Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване?

чл. 30, ал. 1 ЗН 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130/2016 г.

гр.София, 24.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 878 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 249 от 14.06.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5379 от 20.07.2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 14293/2012 г. - в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване ?” предвид констатацията, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Р № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., както и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса „В хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, има ли право преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на покойния съпруг-дарител чрез намаление на съвместно извършеното дарение ?” , тъй като дадения с обжалваното решение отговор е в противоречие с възприетото с Р от 04.05.1996 г. по гр.д.№ 2185/1992 г. на СГС, ІІ „а” г.о.

С атакуваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, СГС е отменил решението от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 28326/2008 г. на Софийски районен съд, 66 с-в, в частта, в която всяка от ответниците по иска Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. поотделно е осъдена да заплати на всяка от ищците В. И. Т. и Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН сумите от по над 4 572,97 лв. до 5 462,67 лв., представляващи стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани части, с които (1) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на В. И. Т. в размер на 5/24 от наследството на Н. Т. Т., като е намалено с 16388,01/55990 ид.ч. дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от имот, представляващ дворно място от 1 025 кв. м., съставляващо парцел VIII - 508 в кв. 3, м. Н. по плана на [населено място], заедно с едноетажна жилищна сграда, застроена на около 70 кв. м. от две стаи, вестибюл, кухня с мазе под вестибюла; гараж към улицата, застроен на 18 кв. м. до самата жилищна сграда и лятна кухня в дъното на двора, застроена на около 15 кв. м. с актуалния регулационен статут - ПИ пл. номер 899, попадащ в УПИ VIII - 111 и VII - 111 за жилищно строителство в кв. 3 от РП и дворищна регулация, утвърдена с Решение 34 по протокол 32 от 10.12.2001 г. на СОС и Заповед РД - 09 – 185 от 13.07.2006 г. на кмета на район Нови Искър, като е постановено на основание чл. 36, ал. 2 ЗН наследниците на Б. Н. Т. и ответници по делото Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. да задържат дарената на наследодателя им Б. Н. Т. 1/2 идеална част от описания имот; (2) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на Т. Н. М. в размер на 5/24 от наследството на Н. Т. Т., като е намалено с 16388,01/55990 ид.ч. дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. на описания по-горе недвижим имот, като е постановено на основание чл. 36, ал. 2 ЗН наследниците на Б. Н. Т. и ответници по делото Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. да задържат дарената на наследодателя им Б. Н. Т. 1/2 идеална част от описания имот; (3) всяка от ответниците Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. е осъдена да заплати на В. И. Т. и Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН сумата от по 4 572,97 лв., представляваща стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г. и (4) е отхвърлен предявения от В. И. Т., Т. Н. М. и Р. Н. Ц. против Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. иск за делба на описания по-горе недвижим имот, предмет на договора за дарение от 1984 г.

Касационното обжалване е допуснато в обжалваните от касаторките части, с които е потвърдено решението на СРС в частите, в които (1) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на В. И. Т. по предявения от нея срещу Н. Г. Т. и Н. Б. Т. иск за намаление на дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г.; (2) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на Т. Н. М. по предявения от нея срещу Н. Г. Т. и Н. Б. Т. иск за намаление на дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. и (3) ответниците Н. Г. Т. и Н. Б. Т. са осъдени всяка една от тях да заплати на всяка от ищците В. И. Т. и на Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН суми от по 4 572,97 лв., представляващи стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г.

Касаторките Н. Б. Т. и Н. Г. Т. чрез адвокат Й. Ц. от САК поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон относно определяне кръга на пасивно легитимираните да отговарят по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН лица и относно възможността преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на запазената част от наследството на покойния си съпруг посредством намаляване на съвместно извършено от двамата дарение на имот в режим на съпружеска имуществена общност. Молят решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от ВКС, като се постанови отхвърляне на исковете. Претендират присъждане на разноски.

Ответниците по касация В. И. Т. и Т. Н. М. не са депозирали отговори по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК и не вземат становище в рамките на настоящото производство.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:

По делото е установено, че през 1965 г., по време на брака му с В. И. Т., Н. Т. Т. е придобил собствеността върху дворно място в [населено място]. През 1984 г. Н. и В. Т. съвместно дарили на сина си Б. Н. Т. имот, представляващ самостоятелна обособена част от придобитото през 1965 г. дворно място, а именно процесния парцел VIII - 508 с площ от 1 025 кв. м., в кв. 3, м. Н. по плана на [населено място], заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ около 70 кв. м., гараж към улицата, застроен на 18 кв. м. до самата жилищна сграда и лятна кухня в дъното на двора с площ около 15 кв. м., който понастоящем представлява ПИ с пл. номер 899, попадащ в УПИ VIII - 111 и VII - 111 за жилищно строителство в кв. 3 от РП и дворищна регулация, утвърдена с Решение 34 по протокол 32 от 10.12.2001 г. на СОС и Заповед РД - 09 – 185 от 13.07.2006 г. на кмета на район Нови Искър. Облагодетелстваният от дарението Б. Н. Т. е починал на 08.10.1995 г. и е оставил като наследници по закон съпруга (Н. Г. Т.) и две дъщери (Н. Б. Т. и В. Б. Т.). На 01.08.2007 г. починал и единият от дарителите - Н. Т. Т., който е оставил като наследници по закон съпруга (В. И. Т.), две дъщери (Т. Н. М. и Р. Н. Ц.) и - по право на заместване – низходящите на починалия преди него син Б. Н. Т. (Н. Б. Т. и В. Б. Т.). С искова молба от 18.09.2008 г. В. И. Т., Т. Н. М. и Р. Н. Ц. са поискали да бъде възстановена запазената им част от наследството на Н. Т. Т. чрез намаляване на дарението, извършено през 1984 г. Претенцията е насочена срещу наследниците на облагодетелстваното лице – съпругата Н. Г. Т. и дъщерите Н. Б. Т. и В. Б. Т.. Не се твърди и не се установява ищците В. И. Т., Т. Н. М. и Р. Н. Ц. да са приели по опис наследството на Н. Т. Т.. Установено е, че общата стойност на наследствената маса възлиза на 150 527,54 лв., а разполагаемата 1/6 част - на 25 087,92 лв. Общият размер на запазената част възлиза на 125 439,62 лв., т.е. по 31 359,90 лв. за всяка от ищците. Наследственият дял от чистата стойност на наследството за всяка от ищците е установен в размер на по 14 971,89 лв., поради което е формиран извод, че запазената част на В. И. Т. и Т. Н. М. е накърнена с разликата между стойността на запазената част и стойността на дела – 16 388,01 лв. Районният съд е отхвърлил иска на Р. Н. Ц., тъй като след прихващане на извършено в нейна полза дарение е прието, че запазената част от наследството на баща й не е накърнена (в тази част решението на СРС е влязло в сила). Поради факта, че стойността на дарената 1/2 идеална част от имота (размера на правата на дарителя-наследодател в случай, че имотът бе в патримониума му към момента на прекратяване на СИО) възлиза на 55 990 лв. и не надвишава сбора от разполагаемата част и размера на запазената част на Б. Т. от наследството на баща му, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН съдът е постановил ответниците да задържат дарената част. Запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. са възстановени, като дарението на 1/2 идеална част от имота е намалено с 16 388,01/55 990 части и ответниците са осъдени да заплатят на тези две ищци суми в размер на по 4 572,97 лв., определени въз основа на установената във въззивното производство актуална пазарна стойност на дареното имущество. Като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила в частта, с която предявените от В. И. Т. и Т. Н. М. искове по чл. 30 ЗН са уважени срещу В. Б. Т..

Въззивният съд е приел, че ,предвид имуществения характер на правото по чл. 30 ЗН, то, както и кореспондиращото му задължение са наследими и съответно - пасивно легитимирани да отговарят по исковете за възстановяване на запазена част се явяват всички наследници на надареното лице, и в хипотеза, когато то е починало преди дарителя. В това число се включва и съпругата на надареното лице, независимо, че ищците не са приели наследството на дарителя по опис, тъй като ответниците участват в производството като наследници на Б. Н. Т. и следва да се считат за непосредствено призовани към наследяване. По отношение на активната легитимация е приел, че съпругата на дарителя (ищцата В. И. Т.) е легитимирана да предяви иск за възстановяване на запазената част от наследството на съпруга си, която е накърнена с дарение, по което и тя е дарител. Този извод е обоснован с мотива, че правното й положение на дарител по договора касае прехвърлянето само на собствената й част от имота, представлявал СИО. Ако имотът не беше прехвърлен, към момента на смъртта на наследодателя СИО би била прекратена (чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 27 СК от 1985 г., отм. и 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху него би представлявала част от притежаваните от наследодателя права. Накърняването на запазената част винаги има стойностно изражение и за него е без значение субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане.

По съображения, че дареният имот не се връща в наследството, т. е. не представлява съсобствена вещ, съдът е отхвърлил иска за делба.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

По въпроса „Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване ?” :

В доктрината и практиката е несъмнено разбирането, че правото на възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател. На това право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане (завещание или дарение) лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Това задължение също е имуществено и е установено от Закона без оглед личността на облагодетелстваното лице. Извод за противното не следва от обстоятелството, че договора за дарение се сключва с оглед личността на надарения, защото потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН брани правата на трети по отношение на договора лица – наследниците на дарителя, поради което за правото (и кореспондиращото задължение) по чл. 30, ал. 1 ЗН са ирелевантни мотивите за сключването на договора за дарение. С оглед характеристиките на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗН се налага извода, че същото е наследимо. Както е прието с Р № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., и в хипотеза, когато облагодетелстваното лице е починало преди да се открие наследството на лицата, разпоредили се безвъзмездно със свое имущество в негова полза, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде проведен успешно, като пасивно материално-правно са легитимирани наследниците на надарения (в хипотеза на съставено завещание, в полза на лице, което е починало преди завещателя, безвъзмездното разпореждане изобщо няма да произведе действие на основание чл. 20 ЗН, поради което и обсъжданият въпрос не визира този вид безвъзмездни разпореждания). Дарението на недвижим имот води до придобиване от надарения на имущество без насрещна престация, при което обаче е възможно да бъде накърнено правото на лица, които се ползват с особената закрила по чл. 28 ЗН. По тази причина не е налице основание да се поддържа, че с разпростиране действието на възможността да се иска възстановяване на запазена част срещу наследниците на починалия преди дарителя надарен, по отношение на тези наследници се прилага санкционна последица, каквато не е съществувала в патримониума на наследодателя им. С разпоредбите на чл. 28 – чл. 37 ЗН Законът не преследва ангажирането на отговорност за противоправно поведение, а цели постигането на баланс между интересите на безвъзмездно облагодетелствалите се (а такива са както надарения, така и неговите наследници) и наследниците на дарителя със запазена част. Ето защо изобщо не може да се говори за санкционен характер нито на разпоредбите, нито на подчиняването на наследниците на починалия преди дарителя надарен на посочените правни норми. Не може да се подкрепи тезата, че наследниците на надареното лице не са легитимирани да отговарят по предявеното спрямо тях право по чл. 30 ЗН, основана на аргумент, че в чл. 34, чл. 36 и чл. 37 ЗН е използван термина „надарен”, а не се споменава за наследници на надареното лице. Това е така, защото в нормативния текст законодателят използва термина, с който се обозначават страните по гражданското правоотношение, а в случаите, когато съответните права са наследими, регламентацията по общо правило разпростира своето приложение и спрямо универсалните правоприемници.

В хипотезата, обусловила разглеждания правен въпрос, са възможни два подварианта: (1) надареният да е низходящ на дарителя и така да попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя, или (2) да не представлява такова лице. Независимо от това за кой от двата подварианта става въпрос, следва да се отчете обстоятелството, че правото по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява не срещу самия надарен (предвид смъртта му), а срещу различни от него лица. В първия от посочените варианти низходящите на надарения също попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН) и по отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемане на наследството по опис. По отношение на всички останали възможни наследници на надарения, обаче, успешното провеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН винаги изисква да се съобразява разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН. В частност – по отношение на съпруга/съпругата на починалия преди дарителя надарен негов низходящ следва да се има предвид, че не съществува предвидена от закона възможност (с оглед забраната за бракове между близки роднини) такъв съпруг да попада в кръга на призованите към наследството на дарителя. Ето защо и с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК предявения срещу такъв съпруг иск по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде уважен, само ако упражняващите правото по чл. 30, ал. 1 ЗН са приели наследството по опис. Именно поради отсъствието на тази материално-правна предпоставка (а не поради принципна невъзможност срещу съпруг на надареното лице да бъде уважен иск по чл. 30 ЗН) в случая, който е разрешен с Р № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., по цитираното дело искът срещу съпруга е бил отхвърлен като неоснователен.

По въпроса „В хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, има ли право преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на покойния съпруг-дарител чрез намаление на съвместно извършеното дарение ?”:

Констатирано е наличието на противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като даденият с обжалваното решение отговор е в противоречие с Решение от 04.05.1996 г. по гр.д.№ 2185/1992 г. на СГС, ІІ „а” г.о. В последното е прието, че правото да се иска възстановяване на запазена част е имуществено и наследимо, но когато хипотезата касае извършено от наследодателя дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност (в конкретния случай – при действието на СК от 1968 г., при което дарението е осъществено със съгласието на впоследствие преживялата съпруга), то се стига до сливане на субектите на наследника и дарителя. В такава хипотеза да се признае право на преживелия съпруг да получи възстановяване на запазена част посредством намаляване на извършеното от съпруга-дарител дарение би означавало да се постигне отмяна на извършено дарение на основание, различно от изчерпателно регламентираните в чл. 227 ЗЗД, което е недопустимо.

При условията на чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд приема, че правилно е разрешението, дадено с обжалвания акт, а практиката, обективирана с Решение от 04.05.1996 г. по гр.д.№ 2185/1992 г. на СГС, ІІ „а” г.о. е неправилна по следните съображения:

Не съществува установена от Закона пречка преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на съвместно извършеното дарение, обект на което е била вещ в режим на съпружеска имуществена общност. Липсата на подобно дарствено разпореждане би имала за последица включването на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху вещта в наследството на покойния съпруг-дарител - предвид прекратяването на съпружеската имуществена общност при равни дялове за съпрузите. При това положение и съобразно чл. 9 ЗН преживелият съпруг-дарител несъмнено би наследил – самостоятелно или наред с други наследници – тази 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху вещта. Единствена пречка за придобиването на такива права се явява извършеното дарение. В тези случаи не е налице сливане на субектите на наследника и дарителя и с предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се постига отмяна на извършено дарение на основание, различно от изчерпателно регламентираните в чл. 227 ЗЗД. Ето защо в хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, преживелият съпруг-дарител има право да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на половината от съвместно извършеното дарение.

По основателността на касационната жалба:

Изложеното в тълкувателните мотиви на настоящото решение налага извода, че въззивното решение е съобразено с отговора на втория от разгледаните правни въпроси, съответно – както ищцата Т. Н. М., така и ищцата В. И. Т. е активно материално-правно легитимирана по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. С оглед отговора на първия от разгледаните правни въпроси ВКС приема, че въззивното решение е правилно в частта, в която исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявени от В. И. Т. и Т. Н. М. са уважени срещу ответницата (касатор) Н. Б. Т., но е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 30, ал. 2 ЗН) в частта, в която исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявени от В. И. Т. и Т. Н. М. са уважени срещу ответницата (касатор) Н. Г. Т.. Тъй като В. И. Т. и Т. Н. М. не са приели по опис наследството на Н. Т. Т., а ответницата Н. Г. Т. не попада в кръга на лицата, призовани да го наследят, то не е налице материално-правна предпоставка за уважаване на тези претенции. Ето защо в посочената част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това (при отсъствие на предпоставките по чл. 293, ал. 3 ГПК) да се постанови отхвърляне на исковете, предявени срещу Н. Г. Т.. По отношение на останалата допусната до касация част решението е правилно, тъй като заявените с касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон (съставляващи едновременно и доводи по тълкуването на Закона във връзка с поставените и разгледани по-горе правни въпроси) са неоснователни, съответно - не се установява наличието на отменителни основания по чл. 281 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата (касатор) Н. Г. Т. има право да й се присъдят разноските за трите инстанции, направени от нея за защитата й по предявените от В. И. Т. и Т. Н. М. искове, които възлизат общо на сумата 2 731,05 лв., включващи сумата 1 201,06 лв. за защита пред ВКС (съобразно списъка от л. 48 и доказателствата за плащания), сумата 1 040 лв. за защита пред СГС и сумата 489,99 лв. за защита пред СРС (при съобразяване на вече присъдените от СРС разноски). Предвид решението по съществото на спора ответницата (касатор) Н. Б. Т. няма право да й се присъдят разноски за защита както пред ВКС, така и пред СГС.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 5379 от 20.07.2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 14293/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 28326/2008 г. на Софийски районен съд, 66 с-в в частите му, с които : на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на В. И. Т. по предявения от нея срещу Н. Г. Т. иск за намаление на дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на Н. Г. Т. - Б. Н. Т., обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г.; на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на Т. Н. М. по предявения от нея срещу Н. Г. Т. иск за намаление на дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на Н. Г. Т. - Б. Н. Т., обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. и ответницата Н. Г. Т. е осъдена да заплати на всяка от ищците В. И. Т. и Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН суми от по 4 572,97 лв., представляващи стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г.,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Т., ЕГН [ЕГН] и Т. Н. М., ЕГН [ЕГН] срещу Н. Г. Т., ЕГН [ЕГН] искове с правно основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН за възстановяване на запазените им части от наследство, оставено от Н. Т. Т. чрез намаление на дарението, извършено от Н. Т. Т. в полза на наследодателя на Н. Г. Т. - Б. Н. Т., обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г.

ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН [ЕГН] и Т. Н. М., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Г. Т., ЕГН [ЕГН] сумата 2 731,05 (две хиляди седемстотин тридесет и един лева и пет стотинки) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 5379 от 20.07.2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 14293/2012 г. в останалата допусната до касационно обжалване част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: