№ 39

София, 29.05. 2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3394 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на вх.№ 7511 от 20.01.2016 г. на С. В. Т. и В. В. М., приподписана от адвокат М. Д., против решение № 8315 от 3.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4664 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, III състав. С атакуваното решение:

- обезсилено е решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 14178/2003 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав в частта, с която са отхвърлени искове на В. В. М. и С. В. Т. против М. П. М., Т. И. Г., Т. Ф. Т., С. Н. И.-М., Т. К. Т. и Е. Г. Г. по чл.108 ЗС по отношение 500 кв.м. от имот пл. № 2299, кв.19 по плана на в.з.Б. от 1961 г., идентичен с имот кад. № 1766 от к.л. А-2-9-Г, идентичен с имот кад.№ 1865, кв.19 в.з.Б. по плана от 1998 г., от който са образувани парцел Х.-1865, Х.-2230, ХХХI-2230,1856 Х.-2230,1865 и III-1544,1865, идентичен с имот с идентификатор № 02659.2191.1766 и в частта за осъждане на В. В. М. и С. В. Т. да заплатят на Т. Ф. Т. разноски от 100 лв., като постановено по непредявени искове;

- отменено е същото решение в останалата част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. В. М. и С. В. Т. против Н. С. Т., С. А. Т., А. А. Т., М. Й. Ф., Д. И. Ф., В. Р. С., К. Н. С., Н. А. Д. и Г. И. Д. искове по чл.108 ЗС по отношение 125/1880 ид.ч. за първата ищца и 250/1880 ид.ч. за втората ищца от поземлен имот с идентификатор № 02659.2191.1766;

- обезсилено е допълнително решение от 10.04.2014 г. по гр.д. № 14178/2003 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав в частта, с която е оставена без уважение молба за допълване от 17.06.2013 г. на В. В. М. и С. В. Т. за произнасяне по отрицателен установителен иск за собственост на посочения по-горе имот спрямо Е. П. С., както и в частта, с която е оставена без уважение молбата за допълване и произнасяне по искове по чл.97, ал.3 ГПК отм. против В. Д. И., Възкресена П. В. и Е. П. С. /починала в хода на делото с наследник П. Д. С./ за признаване за установено, че декларация на Е. С. е с невярно съдържание, като е прекратено производството по исковете по чл.97, ал.3 ГПК-отм. против В. Д. И., Възкресена П. В. и П. Д. С.;

- оставено в е сила същото решение в частта, с която е оставена без уважение молба за допълване от 17.06.2013 г. на В. В. М. и С. В. Т. относно: отрицателни установителни искове за собственост върху описания по-горе имот на В. В. М. и С. В. Т. срещу М. П. М., Т. И. Г., Т. Ф. Т., С. Н. И.-М., Т. К. Т., Е. Г. Г., В. П. В. и П. Д. С.; изричен диспозитив по възражение на В. В. М. и С. В. Т. за нищожност на решение № 709/93 г. на ПК-Б.; изричен диспозитив по искане за спиране на делото до приключване на гр.д. № 8956/01 г. на СРС, 48 състав; изричен диспозитив, в който да се посочи, че има подадена искова молба срещу нотариален акт № 25/93 г. на П. В. по гр.д. № 7684/94 на СРС, 30 състав; не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка чрез посочване на промяната на състава на СРС разгледал делото от 48-ми на 39-ти; не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно уточнения на номерацията на имота по действащ план;

- присъдени са разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В касационната жалба се поддържат доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Н. С. Т., С. А. Т., А. А. Т., М. Й. Ф., Д. И. Ф., В. Р. С., К. Н. С., Н. А. Д. и Г. И. Д. оспорват касационната жалба.

С определение № 440 от 9.12.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от В. В. М. и С. В. Т. против Н. С. Т., С. А. Т., А. А. Т., М. Й. Ф., Д. И. Ф., В. Р. С., К. Н. С., Н. А. Д. и Г. И. Д. искове по чл.108 ЗС по отношение 125/1880 ид.ч. за първата ищца и 250/1880 ид.ч. за втората ищца от поземлен имот с идентификатор № 02659.2191.1766 на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е при предявен иск по чл.108 ЗС да се обсъждат само въпросите и доказателствата, свързани с правото на собственост на ищците и съдът да откаже да разгледа и съответно да се произнесе по документите, на които се основава твърдяната легитимация на ответниците в хипотеза, в която ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, постановено в редакцията на ЗСПЗЗ към ДВ бр.104/1996 г., с оглед необходимостта от тълкуване по приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ в случаите, когато спорът по ревандикационния иск се развива между лица, които основават правата си от една страна на покупко-продажба от ТКЗС, а от друга страна на реституция по ЗСПЗЗ в стари реални граници.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е обуславящ за изхода на настоящия спор, по който при постановяване на решението си въззивният съд е констатирал, че искове по чл.108 ЗС са били предявени от въззивниците-ищци само спрямо първоначалните ответници В. С. и съпругата му К. С., Г. Д. и съпругата му Н. Д., И. Ф. /починал и наследен от М. Ф. и Д. Ф./ и М. К. /починала и наследена от Н. Т., С. Т. и А. Т./. Изложил е съображения, че с оглед отстраняване нередовностите на исковата молба във въззивното производство – уточняване, че се претендират не 500 кв.м. от имота, а идеална част от поземлен имот с идентификатор № 02659.2191.1766 по скица на стр.13 от делото пред СГС, като се твърди, че В. М. има 125/1880 идеални части, а С. Т. – 250/1880 идеални части, не е необходимо индивидуализиране на имота по подробен устройствен план /ПУП/, тъй като при действието на ЗУТ ПУП нямат вещно действие, а и в случая са налице множество обжалвания на тези планове и допълнителното индивидуализиране по тях може да създаде не яснота, а допълнителни противоречия. Приел е, че в случая е приложим чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ и т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г по тълк.дело № 6/2005 г, ОСГК на ВКС и съответно дори праводателите на ищците да са придобили “правомерно” имота от ТКЗС, то приобретателите и техните правоприемници не могат да запазят собствеността си върху незастроени имоти, какъвто е процесният имот. Не се допуска и позоваване на придобивна давност. Изложени са мотиви, че при тази уредба делото е очевидна “кауза пердута” за ищците, а законовата уредба – справедлива или не - е повече от ясна и категорична и колкото и ищците да правят опити предметът на доказване да се измести от техните липсващи права към отричане правата на собственост на ответниците, това няма как да стане, тъй като предмет на дело за ревандикация са винаги правата на ищците и щом те нямат права е безцелно да се изследват други обстоятелства и/или възражения.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е при предявен иск по чл.108 ЗС да се обсъждат само въпросите и доказателствата, свързани с правото на собственост на ищците и съдът да откаже да разгледа и съответно да се произнесе по документите, на които се основава твърдяната легитимация на ответниците в хипотеза, в която ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, постановено в редакцията на ЗСПЗЗ към ДВ бр.104/1996 г.:

Предмета на делото по иск с правно основание чл.108 ЗС и съответно силата на пресъдено нещо на съдебното решение е претендираното от ищеца вещно право. Съдът обаче дължи обсъждани и на всички доводи и възражения, които касаят не само предмета на делото, но и въведените от страните като спорни преюдициални правоотношение или насрещни права на ответника. В случаите, в които всяка от страните твърди, че притежава надлежно придобито вещно право, конкуриращо с твърдяното от насрещната страна вещно право, съдът дължи обсъждане и на възраженията, които всяка от страните е навела по отношение претендираното от насрещната страна вещно право и при наличие на законова уредба – прилагане на правната норма, уреждаща конкуренцията на права.

Нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ урежда конкуренцията между валидно придобити от трети лица вещни права в периода след 1944 г. върху масовизирани земеделски имоти и бившите собственици на тези имоти, имащи право да възстановят собствеността си по реда на ЗСПЗЗ. В практиката на ВКС по решение № 132/3.11.2016 г. по гр.д. № 1984/2016 г., II г.о. е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/97 г./ обявява за нищожни всички актове /гражданско и административноправни/, по силата на които трети лица са придобили собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, макар и тези актове да са били правомерно извършени. Разпоредбата е материалноправна и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, има действие занапред, доколкото законодателят изрично не й е придал обратно действие /чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове/. Следователно и като се има предвид изключителния й характер, следва да се приеме, че до влизането й в сила масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопанските организации на трети лица при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване в полза на предишните им собственици или техните наследници. Да се приеме противното, като се признае настъпил реституционен ефект на решение на поземлена комисия за възстановяване собственост върху имот, който към датата на произнасяне на административния орган не подлежи на възстановяване, би означавало в нарушение на закона да се придаде обратно действие на нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Както се посочи по-горе обаче, доколкото тази разпоредба по съществото си накърнява валидно придобити собственически права, разширителното й тълкуване и прилагане се явява несъвместимо с принципите на правовата държава. В този смисъл следва да се приеме, че щом решението за възстановяване на собствеността върху имот, валидно прехвърлен от ТКЗС или друга селскостопанска организация, предшества влизането в сила на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, същото е незаконосъобразно и като такова е непротивопоставимо на приобретателя на имота. Доколкото последният не е бил участник в административното производство по издаване на този акт, гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол /чл.17, ал.2 ГПК/ да приеме, че решението за възстановяване на собствеността не е произвело реституционното си действие, като съобразно това се произнесе за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот.

По горните мотиви на поставения въпрос следва да се отговори, че при предявен иск по чл.108 ЗС в хипотеза, в която ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, постановено в редакцията на ЗСПЗЗ преди изменението от ДВ бр.98/1997 г., с което се приема нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, съдът дължи осъществяване на косвен съдебен контрол върху реституционното решение на органа на поземлена собственост, с което се легитимират ответниците по иска, като съобразно това се произнесе по принадлежността на правото на собственост върху спорния имот.

По основателността на касационната жалба:

Искът е основан на твърденията, че ищците са собственици на 125/1880 ид.ч. за В. М. и 250/1880 ид.ч. за С. Т. от имот пл. № 2229 кв.19, в.з. Б., идентичен с имот пл. № 1865, урегулиран с УПИ X. и X., кв.19 по плана на [населено място] въз основа на покупко-продажба от 1961 г., дарение и наследяване, като имотът е бил отчужден по ЗТСУ и собствеността е възстановена по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Имотът незаконосъобразно бил възстановен на В. И., Е. С. и В. В. по реда на ЗСПЗЗ. Поискали са ревандикация от Н. С. Т., С. А. Т., А. А. Т., М. Й. Ф., Д. И. Ф., В. Р. С., К. Н. С., Н. А. Д. и Г. И. Д., които пречат на владението им и претендират, че са собственици въз основа на покупко-продажби.

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неосъществяване на косвен съдебен контрол върху Решение № 700-1/10.05.1997 г. на ПК-Б. за възстановяваве на наследницикте на П. В. И. на правото на собственост на нива от 3.053 дка землището на [населено място], местността „Т. рид“, имот пл. № 2229 от кад.план от преди 1960 г., к.л.14, явяващи се праводатели на ответниците по ревандикационния иск.

По делото е установено, че праводателят на ищците Н. К. М. е придобила чрез покупко-продажба от ТКЗС „Д. Б.“ [населено място]-София през 1961 г. 500/1880 ид.ч. от празно място от 1880 кв.м., съставляващо парцел IV за имот пл. № 2229 от кв.19 по проекторегулационния план на в.з. Б.-София, местността „Т. рид“ /нотариален акт № 83, том X., дело № 3916/1961 г./, като с нотариален акт № 124, том XXXIII, дело № 5328/83 г. Н. К. М. дарява на внучката си С. В. Т. ид.ч. от правата си, а останалата ид.ч. е наследена от наследниците й В. В. М., дъщеря и П. В. М., син.

Имот пл. № 2229, кв.19 е бил отчужден по реда на ЗТСУ през 1987 г., като собствеността е възстановена на З. А. Б., М. Н. Б., В. В. М., П. В. М., С. В. Т., В. Б. Й. и Н. Г. Н. по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /обн. В ДВ бр.15 от 1992 г. /Заповед № РД-43-282 от 22.06.1992 г. на кмета на СГО за отмяна на отчуждаването/.

По кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2912 г. на ИД на АГКК имотът е отразен с идентификатор 02659.2191.1766 /скица № 50444/30.07.2012 г. на АГКК/.

С Решение № 700-1/10.05.1997 г. на ПК-Б. е възстановено на наследниците на П. В. И. /съпруга В. Д. И., поч. на 22.07.2006 г. и дъщери В. П. В. и Е. П. С., поч. на 20.08.2005 г. и наследена от сина си П. Д. С./ правото на собственост на нива от 3.053 дка в землището на [населено място], местността „Т. рид“, имот пл. № 2229 от кад.план от преди 1960 г., к.л.14, като е безспорно по делото, че възстановените собственици са праводатели на ответниците по иска, с оглед на което и последните се позовават, че правата на ищците са отпаднали на основание чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ /по делото има данни, че е съществувало и решение за възстановяване на същия имот на същите наследници № 709/3.06.1993 г., но оригиналът на същото липсва в общинската служба земеделие, която разполага само с копие от него/.

Неоснователно е възражението на ответниците, че договорът по нотариален акт № 83, том X., дело № 3916/1961 г. е нищожен, като сключен в нарушение на чл.11, ал.4 от Примерния устав на ТКЗС в редакцията му към 21.10.1961 г. Посоченият текст касае имотите, включени в регулационния план на селището, върху които член-кооператорите запазват собствеността си в реални граници и които могат да прехвърлят свободно и на лица, които не са член-кооператори. В случая обаче продажбата е извършена не от член-кооператор, а от ТКЗС при условията на чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС, приет 1950 г. по решение на ОС на ТКЗС „Д. Б.“ [населено място]-София, поради което собствеността е валидно придобита от купувачите.

Към момента на постановяване на решение № 700-1/10.05.1997 г. на ПК-Б. нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ не е била приета /публикувана е в ДВ чл.98 от 28.10.1997 г./, поради което е неприложима при уреждане конкуренцията на права между страните. Съобразно действалата към момента на постановяване на реституционното решение нормативна уредба масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопанските оргарганизации на трети лица, при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване в полза на предишните собственици, респ. техните наследници. Следователно решение № 700-1/10.05.1997 г. на ПК-Б. е незаконосъобразно и не е противопоставимо на ищците, като наследници на лице, валидно придобило права чрез покупко-продажба от ТКЗС, респ. не може да легитимира В. Д. И., В. П. В. и Е. П. С. като реституирани собственици, а съответно същите не са могли да прехвърлят вещни права върху имота.

Установено по делото е и, че М. К. /наследодател на Н., С. и А. Т./ закупува с нотариален акт № 4, том I, рег. № 253, дело № 4 от 1999 г. на нотариус № 266 дворно място от 820 кв.м. в местността „Т. рид“, съставляващо по скица парцел X.-1865 от кв.19 по дворищна регулация, одобрена със заповед № РД-50-591 от 29.10.1998 г. от продавачите М. П. М., С. Н. И.-М., Т. И. Г., Е. Г. Г., Т. Ф. Т. и Т. К. Т., които са се легитимирали с нотариален акт № 1, том 87, дело № 17268 от 28.07.1994 г. /като не е спорно, че са закупили имота от В. Д. И., В. П. В. и Е. П. С./

И. Д. Ф. /наследодател на М. и Д. Ф./, В. Р. С. и Г. И. Д. закупуват с нотариален акт № 116, том V, рег. № 6449, дело № 936/1999 г. на нотариус № 030 празно дворно място, съставляващо парцел X.-1865 от кв.19 по плана на в.з.Б., София с площ от 820 кв.м. от същите продавачи. С договор за доброволна делба от 20.02.2001 г. със заверени подписи от нотариус рег. № 030 е прекратена съсобствеността на придобития по нотариален акт № 116, том V, рег. № 6449, дело № 936/1999 г. на нотариус № 030 имот, както и на придобитите с нотариален акт № 117, том V, рег. № 6450, дело № 937/88 г. на нотариус № 030 и нотариален акт № 029, том VIрег. № 50, дело № 1048/1999 г. на нотариус № 030 имоти, като Г. и Н. Д. са придобили УПИ X.-2230, 1865 с площ 1000 кв.м., И. и М. Ф. – УПИ X.-1865, 2230 с площ 1000 к.м., а В. и К. С. – УПИ X.-2230, 1865 с площ 1050 кв.м.от кв.19 по плана на в.з. Б., София.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че имот пл. № 2229 е посочен в кадастралния план от преди 1960 г. и от 1987 г. и е идентичен с имот пл. № 1865, нанесен в кадастралната основа на регулационния план от 1987 г. въз основа на Заповед № РД-50-167/26.08.1996 г. и е идентичен с имот пл. № 1766 от неодобрен кадастрален план.

По делото са представени доказактелства, че заповедите за попълване на имот пл. № 1987 и за изменение на регулацията, по която са индивидуализирани придобитите от ответниците урегулирани поземлени имоти, са били обжалвани и са отменени, поради което поземлените имоти, за които са сключени договорите не могат да бъдат индивидуализирани чрез техния регулационен статут. В заключението си вещото лице не е отговорило на поставената задача да изясни доколко претендираните от ищците права върху идеални части от имот касаят имотите на ответниците. Макар и не съвсем коректно формулирана от съда, задачата е изисквала изясняване и онагледяване чрез комбинирана скица на имот пл. № 2229 /респ. идентичните пл. № 1766 и 1865/ на начина по който същия се засяга от предвидените изменения на регулацията от 1998 г. и от 2000 г., по чиято индивидуализация за сключили договори ответниците. Изясняването на тези обстоятелства е необходимо и с оглед факта, че М. и Д. Ф., В. Р. С. и Г. И. Д. освен част от процесния имот, са придобили и други имоти, от които са образувани урегулираните поземлени имоти, поделени с договора за доброволна делба от 20.02.2001 г., като по делото не е ясно как тези имоти засягат процесния, което е от значение и за основателността на ревандикацията в осъдителната част.

Изложеното налага да се отмени въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС и делото да се върне за ново разглеждане от Софийски градски съд, който да предприеме процесуални действия по изясняване на реалните граници на поземлените имоти, за които са сключили договори ответниците, засягат ли тези имоти и в каква част процесния имот пл. № 2228 от кв.19 по плана на [населено място] с идентификатор 02659.2191.1766 и ако засягат – кой от ответниците каква част владее.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 8315 от 3.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4664 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, III състав в частта, с която са отхвърлени предявените от В. В. М. и С. В. Т. против Н. С. Т., С. А. Т., А. А. Т., М. Й. Ф., Д. И. Ф., В. Р. С., К. Н. С., Н. А. Д. и Г. И. Д. искове по чл.108 ЗС по отношение 125/1880 ид.ч. за първата ищца и 250/1880 ид.ч. за втората ищца от поземлен имот с идентификатор № 02659.2191.1766 и в частта за разноските по ревандикационния иск.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: