№ 3

[населено място], 15.05.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3121/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 192/22.06.2015 год. по т.д.№ 196/2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9/07.01.2015 год. по т.д.№ 1567/2014 год. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] – [населено място] иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД – за сумата 64 672,51лева,подлежаща на връщане,поради отпаднало основание / отмяна на раздел ІІІ т.12 от Решение № Ц – 33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, с влязло в сила съдебно решение № 4083/25.03.2013 год. на ІV отд. на ВАС/, цена за достъп на ищеца, като производител на електроенергия от възобновяеми източници, до електропреносната и електро разпределителната мрежи, заплатена по фактура № [ЕГН]/06.11.2012 год., претендирана ведно със законната лихва върху същата от подаване на исковата молба. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно игнорираните от съда правни последици на отмяната,с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт / Решение на ДКЕВР № Ц – 33/14.09.2012 год., отменено в частта му по раздел ІІІ,т.12 с решение № 4083 /25.03.2013 год. по адм.д. № 12494/2012 год. на тричленен състав на ВАС, потвърдено от петчленен състав на ВАС, с решение № 8937/19.06.2013 год. по адм.дело № 6082/2013 год., с който индивидуален административен акт са били определени временни цени за достъп до електроснабдителната и електроразпределителната мрежи, по които на ищеца е била начислена и събрана цена за достъп /, спрямо основанието за заплащане на цената, респ. отреченото от съда отпадане на това основание с обратна сила. Касаторът обосновава довод за изобщо невъзникнало с ответника правоотношение, поради липса на сключен договор за достъп, както и при липса на предпоставки за валидното му сключване, с оглед едва последващо утвърдени Общи условия, изискуеми от ЗЕВИ. Поради това счита, че единственото правно основание за плащането е самото решение на ДКЕВР и отмяната му е достатъчна да обоснове основателност на иска,на така заявеното правно основание. Алтернативно, касаторът обосновава тезата, че нормативно основание за заплащане цена на достъп, дължима от производителя на електрическа енергия, освен когато не е и потребител на същата за производствените си нужди, в случая няма, тъй като мястото на прехвърляне собствеността върху произведената от него енергия, в полза на [фирма] , с което дружество има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия – е границата на собственост между централата и мрежата / където е разположено СТИ /, а няма доказателства ответното дружество да предоставя услугата достъп, в обслужване сключени от ищеца с трети лица договори за изкупуване на електрическа енергия.

Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба. Счита, че решението не е постановено в противоречие със закона и е правилно и законосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че съществуването на правоотношение по предоставяне на достъп, съгласно чл.84 ал.3 ЗЕ, е задължително условие за изпълнение договорите за покупко-продажба на електрическа енергия. След като договор за покупко-продажба на електрическа енергия е доказано сключен, то е съществуващо и правоотношение по предоставяне на достъп, като правопораждащият факт и съдържанието на същото са нормативно установени. Според страната, решение № Ц–33/14.09.2012 год. на ДКЕВР не е правопораждащ го факт,тъй като цената на услугата е само част от съдържанието на правоотношението, като обосновава извод за сключване на договора за достъп чрез издаването на данъчни фактури от ответника, респ. приемането и разплащането им от ищеца, без възражения, доколкото фактурите материализират същественото съдържание на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, вкл. цената, при нормативно , изрично уредена като задължителна, възмездност на услугата.

С определение №726/03.08.2016 год.,касационното обжалване е допуснато по въпроса : „Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/, определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа, обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД ?„.Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на атакуваното въззивно решение с влязло в сила решение № 1059 по гр.д.№ 1273/2014 год. на Варненски окръжен съд.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съгласно доводите и възраженията на страните и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, съобрази следното :

Ищецът твърди,че платената от него, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /фотоволтаична централа/,цена по фактура № [ЕГН]/06.11.2012год.,за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество подлежи на връщане, тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, съгласно Решение № Ц–33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, отменено в съответната му част, с влязло в сила решение на ВАС. Ищецът счита, че с отмяната на решението на ДКЕВР, с действие спрямо всички и обратно действие, вкл. по отношение на разпореденото му предварително изпълнение, е отпаднало основанието за заплащане на цената.

За да отхвърли иска,въззивният съд е приел,че ищецът е едновременно производител на електрическа енергия – ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а б.„а” пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ, а от друга - потребител на мрежата,тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващи устройства, по смисъла на т.41а б.”а” пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ.Приел е,че съгласно действащата нормативна уредба доставката на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа се извършва на договорно,възмездно основание,като при несключен договор същественият елемент „цена„ се замества с административен акт / решение на ДКЕВР /. Съдът е приел,че между страните е налице валидно възникнало и съществуващо към процесния период правоотношение по фактически предоставен достъп до електроразпределителната мрежа, за който е заплатена цена,съгласно решение № Ц–33/14.09.2012 год. на ДКЕВР.Макар отмяната на Решение Ц – 33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, с влязло в сила решение на ВАС, да има обратно действие / като не е отречено и заличаването с обратна сила правните последици на предварителното му изпълнение /, тази отмяна, според съда,не се отразява на валидността на облигационното правоотношение между страните, законово регламентирано, вкл.относно възмездността на предоставяната услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”. С отмяната му не отпада правното основание за заплащането на цена за достъп, предоставянето на който в процесния период не е било спорно, а единствено остава неопределен размера на същата, т.е.не акта на ДКЕВР е основанието за плащане на цената, нито с отмяната му се прекратява правоотношението по достъпа,а възниква единствено задължение за преуреждане на разменените престации. Съдът е обосновал извод, че доколкото, с оглед съотношението между определените временни, макар отменени,и дължимите окончателни цени,все още неопределени, поради неприключило / към този момент / обжалване на решение № Ц – 6 от 13.03.2014 год. на ДКЕВР, би било налице различие, обуславящо неоснователно за ищеца разместване на имуществени блага,то би било преодолимо чрез компенсаторни мерки / аналогично на тези по решение № КМ – 1 / 13.03.2014 год. на ДКЕВР /.

Видно от мотивите, въззивното решение е в унисон с междувременно създадена,задължителна за същия съдебна практика - решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / реш. № 155 по т.д.№ 2611 / 2014 год., реш.№ 157 по т.д.№ 3018 / 2014 год., реш.№ 7 по т.д.№ 3196 / 2014 год., реш.№ 28 по т.д.№ 353 / 2015 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 212 по т.д.№ 2956 / 2014 год. на І т.о. на ВКС и др. / - в които е прието, че влязлото в сила решение,с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц–33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР, има обратно действие. В част от решенията изрично е прието, че правоотношението по предоставяне услугата достъп на производителите на електроенергия от ВИ до електроразпределителните мрежи / в хипотезата, уредена от пар. 197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ , обн.ДВ бр. 54 в сила от 17.07.2012 год. / възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и административноправен – решението на ДКЕВР, за определяне на временна цена за достъп, като съществен елемент на сделката / така реш. № 155 по т.д.№ 2611 / 2014 год., реш.№ 157 по т.д.№ 3018 / 2014 год., реш.№ 7 по т.д.№ 3196 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС / . Прието е, че с отпадане с обратна сила на административноправния елемент / Решение № Ц – 33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР, поради отмяната му с влязло в сила решение на Върховен административен съд /,отпада и основанието за дължимост на цената. В друга част от решенията очевидно се изхожда от регулативното действие на решението на ДКЕВР и спрямо условията на достъп до Е./Е., в случаите на бездействие на страните да сключат дължимите, съгласно чл.84 ал.2 вр. с чл.104 ЗЕ договори , макар да не е формулирано изрично - така реш. № 28 по т.д.№ 353 / 2015 год. на ІІ т.о. и реш.№ 212 по т.д.№ 2956 / 2014 год. на І т.о. на ВКС - и изрично прието в реш.№ 128 по т.д.№ 2354/ 2015 год.ІІ т.о., реш.№ 171 по т.д.№ 3046/2015 год. ,реш.№ 213 по т.д.№ 3398 / 2015 г. и реш.№ 100 по т.д.№ 707 / 2015 год. на І т.о. на ВКС /. Всички така постановени решения, обаче, са потвърдили правната квалификация на претенцията за връщане на платената цена – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД.

Отговор на поставения тук правен въпрос е даден с решение на настоящия състав № 58 / 16.08.2016 г. по т.д.№ 332/2015 год. на І т.о. на ВКС, в следния смисъл : Отмяната, по реда на АПК ,с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР/,определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,на операторите на електроразпределителни мрежи, временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД / по аналогия с хипотеза предвидена в ППВС № 1/1979 год./

Даденото разрешение съставът продължава да споделя / така последващо постановени реш.№ 213 по т.д.№ 3398/15 год., реш.№ 100 по т.д.№707/15 год. , реш.№171 по т.д.№ 3046/2015 год. І т.о. ./, съгласно подробно изложените в цитираното решение мотиви, обобщено свеждащи се до възприемане на тезата, че основание за плащането на цената за достъп, в случаи на заварени от влизането в сила на пар.197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн.ДВ бр. 54, в сила от 17.07.2012 год./, вече сключени от производители на електрическа енергия / вкл. от възобновяеми източници / договори за изкупуването й, когато не бъдат изпълнени изискванията на чл.84 ал.2 ЗЕ/ в относимата му към процесния период и съответно към издаването на решение № Ц-33 на ДКЕВР редакция – нова,обн. ДВ бр.54 в сила от 07.07.2012 год./, т.е. когато не бъдат сключени,в двумесечен срок от влизане в сила на закона, договори за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа, в които договори следва да се уреди не единствено цената за достъп, но и съдържанието на насрещната, от страна на ответното дружество престация – „условията за достъп до електроразпределителната мрежа„/, е Решението на ДКЕВР, постановено на основание разпоредбата на пар.197 ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн.ДВ бр.54 в сила от 17.07.2012 год./,в съответствие със законовите правомощия на регулаторния орган съгласно чл.32 ал.4 вр. с чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ. Разпоредбата на пар.197 ал.2 ПЗР на ЗЕДЗЕ урежда административна намеса в, подлежащо по закон на урегулиране чрез договор,гражданско правоотношение, в случаите на бездействие на страните по същото, за уговаряне на същественото му съдържание, която намеса е предпоставена от обществената значимост на това урегулиране и невъзможността да бъде игнорирано, чрез простото преустановяване на вече осъществено, без предварително сключен договор за достъп, фактическо присъединяване и достъп, като рефлектиращо върху гарантирани от закона, вече възникнали права както на самите производители на електрическа енергия,така и на правата на други правни субекти /„ползватели на мрежите”/.Относно компонентите по ценообразуването,изводими от правата и задълженията по „диспечирането,предоставянето на студен резерв и други допълнителни услуги” / чл.84 ал.2 ЗЕ – поначало неизчерпателна правна норма /, липсва споразумение между страните, нито същите са установими от самите фактически действия по осигуряван достъп за конкретния ползвател на Е.. От същите не би могло да се индивидуализира съдържанието на поетите от субектите по правоотношението за достъп до Е., към които са адресирани временните цени, определени от ДКЕВР, насрещни права и задължения / в отличие от тези на останалите ползватели на мрежата /, за да би се приел за осъществил се частноправен елемент на договор,с иначе смесен фактически състав / редвид решението на ДКЕВР,като определящо временната цена за достъп/.Този извод се подкрепя и от самата редакция на пар.197 ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ, визираща „временен„ характер на определяните от ДКЕВР цени, „до сключването на договор”, спрямо условията на който и конкретно - цената по същия, Комисията няма изключително регулативно правомощие, а правомощието за утвърждаване предложени от съответните оператори и производители, предварително обявени цени, като пределни / чл.36а ЗЕ /. След като с дължимото от ДКЕВР решение са определими именно условията на достъпа до Е., то с отмяната му / впрочем предвид неопределеността им / , с обратна сила е отпаднало изцяло основанието, на което ответникът е получил исковата сума, а не само съществен елемент на договора за достъп до Е. – цената / така и в реш.№ 128 по т.д. № 2354 / 2015 год. на ІІ т.о. на ВКС /. Поради това и не подлежи на коментар довода на ответника за заместването й с приложението на чл.326 ал.2 ТЗ.

Настоящият състав споделя приетото в преждецитираните решения относно обратното действие на постановената отмяна на Решение № Ц-33 на ДКЕВР, като изводима по арг. от чл.195 ал.1 АПК и изрично уреденото действие занапред на отмяната единствено на подзаконовите нормативни актове,какъвто характер решението на ДКЕВР няма.По аналогия с хипотеза в ППВС № 1/1979 год., което не съдържа изчерпателно изброяване на приложимите към чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД случаи, но допуска и „основание„, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, различно от сделка , по отношение която е установена унищожаемост или която е развалена, с оглед настъпването на последващ сключването й юридически факт, отмяната на порочен административен акт / аналогично на отмяна на съдебен акт, послужил като основание за имущественото разместване /, уреждащ правоотношението между гражданскоправни субекти по силата на законова разпоредба за издаването му, като такъв с привременно регулативно действие / - Решение № Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР / обременено от порок, при това различен от нищожност/, обуславя връщане на даденото, въз основа на постановеното предварително изпълнение на същия, на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД.

С оглед преждеизложеното, фактическото съществуване на предоставен достъп до Е. , независимо от уредената от закона възмездност на услугата „достъп„,при липса на договор, респ. при липса на утвърдени временни условия на достъпа, вкл. цена, от регулаторния орган – КЕВР, не съставлява довод за запазено правно основание за възмездна размяна на престации между страните по спора, противно на възприетото от въззивния съд и споделяно от ответника.

По основателността на касационната жалба :

Релевантните за произнасяне по спора факти и обстоятелства са установени и не се налага извършването на нови или повтаряне на вече извършени съдопроизводствени действия,поради което настоящият състав дължи произнасяне по същество.

Безспорно между страните е ,че ищецът – касатор е собственик на фотоволтаична централа - производител на електрическа енергия, като за фактически предоставен, без подписан договор съгласно пар.197 ал.1 ПР на ЗИДЗЕ, достъп до електроразпределителната мрежа, чийто оператор е ответното дружество, е заплатил процесната сума от 64 672,51 лв., съгласно фактура № [ЕГН]/06.11.2012 год., като цена за достъп, по утвърдени с Решение № Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР временни цени. Решение № Ц – 33/14.09.2012 год.е отменено в относимата му за спора част - по раздел ІІІ,т.12 - с решение № 4083/25.03.2013 год. по адм.д. № 12494/2012 год. на тричленен състав на ВАС, потвърдено от петчленен състав на ВАС, с решение № 8937/19.06.2013 год. по адм.дело № 6082/2013 год. .С оглед безспорно възприетото от всички състави на Върховен касационен съд становище за обратното действие на отмяната по реда на АПК на индивидуалния административен акт / Решението на ДКЕВР/, спрямо всички и от момента на издаването му,вкл. по отношение разпореденото предварително изпълнение на същия, както и с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено ,с осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 64 672,51 лв.,дължима обратно,като платена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

С оглед крайния резултат, следва да бъдат присъдени и понесените от ищеца разноски,в размер на 5086,90 лв. – за първа, 3 843,45 лв. – за въззивна и 6 423,45 лева – за касационна инстанция .

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение , на основание чл.293 ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 192/22.06.2015 год. по т.д.№ 196/2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9/07.01.2015 год. по т.д.№ 1567/2014 год. на Варненски окръжен съд , и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , да заплати на [фирма] сумата от 64 672,51 лева – платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество,съгласно фактура № [ЕГН]/06.11.2012 год., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 01.09.2014 год. до окончателното й изплащане, подлежаща на връщане поради отпаднало правно основание за дължимостта й.

ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал. 1 ГПК, да заплати на [фирма] сумата от общо 15 353,80 лв. – понесени от ищеца разноски за всички съдебни инстанции, както следва : 5086,90 лв. – за първа, 3 843,45 лв. – за въззивна и 6 423,45 лева – за касационна инстанция .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :