Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият от съсобствениците поръча и заплати инвестиционен проект без съгласието на останалите съсобственици за строителство на сгради в общия имот? При дадено съгласие от съсобственика за изработване на инвестиционен проект от другия съсобственик, може ли последния да възложи изработване на такъв за сгради извън тези, за които е дадено съгласие?

чл. 30, ал. 3 ЗС 

гр. д. № 4035/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о.

РЕШЕНИЕ

N 74

София, 07.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 16 май две хиляди и седемнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВАпри секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4035/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 110 от 27.02.2017 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение № 185 от 09.06.2016 г. по гр. д. № 1124/2016 г. на Старозагорски окръжен съд по подадените от страните [фирма] – ищец и С. М.- ответник касационни жалби, по разрешените с него материалноправни въпроси: - приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият от съсобствениците поръча и заплати инвестиционен проект без съгласието на останалите съсобственици за строителство на сгради в общия имот; - при дадено съгласие от съсобственика за изработване на инвестиционен проект от другия съсобственик, може ли последния да възложи изработване на такъв за сгради извън тези, за които е дадено съгласие.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от 18.08.2015 г., уточнена с молба от 14.12.2015 г., касаторът [фирма] е предявил срещу С. М. и Д. М., починала в хода на процеса (15.09.2015 г.) и оставила за наследник син С. М., искове за заплащане на направените разноски за събаряне на две сгради и разчистване на терена от отпадъци в размер на 5952.00 лв. както и за заплащане на сумата 14400.00 лв., разноски за изработване на инвестиционния проект за пристрояване на магазина и изпълнение на нови обекти. Втората претенция е основана на твърдението, че след изработване на инвестиционен проект за пристройка-разширение на магазин за хранителни стоки, навес и бистро за бързо хранене, възложен от съсобствениците на терена, съсобственик М. не е дал съгласие (не е подписал искането) за внасянето му за одобрение. Поради това изпълнението на проекта е станало невъзможно. Вложените средства от ищеца за изработването му поради това съставляват за него вреда, която е причинена от поведението на ответника.

От фактическа страна по делото е установено, че ищецът по исковете [фирма] е сключил договори за наем на двуетажна сграда, построена в имот УПИ ІІІ-332 в кв. 37 по плана на [населено място] баня за срок от седем години както следва на 09.03.2006 г. с М. К., С. М. и Д. М. като собственици общо на 1/2 ид. ч. от и построената в него сграда и на 15.03.2006 г. със собственицата на другата 1/2 ид. ч. от имота Д. М. Х.. В договора е конкретизирано, че сградата в първия етаж функционира като ресторант, а във втория е със шест стаи, че наемодателите дават съгласие наемателя да използва сградата за развиване на търговска дейност, като за адаптирането й за това предназначение той ще поеме всички разноски.

На 09.03.2006 г. първите трима съсобственици К., М. и М. са упълномощили наемателя да ги представлява пред компетентните органи за промяна предназначението на отдадения под наем имот за извършване на търговска дейност. Със заповед № 216 от 21.03.2013 г. е бил изменен ПУП в обхват – плана за регулация на УПИ ІІІ-332 и плана за застрояване, като имотът е предназначен за „Комплексно обществено обслужване”, по писмено искане на съсобствениците: касатора и М. К., Д. М. и С. М..

На 14.07.2006 г. [община] баня е издала на съсобствениците на УПИ ІІІ-332 в кв. 37 по плана на [населено място] баня удостоверение № 7 за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория „магазин за хранителни стоки” (в какъвто е бил преустроен първия етаж от на съществуваща сграда). В същото е отразено, че възложители са съсобствениците и че преустройството е извършено въз основа на одобрени проекти, разрешение за строеж и другите строителни книжа.

На 30.01.2012 г. е починала наемодателката Д. М. Х.. Тя е оставила за наследник син Т. Х., който е дарил на П. Х., действащ като управител на [фирма], [населено място] баня, 1/20 ид. част от придобития по наследство имот, предмет на иска, на 22.10.2012 г., за което е съставен н. а. № 17, т. ІV, н. д. № 584/2012 г., а на 25.10.2012 г. му е продал останалите 9/20 ид. ч. от имота, за което е съставен н. а. № 32, т. ІV, по н. д. № 599/2012 г.

С декларация от 16.11.2012 г. с нотариална заверка на подписите съсобствениците на другата Ѕ ид. ч. от имота М. К., С. М. и Д. М. са заявили, че разрешават на касатора, ищец по исковете, [фирма] да построи разширение на магазин за хранителни стоки и складове в съсобствения им имот с метална конструкция с покритие и стени от сандвич панели на един етаж, като са конкретизирали мястото на построяване. Това съгласие се предхожда от извършена на 11.06.2012 г. проверка на магазина от областната дирекция за безопасност на храните и констатираното от нея, че обектът не отговаря на изискванията за сграден фонд и оборудване за магазин. В декларацията съсобствениците са дали са съгласие и за това наемателят да изхвърли промишлените останки от полусрутената стена от съществуваща преди време постройка (кухненски бокс) и складова постройка като двете са били изпълнени на общ зид”.

Търговското дружество е сключило на 26.11.2012 г. договор с [фирма] за събаряне на описаните в декларацията постройки и изнасяне на отпадъците, за което е уговорена сумата 5952.00 лв., която ищецът е заплатил след изпълнение на уговорените работи на 13.02.2015 г., по данни от представена фактура.

През 2013 г. М. К. е продала своята 1/4 ид. ч. от УПИ ІІІ-332 и същата част от построените в него пет сгради на племенника си касатора С. М. (н. а. №155 от 11.03.2013 г., т. І, рег. № 1409, н. д. 147/2013 г. на нот. П., с № 143).

На 21.03.2014 г. ищецът е сключил и договор за проектиране на обект пристройка-разширение на магазин за хранителни стоки, магазин за промишлени стоки, навес и бистро за бързо хранене със [фирма], [населено място]. Заданието за изработването на проекта е подписано и от останалите съсобственици физически лица: К., С. М. и Д. М. (л. 210 от гр. № 2062/2015 г.). Договорът е изпълнен като е изготвен инвестиционен проект, който е приет от възложителя по договора, ищец по иска, с протокол от 27.04.2014 г. и за който той е заплатил уговореното възнаграждение от 14400.00 лв.

Първоинстанционният съд е намерил исковете за основателни и ги е уважил в пълния предявен размер. Искът за вреди, изразяващи се в разходи за проектиране, е определил като такъв по чл. 82 ЗЗД, тъй като ответниците, в качеството им на съсобственици и наемодатели, не са изпълнили задължението си, поето с договора за наем, да съдействат на наемателя да промени предназначението на обекта в такъв за стопанска дейност.

Въззивният съд, след като е обсъдил установените факти по делото по претенцията за стойността на инвестиционния проект, е приел, че съсобственикът С. М. дължи припадащата се на делът му в съсобствеността част от този разход на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. На същото основание е намерил, че искът за присъждане на разходите за разчистване на терена се дължат до размер, съответстващ на правата на ответника в съсобствения имот. Въз основа на тези правни изводи е изменил първоинстанционното решение като го е отменил в частите, с които исковете са уважени за разликата над 2976 лв., разноски за разчистване на терена, и за разликата над 7200 лв., разноски за изготвяне на инвестиционен проект за застрояване, и е отхвърлил претенциите до пълните предявени размери.

Въпросът за правната квалификация на претенцията за стойността на разчистване на терена е решен при правилно прилагане на закона., поради което не е налице основание за отмяна на решението в частта, с която претенцията за стойността на разходите за разчистване на терена е уважена до размера на правата на ответника в съсобствеността – 2976.00 лв. Работата по разчистването е предприета по решение на всички съсобственици с цел привеждане на имота, в състояние годно за ползване по предназначението за обществено обслужване, за която потребност е променен статута на имота по тяхно искане. Разчистени са били полусрутени постройки, които са били неизползваеми, поради което предприетата работа е била в интерес на всички съсобственици включително и ищеца, поради което по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Касационните жалби на страните срещу тази част на решението като неоснователни следва да се оставят без уважение, а решението потвърдено.

Необоснован е изводът на съда по отношение частичната основателността на втората претенция. Неправилна е и дадената правна квалификация.

Претърпяните от ищеца вреди са резултат на виновно поведение на ответника и неговата наследодателка Д. М., които към този момент са били съсобственици на общо 1/2 ид. ч. от имота, изразяващо се в недаване съгласие за внасяне на изготвения инвестиционен проект за одобряване. Това поведение е в причинна връзка с претърпяната загуба на средства, вложени в изработването на проекта от касатора, за което е направено възлагане и от останалите съсобственици на имота, физически лица. Поведението на ответника, който след предявяване на иска е станал собственик на останалата 1/2 ид. ч. от имота, е виновно и в причинна връзка с претърпяните от ищеца имуществени вреди, поради което претенцията за възмездяването им намира правно основание в чл. 45 ЗЗД, в който е установен общият принципът, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отказът да подпише изработения и по негова поръчка инвестиционен проект не съставлява неизпълнение на поето с договора задължение, поради това, че той и останалите съсобственици са предприели действия за изпълняването му – направили са искане за изменение предназначението на имота и са възложили изработването на инвестиционен проект. Отказът да се продължат тези действия до одобряването на проекта за да може да започне изпълнението му чрез изграждане на проектираното, е виновно поведение, което обуславя общо основание за отговорност за вреди.

Неоснователен е и доводът, че в дадената декларация с нотариална завера на подписите от м. 11.2012 г. е изразено съгласие само за преустройство на магазина и построяване на складове, а инвестиционният проект е изпълнен за други обекти извън посоченото е неоснователен. Декларацията няма правно значение. Съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ в съсобствен УПИ може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици само въз основа на договор в нотариална форма с останалите съсобственици. Подписването на заданието за изработване на инвестиционен проект от всички съсобственици е доказателство за това, че всички съсобственици са формирали воля относно начина на застрояване на имота чрез пристрояване и ново строителство, конкретизирано в заданието, и затова са възложили изработването на инвестиционен проект за да се реализира общото им решение.

При така установените факти необоснован е изводът на съда и относно размерът, до който тази претенция е основателна.

Допуснатите нарушения обуславят основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му, в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14400.00 лв.

Тъй като не се налага събиране на други доказателства и повтаряне на извършени съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по съществото на спора, с което искът ще бъде уважен и в отхвърлената му част по изложените по-горе съображения.

В съответствие на този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по иска и по първата касационна жалба С. М. ще бъде осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] баня припадащата се част от направените разноски за касационното производство съобразно частичното уважаване на жалбата, които възлизат на 2/3 от 752.25 лв. - уговорено и платено възнаграждение за правна защита и съдействие в касационното производство или сумата от 502.00 лв., както и сумата 804.00 лв., направени разноски в първоинстанционното производство по иска за сумата от 14400.00лв. или общо дължимите разноски възлизат на сумата 1306.00 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 09.06.2016 г. по гр. д. № 1124/2016 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение от 04.02.2016 г. по гр. д. № 2062/2015 г. на Казанлъшки районен съд, в частта с която С. М. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] баня разликата над сумата 2976.00 лв. до претендирания размер от 5952.00 лв., представляваща половината от направените разноски за разчистване на съсобствения им имот и искът за този размер е отхвърлен като неоснователен.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е отхвърлен иска предявен от [фирма], [населено място] баня срещу С. М. за осъждането му да заплати стойността на инвестиционния проект за разликата над 7200.00 до претендирания размер от 14400.00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. Д. М., от [населено място] баня, [улица] да заплати на [фирма], [населено място] баня още сумата 7200.00 лв., разноски за изработване на инвестиционен проект за застрояване на съсобствения между страните УПИ ІІІ-332 в кв. 37 по плана на [населено място] баня, както и направените разноски по делото за този иск за всички инстанции в размер на още 1306.00 (хиляда триста и шест) лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: