За приложимостта на установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност към момента на изтичането на давностния срок

чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ чл. 69 ЗС 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

София, 12.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева

ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева

Светлана Калиновапри участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3792 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 14.04.2016г. по в.гр.д.№85/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма]-София, [община] и Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.124 ГПК с искане съдът да признае за установено, че И. Н. А. е собственик на част от земната повърхност с площ от 890кв.м., представляваща поземлен имот с проектен идентификатор 83583.43.43 по КВС на [населено място], [община], която част попада съгласно КВС в имот с №83583.43.36-Министерство на земеделието и храните на РБ и имот №83583.43.103- [община].

С определение №86/13.02.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложимостта на установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност към момента на изтичането на давностния срок.

Касаторът поддържа, че съдът е достигнал до извода, че процесният имот е бил част от държавния поземлен фонд /попадал е в земя, върху която е разположен обект на Телеугоителен комплекс – [населено място], както и в одържавена местност, включена в бивше ТКЗС и по силата на чл.45, ал.10 ПЗР ЗСПЗЗ станал държавна собственост/ при неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че ищецът следва да доказва съществуването на правата на праводателите си с оглед направените оспорвания от ответниците, след като ищецът е претендирал придобиване правото на собственост по давност, за което е било необходимо да докаже само установяването на фактическа власт и намерението си да владее имота. Счита, че направените от ответниците оспорвания, вкл. възражението, че за имота съществува пречка за придобиване по давност /нормата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ/ следва да бъдат доказани от ответниците. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че не е спорно, че имотът не попада в границите на урбанизираната територия на [населено място], както и че е бил част от държавния поземлен фонд, при положение, че по делото липсва определение за отделяне на спорното от безспорното. Счита, че доказателствената сила на представената по делото заповед №11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост и на заповед от 28.01.2001г. необосновано е завишена, като не е взето предвид становището на вещото лице, че е налице неточно отразяване на границата на бившето телеугоително стопанство на КВС, което заедно с данните от други доказателства според касатора обосновава извода, че процесният имот не е бил част от стопанския двор, а е граничел с него. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК [община] чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Министерство на земеделието и храните чрез процесуалния си представител изразява становище, че подадената от И. Н. А. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че подадената от И. Н. А. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

По реда на чл.124, ал.1 ГПК И. Н. А. е предявил иск за установяване притежаването на правото на собственост върху процесния недвижим имот с твърдението, че е закупил имота с договор за покупко-продажба от 15.02.1994г., на която дата му е предадено и владението, след което е започнал да осъществява владение върху имота и е осъществявал такова в продължение на 20 години с искане за признаване правото на собственост като придобито на основание покупко-продажба и в условията на евентуалност – на основание давностно владение.

С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.

Прието е, че по отношение на възможността за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния имот важи забраната, въведена с разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ като имотът следва да се счита държавна собственост по смисъла на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че имотът не е заявяван за възстановяване от наследниците на Р. Д., праводатели на ищеца, както и че имотът попада в територията на Телеугоителен комплекс-Ш. и съгласно разписния лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1983г. е записан като собственост на ДЗС. Изложени са и съображения, че със заповед №11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост на основание чл.10, ал., ПРУПСДП установеното държавно участие в имуществото на заличените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се предаде на [фирма] заедно с прилежащия терен съгласно заповед 28.01.2001г., които доказателства според въззивния съд налагат извода, че безспорно процесният имот е бил част от държавния поземлен фонд, тъй като е попадал в земя, върху която е разположен обект на организация по §12 и 29 ПЗР ЗСПЗЗ-Телегугоителен комплекс-Ш., както и че представлява земеделска земя в бившите стопански дворове на организациите по §12, намиращи се извън урбанизираните територии, останала след възстановяване правата на собствениците и по силата на чл.45, ал.10 ПЗР ЗСПЗЗ е станала държавна собственост, поради което и с оглед забраната, въведена с чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, правото на собственост не може да бъде придобито по давност.

Основният въпрос по делото касае приложимостта на установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност и по-специално необходимостта наличието на пречките за осъществяване на това придобивно основание да се преценяват към момента на изтичане на давностния срок.

По така поставения въпрос настоящият състав приема, че установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд намира приложение, ако към момента на изтичане на срока по чл.79 ЗС имотът е включен в държавния поземлен фонд. Ако към този момент имотът е включен в капитала на търговско дружество по предвидения в ТЗ ред, включително и чрез апорт, тази забрана не намира приложение, тъй като не всички имоти, които към определен момент са принадлежали на държавата, и понастоящем се включват в държавния поземлен фонд.

Съгласно чл.47, ал.1, предложение 2 ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделски земи-държавна собственост, включително и такива, които са застроени и представляват прилежащи площи към стопански сгради. По смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които не се намират в границите на урбанизираните територии; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В държавния поземлен фонд следователно се включват земи, които и понастоящем служат за земеделско производство. Земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, съгласно чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост, но не се включват в държавния поземлен фонд. И ако такива земи са включени в капитала на търговско дружество, което като самостоятелен правен субект различен от държавата, е носител на правото на собственост върху тези земи, не съществува пречка да бъдат придобити по давност.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:

Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му неправилно е приложена разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ.

След като фактическата власт върху процесния имот е установена от И. Н. А. и упражнявана от него и след включването на част от имота в капитала на [фирма], неправилно въззивният съд е приел, че съществува пречка за придобиване правото на собственост върху този имот по давност. Дори да е съществувала неяснота за статута на имота, както поддържа [община], и до определен момент да е било необходимо провеждане на процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, след включването на имота в капитала на [фирма], удостоверено с представените по делото и описани в н.а. №2336, том 12, регистър №20898, дело №1842/2007г. заповеди на министъра на земеделието /заповед №11/08.01.1996г., заповед № РД 41-525/28.09.2001г., експертна оценка на Д., находящи се в [населено място]/ правото на собственост принадлежи на правен субект, различен от държавата, по отношение на чието имущество установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност не намира приложение.

По отношение на частите от имота, попадащи в имоти, записани според КВС като принадлежащи на Министерство на земеделието и храните и на [община] неправилно въззивният съд е приел, че също попадат в приложното поле на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, след като по делото не са представени доказателства за наличие на основание за включването им в държавния поземлен фонд-не е установено тези части да са били надлежно отчуждени, нито да са били неправомерно отнети, нито предоставени за управление и стопанисване на държавни организации. Представените по делото графични материали /карти и скици/ и разписни листове към тях не представляват годни доказателства за установяване факта на придобиване, както и притежаването на правото на собственост при наличие на оспорване, доколкото акт за държавна собственост за тях не се установява да е бил съставян. Не се установява тези части от имота да са били ползвани за посоченото в чл.47 ППЗСПЗЗ предназначение нито към момента на установяване на фактическата власт от И. Н. А., нито към момента на позоваването на изтеклата придобивна давност /22.02.2015г./. Още повече, че при приемането на съдебно-техническата експертиза в открито съдебно заседание на 22.10.2015г. вещото лице Н. е заявило, че картата на възстановената собственост не е заснела вярно съществуващите имоти на място.

Неоснователни са наведените от [община] доводи, че от събраните по делото доказателства /заповед №11/08.01.1996г., допълнена със заповед №РД-41-Б2Б/28.09.2001г./, се установява, че процесният имот е включен в държавния поземлен фонд. На първо място по причина, че заповедите касаят само онази част от имота, която е включена в капитала на [фирма], но не и частта, за която общината поддържа, че е нейна собственост. Освен това тези заповеди не съдържат каквито и да било данни за осъществяване на придобивно основание в полза на [община]. А доколкото И. Н. А. се позовава на придобивна давност, която е оригинерен придобивен способ, то и доводът за необходимостта да установи, че имотът е бил заявен за възстановяване от лицата, с които е сключил през 1993г. договор за покупко-продажба на имота в писмена форма, следва да се приеме за неоснователен.

Още от 1993-94г. И. Н. А. е установил самостоятелна фактическа власт върху процесния имот, построил в него жилищна сграда и стопански постройки, засадил овощни дървета, оградил го с масивна ограда с височина от 2 метра, прокарал ток и вода, посещава имота всяка събота и неделя, а понякога и през седмицата, счита го за свой и никой не му пречи нито оспорва правата му /св.Д. и П./. Така установената и упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години фактическа власт следва да бъде определена като „владение“ по смисъла на чл.79 ЗС. И тъй като ответниците не са установили осъществяването на факти, имащи за последица прекъсване на придобивната давност, следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска /20.02.2015г./ в полза на И. Н. А. е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок. С предявяването на иска е извършено и позоваване на вече изтеклата придобивна давност, поради което следва да се приеме, че поддържаното от касатора придобивно основание се е осъществило и към настоящия момент той се легитимира като собственик на имота. От 1996г. до 20.02.2015г. не се установява [фирма], [община] и Министерство на земеделието и храните да са оспорвали правата на касатора по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че давността не е била прекъсвана.

Неоснователен е доводът на ответника по касационна жалба [фирма], че доколкото представеният по делото констативен н.а. №2336, том X., рег.№20898 от 15.11.2007г не е оспорен и не се е развило производство по оспорването му в рамките на исковия процес, то и към настоящия момент този нотариален акт удостоверява притежаваните от дружеството права.

Както беше посочено по-горе, И. Н. А. е установил самостоятелна фактическа власт върху имота преди съставянето на н.а.№2336/15.11.2007г. Дружеството не е установило давността да е била прекъсната по предвидения в чл.116 ЗЗД ред - съставянето на констативен нотариален акт не представлява действие, имащо за последица прекъсване на давността. Поради това признатите с този нотариален акт права към настоящия момент не могат да бъдат противопоставени на лицето, което е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, демонстрирайки намерение за своене спрямо всички, вкл. и спрямо титуляра на акта.

По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от И. Н. А. иск бъде уважен, като в негова полза бъде присъдена и сумата 2230лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №153, постановено от Окръжен съд-Велико Търново на 14.04.2016г. по в.гр.д.№85/2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124, ал.1 ГПК по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „Красно село“, [улица], [община], с адрес [населено място], пл.“М.“ №2 и Министерство на земеделието и храните на Република България, че И. Н. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] собственик въз основа на придобивна давност, изтекла в периода от 1993г. до 20.02.2015г., върху част от земната повърхност с площ от 890кв.м., представляваща поземлен имот с проектен идентификатор №83583.43.43 по КВС на [населено място], [община], която част попада съгласно КВС в имот с №83583.43.26- [фирма], имот №83583.43.36 - Министерство на земеделието и храните на Република България и имот №83583.43.103 – [община].

ОСЪЖДА [фирма], [община] и Министерство на земеделието и храните на Република България на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на И. Н. А. сумата от 2230лв. /две хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: