При предявени искове с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на последователни увреждащи кредитора възмездни сделки, от значение ли е за изхода на спора по чл.135 ЗЗД по отношение на всяка от тях, дали по делото е установено за всички участвали в сделките лица знание за увреждането?

чл. 135 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр.София, 15.06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №2456 по описа за 2015 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. К. от [населено място], срещу решение от 21.11.2014г., постановено по в.гр.д.№210/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.04.2014г. по гр.д.№1909/2012г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявените от К. К. К. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД, срещу [фирма] и И. Ц. В. и Ж. А. В. иск с правно основание чл.135 ЗЗД и срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1059 от 12.11.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по релевирания от касатора въпрос: „При предявени искове с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на последователни увреждащи кредитора възмездни сделки, от значение ли е за изхода на спора по чл.135 ЗЗД по отношение на всяка от тях, дали по делото е установено за всички участвали в сделките лица знание за увреждането”, съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Представя писмена защита

Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма], чрез процесуален представител адв.П., оспорват касационната жалба като неоснователна, като съображенията си излагат в писмен отговор. Претендират разноски. Представят писмена защита.

Ответниците по жалбата И. Ц. В. и Ж. А. В., чрез особен представител адв.Й., оспорват жалбата като неоснователна, като съображенията си излагат в писмен отговор. Особеният представител претендира възнаграждение. По делото представят писмена защита, чрез упълномощен представител адв.Д..

Третото лице – помагач С. П. П., чрез процесуален представител адв.С., взема становище, че касационната жалба е основателна. Представя писмена защита.

По поставения въпрос настоящият касационен състав намира следното:

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката, или действието, е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка или друго действие, е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

Когато ищецът претендира относителна недействителност на увреждащия го резултат, постигнат с няколко отделни сделки, всички те биха били недействителни по отношение на ищеца, ако той има положението на кредитор, налице е увреждане и знание за това у съответните лица, когато законът го изисква /решение по гр.д. № 616/2002г. на ВКС, ІІ г.о./. Когато увреждането на кредитора е породено от поредица сделки, достатъчно е знанието за увреждане да е налице у отчуждителя по първата в поредицата увреждащи сделки и у приобретателя по последната от тях /решение по гр.д. № 1070/2005 година на ВКС, ІІ г.о./. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от К. К. К. против [фирма] и [фирма] иск за обявяване за недействителна спрямо него на сключената с н.а. №107/2008г. сделка в частта, с която [фирма] продава на [фирма] правото на строеж на самостоятелен обект, предстоящ да се изгради, представляващ апартамент №11, с площ от 123,34 кв.м., на трети жилищен етаж, ведно със съответната ид.част от общите части на сградата, предвидена в поземлен имот с посочен идентификатор, с площ от 365 кв.м. по КККР на [населено място],[жк]; отхвърлен е искът му против [фирма] и И. Ц. В. и Ж. А. В. за обявяване за недействителна спрямо него сделката, сключена с н.а. №44/2011г., с която дружеството продава на В. изграден в завършен вид описания по-горе апартамент №11, отхвърлен е искът му против Н.-Ват” Е. за обявяване за окончателен сключеният между тях предварителен договор от 14.11.2007г. за продажба на описания по-горе апартамент №11.

Носителят на потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е кредитор на непарично вземане и може да се ползва от защитата на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Той е увреден, щом длъжникът се е разпоредил с предмета на дължимата престация и се е поставил в положение да не може да изпълни задължението си.

Въззивният съд правилно е приел, че са установени съществуващи между К. К. и [фирма] облигационни отношения по предварителния договор за продажба на недвижим имот от 14.11.2007г., по силата на който К. има качеството на кредитор на дружеството по отношение на едно непарично вземане, съставляващо правото да се иска сключване на окончателен договор.

Приложеното по делото нотариално заверено пълномощно от 26.04.2007г. съдържа изрично упълномощаване на С. П. от Н. Ц., в качеството му на едноличен собственик на капитала и управляващ [фирма], да представлява дружеството, като от името и за сметка на фирмата да купува и продава недвижими имоти и да подписва предварителни договори за закупуване и продажба на недвижими имоти.

Правилно въззивният съд е приел с оглед съдържанието на пълномощното, че е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Това резрешение е в съответствие с даденото разрешение с т.1 на Тълкувателно решение №5/2014г. по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС, което следва да бъде възприето и за предварителния договор за продажба при сключването на окончателен договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, при наведени доводи на дружествата-ответници по иска, тъй като със съдебното решение принудително се изпълнява поетото с предварителния договор задължение за сключване на окончателен договор и то замества нотариалния акт / в този смисъл решение по гр. д. № 430/2010 г., на ВКС, III г. о./.

За действителността на предварителния договор е достатъчна писмена форма, каквато представения предварителен договор има. Частният документ не удостоверява датата, на която е съставен, но страните, които са го съставили, лично или чрез пълномощник, са обвързани от посочената в него дата. В случая процесният предварителен договор като частен документ е сключен чрез надлежно упълномощен пълномощник. Направеното оспорване на датата на сключване на предварителния договор от страна на продавача прехвърля върху него тежестта на доказване, а тя в случая не е изпълнена.

Установен е и вторият елемент от фактическия състав на П. иск - извършването на действия, с които длъжникът уврежда кредитора, по съображения, че и двете последователни продажби съставляват увреждащи въззивника К. действия, като кредитор по предварителния договор за продажба на имота, предмет на атакуваните сделки, поради осуетената възможност за реализиране правото му да иска сключване на окончателен договор.

Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че за да бъде установена относителна недействителност, както по отношение на първата, така и по отношение на втората продажба по предявените два иска по чл.135 ЗЗД и по отношение на двете сделки следва да се установи за всички участвали в сделките лица субективният елемент за добросъвестност, т.е. знание, че се купува имот, който е предмет на увреждащо кредитора К. действие. Правилно и обосновано е прието, че знанието на страните при първата продажба е установено – за [фирма] като продавач по предварителния договор чрез представляващия дружеството Н. Ц. и за [фирма] по силата на законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД, поради безспорното обстоятелство, че едноличният собственик и представляващ [фирма] – Н. Ц. е съпруга на Н. Ц., както и обстоятелството, че ответните дружества не са ангажирали доказателства, оборващи презумпцията на закона.

Във въззивното решение са изложени съображения, че от значение за изхода на спора по отношение на втората сделка е от значение да е налице знание за увреждането у последващите приобретатели И. и Ж. В., а такова не се установява по делото.

Неправилно е прието от въззивния съд, че позоваването от страна на ищеца на обстоятелствата, че В. имат закупен и друг апартамент в същата сграда и че участвалият по сделката техен пълномощник е знаел за сключения от ищеца предварителен договор за съседния, процесния апартамент, са ирелевантни за спора. Ако упълномощеният представител, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, знае за увреждането и действа от името на упълномощителя, не е необходимо да се доказва, че и упълномощителят знае /решение по гр.д.№4606/ 2014г. на ВКС, ІVг.о./.

Установява се от събраните по делото в първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелеля Р. Г. /закупил апартамент №9 в сградата с н.а. 107/27.08.2008г./, знанието за увреждането у пълномощника на купувачите В. – К. Н., която е направила избора за закупуване именно на този апартамент и е действала от името на упълномощителите /съответно нейни дъщеря и зет, за които е дала сведения, че преди заминаването си за К. са живели на нейния адрес, който и досега е регистрирания постоянен адрес на дъщеря й и зет й / при покупката на процесния апартамент, съседен на продадения й от свидетеля ап.9, във връзка с която продажба Р. Г. свидетелства, че се провела среща на 22.03.2010г. в ресторант в града между него, Н. Ц. /едноличен собстевеник и представляващ първото дружество-ответник и съпруг на Н. Ц. - едноличния собственик и представляващ второто дружество-ответник/, К. К. и К. Н., на която среща Ц. представил К. на Н. и тя се зарадвала, че ще има млад съсед на етажа. Съседството на двата апартамента се установява от описанието на процесния апартамент в н.а.№917/14.12.2011г. за продажбата му на купувачите В., в което ап.9 е посочен като граница на ап.11. Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира, отчитайки заявеното от него, че с ищеца са от едно село и ходят заедно на лов, доколкото ответните дружества не оспорват да е проведена такава среща, не оспорват К. и пълномощника на купувачите Н. да са имали “визуален или вербален контакт“ в самата сграда, но отдават присъствието му там на други обстоятелства, а не във връзка с извършване от ищеца довършителни работи в процесния апартамент. Показанията на свидетеля за извършвани довършителни работи от ищеца в процесния апартамент се подкрепят от показанията на свидетеля В. Д. /чиято строителна фирма през 2007г. в началото на строителството на сградата е била изпълнител на СМР/ и кореспондират със съдържанието на предварителния договор относно степента на завършеност на апартамента при продажбата, а именно - в груб строеж.

По тези съображения следва да се приеме, че в случая са налице основанията на чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на процесната поредица от договори, чийто резултат уврежда ищеца като кредитор.

С успешното провеждане на отменителния иск по чл.135 ЗЗД относителната недействителност на поредицата сделки ползва кредитора, който я е поискал. Спрямо този кредитор длъжникът се поставя в положението отпреди сделката.

Страните са обвързани от насрещните си задължения по сключения предварителен договор за продажба на бъдеща вещ и при отсъствие на дължимо поведение от обещателя да прехвърли по нотариален ред собствеността върху имота, който междувременно е изграден и сградата, в която е разположен, е снабдена с разрешение за ползване, а приемателят е изправен /извършил е плащане на уговорената продажна цена 31 000лв., удостоверено в предварителния договор и разписката от 14.11.2007г./, в полза на последния е възникнало преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и то е надлежно упражнено.

Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и вместо него бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени. Данъчната оценка на имота е 84130,10лв. съгласно удостоверение от 29.10.2012г. по чл.264 ДОПК, издадено от [община].

Съгласно чл.364 ал.1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърляне на имота, а именно – нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл.85 ал.2 вр.с чл.87,определена по раздел ІІ т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност,съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата 651,15лв., както и местен данък съгласно чл.35 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на [община] за придобиване на имота по сметка на [община] в размер на сумата 2523,90лв,съгласно чл.47 ал.2 вр.с чл.46 ал.1 т.1 ЗМДТ.

На назначения на ответниците В. на разноски на ищеца особен представител адв.Й. следва да се присъдят 500лв. – възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба.

С оглед изхода на спора ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски за трите съдебен инстанции в размер на 20 191,20лв. – за държавна такса, а ответниците В. – и сумата 3 082,60лв. съгласно т.6 на Тълкувателно решение №6/2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, представляващи заплатените от ищеца разноски за назначения им особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ ГО

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 21.11.2014г., постановено по в.гр.д.№210/2014г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него решение от 29.04.2014г. по гр.д.№1909/2012г. на Бургаски окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА на основание чл.135 ЗЗД за относително недействителна по отношение на К. К. К. ЕГН[ЕИК] от [населено място], Бургаска област, ул.Стара планина“ №7, [жилищен адрес] сключената с нот. акт №107, т.VІІ, рег. №5050, дело №1249 от 27.08.2008г. на нотариус М. В. , рег. №370 с район на действие РС Ц., сделка в частта, с която [фирма], [населено място], продава на [фирма], [населено място], правото на строеж на самостоятелен обект, предстоящ да се изгради, представляващ апартамент №11, със застроена площ от 123,34 кв.м., на трети жилищен етаж, ведно със съответната ид.част от общите части на предстоящата да бъде изградена жилищна сграда върху терена и от правото на строеж върху терена- поземлен имот с идентификатор 43519.505.301, с площ от 365 кв.м. по КККР на [населено място],[жк].

ОБЯВЯВА на основание чл.135 ЗЗД за относително недействителна по отношение на К. К. К. ЕГН[ЕИК] от [населено място], Бургаска област, ул.Стара планина“ №7, [жилищен адрес] сделката за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент №11 с идентификатор 43519.505.301.3.11, със застроена площ от 123,34 кв.м., на трети жилищен етаж, ведно със съответната ид.част от общите части на жилищна сграда с идентификатор 43519.505.301.3 и от правото на строеж върху терена- поземлен имот с идентификатор 43519.505.301, с площ от 365 кв.м. по КККР на [населено място],[жк], извършена с нот. акт №44, т.VІ, рег. №6273, д. №917 от 14.12.2011г. на нотариус М. В. , рег. №370 с район на действие РС Ц., между [фирма], [населено място], представлявано от едноличния собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството Н. И. Ц., като продавач и като купувачи И. Ц. В. и съпругата му Ж. А. В., български граждани с настоящ адрес в К., представлявани от пълномощник К. Ж. Н..

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 14.11.2007г. предварителен договор, с който [фирма] [населено място], като собственик на право на строеж срещу задължение за изграждане на обекти в жилищна сграда, учредено му в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ от 365кв.м. по кадастралната карта на [населено място], прехвърля на К. К. К. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] бл.1 вх.1 ет.1 в качеството му на купувач следния недвижим имот: апартамент № 11 на трети жилищен етаж, на кота + 8.85 м,със застроена площ от 123,34 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, две спални, баня и тоалетна/заедно/, две тераси и коридор, при граници на апартамента: изток – външен зид; юг- апартамент № 10; коридор, асансьор ,стълбищна клетка и апартамент № 9, запад – външен зид, север – външен зид, отгоре – апартамент № 13 на тавански етаж, на кота +11,60 отдолу – апартамент № 7 и апартамент №8 на втори жилищен етаж на сградата, ведно с 12.709% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, за сумата 31 000 /тридесет и един хиляди/ лева, която сума купувачът К. К. К. е изплатил изцяло и в брой към момента на сключване на предварителния договор.

ОСЪЖДА К. К. К. да заплати на [община] сумата сумата 2523,90лв. местен данък, както и да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 651,15лв. такса по прехвърлянето на имота, за които суми служебно да се впише възбрана върху имота на основание чл.364 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА К. К. К. да заплати на адвокат Ж. К. Й. от АК-Б., назначен за особен представител на ответниците И. и Ж. В. на основание чл.47, ал.6 ГПК сумата 500лв. - възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА [фирма], [фирма] и И. Ц. В. и Ж. А. В. да заплатят на К. К. К. сумата 20 191,20лв. – разноски по делото за трите инстанции за държавна такса, а И. Ц. В. и Ж. А. В. да заплатят на К. К. К. и сумата 3 082,60лв. – разноски за трите инстанции за възнаграждение за назначения им особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се издаде на К. К. К. след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Върховния касационен съд,както и на удостоверение от НАП и [община],че не дължи публични държавни и общински вземания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.