9Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. С., 07 юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май 2017 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретаря ............М. ПЕТРОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 353/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена лично от подсъдимия Д. Г. И. касационна жалба, както и по жалба на служебния му защитник адв. В. Р., срещу въззивно решение № 214 от 26.01.2017 г., постановено от Апелативен съд - Бургас по ВНОХД № 250/2016 г.

С първоинстанционната присъда № 19, постановена от Окръжен съд - Сливен на 15.09.2016 г. по НОХД № 284 по описа за 2016 г., подс. Д. И. е признат за виновен в следното:

- за това, че на 06.11.2015 г. в [населено място],[жк], от южната страна до двора на П. „П. д. Д. Т.“, направил опит умишлено да умъртви К. М. С., нанасяйки му удар с нож в лявата половина на гръдния кош с проникване в гръдната кухина, като деянието не е довършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип;

- за това, че на 06.11.2015 г. в [населено място],[жк], пред южния вход на П. „П. д. Д. Т.“, с цел да бъде улеснено друго престъпление, а именно убийството на С. И. В., направил опит умишлено да умъртви С. Н. С., нанасяйки й два удара с нож в областта на лявата половина на гръдния кош отзад и в областта на горната половина на корема, като деянието не е довършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 8, предл. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип;

- за това, че на 06.11.2015 г. в [населено място],[жк], пред южния вход на П. „П. д. Д. Т.“, умишлено умъртвил С. И. В., нанасяйки й около двадесет удара с нож в областта на шията, гръдния кош, корема, стомаха, гърба и горните крайници, сочещо на извършване на деянието с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 от НК и 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип;

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил на подс. И. едно общо наказание, а именно двадесет и пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 24 от НК увеличил така определеното общо най-тежко наказание с пет години, съответно определил на подсъдимия наказание от тридесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднал времето, през което Д. И. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 06.11.2015 г. до влизане на присъда в сила.

Съдът осъдил подс. И. да заплати обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както следва: на гражданския ищец С. Н. С. сумата от 25 000 лева /като отхвърлил като неоснователен иска й до пълния му предявен размер от 50 000 лева/, на гражданския ищец В. М. К. сумата от 120 000 лева /като отхвърлил като неоснователен иска й до пълния му предявен размер от 200 000 лева/ и на гражданския ищец И. В. Д. сумата от 70 000 лева /като отхвърлил като неоснователен иска му до пълния му предявен размер от 200 000 лева/. Съдът осъдил подс. И. да заплати сумата от по 1 000 лева на В. М. К. и на И. В. Д., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като отхвърлил исковете за имуществени вреди до пълния им предявен размер от по 1 500 лева като неоснователни.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия деловодните разноски, включително тези за адвокатски хонорар, направените от частните обвинители и граждански ищци С. С., В. К. и И. Д..

С атакуваното въззивно решение присъдата на Окръжен съд - Сливен е изменена, като е преквалифицирана престъпната деятелност, извършена от подс. Д. И., от три отделни престъпления в едно престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 3 и т. 8, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Отменена е първоинстанционната присъда в частта, с която на подс. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в частта, с която на подс. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 8, предл. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и в частите, с които съдът е приложил чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 24 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

В касационните жалби се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че последното е несъответно, неадекватно и неоправдано по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и представлява заобикаляне на закона. Счита се, че санкцията следва да бъде определена при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия – чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст /28 години към момента на деянието/, трудовата му ангажираност, социалната му среда, семейните отношения, липсата на сериозни увреждания на здравето на пострадалите и бързото им възстановяване, направеният опит за самоубийство, психическото му състояние на ревност и жажда за притежание, което го е затруднило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направените самопризнания, изразеното съжаление за стореното и доброто му процесуално поведение. Сочи се и за наличието на едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – състоянието на силно раздразнение, в което се е намирал подсъдимият в момента на извършване на деянието, предизвикано от действията на пострадалите лица, и наличието на личностово разстройство, което го характеризира като болен човек. Иска се размерът на наложеното на Д. И. наказание да бъде намален на 15 години лишаване от свобода.

Пред касационната инстанция подс. И. не се явява. Служебният му защитник адв. В. Р. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, като моли да бъде определено наказание под или близо до минимума от 20 години лишаване от свобода.

Гражданските ищци и частни обвинители В. М. К. и И. В. Д., както и повереникът им адв. Е. М., редовно призовани, не се явяват. По делото са представени писмени бележи от адв. М., в които се отправя искане постановените до момента съдебни актове да бъдат оставени в сила, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена като неоснователна.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител С. Н. С. – адв. О. Й., намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли последното да бъде оставено в сила, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага последната да бъде оставена без уважение, а решението на апелативния съд да бъде потвърдено.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Жалбите са неоснователни.

В началото настоящият съдебен състав намира за необходимо да очертае пределите на касационната проверка. Тя е ограничена до ревизия на атакувания съдебен акт само в обжалваната му част, по отношение на обжалвалите лица и на посочените в касационната жалба основания и данните, които ги подкрепят. Разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от НПК дава възможност да се правят допълнения/възражения до съдебното заседание на делото само по отношение на вече заявени касационни основания, но не и за първи път да се навеждат такива. Преценявайки така очертаните законови положения, както и фактът, че в срока за обжалване на въззивното решение са подадени две касационни жалби – от подсъдимия и от неговия защитник, в които е било релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, то за ВКС съществува задължението да обсъди единствено наличието на последното. Доколкото по делото е постъпила и втора жалба от Д. И., озаглавена „молба“, в която за първи път извън срока за атакуване на въззивния съдебен акт е направено оплакване за допуснато от окръжния съд съществено процесуално нарушение, за върховната инстанция липса възможност да се произнесе по неговата основателност.

Касационният състав не намери да е налице сочената от жалбоподателите явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание. В действителност, в настоящото производство не се навеждат никакви нови обстоятелства, които да не са били взети предвид и подробно обсъдени от апелативния съд и които да следва да бъдат самостоятелно отчетени от ВКС при отмерването на наказателно-правното положение на подсъдимия.

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК - Д. И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират и проверяват доказателства по тези факти. Последното е обусловило при индивидуализацията на наказанието приложението на чл. 58а от НК, а за най-подходящо по вид измежду трите алтернативи, предвидени в нормата на чл. 116, ал. 1 от НК, е определено доживотният затвор.

За да се наложи наказание „доживотен затвор“, законодателят в чл. 38а, ал. 2 от НК изисква установяване на „изключителна тежест“ на извършеното престъпление. В наказателния закон не се съдържа легална дефиниция за „изключително тежко“ престъпление, но в правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че в случая не е достатъчно да се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК или за особено тежък случай съобразно чл. 93, т. 8 от НК. Извън свързаните със санкцията белези по чл. 93, т. 7 от НК, определящи кое престъпление е тежко, следва да съществуват и други допълнителни факти, които да придават изключителност на тежкото престъпление. В тази насока са правилни разсъжденията на апелативния съд, че те могат да бъдат от най-разнообразно естество - многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристичните данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледище обема на засегнатите правно защитени блага, особената дързост при осъществяване на посегателството, извършването му от множество лица, обществения резонанс от престъплението и други подобни, които трудно могат да бъдат предварително определени и се преценяват във всеки конкретен случай. По правило това са деяния, които засягат самите устои на обществото и се превръщат в заплаха за нормалното му функциониране. Безспорно престъплението „убийство“, респективно опитът към убийство, по принцип винаги е тежко престъпление на фона на всички престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон. Разбира се, не всяко такова деяние разкрива признаците на „изключителна тежест“ по смисъла на чл. 38 - чл. 38а от НК и не всеки извършител на подобно деяние би следвало да бъде санкциониран с наказанието доживотен затвор. Изхождайки обаче от горепосочените принципни положения и отнасяйки ги към особеностите на разглежданото престъпление и на неговия автор, Върховният касационен съд намери, че въззивната инстанция е направила законосъобразен избор с налагането на подс. И. именно на наказанието „доживотен затвор“.

За съставомерността на деянието по чл. 116, ал. 1 от НК е достатъчно деецът да е извършил престъплението при наличието само на едно от посочените в коментираната норма квалифициращи обстоятелства. Установяването на повече от един от предвидените в закона признаци, водещи до налагането на по-тежка санкция за подсъдимия, винаги завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние и следва да бъде самостоятелно отчитано. В настоящия случай Д. И. е признат за виновен в довършен опит на убийство при наличието на три квалифициращи обстоятелства – на повече от едно лице, с особена жестокост и с цел да бъде улеснено друго престъпление. Макар престъплението да е останало във фазата на опита, това е било по независещи от волята на дееца причини, като самият начин на неговото извършване и настъпилият вредоносен резултат значително го отличават от обикновените случай на този вид престъпни прояви до степен, която обосновава изключително тежкия му характер. Подсъдимият И. е посегнал срещу живота и телесната неприкосновеност на три лица със желанието и явното намерение да причини тяхната смърт. В началото на изпълнителното деяние Д. И. е нанесъл два удара с нож, тип „пеперуда“, насочени към коремната област и гърба на пострадалия С., с единият от които му причинил увреждане, което по естество си е било смъртоносно и единствено своевременно оказаната висококвалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на неговата смърт. След това подсъдимият, в желанието си да достигне и убие С. В., нанесъл с ножа на пострадалата С. С. /която се е опитвала с тялото си да предпази ученичката В./ два удара в областта на корема и гръдния й кош. Само благодарение на оказаната от С. съпротива срещу извършеното спрямо нея нападение, тя е успяла да предотврати фатално за живота й нараняване, което да доведе до летален изход. Накрая, след като преодолял всички пречки по пътя си, Д. И. извършил „публичната екзекуция“ на С. В., нанасяйки й множество последователни и бързи удари с ножа в различни области от нейното тяло - шията, гръдния кош, корема, стомаха, гърба и горните крайници. Нещо повече, след първоначалната поредица от удари, подсъдимият се отдалечил от безжизненото тяло на младото момиче и тръгнал да напуска местопроизшествието, след което решил отново да се върнe при него и нанесъл още няколко удара в областта на шията й, с което броят на ударите достигнал двадесет.

Гореописаният механизъм на процесното деяние го отличава със значителна бруталност, ярост и безсърдечие. Самото престъпление разкрива явна показност на пренебрежение към човешкия живот и до голяма степен може да се отличи като акт, с който се цели демонстративно наказание на неподчиняващите се на волята на подсъдимия лица. Няма как да се подмине и обстоятелството, че деянието е извършено в и до двора на гимназия, който е общ с двора на основно училище, с възможност то да бъде възприето от много хора, в това число от малолетни и непълнолетни лица. Безспорна е неукрепеността на психиката на последните, която може лесно да бъде негативно засегната при възприемането на различни противообществени прояви. Посегателството срещу тяхна съученичка и преподавателка на място, в което те трябва да се чувстват сигурни и защитени, неизменно завишава степента на обществена опасност на деянието и е предпоставка за последвалия силен обществен отзвук на случая, изразил се във вълна на смут и възмущение сред обществото.

Верни са и изводите на контролираната инстанция, че Д. И. е личност с относително висока степен на обществена опасност. Макар и неосъждан, по делото е установено, че преди процесното деяние последният е имал противоправно поведение – заканвал се с убийство на пострадалата С. В. и е посягал срещу чуждо имущество. Отделно от това, данните, характеризиращи неговата личност, го определят като агресивен, раздразнителен и отмъстителен човек, склонен към саморазправа и със занижен контрол над гнева си. С оглед начина на извършване на инкриминираното му престъпление, безспорна е демонстрираната от негова страна престъпна упоритост, безмилостност, ожесточеност, безскрупулност и желание на всяка цена и с всички средства да постигне целения резултат, без да прояви каквато и да било милост и пощада към живота на пострадалите. Противно на заявеното от защитата, последните с поведението си по никакъв начин не са провокирали така проявения от Д. И. силен изблик на агресия и омраза. От една страна, подсъдимият е нападнал пострадалия С. без срещу него да е имало проявено каквото и да било противоправно поведение или провокация. От друга страна, отказът на С. В. да откликне на любовните му чувства е бил ясно заявен от нея много преди настъпването на процесния инцидент, който е резултат от едно неоправдано силно упорство от негова страна да търси контакт с нея. Отделно от изложеното, категорично от заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза е установено, че за Д. И. не са налице болестни мотиви за извършване на деянието, поради което и изложеното в обратния смисъл възражение на защитата е неоснователно. В действителност, мотивът за извършване на толкова тежко престъпление е бил изключително безразсъден – заблуждавайки се, че с първоначално нанесените на пострадалия С. удари го е убил, подсъдимият поискал да сложи край на живота си, но преди това решил, че непременно трябва да убие С. В., за да не бъде тя притежание на друг мъж.

Предвид всичко гореизложено, безспорно е установена визираната в разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК „изключителна тежест“ на деянието, което е обусловило в основна степен и правилната преценка на апелативната инстанция, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание „доживотен затвор“. Съобразявайки се с изискванията на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК, както и със задължителните указания, дадени в ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд законосъобразно е заменил така определеното наказание доживотен затвор с лишаване от свобода в пределите между 15 години и 30 години. Размерът на наложената санкция от двадесет и пет години лишаване от свобода е справедлив и в максимална степен е способен да постигне целите на чл. 36 от НК, тъй като е съответен на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. В кръга на последните оправдано са били включени причинената смърт на много млад човек – С. В. е била едва на 15 години, както и многобройността на нанесените й удар. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно са били отчетени чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и изразеното съжаление за стореното. Настоящият състав напълно споделя изводите на контролираната инстанция, че направените от подс. И. самопризнания не следва да доведат до допълнително облекчаване на наказателно-правното му положение извън вече отчетеното от законодателя с оглед приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК. Последните трябва да бъдат взимани предвид единствено ако съставляват елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговите извършители, каквото поведение в случая от страна на подсъдимия не е било налице (виж ТР № 1/2009 г.). Твърдяната и в настоящото производство неблагоприятна семейна и социална среда, в която е живял Д. И., правилно са били възприети от апелативната инстанция като обстоятелства, които в разглеждания случай нямат самостоятелно значение и не водят до необходимост от по-голямо смекчаване на наказанието.

Неправилна е била преценката на въззивния съд да включи в кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, както и пълното възстановяване на здравето на пострадалите С. и С.. Към момента на деянието Д. И. е бил на 28 години. Макар чисто от биологично и физическо естество тази възраст действително да е млада, то от наказателно-правна гледна точка е трудно да бъде третирана като такава. Още с навършването на 18 години /или отнесено към разглеждания случай – цели 10 години по-рано/ законодателят е преценил, че човешкият индивид е достигнал необходимата интелектуална и социална зрялост, придобил е сравнително устойчива и укрепнала психика, за да може да носи пълна наказателна отговорност. Колкото до възстановяване на здравето на пострадалите С. и С., последното е обстоятелство, което е стояло изцяло извън волята или поведението на подсъдимия и по никакъв начин не е пряко или косвено свързано с личността му, за да може да бъде ценено в негова полза при определянето на справедлива санкция.

С оглед всичко горепосочено, правилно при индивидуализацията на наказанието на подс. И. е ползвана процесуалната техника по 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 54 от НК, а не тази по чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 от НК, за която не са били налице необходимите предпоставки – по делото липсват както многобройни, така и изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. Не са били налице основания и за прилагането на института по чл. 58, б. „а” от НК - опитът към умишлено убийство е довършен, изцяло е осъществено намерението на дееца да предприеме необходимото за умъртвяване на жертвите си, но причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и смъртта на повече от едно лица е прекъсната, поради независещи от волята му причини. Определената на подсъдимия санкция от двадесет и пет години „лишаване от свобода“ е справедлива, съответна на обществената опасност на деянието и на дееца, като всяка проява на по-голямо снизхождение би била неоправдана и не би допринесла за изпълнението на целите на специалната и генерална превенция.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице соченото в жалбите касационно основание, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 214 от 26.01.2017 г., постановено по ВНОХД № 250/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи