Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр. София, 30.05.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4603 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. против решение № 969/13.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1226/2016 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. В открито съдебно заседание не изпраща представител, като е представил писмени бележки.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 246/07.03.2017 г. на състава на ВКС.

Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, коя е компетентната Инспекция по труда, която следва да даде предварително разрешение за уволнение на работник, страдащ от заболяване по Наредба №5/1987 г., дали това е инспекцията по седалището на работодателя или тази, по местоработата на работника. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

Предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнение в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 333, ал. 1 КТ, се иска от работодателя за всеки отделен случай. Преценката от страна на инспекцията касае всеки отделен случай на уволнение в обхвата на посочената правна норма, всеки работник или служител, специфичния вид предварителна закрила и специалното положение, в което той се намира, за да се ползва от нея. Преценката е конкретна, след осъществено проучване и обсъждане на направеното искане до инспекцията.Според У. правилник на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , чл. 4, ал. 1, агенцията осъществява дейността си като контролира спазването на трудовото законодателство, а териториалните дирекции Инспекция по труда (21 на брой) решават по компетентност искания, сигнали и запитвания на физически и юридически лица (чл. 15, ал. 1, т. 2 от правилника). Кодексът на труда не определя коя е инспекцията по труда, която е компетентна да даде разрешение по реда на чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя-търговец се намира в територията на една териториална дирекция, а мястото на работа, където се полага труд от страна на лицето, за което се иска разрешението, е в територията на друга. Мястото на работа е част от съдържанието на трудовия договор. Принципно, за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, освен ако друго не е уговорено, или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 КТ). Необходимостта от извършване на конкретна преценка по горепосочените критерии, както и последователно спазваният принцип за бързина на извършваната проверка, изискват тя да бъде извършена от този орган, който е в състояние бързо и чрез непосредствени впечатления да проучи и разреши съответното искане. Затова компетентната териториална дирекция да даде разрешение по искане за налагане на дисциплинарно наказание в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е тази дирекция, в района на която се полага труд от лицето, спрямо което се извършва и преценката за наличието на предварителната закрила. Това разрешение на правния въпрос е дадено със задължителна съдебна практика – решение №84/23.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 749/2012 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, като даденото разрешение се споделя изцяло от състава на ВКС, като в тази насока приема, че решенията, представени от касатора и с които се приема същото разрешения на правния въпрос, са правилни, доколкото съответствуват на задължителната практика в тази насока.

По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:

Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата. От представените по делото писмени доказателства се установява, че действително е налице съкращаване в щата на ответника – работодател, като заеманата от ищцата длъжност „домакин на сграда” е съкратена.

Безспорно е също така, че ищцата е страдала от „неинсулинов захарен диабет”, като с оглед заболяването на ищцата, правилно е прието от съда, че на основание чл.333, ал.1, т.3 КТ вр. Наредба №5/1987 г., прекратяването на трудовото правоотношение е следвало да се извърши само след предварително разрешение на инспекцията по труда. Безспорно е, че работодателят е поискал предварително разрешение от Инспекция по труда – София.

С оглед отговора на правния въпрос, компетентната териториална дирекция да даде разрешение по искане за прекратяването на трудовото правоотношение в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е тази дирекция, в района на която се полага труд от лицето, спрямо което се извършва и преценката за наличието на предварителната закрила, т.е компетентната в случая инспекция по труда е тази в [населено място]. Липсата на дадено разрешение от компетентата инспукция по труда е равнозначно на липсата на разрешение, поради което само на това основание, издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, без да се разглежда спора по същество.

Доколкото не са налага извършване на нови съдопроизводствени действия по делото, касационната инстанция следва да постанови решение по същество. Предвид основателността на главния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да се уважат и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищцата, както и да и си присъди обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ. Видно от данните по делото и заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза, размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е общо в размер на 2027,52 лева. Видно от представеното удостоверение, ищцата не е осъществявала трудова дейност по трудово правоотношение за шестмесечния период след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, поради което искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ е доказан по своето основание и размер.

С оглед изхода на спора, в полза на ищцата по делото следва да се присъдят всички направени разноски в процеса, общо в размер на 1805 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В полза на съда следва да се присъди държавна такса в размер на 341,10 лева, както и 120 лева, платено възнаграждение на вещо лице, общо в размер на 461,10 лева.

Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 969/13.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1226/2016 г. от състав на Окръжен съд – Варна, КАКТО И постановеното определение № 1930/04.08.2016 г., с което е изменено същото решение в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед от 13.07.2015 г. на Председателя на Управителния съвет на Н. с. за б. с х. „Х.”, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ с М. Т. А. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица].

ВЪЗСТАНОВЯВА М. Т. А. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] на заеманата преди уволнението длъжност „домакин на сграда” при Н. с.за б. с х. „Х.”.

ОСЪЖДА Н. с. за б. с х. „Х.” да заплати на М. Т. А. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 2027,52 лева, на основание чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1805 /хиляда осемстотин и пет/ лева, а по сметката на съда сумата 461,10 /четиристотин шестдесет и един лева и десет стотинки/ лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.