 53120.16.247, имот с идентификатор 53120.16.42, имот с идентификатор 53120.16.76 и имот с идентификатор 53120.16.48.

ОБЕЗСИЛВА решение №18/09.02.2015г. по в.т.д.№178/14г. на ОС Добрич и потвърдените с него решение №99/12.06.2014г. и решение за допълване №141/02.09.2014г. по гр.д.№166/12г. на Районен съд – Балчик в частите им,с които е отхвърлен като неоснователен искът срещу [фирма] , Т. Д. К. и К. Ж. К. с правно основание чл.40 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по него като недопустимо.

ОБЕЗСИЛВА решение №18/09.02.2015г. по в.т.д.№178/14г. на ОС Добрич и потвърдените с него решение №99/12.06.2014г. и решение за допълване №141/02.09.2014г. по гр.д.№166/12г. на Районен съд – Балчик в частите им,с които е отхвърлен като неоснователен искът срещу [фирма] , Т. Д. К. и К. Ж. К. с правно основание чл.34 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по него като недопустимо.

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица]бл.37 вх.А ап.14,Т. Д. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес гр.-В. [улица] ет.5 ап.11 и К. Ж. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес гр.В. [улица]бл.37 вх.А ап.14 да заплатят на Д. А. Р.,гражданин на Германия,със съдебен адрес [населено място] [улица] вх.А ет.1,адв.М.Т. и адв.С.Б. сумата 3365,68 лв. разноски за производството пред всички инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.