№ 77

София, 30.05.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2956 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 913 от 09.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 45 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 59/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от С. О. С. от [населено място], Л. област против МБАЛ [фирма], [населено място] за сумата 26000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени поради усложнения на здравословното и състояние.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД - следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение да се посочи в какво се изразява нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.

По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД:

Съгласно утвърдената съдебна практика, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи. Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството и се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.

В обжалваното въззивно решение на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че на 15.03.2013 г. ищцата е постъпила в ответното болнично заведение поради настъпили силни болки по време на бременността и. Поставена и е била система за предизвикване на контракции и раждане и на 16.03.2013 г. ищцата е родила здраво дете. След раждането болките в корема продължили, а на петия ден от приемането и поради оплаквания за коликообразни болки, стомашно разстройство и температура 37,4 градуса, ищцата е била консултирана с лекар инфекционист и след назначената и проведена терапия и отзвучаване на оплакванията е била изписана на 23.03.2013 г. в добро общо състояние. След изписването и от болницата, ищцата се е обаждала по телефона на д-р И. П., ординатор в А. при МБАЛ, [населено място] с оплаквания за непостоянни болки в корема, локализирани ниско вляво. След второто обаждане е бил извършен преглед в болницата с палпация и ултразвук и предписана терапия с антибиотик. На 05.04.2013 г., поради силни болки в коремната област и общо влошаване на здравословното и състояние, ищцата е била отведена от съпруга си в С. „Майчин дом”, [населено място], където е била приета и оперирана по спешност. При отварянето на коремната и кухина е било установено, че е развила перитонит, възпалението е обхванало целия корем, а матката и е била обхваната от некроза. Извършената операция е била животоспасяваща с отстраняване на гнойните огнища и матката. Прието е, че перитонитът се е развил в периода от раждането на 16.03.2013 г. до операцията на 05.04.2013 г., причина за което е непроведеното адекватно лечение на ищцата по време на престоя и в родилното отделение – не е била диагностицирана причината за болките в корема, въпреки влошеното и здравословно състояние, а процеса на развитие на перитонита е бил потиснат чрез проведеното антибиотично лечение. Тези изводи на съда са формирани при заключения на съдебно-медицински експертизи, че екипът на ответното болнично заведение е действал по правилата на добрата медицинска практика, оказвайки необходимата медицинска помощ с оглед здравословното състояние на пациента към момента на престоя му в болницата и последващия преглед. Въз основа на доказателствата за претърпени от ищцата болки и страдания, вкл. и във връзка с отстраняването на детеродните и органи и лишаването и от възможност да има други деца, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лева, които е присъдил на основание .чл. 49 ЗЗД.

В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от МБАЛ [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото и е формирал неправилен извод за наличие на виновно противоправно поведение от медицински екипи на лечебното заведение.

Ответницата по касационната жалба С. О. С. я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.

В мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е изброил всички приети по делото доказателства, в т.ч. медицинска документация, свидетелски показания и съдебно-медицински експертизи с описание на установените с всяко от тях факти. Игнорирайки напълно заключенията на двете тройни медицински експертизи, без да изложи мотиви защо не възприема становището на експертите; ценейки свидетелските показания избирателно, без да обоснове защо дава вяра само на част от показанията на отделни свидетели, съдът е приел за установени само фактите, сочещи за влошено здравословно състояние на ищцата след раждането и настъпилите последващи усложнения на здравето и въз основа на тях е изградил свои изводи в какво се изразяват допуснатите от медицинските специалисти неточности и пропуски в лечението на ищцата – приел е, че лекарите при ответното лечебно заведение не са предприели адекватно лечение на ищцата след раждането и по време на престоя и в родилното отделение и са допуснали съществуващия абсцес да перфорира по време на раждането и да се развие в дифузен перитонит в рамките на периода до извършената животоспасяваща операция в „Майчин дом” [населено място], без да посочи кои мерки не са били предприети, кои стандарти на лечение и правила на добрата медицинска практика са били нарушени.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК и при необоснованост следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.

Съгласно приетите по делото медицински заключения, както по време, така и след раждането на ищцата на 16.03.2013 г., медицинските специалисти при МБАЛ [фирма], [населено място] са предприели своевременно всички адекватни действия за здравето и; изпълнени са били всички диагностично-терапевтични изисквания; състоянието и е проследявано адекватно – медицинският екип е действал по правилата на добрата медицинска практика. След раждането ищцата е била консултирана своевременно със съответни специалисти, а лечението и е било правилно и резултатно. Възникналия дифузен перитонит, наложил операцията на 05.04.2013 г., при която са били отстранени гнойни огнища и матката на ищцата, не е свързан с раждането (в противен случай родилката не би могла да преживее двадесет дни до операцията на 05.04.2013 г.), нито е усложнение на раждането; процесът се е развил в период от 24 до 48 часа преди приемането и в С. “Майчин дом”, [населено място], а причините за произхода му могат да се дължат на различни фактори, но не са в резултат на действие или бездействие на лекарите в ответното лечебно заведение. В същия смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели - лекари в МБАЛ [фирма], [населено място] и в С. “Майчин дом”, [населено място], съгласно които след раждането не е имало клинична картина, сочеща за възможност от перитонит, а за причините за възникването му могат да се изграждат различни хипотези, без доказателства за верността им. Изхождайки от събраните по делото доказателства, в т.ч. от заключенията на изслушаните по делото експерти (лекари специалисти по хирургия, патология и акушеро-гинекология), сочещи еднозначно, че медицинските специалисти при ответното лечебно заведение са действали съобразно установените стандарти, съблюдавайки правилата на добрата медицинска практика, а възникналото възпалително огнище, наложило операция на дифузен перитонит няма връзка с действия или бездействия на медицинския персонал при ответното лечебно заведение, предявеният иск за вреди следва се явява неоснователен. Претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от наложилата се по спешност операция от дифузен перитонит не са в причинна връзка с неправомерни действия на служители на ответника, поради което претенцията с правно основание чл. 49 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 1900 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 45 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 59/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. О. С. от [населено място], Л. област с ЕГН [ЕГН] против МБАЛ [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за сумата 26000 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени поради усложнения на здравословното и състояние.

ОСЪЖДА С. О. С. от [населено място], Л. област с ЕГН [ЕГН] да заплати на МБАЛ [фирма], [населено място] сумата 1900 лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: