currdb:
Решение №16/30.05.2017 по дело №2316/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр.София, 30 май 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Р.

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2316 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., представлявана от адв. С.Б., против Решение № 1495/19.02.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 19580/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав, с което е потвърдено Решение № 185/20.11.2014 г. по гр.д. № 63324/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са оставени без уважение исканията на жалбоподателката с правно основание чл.73 ЗГР, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1-во ЗГР и по чл.19 ал.1 ЗГР за промяна на вписания в акта й за раждане пол от женски на мъжки /поради твърдяна транссексуалност на лицето/ и за допускане на следващата се промяна в имената й, съответно - от М. А. Х. на М. А. Х..

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, респ. за незаконосъобразност на решението на СГС и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответните страни по жалбата – Столична община, Столична община – Район Т. и Столична община – Район В., не са подали писмен отговор и не са взели становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата на РБ в съдебно заседание изразява становище за основателност на подадената жалба и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.

С определение №706/13.10.2016г. по гр.д.№ 2316/2016г. на ВКС, IV г.о., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради констатирано противоречие на въззивното решение с влезлите в сила - решение №1126/06.04.2010г. по гр.д.№10044/2009г. на РС- Варна и решение от 21.01.2015г. по възз.гр.д.№15866/2013г. на СГС, по въпроса - допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола” и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение е прието, че жалбоподателката, [дата на раждане] , е лице от женски пол с действително съществуващи полови органи и вторични полови белези на жена, но има психическото усещане за принадлежност към мъжкия пол и се самоопределя като мъж. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаната по делото комплексна съдебно – психиатрична и сексологична експертиза, която определя молителката като лице с транссексуалност от женски към мъжки пол, вероятно възникнала на етапа на вътреутробно полово диференциране на плода. Посочено е, че при транссексуалността е налице несъответствие между съзнанието за полова принадлежност и телесните полови белези, при което лицето е в перманентен дискомфорт и конфликт със собствената си биология и социума.

За да отхвърли искането за промяна на вписания в акта за раждане пол от женски на мъжки и съответната следваща се промяна в имената на М.Х., въззивният съд е приел, че като официален свидетелстващ документ, актът за раждане на едно лице удостоверява фактите и обстоятелствата от обективната действителност такива, каквито са те към момента на съставянето му и след това. Недопустимо е по съдебен ред да се допуска промяна в удостоверените с акта за раждане факти, ако такава не е настъпила, или евентуално предстои да настъпи. В тази връзка е посочено, че молителката не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има данни за предприемането на такива медицински мерки в близко бъдеще. Евентуалната промяна в акта за раждане относно вписания граждански пол на лицето, би представлявало невярно отразяване на това обстоятелство. В заключение е направен извод, че целта на производството по чл.73 ЗГР е да приведе правното отношение в съответствие с действителното фактическо положение, а не да измени последното чрез промяна на правната действителност. Предвид това е прието, че процедурата по промяна на пола по съдебен ред би била допустима след предприета медицинска интервенция и настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето, определящи го като индивид от различен от вписания в акта за раждане пол, към момента на предявяване на искането. При възприетия извод за неоснователност на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол на молителката, е отхвърлено и съединеното искане за промяна на имената й от М. А. Х. на М. А. Х..

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че след допускането /в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ на касационното обжалване, по реда на чл.290 ГПК е постановено Решение № 205/ 05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о. С цитираното решение е разглеждан въпросът, обусловил селектирането на жалбата и по настоящото дело, като в резюме приетият от състава на ВКС, III г.о. отговор е, че на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл.128 НК. Посочено е, че българското право допуска възможността за „смяна на пола” на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл.9 от Закона за българските лични документи, чл.20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, §1, т.17 от ДР на Закона за защита от дискриминацията. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в закона /така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето – чл.19 ЗГР/ и следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл.8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в изпълняваната от тях психична и социална полова роля.

Настоящият състав на ВКС принципно споделя даденото разрешение, като в допълнение на отговора на въпроса обусловил селектирането на жалбата, трябва да се има предвид и следното:

При раждането на едно лице, неговият пол /мъжки или женски/ се определя официално в актовете за гражданско състояние въз основа на външните физически белези. Възможно е обаче, така определеният пол да не отговаря впоследствие на начина, по който лицето чувства и възприема тялото си, т.е. на неговото полово самоопределяне. Транссексуалността е състояние, при което половата идентичност се различава от приписания на лицето пол. Транссексуалните хора изразяват своето полово самоопределяне по различни начини. Те често променят или желаят да променят тялото си чрез хормонални, хирургични и други интервенции, за да приведат телата си колкото се може в по-голямо съответствие с идентичността си. Причините за трансполовостта не са изяснени докрай и до момента в медицинските среди няма единодушие по въпроса както за факторите, които предизвикват това състояние, така и дали то е сексуално отклонение, заболяване или не представлява психичен проблем.

В сега действащата Десета ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето на Световната здравна организация, транссексуалността е включена под код F..0 и е дефинирана като състояние, при което „лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол“. В обсъжданата нова единадесета ревизия на Международната класификация на болестите, чието приемане предстои, се очаква „дисфорията на половия идентитет“ /термин, възприет и наложен от Американската психатрична асоциация/ да бъде премахната от списъка на „психични и поведенчески разстройства“, в съответствие с развитието на съвременните научни разбирания.

Както се посочи, в българското законодателство липсва уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи отправеното до съда от едно транссексуално лице искане за промяна на данните относно вписания в акта раждане пол. Цитираните по-горе в решението на ВКС, III г.о., норми на чл.9 ЗБЛД, чл.20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБЛД, §1 т.17 от ДР на ЗЗДискр. не съдържат разрешение на проблема, а косвено допускат възможността за „промяна на пола” на лицето и уреждат последиците, свързани с издаването на нови лични документи, както и защитата от дискриминация на такива лица. Медицинската възможност за смяна на пола е посочена в действащата Наредба №6/24.08.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично - възстановителна и естетична хирургия”, в т.5 – „Категоризация и описание на хирургичните операции в областта на пластично-възстановителната и естетична хирургия”, където сред операциите с голям обем и сложност, „голяма” хирургия, в т.5.3.1.31 са посочени и „операции за смяна на пола”. Същевременно, чл.128 от Наказателния кодекс предвижда, че тежката телесна повреда, каквато е и причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Операцията за смяна на пола води до детеродна неспособност. Агресивната хормонална терапия като медицинска интервенция води до същия резултат и се интерпретира по същия начин.

С оглед на изложеното, пред българския съд стои не само липса на законодателство, което отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения, да дефинира понятието „транссексуалност” за целите на правото като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол на лицето, но и е налице противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено желание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична промяна на тялото им в съответствие с избрания психо-социален пол.

В тази връзка, следва да се съобрази нормата на чл.8 от ЕКПЧ, която като част от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот на индивида. Текстът на чл.8 е един от най-свободно формулираните и най-обхватните текстове в Европейската конвенция. Той е и най-широко тълкуван от органите по Конвенцията, които непрекъснато актуализират подхода си към еволюцията на концепциите за личен и семеен живот, целейки да запазят защитата практическа, ефективна и съобразена с особеностите на съвремието. В многобройните си решения по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ е подчертавал, че понятието за „личен живот” не подлежи на изчерпателна дефиниция. Приемал е, че в неговия обхват влизат проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет на личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство /вж. Решение от 07.02.2002 г. на Съда по делото Mikuliж v. Croatia - жалба вх.№ 53176/99/. Правото на „зачитане” /чл.8 ал.2 ЕКПЧ/ на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл.8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

Константно е разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена по чл.8 от Конвенцията. Неведнъж, при разглеждането на дела, свързани с правата на транссексуални лица, е отбелязвано, че „съдът осъзнава сериозността на проблемите, засягащи тези хора, и страданията, които те понасят”, както и че Конвенцията е „жив инструмент” и винаги трябва да се тълкува и прилага в светлината на съвременните обстоятелства. Отчитайки различните практики в страните и липсата на международен консенсус по въпросите, касаещи тази група лица, съдът посочва, че държавите следва да въведат подходящи правни мерки, които да гарантират правата на транссексуалните, съобразявайки се с развитието на науката и обществото, като „винаги трябва да се държи сметка за баланса, който следва да се постигне между общия интерес и интереса на индивида” /вж. - R. v. the U. K., Решение от 17.10.1986г. по жалба № 9532/81, Cossey v. UK, Решение от 27.09.1990 г., B. v. France, Решение от 25.03.1992 г. по жалба № 13343/87; C. G. v. UK, Решение от 2002 г. по жалба №28957/95, Van K. v. G., Решение от 2003 г. по жалба вх. № 35968/97 и др./. В една част от цитираните дела е обсъждан въпроса за допустимостта в акта за раждане, въз основа на съдебно решение, „да се нанесе, под една или друга форма, отбелязване, чиято цел не би била да се поправи една действителна първоначална грешка, а да се актуализира документът така, че да отразява настоящото положение” на лицето, като е прието, че когато държавата е предвидила правна възможност за актуализация на данните в регистъра, но отказва да удовлетвори искането на транссексуално лице за вписване на новия пол, тя нарушава чл.8 от ЕКПЧ. От мотивите на решенията действително е видно, че жалбоподатели пред ЕСПЧ са били транссексуални лица, претърпели операция за смяна на пола, но съдът е отбелязал, че промяната в регистъра би установила само, че „заинтересуваното лице занапред принадлежи към другия пол” и не може да означава „придобиване на всички биологически характеристики на другия пол”, защото хирургическата интервенция „не води до придобиване на всички биологични характеристики на противния пол”.

В едно от последните си решения / делото Y.Y. v. T. - Решение от 10.03.2015г. по жалба №14793/08 / ЕСПЧ се произнася с осъдително решение срещу Република Турция за нарушение на чл.8 от Конвенцията, осъществено с отказа на турските власти да предоставят право на транссексуално лице на достъп до оперативна промяна на телесния пол. В жалбата си турският гражданин е поставил въпроса кои са необходимите условия за процеса по промяна на пола, които могат да бъдат поставяни на транссексуални лица, без да има противоречие с чл.8 от Конвенцията. ЕСПЧ приема, че правото на самоопределяне на собствения пол е част от същността на свободата на самоопределяне, като се подчертава сериозността на въпросите, касаещи транссексуалните лица, както и това, че Конвенцията трябва да бъде тълкувана и прилагана по начин, който прави гаранциите в нея, включително за транссексуалните лица, практически и ефективни.

Съдът посочва, че правото на транссексуалните хора на лично развитие и физическа и морална сигурност в пълната степен, както и за другите граждани, не може да се счита за спорен въпрос. Позовава се на Препоръка СМ/R. /2010/5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която условията за правно признаване на променения пол трябва да бъдат изчистени от оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания. В решението се посочва и призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа държавите-членки да гарантират правото на транссексуалните хора на лични документи, отговарящи на тяхната полова идентичност, без за това да се изисква стерилизация или друга медицинска процедура, като извършена оперативна промяна на пола или хормонална терапия. Съдът приема, че принципът за уважаване на физическия интегритет на човека, изключва всяко изискване, целящо неоправдана намеса /§109 и §110 от цитираното решение/.

В тази връзка следва да се отбележат /макар и да нямат задължителен характер, но като указващи посоката на развитие и на правото на ЕС в областта на човешкото право на полово самоопределяне/ приетите от Европейския парламент - Резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в ЕС, Резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (2013/2183(I.)), Резолюция от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010–2011 г.) (2011/2069(I.)). В цитираните документи е изразено становище, че Комисията следва да продължи съвместната си работа със Световната здравна организация, за да могат разстройствата на половата идентичност да бъдат премахнати от списъка на психическите и поведенческите разстройства; да се гарантира, че в единадесетото преразглеждане на Международната класификация на болестите (М.-11) те ще бъдат прекласифицирани като непатологични; че държавите членки следва да включат или да преразгледат правните процедури за признаване на пола, така, че те изцяло да зачитат правото на транссексуалните лица на достойнство и физическа неприкосновеност; както и че Комисията и държавите членки следва да проучат дали ограниченията за промяна на гражданското състояние и документите за самоличност на транссексуалните лица вредят на способността им да се възползват от правото си на свободно движение.

По съществото на касационната жалба:

Нормата на чл.73 ЗГР предвижда, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове се извършва по съдебен или административен ред – т.е., регистъра за гражданско състояние може да бъде променян както с оглед отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиран с нови данни, променящи по същество смисъла на акта /по арг. от чл.76 ал.1, изр.1-ро ЗГР/. В чл.76 ал.4 ЗГР изрично е посочено, че по административен ред не може да се промени вписаният „пол” на лицето, като това правило, тълкувано във връзка с чл.73 ЗГР, сочи, че е допустима такава промяна в акта за раждане, но след постановено съдебно решение.

При изложеното в отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изводите на въззивния съд, че уважаването на искането за промяна на вписания в акта за раждане на жалбоподателката пол, се обуславя от предварително извършена хигургическа интервенция по смяна на телесния й пол, е в пряко противоречие с нормата на чл.8 от Конвенцията и цитираната практика на ЕСПЧ, респ. на приетото тълкуване на понятията личен живот, физически и психически интегритет на личността, правото на полово самоопределяне и правото да се създават и развиват отношения с други хора, без неоправдана намеса. Извън това, законността на операцията за смяна на пола е спорна, не само с оглед нормата на чл.128 НК. Доколкото разстройството на половия идентитет е все още класифицирано като заболяване /М. – 10/, а както хирургическата смяна на пола, така и хормоналната терапия, се определят от медицината като възможни „лечения”, то очевидно не би могло едно лице, без негово съгласие, да бъде „задължено” да се лекува. Подобно изискване освен, че би било неизпълнимо в случаите, когато лечението е противопоказно с оглед здравословното състояние на индивида, не би и могло да бъде поставяно, тъй като нарушава достойнството на личността, физическата и психическата й неприкосновеност и представлява намеса в личния живот на засегнатото лице. В практиката на ЕСПЧ е твърдо установено, че личният живот по чл.8 ЕКПЧ включва и правото на всеки да не бъде лекуван без съгласието му /Решение от 9 март 2004 г. по делото G. v. UK/, освен в изрично предвидените от закона случаи, сред които настоящият спор не попада.

С оглед на всичко изложено, съставът на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, тъй като спорът е решен при допуснати процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, налагаща събирането на допълнителни доказателства.

В нарушение на процесуалните правила по чл.235 ал.2, чл.236 ал.2 и чл.202 ГПК съдът не е коментирал заключението на изслушаната съдебно – психиатрична и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи конкретно жалбоподателката – че тя е психично здрава; че при нея е налице състояние на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност определя функционирането й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й вид е променен към мъжки; както и че е започнала хормонална терапия и споделя желание за телесна модификация. Изводите в заключението на експертите не са били предмет на обсъждане нито поотделно, нито в съвкупност с останалите доказателства по делото, тъй като водещо за отхвърляне на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол, е приетото от съда, че молбата би могла да бъде уважена след проведена „медицинска интервенция за смяна на пола”. С оглед на това, неизяснени са останали въпросите за развитието и продължителността на състоянието на транссексуалност при жалбоподателката; за периода, в който тя живее и се самоопределя като лице от мъжки пол; за сериозността на решението й за изразяване на възприетата психо-социална роля и промяна на пола; както и възможна ли е обратимост на промените в състоянието й. В нарушение на съдопроизводствените правила посочените въпроси /които са от значение за установяване на юридическия критерий и за основателността на молбата/ не са изяснени от въззивния съд, който е следвало и служебно да стори това /съгласно приетото по т.3 от ТР№ 1/2013г. на ОСГТК/ с помощта на допълнителна комплексна медицинска експертиза.

Поради това, на основание чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК, делото следва да се върне на въззивната инстанция, като се съобразят дадените в настоящото решение указания при новото му разглеждане.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1495/19.02.2016 г., постановено по възз. гр.д. № 19580/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.