№ 41

[населено място], 29.05.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60106 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 263 от 10.02.2016г. постановено по т.д. № 4448/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 29.06.2015г. по т.д. №128/2013г. на Кюстендилски окръжен съд и е постановено ново за признаване за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че И. А. З. и С. С. З. дължат солидарно на [фирма] сумата 28 106,92лв., представляваща главница по анекс от 09.12.2011г. към договор за потребителски кредит от 22.07.2008г., заедно със законната лихва от 13.06.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 4 998,23лв. договорна лихва за периода 29.05.2012г. -12.06.2013г.

Касационната жалба е подадена от ответниците И. А. З. и С. С. З. чрез пълномощника адв. Д.. Касаторите считат обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличието на съществени процесуални нарушения. Изтъкват на първо място, че съдът в разрез с доказателствата е счел, че е извършено уведомяване от банката за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като такова не е извършено спрямо солидарния длъжник С. З., а изпратеното уведомление до И. З. е върнато на подателя като непотърсено. Молят обжалваното решение да се отмени и вместо това се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

С определение № 478 от 19.12.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е изпълнено надлежно задължението на кредитора да уведоми длъжниците за упражненото правомощие да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако е изпратено уведомление до кредитополучателя, но не и до посочения в договора солидарен длъжник, което уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка, е върнато като непотърсено.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

За да уважи предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК Софийски апелативен съд е установил, че между страните е сключен договор за банков кредит от 2008г., изменен с анекси от 2009 и 2011г., като кредитополучател по договора е И. З., а съпругът й С. З. е солидарен длъжник. Тълкувайки съдържанието на двата анекса съдът е приел, че те имат новативен характер, тъй като заменят напълно и изцяло договора за кредит, съответно вторият анекс заменя първия. Възраженията на ответниците за нищожност на част от клаузите на предходните съглашения, съдът е намерил за неотносими към изхода на спора, доколкото единствен източник на облигационните отношения на страните е анекса от 09.12.2011г. Ответниците не са доказали плащане и приетата експертиза установява липса на погасяване на вноските по кредита с №№ от 6 до 18, при което за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е извършено с изпращане на покана за доброволно изпълнение до кредитополучателя на адреса, посочен в договора за кредит. Писмото е върнато в цялост като е отразено в обратната разписка, че пратката не е била потърсена. При тези обстоятелства съдът е приел, че банката е положила дължимата грижа да уведоми главния длъжник и правото да се обяви предсрочната изискуемост е надлежно упражнено. Липсата на отделно уведомление до солидарния длъжник С. З. не променя този извод, тъй като упражненото право спрямо главния длъжник има действие и за него - той живее на същия адрес и солидарната отговорност произтича не само от договора, но и от правилата на Семейния кодекс - чл. 32, ал.2.

При разрешаване на спора въззивният съд се е позовал на Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на І т.о. на ВКС, според което когато фактическо връчване не е осъществено, е необходимо кредиторът да е положил усилия за откриване на длъжника, а това е изпълнено при изпращане на уведомление на адреса, посочен в договора, независимо, че то е върнато като непотърсено.

Касационното обжалване по въпроса: дали е изпълнено надлежно задължението на кредитора да уведоми длъжниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ако е изпратено уведомление до кредитополучателя, но не и до посочения в договора солидарен длъжник, което уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка, е върнато като непотърсено, е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал1, т.3 ГПК, тъй като горепосоченото решение на Първо търговско отделение е постановено по друг правен въпрос. Междувременно е създадена нова практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, относима към въпроса. В решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д. № 2400/2015г. на І т.о. и в решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на І т.о. е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем. Прието е, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Посочено е и в двете решения, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения, като възможни способи са нотариалната покана и връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. Разгледана е хипотезата на връчване чрез пощенска пратка и е прието, че когато пратката не е доставена на адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския оператор отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на пратката, не презумира недобросъвестно поведение на получателя - укриване, отказ за получаване, уведомяване за съдържанието на пратката.

В решение № 25 от 03.05.2017г. по т.д. № 60208/2015г. на ІІг.о., постановено от настоящия състав, се възприема по принцип горепосочената практика на Търговска колегия, с изключение на възможността изявлението на банката да бъде връчено на длъжника чрез частен съдебен изпълнител, доколкото връчването на призовки, съобщения и книжа от частен съдебен изпълнител е в рамките на предоставената му компетентност за извършване на принудително изпълнение, поради което той може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела.

В съответствие с така създадената практика по релевантния за настоящето дело въпрос следва да се приеме, че не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя.

На останалата част от въпроса, касаеща необходимостта за предсрочната изискуемост да бъде уведомен не само кредитополучателя, но и солидарния длъжник по договора, отговорът следва да е положителен. Солидарният длъжник участва в договора заедно и наред с кредитополучателя. В отношенията с кредитора той се намира в същото положение, в каквото и кредитополучателя. Затова той разполага с всички права и задължения на кредитополучател, включително нему също се дължи уведомяване за настъпване предсрочна изискуемост на кредита.

При съобразяване на горните разрешения обжалваното решение се явява неправилно поради нарушения на материалния закон.

След като изпратеното писмо с обратна разписка до И. З. е върнато в цялост като непотърсено, то липсва надлежно уведомяване на кредитополучателя за волеизявлението на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Вярно е, че писмото е изпратено на посочения в договора адрес на страната, но неявяването в пощата за получаване на пратката не обосновава извод, че страната се укрива или по някакъв начин действа недобросъвестно.

Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем изобщо не е упражнено спрямо С. З., който е солидарен длъжник и самостоятелна страна по договора. Фактите, че той е съпруг на И. З. и живее на същия адрес не освобождават кредитора от задължението да го уведомява за всички промени в договорните отношения, в това число и за предсрочната изискуемост на кредита. Няма отношение към това задължение и произтичащата от чл. 32, ал.2 СК солидарна отговорност на съпрузите за задължения, свързани с нужди на семейството.

При тези обстоятелства не се установява преди депозирането на заявлението по чл.417, т.2 ГПК до длъжниците да е достигнало волеизявлението на банката, че е упражнила правото си по чл.15.4 от анекса от 09.12.2011 г. и чл.29.3 от ОУ да обяви предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Поради това и в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като предявеното по реда на заповедното производство вземане не е било изискуемо, то установителният иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането, е неоснователен.

Горните изводи налагат отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което искът на [фирма] против И. А. З. и С. С. З., предявен по реда на чл. 422 ГПК, да бъде отхвърлен.

В полза на касаторите следва да се присъдят направените разноски за три инстанции в размер на 3241 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 263 от 10.02.2016г. по т.д. № 4448/2015г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на У. Б.”АД, ЕИК[ЕИК], предявен по реда на чл. 422 ГПК, за установяване, че И. А. З. и С. С. З., двамата от [населено място], [улица] дължат солидарно на [фирма] сумата 28106,92 лв. главница, законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2013 г. до окончателното изплащане и сумата 4998,23 лв. договорна лихва, произтичащи от анекс от 09.12.2011г. към договор за банков потребителски кредит на физическо лице № T. от 22.07.2008г., за които е издадена заповед за изпълнение на 17.06.2013г. по ч.гр.д. № 1346/2013г. на Районен съд - Дупница.

ОСЪЖДА У. Б.”АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. А. З. и С. С. З. сумата 3241/три хиляди двеста четиридесет и един/ лева разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: