№ 77

гр. София, 07.07.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 66 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 4976/2015 г. по описа на Софийския градски съд-Наказателно отделение, 24-ти състав, отмяна на постановеното по него определение за прекратяване на наказателното производство и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на същия съд.

В искането се настоява, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, прекратявайки наказателното производство на осн. чл. 369, ал. 4 НПК в съдебната фаза. Поддържа се мнение, че процедурата по гл. ХХVІ НПК е приложима единствено в досъдебната фаза на наказателното производство, доколкото е ориентирана към постигане на дисциплиниращ ефект спрямо разследващите органи и осигуряване на разглеждането на делото в разумен срок единствено в тази процесуална фаза. Като аргумент се сочи и факта на постановеното от СГС-НО, 16-ти състав определение от 13.06.2014 г., с което производството по НЧД № 212/2014 г., образувано на осн. чл. 369 НПК е било прекратено след първоначалното внасяне на делото в съда с обвинителен акт в тримесечния срок по чл. 369, ал. 1 НПК. Според искането във втората фаза на процеса съдът може да прекрати наказателното производство само по реда и при условията на чл. 288 НПК, като в този случай не може да определя срок, в който прокурорът да упражни съответните правомощия. Според искането, като е приел друго, съставът на СГС съществено се е отклонил от процесуалния регламент и по този начин е ограничил правата на прокурора. С тези аргументи е изведено основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за възобновяване на наказателното дело.

В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането и изложените в негова подкрепа аргументи.

О. К. М., срещу когото е водено прекратеното наказателно производство, редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, не взема лично участие. Не е постъпило и писмено становище от него по направеното искане.

Настоящият състав на ВКС, второ наказателно отделение, след като обсъди изложените в искането доводи и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на делото, установи следното:

Преди всички искането е допустимо. Направено е от компетентен орган, съгл. чл. 420, ал. 1 НПК. Спазен е и срокът по чл. 421, ал. 1 НПК за депозирането му.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Прегледът на материалите по делото показва, че наказателното производство е образувано на 14.12.2004 г. с оглед на престъпление по чл. 256 НК. През м. май 2011 г. О. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 255 – чл. 257 вр. чл. 2, ал. 1 НК. По негово искане, основано на чл. 368 НПК, пред Софийския градски съд е било образувано НЧД № 212/2014 г. С определение № 696 от 07.03.2014 г. и на осн. чл. 369, ал. 1 НПК съдът е върнал делото на прокурора, като е дал тримесечен срок за внасянето му в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство. В този срок е последвало внасяне на делото в Софийския градски съд с обвинителен акт по обвинението на О. К. М. за престъпления по чл. 256 НК и по чл. 257 НК, като е било образувано НОХД № 2523/2014 г. Констатирайки този факт, СГС-НО, 16-ти състав със свое определение от 13.06.2014 г. е прекратил производството по НЧД № 212/2014 г.

В състоялото се на 24.04.2015 г. съдебно заседание по НОХД № 2523/2014 г. защитникът на подсъдимия е направил искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора поради допуснато в досъдебната фаза съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правата на подсъдимия. Съображенията на защитника са били свързани с липсата на изпълнена процедура по иницииран чрез жалба на подсъдимия (в съответното процесуално качество и преди внасянето на делото в съда) съдебен контрол над прокурорско постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 12.04.2013 г. С протоколно определение от същата дата – 24.04.2015 г. съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 2523/2015 г. и е върнал делото на прокурора за администриране и придвижване на подадената жалба срещу прокурорския акт с оглед постигане на дължимото съдебно произнасяне по нея, като е дал едномесечен срок на прокурора за отстраняване на нарушението и внасяне на делото в съда. Последвало е произнасяне на СГС и на САС (определения, съответно от 17.07.2015 г. по НЧД № 2785/2015 г. на СГС и от 17.09.2015 г. по ВНЧД № 867/2015 г. на САС), като на 18.09.2015 г. делото е било върнато в СГП.

На 11.12.2015 г. прокуратурата е внесла в Софийския градски съд нов обвинителен акт по обвинението на О. К. М. за престъпления по чл. 256 вр. чл. 2, ал. 1 НК и по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК. Констатирайки, че е изтекъл срока по чл. 369, ал. 3 НПК, с определение № 4263 от 28.12.2015 г. и на осн. чл. 369, ал. 4 НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото.

Макар и без изложени в документално-словесен вид подробни съображения по приложението на процесуалния закон, първостепенният съд правилно е дефинирал и е разрешил възникналия процесуален проблем, като е приложил закона точно.

С определящо значение за преценката относно правилността на прекратителното определение е фактът, че до съдебното разглеждане на делото по възведеното срещу М. обвинение се е стигнало по инициатива именно на това лице (в съответното процесуално качество), основана на чл. 368, ал. 1 НПК и съпътстващата тази инициатива съдебна намеса, осъществена по реда на чл. 369 НПК. След като веднъж е преценил, че са налице законните предпоставки, определящи правото на обвиняемия да иска досъдебното производство по делото му да бъде приключено със съответен акт (обвинителен акт, предложение за освобождаване от наказателна отговорност, постановление за прекратяване на наказателното производство или споразумение за решаване на делото), съдът е длъжен да обезпечи реализирането на това право в пълнота. А това е непостижимо единствено с предоставянето на тримесечния срок по чл. 369, ал. 1 НПК. Това е само един етап от процедурата по чл. 368 - чл. 369 НПК, който не я изчерпва. Възможността на досъдебната фаза да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила няма как да се изключи само защото съдебното разглеждане на делото е поискано от обвиняемия. Съпътстващото тази възможност задължение на съда е при констатирането на такива нарушения да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за тяхното отстраняване. Обстоятелството, че съдебното разглеждане на делото е инициирано от обвиняемия задължава съда да приложи правомощието си по чл. 288, ал. 1, т. 1 НПК, но подчинявайки се на специфичното изискване на чл. 369, ал. 3 НПК за предоставяне на едномесечен срок на прокурора за преодоляване на констатираните съществени процесуални нередности. Вярно е, както се сочи в искането, че производството по чл. 368 – чл. 369 НПК е предназначено да стимулира активността и експедитивността на органите на досъдебното производство при упражняването на правомощията им. В основата му обаче е правото на обвиняемия да получи бърз процес и това право е непосредствена и водеща негова цел. Корелиращите на това право задължения и отговорност носи държавата в лицето на органите на съда. На съда са компетентността и задължението да зачете, да съблюдава и да не накърнява това право, като изпълни съответстващите му законоустановени условия. Той е длъжен да използва прерогативите, които му осигурява процедурата по чл. 368 – чл. 369 НПК за въздействие над органите на досъдебното производство по начин, който именно зачита, а не накърнява посоченото право на обвиняемия. Процедурата по чл. 368 – чл. 369 НПК е средство за реализиране на това право и изпълнението й не може да е подвластно на субективни преценки и тълкуване, несъобразени с нейното същностно съдържание и правна регламентация.

Неправилността на разбирането, че приложението на процедурата по гл. ХХVІ НПК е възможно единствено в досъдебната фаза произтича и от още един аргумент. Самият закон е указал изрично в чл. 334, т. 4 НПК, че първоинстанционният съд има правомощие по чл. 369, ал. 4 НПК, което ако не упражни при наличие на основания за това, в прерогативите на въззивната инстанция е да отмени постановената присъда и да прекрати наказателното производство. Редакцията на тази разпоредба идва да покаже, че изпълнението на процедурата по чл. 368 – чл. 369 НПК не е ограничено в рамките на досъдебната фаза, а веднъж инициирана, тази процедура продължава и приключва с финализирането на първоинстанционното производство. Няма каквито и да е ограничения пред възможността в съдебната фаза да бъде предоставен едномесечен срок за отстраняване на констатирани при започналото съдебно разглеждане на делото съществени процесуални нарушения. Напротив, както бе вече казано, това е етап от цялата процедура и той следва да бъде преминат, ако има основания за това. С предоставянето на едномесечен срок за преодоляване на нарушението не се стига до накърняване на правата на прокурора, както се твърди в искането. Тъкмо напротив, по този начин правата на прокурора биват гарантирани от съда. Съответно, ако прокурорът пропусне в едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 НПК да отстрани допуснатите нарушения, за съда не съществува друга възможност, освен да прекрати наказателното производство на осн. чл. 369, ал. 4 НПК. Срокът по чл. 369, ал. 3 НПК е преклузивен и неспазването му не може да доведе до друго, освен до посочения резултат.

Не налага друг извод фактът на постановеното от СГС-НО, 16-ти състав определение от 13.06.2014 г. за прекратяване на производството по НЧД № 212/2014 г. Този акт е лишен от фактическо и правно основание. С постановяването му е допуснато нарушение, което обаче с оглед на последващото процесуално развитие по делото не е довело до нарушаване на процесуалните права на лицето, което е било привлечено към наказателна отговорност, тъй като отправеното от това лице искане на осн. чл. 368 НПК е било разгледано в рамките на процедура, която е изпълнена до край.

Ето защо подаденото от Главния прокурор искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на определение № 4263 от 28.12.2015 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение, 24-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по НОХД № 4976/2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.