За възможността да се ангажира отговорността на нотариуса по реда на чл.73 ал.1 ЗННД по отношение на лица, придобили имот, за който първоначално е било удостоверено правото на собственост, при поредица от прехвърлителни сделки; 2/ по приложението на чл.300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца в гражданското производство за съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда, може ли по реда на чл.53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други делинквенти.

чл. 73, ал. 1 ЗННД чл. 300 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

гр.София, 06 юли 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2604 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Я. Д. Н., В. С. Д. и И. Н. С. срещу въззивно решение №183/12.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №374/2015г. на Апелативен съд – Варна. С атакувания съдебен акт, след частична отмяна на решение № 510/20.03.2015 г. по гр.д.№3508/2012г. на ОС – Варна, предявеният от И. Н. С. срещу В. С. Д., Т. Ц. Д. и Я. Д. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 114 039.99 лв. претърпени от ищцата имуществени вреди. Солидарната отговорност за заплащане на обезщетението е ангажирана в пълен размер по отношение на ответниците В. Д. и Т. Д.; а за ответника Я. Д. Н. - до размера на сумата 103 658.99 лв. Присъдена е и законна лихва, считано от датата на увреждането - 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение №965/28.12.2016 г. касационното обжалване е допуснато по жалбите на Я. Д. Н. и В. С. Д. по правните въпроси: 1/ на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК - за възможността да се ангажира отговорността на нотариуса по реда на чл.73 ал.1 ЗННД по отношение на лица, придобили имот, за който първоначално е било удостоверено правото на собственост, при поредица от прехвърлителни сделки; 2/ на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК - по приложението на чл.300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца в гражданското производство за съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда, може ли по реда на чл.53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други делинквенти.

Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В съдебно заседание жалбите се поддържат, като касаторите претендират и разноските за производството.

Ответната страна по жалбите И. С., представлявана от адв.Б., в писмени отговори и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователността им.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол, приема следното:

По първия въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право. С нормите на чл.96 - чл.97 от ЗННД законодателят е дефинирал как се определя „удостоверяваният материален интерес” за определени видове нотариални удостоверявания. Съгласно чл.96, ал.1, т.1 ЗННД удостоверяваният материален интерес при прехвърляне и удостоверяване право на собственост върху вещи е пазарната цена на вещта, а в §2 от ДР на ЗННД се предвижда, че пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, като оценката се определя по реда на чл.33 ЗМДТ.

От изложеното следва, че няма пречка отговорността на нотариуса за причинени вреди при извършено удостоверяване и/или прехвърляне правото на собственост върху вещ, да бъде ангажирана до размера на установения по делото удостоверен материален интерес и по отношение на лица, които са придобили имота след поредица от прехвърлителни сделки, респ. нотариални удостоверявания, щом по делото са доказани предпоставките от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, вр. с чл.73, ал.1 ЗННД и вредите са резултат на допуснати от длъжностното лице - нотариус нарушения при изпълнението на задълженията във връзка с възложените му нотариални функции.

По втория въпрос:

Константна е практиката на ВКС, че влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства / напр. - за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др./ подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство. Всяко престъпление съставлява деликт, но не всеки деликт е престъпление и в този смисъл присъдата е задължителна за съобразяване от гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деликта, но само относно конкретното престъпно деяние, за извършването на което е ангажирана наказателната отговорност на дадено лице, но не и за друго, различно от това деяние / в с.см. - решение № 135/13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., I т. о., решение № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. решение № 127/ 29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г., II т. о. на ВКС/. Предвид изложеното, напълно възможно е при предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу няколко ответници, за които ищецът твърди, че те общо са му причинили вредата, само по отношение на някой от тях да е проведено наказателно производство, завършило с осъдителна присъда. Това обстоятелство не е пречка по реда на чл.45 ЗЗД да се ангажира гражданската отговорност на всички, които ищецът сочи за делинквенти, ако по делото се установят предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане и при съобразяване обвързващата сила на присъдата по отношение на ответника, за който с нея е признато, че деянието осъществява и състав на престъпление.

По съществото на касационните жалби:

Въззивният съд е приел, че по предявените от И. Н. С. срещу нотариус Я. Н., В. Д. и Т. Д. субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.53 ЗЗД са налице предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата общо 114 039.99 лв., представляваща платена от ищцата продажна цена и други разходи във връзка с придобиването на недвижим имот – ателие в [населено място], изградено в подпокривно пространство на сграда на [улица] - 13, вх. Б, със застроена площ от 55.60 кв.м., който обект, след закупуването му от С., е премахнат като незаконен строеж на 06.04.2010 г. В рамките на солидарността и прилагайки нормата на чл.73, ал.1 ЗННД съдът е счел за основателен иска срещу нотариус Я. Д. до размера на сумата 103 658.99 лв., приета за удостоверен материален интерес и представляваща действително платената от ищцата сума при закупуването на имота като последен негов приобретател във веригата от правни действия, предмет на няколко нотариални удостоверявания.

Във връзка с тези си изводи въззивната инстанция е посочила, че с констативен нотариален акт за собственост №194/19.09.2003г., том II, рег. № 6526, нот.дело №375/2003г., ответникът Я. Н., в качеството си на нотариус, е удостоверил правото на собственост на В. Д. върху процесното ателие като самостоятелен обект в подпокривното пространство на жилищна сграда, без акт образец 16, изградена по отстъпено право на строеж. При съставянето на акта, за степента на завършеност на обекта била представена техническа експертиза на вещо лице, в която е посочено, че ателието е в незавършен вид, стените са от тухла без дограма, а пода и тавана са на железобетонна плоча, като етапа на завършеност на строителството отговаря на „груб строеж”. В нотариалното производство е представен нотариален акт № 167 том.І, рег. № 4254 нот.дело № 193/2000г., съгласно който ответникът В. Д., в качеството му на едноличен търговец, е закупил правото на строеж на самостоятелни обекти в процесната сграда, но в акта липсва описан обектът ателие. Установено е и обстоятелството, че В.Д. освен собственик на правото на строеж е и собственик на част от терена, съгласно представените по делото нотариални актове за покупка на идеални части от дворното място, в което е изградена сградата.

С последващ нотариален акт №37/17.02.2004г., том I, рег. № 1038, нот.дело № 36/2004г. по описа на нотариус Я. Н., ответникът В. Д. и съпругата му прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответника Т. Д..

На 29.04.2004 г. е съставен Констативен акт №1 на ДНСК, видно от който при проверка на строеж „Надстройка на съществуваща шестетажна сграда с гаражи” с административен адрес - [населено място] [улица], кв.602, УПИ-ІІ-10,11,12 е констатирано, че за строежа няма представени строителни книжа и че е в процес на изграждане четирискатна дървена покривна конструкция. На базата на констатациите в акта е издадена Заповед № РД-14-387/21.09.2004 г. на Началника на ДНСК за премахване на незаконния строеж. Заповедта е обжалвана от Т. Д., като с решение № 3160/27.03.2007 г., постановено по адм.д. № 1267/2007 г. на ВАС, жалбата е отхвърлена и административният акт е влязъл в сила.

С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 182/30.07.2007 г., том I, рег. №1236, нот.дело № 182/2007г. на нотариус Н. С., ответникът Д. продал имота на третото за процеса лице – Г. С. М.. Последният от своя страна прехвърлил правото на собственост върху ателието на ищцата С. с нотариален акт № 70/10.12.2007г., том IV, рег. № 6206, нот.дело № 428/2007 г. на нотариус М. Д., като в акта е вписана продажна цена в размер на данъчната оценка - 41 183.10 лв., при приета от съда за действително платена цена - 103 658.99 лв. /левовата равностойност на 53 000 евро/.

Видно от представените по делото Протокол от 24.03.2010 г. и Протокол от 06.04.2010 г. обектът, закупен от ищцата, е премахнат съгласно влязлата в сила заповед на Началника на ДНСК като незаконен строеж.

С Присъда № 228/10.06.2013г., постановена по нохд №1994/2013г. на РС – Варна, влязла в сила на 26.06.2013г. ответникът Т. Д. е признат за виновен в това, че в периода от 30.07.2007г. до 10.12.2007г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки неосведомеността на Г. М. /прекия праводател по сделката с ищцата/, И. С., Ц. С. и И. С., за влязлата в сила Заповед № РД-14-387/ 21.09.2004г. на ДНСК за премахване на незаконния строеж, посредствено чрез Г. М. и И. С., причинил имотна вреда на И. С. и Ц. С. в размер на 110 000 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.2 пр.3-то НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, отложено за изпитателен срок от три години.

При тези данни, въззивният съд е приел, че имуществените вреди на ищцата са причинени от поведението на тримата ответници и съгласно чл.53 ЗЗД те са солидарно отговорни за заплащането на обезщетението, претендирано с исковата молба, тъй като е налице причинно-следствена зависимост между всички увреждащи действия на ответниците в тяхната съвкупност, респ. вредите са резултат от тези действия и няма друга релевантна причина за настъпването им. Посочено е, че противоправните деяния, извършени от ответниците се изразяват: в иницииране на производство по невярно удостоверяване на правото на собственост върху ателието от ответника В.Д. и последващата му продажба с нотариален акт №37/17.02.2004г. на ответника Т.Д.; в извършване на невярното нотариално удостоверяване по констативния нотариален акт №194/19.09.2003 г. от ответника Я.Н.; и в осъществената продажба на обекта с нотариален акт № 70/10.12.2007 г. от Т. Д., посредствено чрез Г.М., на ищцата, при условията на осъществено от този ответник престъпление измама - знаейки, че за изградения обект е налице влязъл в сила /на 27.03.2007 г./ административен акт за премахването му като незаконен строеж, е използвал неосведомеността на С. и с цел имотна облага й е продал вещ, която впоследствие /през 2010 г./ е била премахната.

Решението на съда в частта му по предявения и уважения иск за сумата 114 039. 99 лв. /в която се включва действително платената продажна цена за имота, в т.ч. разходи и такси по закупуването му, подобрения и разходи за премахването на обекта/ спрямо ответника Т. Д., не е обжалвано и е влязло в сила. Зачетена е на основание чл.300 ГПК задължителната сила на присъдата по наказателното дело, с която е установена противоправността на извършеното от Д. деяние, осъществяващо състава на престъплението измама по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.2, пр.3 НК; размера на имотната облага като един от елементите на престъпното деяние, формиращи размера и на обезщетението за вреди по чл.45 ЗЗД. Съобразено е, че присъдата има обвързваща сила за размера на вредите като елемент от състава на престъплението, но само за тези, които са предмет на наказателното производство и съставляват имотна облага за дееца; а извън тях – причинената на пострадалото лице имуществена вреда може да има и други източници и да включва и други елементи, установяването на които е допустимо да се прави в гражданското производство, без да се нарушава нормата на чл.300 ГПК.

Предмет на касационно обжалване и на спор по делото е въззивното решение в останалата му част, с която е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците Я.Н. и В.Д..

Оплакванията в жалбите за недопустимост на съдебния акт като произнесен по непредявен иск /за непозволено увреждане, вместо за връщане на даденото по нищожна като симулативна сделка по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД/, а алтернативно за несъобразяване от съда на императивната норма на чл.300 ГПК, са неоснователни.

С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 547/31.07.2010 г. по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о. и решение № 188/15.06.2012 г. по гр. д. № 1122/ 2011 г., III г. о. на ВКС е прието, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорното правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта - нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и ТР № 54/1986 г. ОСГК на ВС, с което е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В случая, между ищцата и ответниците Я.Н. и В.Д. не е налице облигационна връзка по повод закупуването на ателието /пряк праводател по сделката е трето лице/. В исковата молба са изложени факти, обстоятелства и твърдения, че претендираните за обезщетяване вреди са настъпили от непозволени неправомерни действия на ответниците, довели до увреждането на ищцата. Ето защо, като е квалифицирал претенцията по чл.45 ЗЗД и по чл.73 ал.1 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД, съдът я е разгледал на предявеното основание, произнесъл се е в рамките на търсената защита и срещу надлежно конституираните от ищеца страни. Извън това, следва да се посочи, че когато са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за надлежното упражняване правото на иск, въпрос на преценка на ищеца е каква защита на спорното право да претендира и срещу кои ответни страни да предяви иска си за разглеждане.

Поддържаните в касационните жалби на Я.Н. и В.Д. оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение по отношение приетото, че са налице елементите от фактическия състав на деликта за ангажиране на отговорността им за причинената на ищцата имуществена вреда, са основателни.

За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с общата норма на чл.45 ЗЗД, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поради това, дори и по делото да са установени неправомерни действия или бездействия на сочените за делинквенти лица, сами по себе си, те не могат да обосноват извод за основателност на предявения иск. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт. Установяването на един или няколко от тези елементи /напр. – незаконосъобразността на действието или бездействието/ не е достатъчно. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни, или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.

В случая, вредите за ищцата са произтекли от придобиването през м.декември 2007 г. на вещ, която към този момент вече е имала статут на незаконен строеж, подлежала е на премахване и е премахната през 2010 г. Описаните в исковата молба и претедирани за обезщетяване вреди - действително платената продажна цена за имота, разходи във връзка със закупуването му, в т.ч. такси, комисионни възнаграждения, подобрения и разходи за събарянето му - са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника Т.Д., действал посредством третото лице Г. М., за да получи облага от цената на имот, който към момента на сделката е подлежал на събаряне. Спрямо собственика на имота Т.Д. е направена констатацията за незаконност на строителството на ателието и е издадена заповедта за премахването строежа. Противоправното поведение на този ответник, изразяващо се в осъществени измамни действия по отношение на ищцата при продажбата на обект, за който с влязлата вече в сила /на 27.03.2007г./ заповед за премахването му е отречена възможността да бъде годен обект на правото на собственост и на разпоредителни сделки, пряко е причинило вредата за С. в размера, претендиран с исковата молба - 114 039. 99 лв.

Между тези неправомерни действия на Т.Д., осъществени в периода м.май – м.декември 2007 г., и действията на другите двама ответници /извършени през 2003 г. и 2004 г./ липсва обусловеност и причинно-следствена зависимост по смисъла на чл.53 вр. с чл.45 ЗЗД, предвид следното:

Изводите на въззивния съд, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.73 ал.1 ЗННД вр. с чл.45 и чл.53 ЗЗД срещу ответника Я.Н. като нотариус, са необосновани. Мотивите на съда са базирани на приетото, че при издаване на констативния нотариален акт №194/19.09.2003 г. нотариусът е нарушил нормата на чл.483 ал.1 ГПК отм. и е удостоверил несъществуващо право на собственост в полза на ответника В.Д. за обект, чието съществуване към този момент и степен на завършеност до „груб строеж”, не се е установявало от представените в нотариалното производство документи. Според съда, със създадения „привиден титул за собственост” са станали възможни последващите прехвърлителни сделки за имота, в т.ч. и тази, по която приобретател на обекта /четири години след издаване на констативния нотариален акт/ е ищцата, като вредите за нея не биха настъпили без съставянето на въпросния нотариален акт. Искът по отношение на Н. е уважен за сумата 103 658. 99 лв., представляваща действително платената от ищцата продажна цена за ателието, а е отхвърлен за разликата до предявения размер от 114 039. 99 лв.

С оглед дадения отговор на първия правен въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване и доколкото в случая се касае за поредица от сделки след оспорения констативен нотариален акт, при което вредата за ищцата е настъпила като последен приобретател във веригата, искът срещу ответника Я.Н. в качеството му на нотариус, извършил първото нотариално удостоверяване, е допустим. Няма пречка да се търси ангажиране отговорността на нотариуса за вреди по реда на чл.73 ал.1 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД и при поредица от сделки, следващи оспореното нотариално удостоверяване, ако по делото се установят и докажат всички предпоставки от състава на деликта - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.

В случая, не е налице причинно-следствена връзка между действията на нотариуса Я.Н. и настъпилата за ищцата вреда, дори и да се приеме, че при издаването на констативния нотариален акт са допуснати нарушения във връзка с извършване на проверката по чл.483 ал.1 ГПК отм. , с оглед въведените по делото твърдения, че към тази дата представените по нотариалното дело документи не са установявали съществуването на ателието, респ. завършеността му до груб строеж. Извън задълженията на нотариуса по това нотариално удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи /екзекутиви, техническа експертиза/, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи. Нотариусът не е длъжен да извършва и фактическа проверка на място дали вещта реално съществува, каквито доводи на практика е изложила ищцата и са възприети от съда във връзка с твърдяното невярно удостоверяване на правото на собственост върху ателието за ответника В.Д..

Вредата за ищцата не е произтекла от евинцирането й като добросъвестен купувач, защото праводателят й не е бил собственик, респ. защото по веригата от сделки и неговите праводатели не са били собственици на вещта, а са се легитимирали с „привиден титул за собственост”, създаден от ответника Я.Н., предвид несъществуването, респ. недостигнатата степен на завършеност до „груб строеж”, на обекта към момента на съставянето на констативния нотариален акт. Вредата е резултат на новонастъпили факти, които са без връзка с действията на нотариуса в производството по чл.483 ал.1 ГПК отм. , а именно – на установения статут на обекта на незаконен и подлежащ на премахване строеж /с влязлата в сила на 27.03.2007 г. заповед на ДНСК/ и на предприетите след посочената дата неправомерни действия по отчуждаване на вещта от страна на собственика й Т.Д.. Изграждането на ателието в отклонение на одобрения за цялата сграда архитектурен проект, респ. при липса на цялата необходима проектна документация, в каквато насока да изслушаните по делото експертни заключения, не означава, че още към 2003 г. се касае до нетърпим строеж, защото докато вещта съществува и няма открита процедура за премахването й, тя представлява годен обект на правото на собственост. В съдебната практика не съществува спор, че и незаконното строителство, в т.ч. изграденото извън обема на учреденото право на строеж, може да е обект на правото на собственост. В нотариалното производство са представени документите, описани в съдържанието на нотариалния акт – акт обр.15, одобрени и заверени с печата на [община] екзекутиви, на които процесното ателие е нанесено; техническа експертиза, според която обекта е с ниво на завършеност груб строеж, данъчна оценка, нотариален акт за учреденото право на строеж на строителя, който е и съсобственик на идеални части от дворното място - В.Д.. За достоверността на представените от молителя документи, в т.ч. заверената с печати на общината техническа документация, нотариусът не носи отговорност. Вярно е, че констатацията му за принадлежността на правото на собственост на построеното, извън обема на учреденото право на строеж ателие, в лицето на молителя, е изградена в нарушение на проверката по чл.483 ал.1 ГПК отм. , защото в действителност от представените писмени доказателства такъв извод не е могло да се направи. Допуснатото нарушение обаче, е без връзка с последвалите действия и конкретно с настъпилата вреда, тъй като увреждането за ищцата не е произтекло от легитимиращото действие на констативния нотариалния акт за притежаваното от В.Д. към 2003 г. право на собственост върху ателието.

По отношение на ответника В. Д. също не е налице елементът от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинно-следствена връзка между сочените за извършени от него неправомерни действия и вредата, причинена на ищцата. Според въззивния съд, Д. е съпричинил вредите за С. с действията си „по иницииране на нотариално производство за невярно удостоверяване” на право на собственост за обект, който не съществува към този момент и на който не е собственик. На първо място следва да се посочи, че по делото не е установено, че обектът към 2003 г. не е съществувал, а е спорна степента му на завършеност, удостоверена с представената в нотариалното производство техническа експертиза. На второ място, обстоятелството, че едно лице неоснователно претендира да бъде признато в негова полза съществуването на едно право, само по себе си не представлява неправомерно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД, освен ако от това не са причинени вреди на друг субект. Когато лицето счита, че е собственик на дадена недвижима вещ, но няма документ за правото си, по силата на изричната законова разпоредба на чл.483 ГПК отм. , респ. чл.582 ГПК, то може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. В случая, действията на В.Д. по снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост на процесното ателие, както и след това продажбата на обекта на ответника Т.Д., не могат да се квалифицират като неправомерни действия конкретно по отношение на ищцата и оттам да обусловят ангажиране на отговорността за обезвреда по реда на чл.45 ЗЗД за този ответник. Извършеното от В.Д., независимо от това дали доказателствата, представени в нотариалното производство са били достатъчни, за да признае нотариусът правото му на собственост върху процесното ателие, не са във връзка и обусловеност с последващите неправомерни действия на ответника Т.Д.. Ателието е продадено от Д. на Д. с нотариален акт № 37/17.02.2004 г., като последният е продължил завършването на обекта /данни за това съдържа актът за констатиране на незаконното строителство, в тази насока са и заключенията на изслушаните по делото технически експертизи/. Сделката с ищцата е сключена три години след това - през 2007 г., след приключването на административния спор по обжалването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Имотът е продаден от Д., чрез третото лице Г.М., без ищцата да знае, че след 27.03.2007 г. ателието е загубило статута си на годен обект на правото на собственост и има влязъл в сила административен акт за премахването му.

Предвид всичко изложено, сочените в исковата молба основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците Я. Н. и В. Д. не се установяват. Въззивното решение в частта му, допусната до касационен контрол е неправилно и следва да се отмени. Вместо това, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният от И. С. иск за солидарно осъждане на ответниците Я. Н. и В. Д. да й заплатят обезщетение за вреди в размер на 114 039. 99 лв., от която солидарната отговорност на Я.Н. е ангажирана на основание чл.73 ал.1 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД до размера на сумата 103 658. 99 лв.

По разноските:

Касаторите са направили искания за присъждане на разноските за производството, които са основателни. Съгласно представените списъци по чл.80 ГПК и документи за извършени разходи, касаторът Я. Н. е направил разноски общо в размер на 8 358 лв., а касаторът В. Д. общо в размер на 7 060 лв., които следва да им се заплатят от ищцата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №183/12.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №374/2015г. на Апелативен съд – Варна, в обжалваната му част, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 510/20.03.2015 г. по гр.д. № 3508/2012г. по описа на ОС – Варна, ответниците нотариус Я. Д. Н. от [населено място], рег. №011, и В. С. Д. от [населено място], с ЕГН – [ЕГН], са осъдени солидарно да заплатят на ищцата И. Н. С. от [населено място] обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на сумата 114 039. 99 лв., от която солидарната отговорност на ответника нотариус Я. Н., с рег. №011, е ангажирана до размера на сумата 103 658. 99 лв., както и в частта за разноските и разходите за държавна такса, присъдени на основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответниците.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. Н. С. от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.2, с правно основание чл.73 ал.1 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД срещу нотариус Я. Д. Н., с рег. №011 на НК, от [населено място], [улица], и с правно основание чл.45 ЗЗД срещу В. Д. С. от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.1, за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на сумата 114 039. 99 лв., от която за ответника Я. Д. солидарната отговорност е до размера на 103 658.99 лв., заедно със законната лихва, считано от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И. Н. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати направените от ответниците разноски за производството, които за Я. Д. Н. са в размер на сумата 8 358 лв., а за В. Д. са общо в размер на 7 060 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.