РЕШЕНИЕ

№ 145

София, 06.07. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора С. като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4132 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-П.РБ срещу въззивното решение № 179 от 15.7.2016 г, постановено по гр.дело № 245/2016 г на Апелативен съд-В. Т., с което е потвърдено решение № 41/1.3.2016 г по гр.дело № 22/2015 г по описа на Окръжен съд-Габрово. С първоинстанционното решение П РБ е осъдена да заплати на Д. И. М. от [населено място], [община] сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за незаконно повдигнато и подържано обвинение на основание чл.2 ал.1 предл.3 ЗОДОВ.

Касаторът П РБ подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а присъденото обезщетение- намалено.

Ответникът по касационната жалба Д. И. М. оспорва същата по съображения изложени в писмени бележки.Моли въззивното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по НОХД № 843/14 г на Специализирания наказателен съд, което е прекратено на 16.1.2015 г по отношение на М. на основание чл.369 ал.4 НПК.Приел е, че случаите на прекратяване на наказателното производство на това основание, поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност в участие на обвиняемия в престъплението, поради което държавата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение по чл.2 т.3 от ЗОДОВ.В следствие на взетата мярка за неотклонение М. е бил задържан под стража в периода 30.11.2010 г-1.9.11 г.В резултат на това обвинение и продължителното му задържане под стража било разрушено физическото здраве на пострадалия, била ограничена личната му свобода, всичко това се отразило на психиката му, накърнен бил професионалния му авторитет, било злепоставено семейството му и опорочена адвокатската му практика.Предвид горното съдът е присъдил обезщетение по справедливост в размер на 25 000 лв.

С определение № 203 от 28.2.2017 г, постановено по гр.дело № 4132/2016 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос, свързан с понятието справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Прието е, че същият е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г, доколкото въззивният съд не е отчел всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид с оглед приложение на принципа за справедливост, който представлява обективен критерий.В случая съдът не е взел предвид обстоятелството, че наказателното производство е протекло в разумен срок, както и обстоятелството, че през процесния период от време срещу ищеца са водени множество наказателни производства, които също са били съпътствани с негативни изживявания, болки и страдания, поради което е присъденото на ищеца обезщетение е прекомерно завишено.

По отговора на поставения въпрос.

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/23.12.1968 г, както и формираната задължителна съдебна практика на ВКС по приложението но чл.52 ЗЗД при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан или наказателното производство срещу него е прекратено, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също така е прието, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.Посочено е, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.

По основателността на касационната жалба.

Д. М. е привлечен като обвиняем на 19.11.2010 г.

Въз основа на досъдебно производство № 173/2013 г на Н.-София, е образувано наказателен характер дело НОХД № 843/2014 г на Специализирания наказателен съд.На 10.7.2014 г СГП е внесла обвинителен акт срещу няколко лица между които и М. с обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.1 и 2 вр. ал.1 пр.1 и 2 НК.С определение от 16.1.2015 г по НОХД 843/14 г на Специализирания наказателен съд делото е прекратено на основание чл.369 ал.4 НПК по отношение на ищеца.Производството е прекратено преди съдебната фаза по разглеждането му поради допуснати съществени процесуални нарушения на основание чл.249 НПК, които не са били отстранени.Безспорно е по делото, че през процесия период от 18.11.2010 г до 16.1.2015 г ищецът е търпял неимуществени вреди-болки страдания, стрес.Съгласно приложената от Прокуратурата справка /л.270/ през периода, предмет на настоящото съдебно производство срещу него са били повдигнати и водени успоредно множество други обвинения.При това положение неимуществените вреди, които пострадалият е търпял, изживения стрес и влошаване на здравословното му състояние не са резултат единствено на повдигнатото и прекратено обвинение, предмет на НОХД 843/2014 г.Действително стресът и негативните изживявания на пострадалия са отключили здравословни проблеми /установени от приетата съдебно-медицинска експертиза като нарушен глюкозен толеранс, артериална хипертония, претърпян инфаркт/но те са в резултат на всичките повдигнати му обвениния, включително и такива за които вече има присъдено обезщетение по ЗОДОВ, видно от представените съдебни решения.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в противоречие на задължителната практика на ВКС, постановена във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, въззивният съд не е посочил в мотивите към обжалваното решение, кои от приетите за установени от него конкретни обстоятелства по делото намира за релевантни и взема предвид при определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, нито е посочил какво е конкретното значение на тези обстоятелства при определянето на този размер.Основателни са и оплакванията на касатора, че не е взел предвид конкретно установени обстоятелства по делото, нито тяхното значение за размера. От една страна действително М. е бил задържан под стража в продължение на 300 дни, но от друга настоящото наказателно производство е продължило в разумни граници- 4 години и 2 месеца, не е влязло в съдебна фаза, а отключването на здравословните проблеми на пострадалия и по-големия интензитет и продължителност на търпените болки и страдания се дължи на водените срещу М. други наказателни производства.Поради това и в нарушение на установения принцип за справедливост, определеният от окръжния съд размер е завишен спрямо действителния размер на вредите - с оглед конкретните обстоятелства по делото, като липсват и изложени мотиви да са взети предвид от съда общата икономическа среда и стандартът на живот в страната.Присъденото обезщетение следва да бъде намалено на 15 000 лв, което се явява справедлив размер с оглед конкретните неимуществени вреди.

Допуснатото от окръжния съд нарушение на материалния закон не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение следва да се разреши по същество.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 179 от 15.7.2016 г, постановено по гр.дело № 245/2016 г на Апелативен съд-В. Т. в частта, с която П РБ е осъдена да заплати на Д. И. М. от [населено място], [община] обезщетение за разликата над сумата 15 000 лв до сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за незаконно повдигнато и подържано обвинение на основание чл.2 ал.1 предл.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 16.1.2015 г до окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И. М. от [населено място], [община] срещу П РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, като неоснователен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.