Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

гр. София, 06.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 436 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. М., М. И. М., действащи лично за себе си и като настойници на малолетните Т. Д. Т. и А. Д. Т. срещу решение № 1383 от 29.06.2015г. по гр.д. № 781/2015г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 18585 от 26.11.2014г. по гр.д. № 1712/2014г. на СГС, в частта за отхвърляне на субективно съединените искове с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ отм. срещу Гаранционен фонд, [населено място], предявени от касаторите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Д. Т. В., починала при ПТП, станало на 29.11.2012г., както следва: от Т. Д. Т. и А. Д. Т., представлявани от настойниците им Т. В. М. и М. И. М., за разликата от 20 000 лева до 130 000 лева на всеки от тях и от Т. В. М. и М. И. М. за разликата от 20 000 лева до 110 000 лева на всеки от тях.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е частично неправилно- постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД при неправилно приложение на дадените с ППВС № 4/1968г. разрешения и необоснованост на акта с оглед обективно установените по делото обстоятелства, значими за приложението на принципа за справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът по жалбата и по исковете, Гаранционен фонд, [населено място], не представя отговор на касационната жалба.

Ответникът по жалбата, трето лице помагач, К. А. К., не депозира отговор.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса за критериите за прилагане на принципа на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ отм. срещу Гаранционния фонд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 25.07.2013г. присъда № 60/09.07.2013г. по н.о.х.д. № 133/2013г. на ОС-Търговище, е установено, че на 29.11.2012г. водачът К. А. К. при управление на л.а. „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал автомобила с превишена скорост и вследствие на това е реализирал ПТП, при което е починала возещата се на предната дясна седалка Д. Т. В. - на 25г. към датата на смъртта. За безспорно е прието обстоятелството, че делинквентът не притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то. На 14.06.2013г. касаторите в настоящото производство, са депозирали пред ответника искане за изплащане на обезщетение, по което е образувана щета по която на 15.10.2013г. са им определени и изплатени следните суми: на М. М. и на Т. М. по 40 000 лв. и на Т. Т. и на А. Т.- по 50 000 лв. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав се е позовал на следните обстоятелства: починалата при ПТП е живеела с родителите и децата си в едно домакинство, като между тях имало разбирателство; след смъртта й родителите й изпаднали в паника, станали по-затворени и приемали успокоителни лекарства, наблюдава се емоционална лабилност, като при разговор за смъртта на дъщеря им стават дистимни и са развили остра стресова реакция; децата към датата на смъртта на майка си те са били съответно на 7 г. и на 8 г., живеели са в едно домакинство и майка им се е грижила за тях, като след нейната загуба, двете деца са лишени от моралната и материалната й подкрепа. С оглед горното въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, за които отговаря Гаранционния фонд на основание чл.228 КЗ отм. във вр. с чл. 45 ЗЗД, възлиза на 70 000 лева – за всяко от двете лица и на 60 000 – за всеки от родителите, от които суми са присъдени по 20 000 лева на всеки от тях, след приспадане на размера на доброволно заплатените от ответника обезщетение- по 50 000 лева – на всяко едно от децата и по 40 000 лева – на всеки от родителите, като за разликата до 130 000 лева, съответно до 110 000 лева – исковете са отхвърлени. Съдът е приел, че по делото не са налице данни и доказателства за изчерпване лимита на отговорност по пар. 27, ал.2 от ПЗР на КЗ, поради което не може да се възприеме становището, че чрез завишаване размера на обезщетение ще се стигне до нарушаване на забраната да се ангажира отговорността на ГФ по чл. 288, ал.1 КЗ отм. над нормативно установените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно ППВС № 4/68г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се отчете действителното им значението за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, поради което понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт за обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия, тъй като са индиция за тях, с оглед на което имат значение за формиране на критерия за справедливост -решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС, I ТО.

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на смърт, касационната жалба е частично основателна.

Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Въззивната инстанция е взела под внимание всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но в недостатъчна степен е съобразила тяхната значимост за размера на вредите, което е довело до неточно приложение на въведения от закона критерий за справедливост, вследствие на което дължимото на пострадалите лица обезщетение е занижено. Не са съобразени в пълнота установените по делото обстоятелства, че родителите на починала /на 25-годишна възраст/ са живели от дълго време заедно с нея и децата й в едно жилище и домакинство, при изключително топли и сплотени отношения характерни за едно семейство. Не е отчетено, че доказаната остра стресова реакция на родителите от внезапната смърт на дъщеря им, преминала в протрахирана депресивна реакция, е свидетелство за изключително високия интензитет на болките и страданията, причинени от ранната, преждевременна смърт на детето им. Не е взето предвид и негативното отражение на деликта върху психоемоционалното състояние на малолетните деца на пострадалата, като не е придадено необходимото доказателствено значение на факта, че при констатираната липса на данни за биологичния баща, децата на практика ще израснат без своите родители, лишени след деликта и от майчина топлина и подкрепа. Не е съобразена и съществуващата към момента на увреждането обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането от всяко едно от децата, причинени от смъртта на майка им, при установените от въззивния съд релевантни обстоятелства, е в размер на 130 000 лева за всяко от тях, а на родителите на починалото лице- в размер на 110 000 лева за всеки от тях. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено частично, като исковете на децата се уважат за разликата от 70 000 лева до 130 000 лева, а на родителите – за разликата от 60 000 лева до 110 000 лева, ведно със законната лихва върху тези разлики от 14.09.2013г. до окончателното им плащане, при отчитане на присъдените обезщетения от 20 000 лева на всеки от ищците и размера на доброволно заплатените от ГФ обезщетения по 50 000 лева – на всяко дете и по 40 000 лева – на всеки от родителите на починалото лице.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът, Гаранционен фонд, [населено място], следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на още 17600 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от исковете, като трябва да заплати на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за трите инстанции в размер още на 27 086,75 лева.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1383 от 29.06.2015г. по гр.д. № 781/2015г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 18585 от 26.11.2014г. по гр.д. № 1712/2014г. на СГС, в частта за отхвърляне на субективно съединените искове с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ отм. срещу Гаранционен фонд, [населено място], предявени за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Д. Т. В., починала при ПТП, станало на 29.11.2012г., както следва: от Т. Д. Т. и А. Д. Т., представлявани от настойниците им Т. В. М. и М. И. М., за разликата от 70 000 лева до 130 000 лева за всеки от тях, и от Т. В. М. и М. И. М. за разликата от 60 000 лева до 110 000 лева за всеки от тях, ведно със законна лихва върху тези разлики от 14.09.2013г. до окончателното им плащане, както и в частта за присъдените в полза на Гаранционен фонд разноски за горницата над 11 197,50 лева до присъдените за двете инстанции разноски от общо 25 060 лева, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ отм. Гаранционен фонд, [населено място], [улица], да заплати на Т. Д. Т., ЕГН [ЕГН], и А. Д. Т., ЕГН [ЕГН], представлявани от настойниците им Т. В. М. и М. И. М., допълнително по 60 000 лева на всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 14.09.2013г. до окончателното плащане, както и да заплати на Т. В. М., [ЕГН], и М. И. М., [ЕГН], допълнително по 50 000 лева на всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 14.09.2013г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1383 от 29.06.2015г. по гр.д. № 781/2015г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], да заплати на Т. Д. Т., ЕГН [ЕГН], и А. Д. Т., ЕГН [ЕГН], представлявани от настойниците им Т. В. М. и М. И. М., и на Т. В. М., [ЕГН], и М. И. М., [ЕГН], разноски в размер общо на 27 086,75 лева за трите инстанции.

ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, Гаранционен фонд, [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 17600 лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице помагач, К. А. К., на страната на Гаранционен фонд, [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.