Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл.204, ал.1 КЗ отм. прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

чл. 204, ал. 1 КЗ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

гр. София, 06.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2367 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. М. срещу решение № 74 от 20.03.2015г. по в.т.д. № 13/2015г. на Апелативен съд - Варна, в частта, в което след частична отмяна на решение № 95 от 07.08.2014г. по т.д. № 669/2013г. на Окръжен съд – Шумен, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 169/23.12.2014г., са отхвърлени като неоснователни предявените от К. М. М. против ЗК [фирма] искове по чл.208, ал.1 КЗ отм. и по чл.86, ал.1 ЗЗД съответно за разликата над 32 070 лева до 106 900 лева /предявен като частичен от 120 000 лева/ - представляващ претендирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица “Бизнес план Компакт“ и за разликата над 6 654,55 лева до предявените 22 181,89 лева - претендирано обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.11.2011г. до 11.11.2013г., съответно в частта за разноските.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че съдът е редуцирал отговорността на застрахователя като е приложил клауза от застрахователния договор, която въобще не е приложима към начина на изчисляване на застрахователното обезщетение, като по този начин съдът не само, че е подвел спора под неправилна материалноправна норма, но и се е позовал на основание, ненаведено от която и да е от страните.

Ответникът по жалбата, Застрахователна компания [фирма], твърди неоснователност на жалбата по изложени в отговора на касационната жалба съображения. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните валидно е възникнала облигационна връзка по договор за имуществено застраховане по застрахователна полица “Бизнес план Компакт“. Въззивният съд е установил, че е налице покрито от договора застрахователно събитие – злоумишлени действия на трети лица, чрез прерязване на обтегачите на покрива, от което е последвало пропадане на покрива, а от там- деформиране на стените и пълна негодност на сградата за експлоатация. Прието е, че ответникът не е доказал виновно поведение на застрахования. Съдът е установил, че обезщетението по сключена имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума и подлежи на уговаряне в застрахователния договор, като при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължението да заплати уговореното обезщетение, което следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Според съда, застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество. Съдът е изложил съображения, че в т.21 от ОУ и в съответствие с чл.203, ал.4 КЗ отм. страните по договора изрично са посочили, че застраховката се сключва на база възстановителната стойност на имуществото, определена в паричен еквивалент от 120 000 лева. Възстановителна стойност по т.21.1 от ОУ е цената за възстановяване на имуществото от същия вид, съобразно правилото на чл.203, ал.3 КЗ отм. . Същевременно, въззивният съд се е позовал на клаузата на т.22 от ОУ, според която отговорността на застрахователя е ограничена до размера на застрахователната сума, освен ако в полицата не е посочено друго. Според решаващия орган, друго по см. на т.22 от ОУ е предвиденото в Специалните условия по застраховката „Бизнес план Компакт” и по – конкретно в пакет „Престиж”, а именно- лимит на отговорността до 30% от общата застрахователна сума, но не повече от 100 000 лева за срок от една година за всеки един от изброените в т.1.3 рискове. Изведено е, че обезщетението по имуществената застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, като отговорността на застрахователя е ограничена до размер на застрахователната сума и дължимото обезщетение следва да се определи по правилото, уговорено между страните и същото се явява лимитирано на база възстановителната стойност до уговорения процент, ненадхвърлящ сумата от 100 000 лева. В заключение съдът е приел, че е налице „надзастраховане“ по см. на чл.204, ал.1 КЗ отм. , като отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана за сумата от 32 070 лева, явяваща се 30% от 106 900 лева /стойността, необходима за възстановяване на сградата в състоянието й преди събитието на 18.10.2011г., съгласно приетата по делото експертиза/.

С определение по чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл.204, ал.1 КЗ отм. прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?”.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Надзастраховане по см. на чл.204, ал.1 КЗ отм. е превес на застрахователната стойност, посочена в полицата, над действителната или възстановителната стойност, към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителна е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ отм. , а възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ отм. . Съгласно чл.200 КЗ отм. , предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – чл.203, ал.1 КЗ отм. , като не се допуска надзастраховане- чл.204, ал.1 КЗ отм. . Съобразно чл.203, ал.4 КЗ отм. страните по застрахователния договор могат да договорят застрахователна стойност под действителната /възстановителната стойност. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№ 667/2008г. на ВКС, І ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д.№ 463/2014г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО. В нея се приема, че застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, съответно възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователната сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования по имуществената застраховка. Ако застрахователната сума е под размера на вредата, дължимото застрахователно обезщетение ще е до размера на застрахователната стойност.

Предвид изложеното и дадените разрешения в цитираната задължителна практика на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че когато страните са уговорили за определени рискове лимиране на отговорността на застрахователя до размер по-малък от застрахователната стойност, уговорена при настъпването на други покрити от застраховката рискове, това представлява определяне по договорен път на по-малка застрахователна стойност за част от покритите застрахователни рискове, което не представлява надзастраховане по см. на чл.204, ал.1 КЗ отм. . С подобни клаузи страните отчитат факта, че проявлението на различни по вид рискове принципно води до различни по-обем вреди, поради което се договорят и отделни застрахователни стойности за съответните рискове. Надзастраховането не представлява съотношение на уговорени за различни рискове застрахователни стойности, а съотнасянето на застрахователната стойност, договорена за даден риск, към действителната или възстановителната стойност на вредите при настъпването на този риск.

С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки не представлява произнасяне на съда по възражение за надзастраховане по чл.204, ал.1 КЗ отм. .

По основателността на жалбата:

Съгласно сключената между страните засрахователната полица «Бизнес план Компакт», част от нея са освен ОУ за застраховане на имущество в малки и средни предприятия, но и Специалните условия за застраховане на имущество «Бизнес план К.», пакет «Престиж», при застрахователна сума от 120 000 лева. В пакет «Престиж» /т.1.3 от Специалните условия за застраховане на имущество «Бизнес план Компакт»/ в 11 на брой отделни точки са изброени застрахователните рискове, при проявлението на които се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото имущество.

Въззивният съд е приел, че е настъпил покрит риск по полицата по т.1.3.5 от пакет «Престиж» - злоумишлени действия на трети лица, вандализъм, довели до тотална щета на сградата. Същевременно, решаващият състав на апелативния съд е счел, че е приложим лимит на отговорността от 30% от общата застрахователна сума, но не повече от 100 000 лева за срок от една година, за всеки от изрбоените рискове, въпреки че клаузата, с оглед систематичното й място, касае само рисковете, изброени в т.1.3.9 и т.1.3.10 от пакет «Престиж». В т.1.3.9 са посочени рисковете: счупване на стъкла; индиректно попадане на мълния, морски върни, пушек и дим; счупване на вътрешни стъкла; авария на спринклерни инсталации; удар от пътно превозно средство; късо съединение / токов удар, на които рискове не се позовава въззивния съд с оглед приетата от него фактическа обстановка. В т.1.3.10 са визирани разходи за разчистване на останки - с очертания по-горе лимит на отговорността от 30% от размера на щетата, но не повече от 100 000 лева за една година.

С оглед изложеното по-горе, уговорката за ограничение на отговорността до лимит от 30% от общата застрахователна сума или от размера на щетата, е свързана с проявление на конкретни рискове, вкл. за разчистване на останки, които са различни от приетия за проявен от решаващия състав риск по т.1.3.5, във връзка с който е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка. Ето защо, основателно е оплакването на ищеца, че клаузите на 1.3.9 и т.1.3.10 от пакет «Престиж» са неотносими към проявения риск, по който се дължи застрахователното обезщетение, поради което не намира приложение лимита от 30%. В нарушение на материалния закон – чл.204, ал.1 и чл.203, ал.1 и ал.4 КЗ отм. , въззивната инстанция е приела, че договорно установеното от страните при определени рискове лимитиране на отговорността на застрахователя, представлява наддзастраховане.

Предвид изложеното, възивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като частичният иск по чл.208 КЗ отм. за заплащане на застрахователно обезщетение се уважи за разликата над 32070 лева до пълния предявен размер от 106 900 лева - стойността, необходима за възстановяване на сградата в състоянието й преди събитието на 18.10.2011г., съгласно приетата по делото експертиза, като на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се присъди и разликата над 6 654,55 лева до предявените 22 181,89 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2011г. до 11.11.2013г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора –ищец се дължат разноски в размер на: 10 788,28 лева /адвокатски възнаграждения, държавни такси и хонорари на вещи лица/- за първоинстанционното производство и производството за обезпечение на доказателства по чл.207 ГПК, 5400 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство; 1837,15 лева- държавна такса за касационното производство. С оглед вида на дължимите съдебни разноски, очертан в чл.78, ал.1 ГПК, на касатора не могат да бъдат присъдени пътни разноски и командировачни. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер общо на 16 976,10 лева за трите инстанции, като при определянето на този размер са приспаднати присъдените на касатора от апелативния съд разноски от 1049,33 лева.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 74 от 20.03.2015г. по в.т.д. № 13/2015г. на Апелативен съд - Варна, в частта, в което след частична отмяна на решение № 95 от 07.08.2014г. по т.д. № 669/2013г. на Окръжен съд – Шумен, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 169/23.12.2014г., са отхвърлени като неоснователни предявените от К. М. М. против ЗК [фирма] искове по чл.208, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД съответно за разликата над 32 070 лева до 106 900 лева - застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица “Бизнес план Компакт“ и за разликата над 6 654,55 лева до предявените 22 181,89 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.11.2011г. до 11.11.2013г., като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на К. М. М., ЕГН [ЕГН], на основание чл.208, ал.1 КЗ отм. разликата над 32 070 лева до 106 900 лева - застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица “Бизнес план Компакт“, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД разликата над 6 654,55 лева до претендираното 22 181,89 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.11.2011г. до 11.11.2013г, ведно с разноски в размер на 16 976,10 лева за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.