Какви следва да бъдат действията на съда във втората фаза на делбата, за да бъдат насочени страните към предприемане на адекватни действия по чл.201 и чл.203 ЗУТ с цел спазване на принципа на чл.69, ал.2 ЗН за получаване на дялове в натура, при възможна поделяемост на делбения имот?

чл. 201 ЗУТ чл. 203 ЗУТ чл. 69, ал. 2 ЗН 

№ 38

София, 21.06.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3511 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Ч. срещу решение № 200 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 111/2016г. на Смолянския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че съдът не е имал основание да изнася на публична продан допуснатите до делба имоти, след като вещото лице е дало заключение, че те са поделяеми в два дяла и след като между страните е имало принципно съгласие как да бъдат разпределени тези дялове. Задължение на съда било да изиска от главния архитект на общината становище по чл.203 ЗУТ за поделяемост на имотите, като условие за извършване на съдебната делба.

Ответниците в производството А. Р. Е. и С. С. Е. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно.

С определение № 624 от 22.12.2016 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта по извършване на делбата. Поставеният правен въпрос е: какви следва да бъдат действията на съда във втората фаза на делбата, за да бъдат насочени страните към предприемане на адекватни действия по чл.201 и чл.203 ЗУТ с цел спазване на принципа на чл.69, ал.2 ЗН за получаване на дялове в натура, при възможна поделяемост на делбения имот.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Принцип на съдебната делба е всеки съделител да получи своя дял в натура, когато това е възможно – чл.69, ал.2 ЗН. Изясняването на въпроса за поделяемостта на имота според броя на съделителите и техните квоти е дейност на съда, която се извършва с помощта на вещо лице, когато това е необходимо. Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, на сграда или на обекти в нея, съдът следва да спази процедурите по чл.201 и чл.203 ЗУТ. При положително становище на главния архитект по чл.201 ЗУТ страните имат задължението да внесат в общинската администрация проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя на два или повече урегулирани поземлени имота. Задължение на страните по чл.203 ЗУТ е да представят на съда инвестиционен проект за разделяне на съсобствената сграда или обект в нея, съобразно заключението на вещото лице, а от своя страна съдът е длъжен да изпрати този проект за одобрение от главния архитект. Във всички случаи съдът дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата. Когато в съда постъпят предписания на общинската администрация във връзка с необходимото съдържание на проекта по чл.201 ЗУТ или на инвестиционния проект по чл.203 ЗУТ, както и предложения за преработване на тези проекти, съдът е длъжен да даде ясни указания на страните какви действия следва да бъдат предприети от тях, за да бъдат съобразени изискванията на администрацията и процедурите по чл.201 и чл.203 ЗУТ да приключат успешно. Съдът е този, който при необходимост трябва да поиска разяснения от общинската администрация какви допълнителни изисквания към проектите следва да бъдат спазени, за да може да даде точните указания на страните в тази насока. Само при неизпълнението на точни и ясни указания за отстраняване на конкретни дефекти в проектите в определен от съда срок може да се приеме, че е налице бездействие на страните, което има за последица извод на съда за недоказана възможност за поделяне на имота. Необходимостта от извършване на активни действия от страна на съда във връзка с провеждане на процедурите по чл.201 и чл.203 ЗУТ е подчертана и в решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. на ВКС, I ГО, което настоящият състав изцяло споделя.

По съществото на касационната жалба:

Предмет на съдебна делба са дворно място с площ от 904кв.м. и застроените в него двуетажна жилищна сграда с отделен избен етаж, гараж и селскостопанска сграда. Делбата е допусната между съсобственици и при квоти: 5/6 за съпрузите С. и А. Е. и 1/6 за Р. Ч.. Вещото лице е дало заключение в три варианта за обособяване на два реални дяла, като страните са изразили предпочитанията си към третия вариант. Според него в по-големия дял се включват двата жилищни етажа, селскостопанската сграда и гаража с 5/6 идеални части от дворното място, а в по-малкия дял – избеният етаж, който следва да бъде преобразуван в жилище, заедно с 1/6 ид.част от дворното място. По делото е представен инвестиционен проект, озаглавен „заснемане на съществуваща жилищна сграда - заснемане по чл.202 ЗУТ“. В проекта е посочено, че сградата се ползва като три самостоятелни жилища, че отговаря на строителните норми към момента на изграждането, а в графичната част е дадено еднотипно разпределение на трите етажа, всеки от които се състои от две спални, дневна с трапезария, кухня ниша и коридор. Този проект е изпратен за одобрение в общинската администрация, но главният архитект не се е ангажирал със становище на този етап. Вместо това по делото е изпратено решение на Общински експертен съвет по устройство на територията, според което предложеното заснемане на сградата не отговаря на документите за собственост; избеният етаж е представен като жилищен, за което няма издадено строително разрешение и че за преустройството на избения етаж в жилищен е нужно представяне на инвестиционен проект. Във връзка с делбата на дворното място е представено отделно решение на експертния съвет, според което принципно мястото е поделяемо и е започнала процедура по изменение на ПУП.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбеният имот е бил изнесен на публична продан, въззивният съд е приел, че предпочетеният от страните вариант за делба е неосъществим, тъй като според него избеният етаж се превръща в жилище, при което останалите жилищни етажи остават без складови помещения. Освен това жалбоподателката Ч. не е представила проекти за преустройство и делба на къщата и на урегулирания поземлен имот, които да бъдат одобрени от общината, а другите съделители, след като са започнали процедурите по чл.201 и чл.203 ЗУТ, не са предприели необходимите действия по довършването им.

Решението е неправилно.

При наличие на три варианта за разделяне на процесния имот и принципното съгласие на страните делбата да се извърши по третия вариант, приетото от съда, че имотът е неподеляем и изнасянето му на публична продан е незаконосъобразно. Предпочетеният от страните вариант трети има предимството, че максимално съответства на квотите на съсобственост. При него съделителите Е. получават двата жилищни етажа, селскостопанската сграда и гаража, а съделителката Ч. получава избения етаж, преобразуван в жилище. При този вариант дворното място не се дели, тъй като придобива статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, доколкото при делбата сградата става етажна собственост. За да бъде реализиран този проект за делба съдът е следвало да задвижи и доведе до край процедурата по чл.203 ЗУТ. Началото на тази процедура е поставена с изготвянето на инвестиционен проект, който обаче не отговаря на техническите изисквания за одобряването му. В съда са получени указания на общинската администрация във връзка с този проект, изразени в експертно решение на съвет по устройство на територията. Съдът е докладвал това решение и е дал на страните възможност да представят инвестиционен проект, но не е указал какво следва да бъде съдържанието му, за да бъде той одобрен от главния архитект на общината. Следвало е да бъде разяснено, че инвестиционният проект трябва да съдържа данни както за предвижданията на първоначалния архитектурен проект за избения етаж, така и предвиденото преустройство за превръщането му в жилищен етаж. Следвало е да бъде разяснено също така, че както за новообразуваното жилище в избения етаж, така и за съществуващите два жилищни етажа следва да се предвидят с инвестиционния проект складови помещения, като се извърши преценка дали за склад към някои от етажите може да се предвиди селскостопанската сграда. Ако съдът е имал някакви съмнения какви точно указания да даде, той е трябвало да ги съгласува предварително с главния архитект и по този начин да съдейства на страните, за да може успешно да бъде довършена процедурата по чл.203 ЗУТ. Освен това – при одобрен инвестиционен проект и възможност за извършване на делба чрез разпределение по чл.353 ГПК, съдът следва сам да определи по правилото на чл.40, ал.1 ЗС припадащите се към всеки от дяловете идеални части от дворното място, след което да включи оценката на съответните идеални части към цената на дяловете. При желание на страните съдът би могъл да придвижи и процедурата по чл.201 ЗУТ за делба на дворното място, при което застроеният УПИ ще се превърне в обща част по чл.38, ал.1 ЗС, а новообразуваният незастроен урегулиран поземлен имот би могъл да бъде поставен в някой от дяловете. Неизвършването на всички тези действия е обусловило неправилния извод на съда, че имотът е неподеляем и е довело до изнасянето му на публична продан. В случая бездействието на страните е последица от недостатъчната активност на съда, който не е оказал необходимото съдействие за успешно приключване на започналата процедура по чл.203 ЗУТ. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на същия съд, който да продължи действията по извършване на делбата в указаната насока.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 200 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 111/2016г. на Смолянския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на ново решение от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: