Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

Гр. С., 29.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т.д. № 2055/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от О. – Ф. Г. Е. КО. КГ, Република А., чрез процесуалния пълномощник – адв. В., срещу решение № 565/20.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 4512/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което, след отмяна на разпореждане от 30.11.2012 г. по ч.т.д.№ 5589/2012 г. на СГС, VІ-19 състав, е оставена без уважение молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист на основание чл.624 ГПК и издаденият такъв е обезсилен.

С определение № 591/14.07.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ изхода на делото правен въпрос - за приложението и обхвата на служебното начало и дължимите от въззивния съд процесуални действия в производство по чл.624 ал.2 ГПК, при установяване на предпоставките по чл.20 § 2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г.

В касационната жалба се поддържат основания по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил наличието в кориците на делото на оригинал на удостоверението за европейско изпълнително основание, ведно със скачен с него оригинален превод на български език, поради което необосновано и в разрез с данните по делото, е счел, че молителят не е представил екземпляр или заверен препис от същото. Без във въззивната жалба да има оплакване, че не са представени задължителни документи или че представените такива не са заверени, съдът е приел, че документите са нередовни, макар да е бил ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следва да обезпечи приложението на императивни правни норми. Съдът е игнорирал факта, че въззивната жалба е изцяло бланкетна и в нея липсват конкретни доводи за неправилност на постановения от първата инстанция съдебен акт. Допуснал е и съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил наличните по делото документи, както и не е изложил съображения, защо счита, че с тях не е изпълнено законовото изискване за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.624 ГПК. Принципните разяснения на приложимата правна уредба са присъщи за всяко решение, но излагането им без съпоставка с конкретния казус правят решението необосновано. Според касатора, макар процесуалният ред, по който се развива делото, да е различен от типичния исков процес, при обжалване са приложими правилата на обикновеното въззивно производство. Поради това, при колебания дали един документ е представен в изискуемия си вид, съдът е следвало изрично да изследва този въпрос, включително да даде указания на страната за отстраняване на нередовностите на книжата, ако установи такива. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касация - Е. О., [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. Х., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробно обосновава, че представеното по делото удостоверение за европейско изпълнително основание не отговаря на разпоредбата на чл.6 от Регламент № 805/2004 г., в която са посочени изискванията към него. Освен това не са налице предпоставките, за да се определи вземането като безспорно, т.к. ответникът никога не е бил призоваван да участва в производството пред съда, издал удостоверението – ОС в [населено място], Република А., не е получавал каквито и да било съдебни книжа, нито е признавал за свои задължения в полза на молителя в публичен документ. Излага и множество други доводи, че решението на посочения съд не може да бъде удостоверено като Е., включително, че същото не подлежи на изпълнение в държавата – членка по произход /А./ и следователно удостоверението противоречи на чл.6 пар.1 б.А от Регламент № 805/2004 г. По изложените съображения ответникът моли решението на САС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените от него разноски.

С оглед поддържаните основания за касационно обжалване, становищата на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното:

За да достигне до извод за неоснователност на искането по чл.624 ГПК, съставът на въззивния съд е посочил, че облекчената процедура за пристъпване към изпълнение без нарочно производство е приложима при представяне на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес. В случая са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 805/04 г. от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание /Е./ при безспорни вземания, според които, за уважаване на молбата, са необходими следните предпоставки: 1. постановено в друга държава – членка на ЕС /държава-членка по произход/ решение по гражданско или търговско дело; 2. подаване на молбата за изпълнение пред компетентния орган на държавата, в която ще се изпълнява решението; 3. с молбата да са представени посочените в чл.20 т.2 от Регламента документи: копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, копие от удостоверението за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, също отговарящо на условията за установяване на автентичността му, препис от удостоверението на официалния език на държавата членка по изпълнение или на друг език, който държавата е посочила, че приема и по необходимост – превод на удостоверението на езика на държавата - членка по принудителното изпълнение. По фактите съдът е приел, че с молбата е представено заверено копие от оригинала на немски език и в превод на български на извадка от неприсъствено решение от 15.12.2009 г. по дело № 6 С 251/08т на ОС – Ефердинг, Република А., с което Е. О. е осъдено да заплати сумата 8 969.05 евро, 13.5 % лихва върху главницата, считано от 23.10.2006 г. и разноски от 2 683.44 евро. Приложено е и удостоверение за европейско изпълнително основание, но само в превод на български език. Не е представен екземпляр или заверен препис на удостоверението за Е. на езика на държавата – членка по произход /на немски език/, което също подлежи на преценка за съответствие с необходимите изисквания и доказателствена сила. Неангажирането на един от задължителните документи по чл.20 ал.2 от Регламента препятства уважаването на молбата по чл.624 ГПК, без да преклудира правото на молителя да поиска отново издаване на изпълнителен лист с представяне на посочените документи.

І. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване:

Регламент /ЕО/ 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. въвежда европейско изпълнително основание /Е./ при безспорни вземания, издадено в държава – членка, което се признава и изпълнява във всяка друга държава – членка без провеждане на производство по екзекватура и без възможност за противопоставяне /съдебно преразглеждане/ на неговото признаване. Целта на Регламента е съдебното решение, което е било удостоверено като Е. от съда по произход, да се зачита в друга държава – членка, в която се търси принудително изпълнение, като постановено от нейните съдилища и да се изпълнява при същите условия. В тази връзка субсидиарно, доколкото липсва изрична общностна уредба, се прилагат правилата относно изпълнителното производство в държавата по изпълнението – чл.20 § 1 от Регламента. Когато се търси изпълнение на удостовереното като Е. решение в Република България, намират съответно приложение нормите на чл.624 и чл.404 и сл. ГПК относно издаването на изпълнителен лист. Съгласно чл.624 ал.1 ГПК, по молба на кредитора, след преценка за спазване на съответните изисквания в Регламент /ЕО/ 805/2004, местно компетентният окръжен съд с разпореждане уважава или отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист. Проверката се осъществява по правилата на чл.406 ГПК и е формална. Тя включва преценка дали документите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон или следва да се постанови заместващо изпълнение. От външна страна и съобразно чл.406 ал.1 ГПК, съдът следва да прецени, спазени ли са условията на чл.20 § 2 от Регламент 805/2004, т.е. дали с молбата за издаване на изпълнителен лист са представени изискуемите документи: екземпляр от решението, отговарящо на изискванията за доказателствена сила /автентичност, достоверност/; също такъв екземпляр от удостоверението за Е., както и препис /превод/ на удостоверението на български език. На следващо място съдът следва да прецени и съдържанието на удостоверението, но само относно това, дали представеният по делото препис съответства на всички изисквания за попълване на формуляра от приложението към Регламента, както и да установи връзката между решението и удостоверението за Е. /в същия смисъл решение № 136 от 10.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 867/2010 г., II ТО/. За спазването на посочените формални изисквания, съдът е длъжен да следи служебно.

По отношение на обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, установеното в чл.624 ал.2 вр. чл.623 ал.6 и чл.407 ал.3 ГПК се отклонява от общите правила на чл.407 ал.1 ГПК, като предвижда това да става по реда на въззивното обжалване на решенията, пред Софийския апелативен съд. За обжалването се прилагат правилата на Глава „Д.” от ГПК, но при отчитане на засиленото служебно начало, характерно за производството по издаване на изпълнителен лист. Във въззивното производство /двустранно, спорно, с провеждане на публично заседание/ при упражняване на служебните си правомощия, съдът задължително уведомява страните за поведението, което дължи извън диспозитивното начало в процеса, както и дава указания за събирането на доказателства, необходими за извършване на служебната му преценка, по аргумент от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това в хипотезата на чл.624 ал.2 ГПК означава, че е недопустимо, без спорът относно редовността от външна страна на документите по чл.20 § 2 от Регламент 805/2004 да е бил въведен по пътя на обжалването и на насрещната страна да е дадена възможност да изрази становище, изцяло служебно съдът за първи път с решението си да се произнесе относно нейната липса. Въззивният съд е длъжен своевременно да съобщи на страните за съмненията си относно редовността на представените с молбата по чл.624 ГПК документи и да вземе предвид техните становища, както и при съответно искане да предостави възможност на страната да поправи отстранимите пороци. В противен случай нищо не би налагало въведеното от законодателя отклонение от правилата за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, което съгласно чл.407 ал.1 ГПК се извършва с частна жалба, в закрито съдебно заседание, без да се формира сила на пресъдено нещо по спорния въпрос и при двуинстанционност на производството за разглеждане на молбата.

Изложеното дотук може да се обобщи по следния начин, представляващ и отговор на значимия по делото правен въпрос: В производството по чл.624 ал.2 ГПК въззивният съд служебно преценява формалното съответствие на удостовереното Е. с изискванията на Регламент /ЕО/ 805/2004. При предприемането на тази проверка съдът е длъжен своевременно да уведоми страните за евентуална нередовност на представените документи по чл.20 § 2 от Регламента от външна страна и да им предостави възможност да изразят становище, както и да осигури възможност за поправка на отстранимите пороци в същите.

ІІ. По правилността на решението.

С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното решение се преценява като неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Без да е съществувал спор относно редовността на представените документи /поставен с въззивната жалба или по друг начин в хода на процеса/, и противно на приетото от първоинстанционния съд, при постановяване на решението си въззивният съд е преценил, че с молбата за издаване на изпълнителен лист не е бил представен един от задължителните документи по чл.20 § 2 от Регламент /ЕО/ 805/2004, а именно – копие от УЕИО, съставено на езика и от съда, постановил съдебното решение. За тази констатация на съда страните не са били своевременно уведомени и не е било изискано становището им. Ако бе предприел необходимите действия, с оглед упражняване на служебните си правомощия в процеса, въззивният съд щеше да установи, че оригиналното удостоверение за Е. е представено с молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.624 ГПК и се намира в кориците на първоинстанционното дело /л.л.15 - 18/.

Т.к. не е необходимо извършването на нови съдопроизводствени действия или повтарянето на такива, след отмяната на неправилното решение, съгласно чл.293 ГПК, касационният съд следва да разреши спора по същество, във връзка с което приема следното:

Представените с молбата на О. – Ф. Г. Е. КО. КГ по чл.624 ГПК документи удовлетворяват изискванията на чл.20 § 2 от Регламент /ЕО/ 805/2004 г. Налице е надлежно заверено от ОС – [населено място], Република А. копие от съдебно неприсъствено решение от 15.12.2009 г. по дело № 6С251/08т на същия съд, влязло в законна сила, с което Е. О. [населено място] е осъдено да заплати на О. – ФЕНДРИХ Г. ЕНД КО. КГ, Република А. сумата 8 969.05 евро, 13.5 % лихва върху главницата, считано от 23.10.2006 г. и разноски в размер на 2 683.44 евро. Въз основа на това решение, между същите страни и за същите дължими суми, на 15.07.2011 г. е издадено удостоверение за Е. от ОС - [населено място], попълнено при спазване на съответните правила и придружено с превод. От същото е видно, че решението е изпълняемо в държавата – членка по произход, срещу него не могат да се приложат още правни средства, предмет на решението е безспорно вземане по чл.3 § 1 от регламента, връчването на документа за започване на производството, на призовката и на съдебното решение е станало при условията на чл.13 от регламента и длъжникът не е пропуснал да обжалва решението. От формалната проверка се установява, че представените документи са автентични и достоверни, удостоверението за Е. е издадено от компетентен орган, попълнено е надлежно и съответства на решението, поради което същите се ползват с предвидената в регламента доказателствена сила. Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.624 ГПК.

Възраженията на ответника по касация Е. О. в отговора на касационната жалба не могат да опровергаят горния извод. На първо място, те не са били въведени надлежно пред съда, тъй като подадената от длъжника въззивна жалба е била изцяло бланкетна. Но дори и да бъдат съобразени, следва да се посочи, че с тях изцяло се оспорва преценката за наличието на Е., удостоверена от компетентния съд в държавата – членка по произход, която не може да бъде оспорвана и проверявана в производството по издаване на изпълнителен лист, според смисъла и целта на Регламент /ЕО/ 805/2004.

По изложените съображения, въззивното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде касирано и вместо него да се постанови друго по същество, с което искането за издаване на изпълнителен лист да бъде уважено.

С оглед изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на 2 505 лв., съобразно неоспорения списък по чл.80 ГПК и представените в тази връзка доказателства.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 565/20.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 4512/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на основание чл.624 ал.1 ГПК вр. чл.20 и сл. от Регламент /ЕО/ 805/2004 от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на О. – Ф. Г. Е. КО. КГ [населено място], Република А. срещу Е. О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] въз основа на решение от 15.12.2009 г. по дело № 6С251/08т на Окръжен съд [населено място], Република А. за заплащане на сумата 8 969.05 евро, 13.5 % лихва върху главницата, считано от 23.10.2006 г. и разноски в размер на 2 683.44 евро.

ОСЪЖДА Е. О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на О. – Ф. Г. Е. КО. КГ [населено място], Република А. сумата 2 505 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: