Р Е Ш Е Н И Е

№ 70София, 02.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3862 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. М. срещу решение № 136 от 06.04.2016 г. по в. гр. д. №77/2016 г. на Смолянския окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е отстранил допуснатото от първата инстанция съществено процесуално нарушение, за което имало оплакване във въззивната жалба – не изискал НОХД, в което имало извънсъдебно признание, от значение за изхода на настоящото дело, както и че съдът неправилно определил преюдициалния иск по чл.135 ЗЗД като облигационен, а не като вещен. По същество поддържа, че предявеният от него отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот е основателен, тъй като ответникът е закупил имот, който неговият праводател не е притежавал и затова сделката няма вещен прехвърлителен ефект. Ответникът е знаел че придобива имот от лице, срещу което е бил проведен успешно иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на прехвърлителна сделка с предмет същия имот. Затова той не може да се позовава на добросъвестност в отношенията си с ищеца по отменителния иск.

Ответникът в производството С. Р. Д. оспорва жалбата. Повдига въпрос за допустимостта на въззивното решение, тъй като ищецът не е доказал правния си интерес от предявения иск. Позовава се и на т.1 на ТР №5/29.12.2014 г. по тълк.д.№5/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка със спора по същество.

С определение № 91 от 21.02.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на недвижим имот, когато е предявен от лице с уважен отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по отменителния иск.

По поставения въпрос съдът приема следното:

В т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

От това разрешение следва да се изхожда при отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

Искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане – ППВС №1 от 29.03.1965 г. по гр. д. № 7/1964 г. Целта на този иск е за бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.

В типичния случай исковете по чл.135, ал.1 ЗЗД се предявяват от кредитори по парични вземания. Целта на тези искове е при уважаването им кредиторът да може да насочи изпълнение за събиране на паричното си вземане върху имуществото на длъжника, което той е отчуждил с увреждащата сделка. В теорията и в съдебната практика има различни схващания за действието на влязлото в сила решение на иска по чл.135 ЗЗД. Според едното разбиране при уважаването на този иск отчужденото имущество се връща в патримониума на длъжника. Според другото разбиране искът няма вещноправно действие, приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото, което му е прехвърлено и то не се връща при длъжника при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Второто разбиране е застъпено в мотивите на т.1 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. И при двете правни конструкции обаче няма спор в теорията и в практиката, че кредиторът по парично вземане, който успешно е провел иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, може да насочи принудително изпълнение за събиране на своето вземане върху имуществото, предмет на увреждащата го сделка, която е обявена за недействителна спрямо него. Според първото разбиране изпълнението се насочва върху имуществото, което се е върнало в патримониума на длъжника, а според второто разбиране – върху същото това имущество, което е останало собственост на приобретателя по оспорената сделка, но той трябва да търпи принудителното изпълнение като ефект от уважения иск по чл.135 ЗЗД.

Кредиторът с парично вземане, който е провел успешно иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, има правен интерес единствено от насочване на принудителното изпълнение върху имуществото, предмет на увреждащата сделка. Чрез изнасянето на това имущество на публична продан той ще може да удовлетвори изцяло или отчасти своето вземане или поне разноските, които е направил за провеждането на отменителния иск /арг. от чл.136, т.1 ЗЗД/. Той няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост както срещу приобретателя по оспорената сделка, така и спрямо частните правоприемници на този приобретател, когато те са придобили права след вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по уважения отменителен иск. Той нито се позовава на свое вещно право върху имота, което иска да защити, отричайки правото на собственост на ответника, нито на някакво фактическо състояние, нито пък отричането на правото на собственост на ответника ще доведе до възможност той да придобие някакви права. Правото му на принудително изпълнение не зависи от отричането на правото на собственост на ответника, затова то не може да обоснове правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост. В тези случаи не са налице разгледаните в т.1 на ТР №8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС условия за допустимост на отрицателния установителен иск.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното въззивно решение състав на Смолянския окръжен съд е потвърдил решение № 340 от 26.10.2015 г. по гр. д. №1265/2014 г. на Смолянския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. Г. М. срещу С. Р. Д. отрицателен установителен иск - че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 69345.100.328 с площ 1424 кв.м., находящ се в [населено място], местност „Водата”.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът по настоящото дело К. Г. М. е провел успешно иск по чл.135 ЗЗД, като с влязлото в сила съдебно решение е обявена за недействителна спрямо него покупко-продажбата на същия имот с идентификатор 69345.100.328, извършена между неговия длъжник С. В. Я. и купувача М. Й. А.. След влизане в сила на съдебното решение по чл.135 ЗЗД М. Й. А. е продал имота с нотариален акт на С. Р. Д., който е ответник по настоящия отрицателен установителен иск.

От правна страна въззивният съд е приел, че С. Д. е придобил собствеността на процесния имот по силата на извършената с нотариален акт покупко-продажба, която има вещен прехвърлителен ефект, независимо от това, че придобивното основание на неговия праводател М. Й. А. е обявено за относително недействително спрямо К. Г. М. с влязлото в сила решение по чл.135 ЗЗД. Прието е, че искът по чл.135 ЗЗД няма вещни последици, като при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. Затова М. А. е могъл да прехвърли на С. Д. собствеността на спорния имот посредством покупко-продажбата, осъществена след влязлото в сила решение по чл.135, ал.1 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС приема, че решението е процесуално недопустимо. Ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като в случая не са налице разгледаните т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки за това. Правният интерес на ищеца К. Г. М. се свежда само до възможността да насочи принудително изпълнение върху процесния имот с идентификатор 69345.100.328 в [населено място], местност „Водата”, след като по реда на чл.135 ЗЗД продажбата на този имот от длъжника С. В. Я. в полза на купувача М. Й. А. е била призната за недействителна спрямо него и след като последващият приобретател С. Р. Д. е закупил имота след формиране на силата на пресъдено нещо по решението по чл.135 ЗЗД и е обвързан от това решение. Правното положение на С. Д. не се различава с нищо от правното положение на неговия праводател М. А., срещу когото е бил уважен искът по чл.135, ал.1 ЗЗД и който трябва да търпи принудително изпълнение върху придобития с увреждащата сделка имот.

Като са разгледали иск, лишен от правен интерес, предходните съдебни инстанции са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени и производството по иска – прекратено.

С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции на основание 78, ал.4 ГПК: 1300 лв. за производството пред ВКС, съгласно договор за правна защита и съдействие на стр.34 от касационното производство и по 1000лв. за производството пред първата и въззивната инстанция, след редукция по направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна, или общо 3300 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 136 от 06.04.2016 г. по в. гр. д. №77/2016 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 340 от 26.10.2015 г. по гр. д. №1265/2014 г. на Смолянския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К. Г. М. със съдебен адрес [населено място], ул.”4-ти я.” №36, ет.5, офис 4 срещу С. Р. Д. от [населено място], [улица] отрицателен установителен иск - че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 69345.100.328 с площ 1424 кв.м., находящ се в [населено място], [община], местност „В.”, образуващ УПИ VІ-251 в кв.44 по ЗРП на [населено място].

ОСЪЖДА К. Г. М. да заплати на С. Р. Д. сумата от 3300 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: