Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

София, 12.06.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 2844 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговското дружество [фирма] [населено място] , представлявано от Управителя Д. Б. чрез адв. И. Г. - АК С. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 52 от 19.02.2016 година по гр.В.д. Nо 314/2015 година на ОС- Смолян , в частта с която са уважени предявените от Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. искове срещу [фирма] [населено място] по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Поддържа се , че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, свързан с категорията, определена за спорния временен горски път , приложимите правила, на които се подчинява изграждането му , както и поради допуснати нарушения на процесуалните правила и доводи за необоснованост.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : възможно ли е временен горски път, изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС /в случая на ДГС- С./, чиято експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение , да престане юридически да съществува поради ненанасянето му в КВС на съответното населено място ,но фактическото съществуване на този временен горски път да възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост при заявен иск по чл. 109 ЗС.

Ответниците по касация Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. не вземат становище по заявените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция , по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , я частта , с която е уважен заявения негаторен иск на Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. срещу [фирма] [населено място] ,с което последният е осъден за преустанови ползването на част от имот 002078 по КВС на [населено място] , [община], целият с площ от 60.800 дка , съставляваща прокаран горски път/ отразен на скица , изготвена от в.л. /, както и да се въздържа от всякакви други действия , които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесния имот,, както и в частта , с която е [фирма] осъден да заплати на ищците сумата от 2000 лв./ две хиляди лева/, на основание чл. 59 ЗЗД , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска -05.03.2014 година до окончателното заплащане на сумата.

По правния въпрос

Правото на собственост е абсолютно вещно право което гарантира на титуляра на правото възможността да се изисква от всеки правен субект поведение , с което да не се препятства или затруднява упражняването на правото на собственост от гл.т. на правомощията на собственика да владее, ползва и се разпорежда с обекта на собствеността , както да изисква поведение , с което да не се нарушава, уврежда или унищожава обекта на собствеността.

В определени хипотези собственикът , в името на търсен от законодателя баланс между обществен и личен/ частен / интерес , търпи ограничения при упражняване правото си на собственост в пълен обем в рамките на разумното ползване от страна на други правни субекти.

Сервитутното право е ограничено вещно право и може да бъде сервитут на преминаване, респ. на ползване на водоизточник и др. по отношение на чужд имот - арг. от на чл. 55 ЗС. Прокараният път, със статут на временен път, в горска територия по време когато горския масив е със статут на държавна собственост преди да бъде признат по съответната законоустановена процедура реституционния ефект на закона и който горски път е изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС като именно неговата експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение и в този аспект съставлява установено с административен акт право на преминаване през горската територия след възстановяване собствеността на правоимащите лица. Липсата на отразяване на временния път в КВС на съответното населено място не може да отрече съществуващото право на преминаване по отношение на прокарания горски път в полза на обслужвания недвижим имот. Само по себе си фактическото и юридическо съществуване на временен горски път в рамката на горския масив с площ над 60 дка не би могло да съставлява неправомерно възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост , освен ако в производство по чл. 109 ЗС не се установят конкретни факти, който сочат неправомерно поведение на лицето -ответник , даващи основание да се приеме , че е налице фактически състав на цитираната законова разпоредба.

В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна норма на закона , достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост. Ако въпреки извършването на определени действия /бездействия/, правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод , че не винаги всяко „негативно“ от гл.т. на ищеца-собственик действие на ответника препятства упражняването на правото му на собственост.

По основателността на касационната жалба

При изложените правни съображения относно обуславящият изхода на спора въпрос , настоящият състав на касационния съд намира обжалваното въззивно решение за неправилно.

Тезата на ищците по иска , че използвания от ответника за нуждите на собствената му МВЕЦ-С., изграден в тяхната собственост- горски масив от над 60 000 дка временен камионов път, съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС , не може да бъде споделено.

За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието , което препятства упражняване правото на собственост , кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време , изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова , че да създава пречки за ползване на собствената вещ.

Съдебното исково производство е образувано по искова молба , с която при условията на субективно активно съединяване срещу ответника [фирма] са предявени обективно комулативно съединени искове по чл. 109 ЗС , чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД , чл. 55 ал.1 предл.1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД: 1./ за осъждане ответника да преустанови преминаването на автомобили, строителна техника и механизация през собствения на ищците недвижим имот- 002078 по КВС на землището на [населено място], съставляващ залесена горска територия от 60.800 дка, както и да се въздържат от от всякакви други действия , който пречат на ищците да упражняват правото си на собственост 2./ за осъждане заплащането на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане , представляващо унищожаването на 360 куб.м. дървесина през 2008 година на стойност 36 000 лв., частично претендирани за сумата от 6000 лв. ведно със законната лихва , считано от 05.03.2014 година , 3./ за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, представляващо унищожение на биоразнообразието от растителни и дървесни видове за времето от 25.04.2008 година на площ от 12. 000 дка , чрез прокарване на горски път на стойност от 21 000 лв., претендирани частично в размер на 10 000 лв. , ведно със законната лихва , считано от 05.03.2014 година, 4./ за заплащане на обезщетения за неоснователно обогатяване вследствие на ползване без основание за периода 25.04.2008 година до 25.02.2014 година на имота на ищците, като по този начин са препятствали реализирането на полза в размер на 21 000 лв., претендирани частично за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2014 година.

Ищците Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. са собственици на имот 002078 по КВС на [населено място] , [община] с площ от 60.800 дка , представляващ залесена горска територия. Собствеността на залесената горска територия е възстановена по съдебен ред с Решение No 115 от 19.04.2007 година по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ по гр.д. No 680/2006 година на РС-Смолян и издаденото въз основа на съдебния акт Решение 2216Ф/ 26.09.2007 година на ОбСЗГ [населено място] по чл. 13 ал.5 от ЗВСГЗГФ за възстановяване на собственост на гори в нови реални граници.

Ответникът [фирма] е възложител и собственик на изграденото хидроенергийно съоръжение „МВЕЦ-С.“, под обект „Язовирна стена и съоръжения към нея, изградено в имот 002001 по КВС на [населено място] .Основните релевирани възражения срещу предявения на дата 3.11.2014 година иск срещи ответника [фирма] са , че временният път , изграден в имота на ищците се ползва от търговското дружество на правно основание-Заповед 63/13.04.2006 година на Началника на РУГ, чл. 2 на Наредба 39 за строителството в горите и земите от горския фонд, чл. 81 ЗГ, оспорват се претенциите за вреди, тъй като дружеството няма отношение към изсичането на горския масив , като принципно релевират и възражения за погасителна давност на вземанията на ищците от 2008 година, оспорва се вземането по чл. 55 ал.1 предл1-во ЗЗД с довод, че законодателят е предоставил достъп до горския път на всички лица , поради което и не може да се търси обезщетения , възникнало на база разместване на блага , също се релевира и възражения за изтекла погасителна давност.

Временният горски път , преминаващ през имот 002078 е изграден на основание Заповед No 65/13.04.2006 година на Началника на РУГ-С. , с която е разрешено изсичането на просека и направа на трасе за временен камионен път „К. –М.“ в гори държавна собственост. Даденото разрешение за изграждането му касае строежа на хидроенергийните съоръжения в съседния имот. Съгласно констатациите на изслушаната по делото лесотехническа експертиза , въпреки ,че към 2008 г. временния път не е нанесен в КВС, същият фигурира като такъв в утвърдена преписка на РУГ С. и информацията е записана в книгата за добивите за 2006 година , поради което е и даденият категоричен отговор / л.94/ , че „камионният път е изграден през 2006 година“.

Изводите на съдилищата , че процесният път е незаконен строеж , тъй като се касае до път трета категория , собственост на собственика на терена , изграден е в частна собственост без съобразяване с интересите на собственика и без негово съгласие , не е нанесен на КВС поради което и следва да се приеме , че може да се ползва за нуждите на други лица, освен за тези на собственика, не могат да бъдат възприети. Тези изводи са неправилни, в разрез с доказателствата по делото и закона .

Данните по делото сочат , че Заповед No 65/13.04.2006 година на Началника на РУГ-С. е издадена на основание Наредба No 19/ 05.10.1999 година за строителство в горите и земите от горския фонд, действала до влизане в сила на Наредба No 39/ 10.04. 2006 година , към дата 09.05.2006 година. Преценката коя категория е временния камионен път се обуславя от критериите за количеството / кубатура/ дървесина , подлежаща на изсичане и усвояване , но не и за начина на стабилизиране на пътното платно, съгласно разпоредбите на Наредба No 19, като действащ нормативен акт към датата на издаване на заповедта на Началника на съответното РУГ.

Неточното приложение на закона в тази насока се изразява в неприлагането на цитираната наредба и неточната преценка , че процесният път следва да се квалифицира не като временен камионен път от четвърта категория, а от трета категория на базата на критерии, който не са част от действащото обективното право към датата на издаване на заповедта. Не може при преценката относно категорията временен път , решаващият съд да се позовава на критериите на приети и действащи норми / Наредба No 39/ 10.04. 2006 година в сила от 09.05.2006 година, Наредба No 5/ 31.07. 2014 година за строителство в горските територии без промяна на предназначението, Наредба No 8/ 05.08. 2011 година за сечите в горите и др./ след , като заповедта е влязла в сила и е породила последиците си преди приемането на тези нормативни актове. Доколкото критериите на действащия нормативен акт са спазени, то не може да има спор относно законосъобразността на строителството.

Ирелевантен в спора по чл. 109 ЗС би бил фактът/ ако се приеме за безспорно/ , че изграждането на процесния камионен път чрез изсичане на просека и стабилизиране на пътната настилка поетапно и отчасти е завършил през 2008 година , по време когато бил е завършен и фактическия състав на реституцията на залесената горска територия в патримониума на ищците.

С конститутивен вещно-правен ефект се ползва решението на ОбЗГ по чл. 13 ал.5 ЗВСГЗГФ, аналогично на решенията по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ. титулът за собственост на ищците е Решение 2216Ф/ 26.09.2007 година на ОбСЗГ [населено място] , т.е. същите се легитимират надлежно като носители на правата на собственост , считано от 26.09.2007 година . До момента на влизане в сила на решението на ОбСЗГ процесните залесени горски територии са имали статут на горска територия от ДГФ т.е. статут на държавна собственост. Именно поради това действащите правила / цитирани по-горе/, на основание на които е разрешено прокарване на просеката при действащ законов разрешителен режим на компетентния държавен орган/ РУГ/ , са приложим закон , уреждащ фактическото изграждане на пътя на база надлежното административно разрешение. Като юридическо основание за използването на този път е упоменатият в разрешението за строеж No 5/ 27.04.2010 година/ л. 130/ Договор за учредяване на сервитут за прокарване и преминаване върху земя от ДГФ No 232/ 08.05.2007 година, изискан от съда и представен по делото /л.222/, приет с нарочно определение на съда / л.252/ без да е оспорен от ищците, касаещ учредяване на сервитутно право за изграждане на временния път, което право от своя страна създава правното ограничение на реституираната собственост. От представената справка на Агенцията по вписванията/ л. 156/ със заявление от 14.05.2007 година , ответникът [фирма] е заявил вписването на сервитут –право на прокарване и преминаване върху обща площ от ДГФ-залесена и незалесена .

Обстоятелство , че в решение за реституция на ОбСЗГ няма отразени ограничения не може да промени извода, че надлежни учреденото право на преминаване/ сервитут/ съставлява ограничение на собствеността по отношение на възстановената собственост на имота за срока посочен в договора, тъй като ОбСЗГ вписва само законовите- по ЗВСГЗГФ основания, съставляващи ограничения относно възстановената собственост.

Липсата на анализ и коментар на посочените писмени доказателства от страна на съдилищата,свързани с учреденото право на сервитут върху държавната земя преди финализиране процедурата по възстановяване собствеността на горските територии, сочи на грубо нарушение от страна на въззивния съд на правилата , установени с чл. 236 ал.2 ГПК , довели до необоснования извод , че едно учредено по надлежен ред вещно право – сервитут на преминаване през чужд имот , поради ненанасянето на временния път , обслужващ сервитута в КВС на населеното място, чрез който път правото е реализирано и се упражнява севитутното право, ,„юридически е престанало да съществува“. Вещните права- сервирути се учредяват за определен период от време и с изтичането на срока правото се погасява, вещното право не може юридически да престане да съществува само и единствено поради обстоятелството че не е отразено в картата или плана на населеното място , уреждащи организацията на конкретна територията на страната.

В този аспект изводите на решаващия съд , че по силата на посочените административни заповеди и разрешения е нарушено правото на частна собственост , поради липсата на съгласие на собствениците на горския масив за изграждане на пътя и неговото ползване , са неправилни като напълно несъответстващи на фактите по делото и закона.

Правните изводи за осъществен от страна на ответника [фирма] фактически състав на чл. 109 ЗС дори и в хипотеза на наличие на правно основание да се ползва пътя, са изградени на предположения , но не и на установени по делото конкретни факти.

”Неоснователното действие „ не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не , когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконструкция и др./ , а от това дали осъщественото действие пречи на собственика за ползва вещта си – в случая собствеността на реституирания горския масив.

Данните по делото сочат , че прокарания път не само не препятства ползването , но дори осигурява на смия собственик достъп до имота му за ползване. Основателността на негаторния иск предполага неоснователни, а в някой хипотези и противоправни действия, които пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. Липсата на установени факти за неоснователни действия от страна на ответника, нарушаващи/ в смисъл на надхвърлящи/ обема на надлежно учреденото в негова полза сервитутно право , дават основания искът по чл. 109 ЗС да бъде отхвърлен , в който смисъл настоящият състава намира , че следва да се произнесе след отмяна на въззивното решение поради констатираните/ посочени по-горе/ груби нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата и по приложение на материалния закон при постановяването му .

По съединения и обусловен иск , квалифициран от въззивния съд с правно основание чл. 59 ЗЗД, уважен за сумата 2000 лв.

Настоящият състав на касационния съд , въпреки някои резерви по изложените от въззивния съд мотиви, принципно възприема за правилна тезата , че е налице едно неоснователно разместване на блага между правните сфери на ищците , като собственици на терена и на изградения в този терен временен път и на ответника , като носител на сервитутното право на преминаване през чуждия имот , което право без съмнение от доказателствата по делото е упражнявано в рамките на посочения период от време- 20.05.2010 година до 25.02.2014 година, без да се заплаща цената на реализираната полза. Като намира , че размерът на присъденото обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД от 2000 лв. / две хиляди лева/ , е справедлив и почива на закона, настоящият състав на ВКС намира, че в тази част обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Искът срещу ответника [фирма] е предявен като една от претенциите с исковата молба 3.11.204 година / л. 168/, поради което и законната лихва по присъдените парични вземания се дължат от тази дата, което налага да се уважи релевирания довод с касационната жалба за незаконосъобразност само в тази част на въззивното решение , като същото да бъде изменено и законната лихва се присъди от дата 03.11.2014 година.

По направеното искане за присъждане на разноски за трите инстанции от страна на касатора - ответник по иска.

Искането е частично основателно по следните съображения . С представения Списък на разноските се претендира присъждане общо на сума в размер на 9 130 лв. , надлежно доказан разход по приложените вносни документи за платените ДТ и договорите за правна помощ и съдействие. Тези разноски касаят осъществената адвокатска защита с оглед на крайния правен резултат- отхвърлен иск по чл. 109 ЗС и частично уважен иск , за сумата от 2000 лв. , от заявените парични искове общо за сумата 13000 лв. срещу [фирма] .Като приема , че направените разноски следва да се считат по равно за всяка една от четирите претенциите- за сума от 2282.50 лв. / при липса на друго предложение от страна на защитата на ответника / и при изцяло отхвърлените три от тях , сумата от 6847.50 лв. се дължи изцяло. По отношение на частично заявения иск за неоснователно обогатяване от 10 000 лв., искът е уважен в за сумата 2000 лв. и отхвърлен за разликата. Разноските се дължат съобразно пропадащата се на уважения иск част , за сумата 456.50 лв. , или общо дължимите разноски на ответника за трите инстанции са в размер на сумата 7 294 лв./ седем хиляди двеста деветдесет и четири лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение Nо 52 от 19.02.2016 година по гр.В.д. Nо 314/2015 година на ОС- Смолян , в частта с което окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по отношение на уважения иск на Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 109 ЗС и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. срещу [фирма] [населено място], с искане на основание чл. 109 ЗС последният за преустанови ползването на част от имот 002078 по КВС на [населено място] , [община], целият с площ от 60.800 дка , съставляваща прокаран горски път/ отразен на скица , изготвена от в.л. /, както и да се въздържа от всякакви други действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесния имот, като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 52 от 19.02.2016 година по гр.В.д. Nо 314/2015 година на ОС- Смолян , в частта , с която търговско дружество [фирма] [населено място] е осъдено да заплати общо на Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. сума от 2000 лв. / две хиляди лева/ , на основание чл. 59 ЗЗД , ведно със законната лихва, като

ИЗМЕНЯ посоченото решение на въззивния съд в тази част относно датата на дължимост на лихвата, а именно, същата се дължи считано от датата на предявяване на иска срещу ответника [фирма] – 03.11. 2014 година до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р. А. К. , К. А. Р. и Н. А. А. да заплатят на [фирма] сумата 7 294 лв. / седем хиляди двеста деветдесет и четири лева/, разноски по делото за трите инстанции, на основание чл. 78 ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: