№ 106

С. 10.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3955 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 69 от 10.06.2016г. по в.гр.д. № 194 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд, с което потвърдено решение № 56 от 25.01.2016г. по гр.д. № 723/2015г. на Шуменски окръжен съд като са отхвърлени исковете й против Ж. Д. К. по чл.26 ал.2 изр.2, във вр.с чл.44 и чл.42 ал.3 ЗЗД за обявяване нищожността на пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. на нот.Б.К., рег.№ 290 и на договор за ипотека, сключен с н.а. № 2, т.І, рег.№ 17, д.№ 2/2008г. на нот.К.М., рег. №222 за ид.ч. от втори жилищен етаж с идентификатор № 8351.667.35.1.1, в сграда с идентификатор № 8351.667.35.1, в поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35, магазин и складови помещения, на първи етаж и 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35 и са присъдени разноски. Искането е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск.

В. съд е приел, че описаните имоти, предмет на процесните сделки /по упълномощаване и ипотека/ са били съпружеска имуществена общност - от придобиването им на 28.02.2005г. до прекратяване на брака на страните с влязло в сила решение на 27.09.2007г. Изводът си за неоснователност на иска е мотивирал с липса на посоченото от ищцата основание за нищожност по чл.26 ал.2 изр.2 ЗЗД /липса на съгласие/, което е счел, че изисква „волеизявлението да е изтръгнато с насилие или да е направено без намерение за обвързване”. Наличието на друго валидно подписано от ищцата пълномощно в полза на ответника с рег.№ 2711 от 8.06.2005г., с идентично съдържание с процесното с рег.№ 2711 от 1.10.2007г., за което с графологическа експертиза е установено, че не е истинско, а цветно принтерно изображение, с което ищецът е бил упълномощен да продаде имота и да учреди върху него ипотека, съдът е приел, че недвусмислено сочи, че е била изразена воля за учредяване на ипотека и извършвайки посоченото действие, ответникът е действал в рамките на вече предоставената му /по-рано/ представителна власт. С оглед диспозитивното начало, съдът е посочил, че е обвързан с направеното искане и независимо, че констатирал, че процесното пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. е издадено при липса на форма, е приел, че не може да прогласи нищожността му на непосочено от страната основание.

С определение № 152 от 27.02.2017г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса : Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към чл.272 ГПК, да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви за тях и да изложи собствени съображения защо възприема изводите на първата инстанция към които препраща, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в решения № 415 от 25.01.2015г. по гр.д.№ 1332/2010г. на І г.о. и № 217 от 9.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о. По въпросите - могат ли правните последици на договор за ипотека да бъдат породени с пълномощно, което не е представено от пълномощника на страната в нотариалното производство? и Какво е правното значение на изрично индивидуализираното качество на пълномощника по отношение на времето на действие на упълномощителната сделка, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпило е искане от касаторката за присъждане на всички направени по делото разноски в общ размер на 5 130.05лв., съобразно представен от нея списък.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, намира следното :

Представителна власт може да възникне само по волята на представлявания. Правоотношението между упълномощителят и пълномощника възниква въз основа на изрично упълномощаване, като обемът на представителната власт се определя от заявеното от упълномощителя. Отношенията между последния и неговия пълномощник са такива на доверие, като от степента на доверие между страните зависи какви по обем права упълномощителят ще предостави на своя пълномощник и за какъв срок. От пълномощникът се очаква да действа в интерес на упълномощителя и съобразно възложеното му. С оглед определящото значение, което има доверието при упълномощителната сделка, настоящият съдебен състав намира, че когато в дадено писмено пълномощно изрично е индивидуализираното качеството на пълномощника /например съпруг/ това обстоятелство би могло да има правно значение и при възникнал между страните спор, то следва да се преценя с оглед на всички други установени по делото обстоятелства.

Ипотеката е вид обезпечение на вземане, което обременява определен недвижим имот на длъжника и дава право на кредитора да се удовлетвори от цената му по предпочитание независимо от това кой е негов собственик. Именно с оглед така очертаните последици, законодателят е предвидил специални разпоредби относно формата и съдържанието на договора за ипотека. Съгласно чл.167 ал.1 ЗЗД той се сключва с нотариален акт, като в ал.2 са описани задължителните му елементи. Изискването за нотариална форма за действителност на ипотечния договор, обуславя и формата на упълномощаването, а установеното задължително съдържание на договора, предопределя необходимостта в пълномощното, с което се предоставя власт за сключване на подобен договор да е със същото съдържание. Упълномощаването в този случай следва да покрива всички елементи на договора за ипотека – описание на имота, обезпеченото вземане, падежът, размерът на лихвите. Идеята за завишените изисквания към форма за действителност на пълномощното / установена с чл.37 ал.2, във вр.чл.18 ЗЗД/ се потвърждава от законодателя с изменението на редакцията на нормата с ДВ бр.59/20.07.2007г.,след която дата се изисква нотариално удостоверяване не само на подписа на упълномощителя, но и на съдържанието на пълномощното, които при това следва да са извършени едновременно. Нотариусът е длъжен да удостовери не само самоличността и дееспособността на упълномощителя, но и неговата действителна воля и доколко тя правилно е отразена в представения документ /успоредно с разясняване на правното действие на съответната сделка и неговите последици/.

Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното:

Настоящият съдебен състав не възприема изводите на въззивния съд, че независимо от безспорно установеният порок на представеното при учредяване на ипотеката пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. /което не е истинско, а цветно принтерно изображение/, е налице валидно изразено от упълномощителката съгласие, което произтичало от подписано от ищцата в полза на ответника /неин съпруг към този момент/, пълномощно с рег.№ 2711 от 8.06.2005г., което не е представено при ипотечната сделка. Решаващите мотиви на въззивният съд, че в пълномощното от 8.06.2005г. волята на ищцата е недвусмислено изразена, а в последствие няма данни пълномощното да е било оттеглено и упълномощаването прекратено, не се споделят от настоящия състав. Съгласно съдебната практика /решения № 831 от 4.01.2010г. по гр.д.№ 2807/2008г. на ІV г.о., № 831 от 4.01.2010г. по гр.д.№ 2807/08г. на ІV г.о., № 1052 от 9.12.2008г. по гр.д.№ 4404/2007г. на ІІ г.о. без задължителен характер/, която съдът споделя – заради горецитираните разпоредби на чл.167 ал.1 ЗЗД, чл.170 ЗЗД и чл.37 ал.2, във вр.чл.18 ЗЗД – изявлението на ищцата, че е съгласна съпругът й да учреди ипотека, има значение само на принципно съгласие за обезпечаване на поети задължения. То обаче не е достатъчно за валидността на упълномощаването. За това е необходимо да се конкретизират /или да са определяеми/ съществените условия по договора за ипотека – имотът, обезпеченото вземане, падежът, размерът на лихвите. В конкретния случай в пълномощното /което въззивният съд е приел за достатъчно от 8.06.2005г./ има описание само на имота, но не и на съществените условия по договора за ипотека. С оглед на това и пред вид безспорно установения факт /с приети заключения на графологически експертизи/, че пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. не е подписано от лицето, сочено като негов автор, а подписът е принтерно изображение на подписа на ищцата, положен в друг документ, съответно нотариалната заверка на пълномощното /щемпел, дата и ръкописен текст/ не са изпълнени от посочения нотариус, следва да се приеме, че пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. на нот.Б.К., рег.№ 290, представено при сключване на договор за ипотека, с н.а. № 2, т.І, рег.№ 17, д.№ 2/2008г. на нот.К.М. е нищожно поради липса на изразено съгласие от страна на упълномощителя.

Освен изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с оглед конкретно установените по делото факти, изрично индивидуализираното качество на пълномощника /съпруг/ при упълномощаването през 2005г. е факт с правно значение, който следва да се има пред вид при преценката на действителността на договора за ипотека, който е сключен на 4.01.2008г., т.е. след прекратяване на брака на страните на 27.09.2007г. Този извод съдът прави въз основа на обстоятелствата, че при подписване на н.а. № 2, т.І, рег.№ 17, д.№ 2/2008г. не е използвано пълномощното от 8.06.2005г., а принтерното му изображение, което е с идентично съдържание с изключение на липсата на думите „съпруга си”, които са били заличени пред името на ответника Ж. Д. К.. При липса на действително пълномощно, сключената от пълномощника сделка е такава без представителна власт. По делото не се представиха надлежни доказателства, от който да се направи недвусмислен извод, че упълномощителката е потвърдила извършените без представителна власт действия. /Съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора/. Обратно – настоящият иск е израз на нейното несъгласие за потвърждение и основание да се счете, че по отношение на нея сделката, касаеща идеалната й част е недействителна.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касаторката следва да се присъдят установените като реално извършени разноски, които са в общ размер на 5 130.05лв., от които за първата инстанция 2 027.72лв./държавна такса -384.65лв.,10лв.за удостоверения, 244лв.- експертиза, 33.07лв.- за вписване, адвокатско възнаграждение – 1 356лв./, за въззивната 1 550.33лв./ държавна такса -194.33лв., адвокатско възнаграждение – 1 356лв./ и касационната 1 552лв. /за държавна такса -196лв., адвокатско възнаграждение – 1 356лв./

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 69 от 10.06.2016г. по в.гр.д. № 194 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд и потвърденото с него решение № 56 от 25.01.2016г. по гр.д. № 723/2015г. на Шуменски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА за установено, на основание чл.26 ал.2 изр.2, във вр.с чл.44 и чл.42 ал.3 ЗЗД, по предявените искове от Г. А. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк], със съдебен адрес : [населено място] [улица].13 ет.3, кантора 32 срещу Ж. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], със съдебен адрес: [населено място] [улица] [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес на управление : [населено място] площад „Света Неделя” № 7, представлявано от Л.Х., че упълномощителната сделка по пълномощно с рег. рег.№ 2711 от 1.10.2007г. е нищожна поради липса на изразено съгласие от страна на упълномощителя и че договор за ипотека, сключен с н.а. № 2, т.І, рег.№ 17, д.№ 2/2008г. на нот.К.М., рег. №222 е недействителен по отношение на Г. А. Г., относно притежаваните от нея ид.ч. от следните имоти: втори жилищен етаж,състоящ се от антре, две стаи, салон, кухня и тераса, с площ от 131кв.м.,ведно с 1/3ид.ч.от общите части на сградата, ведно с магазин и складови помещения, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № 8351.667.35.1.1, попадащ в сграда с идентификатор № 8351.667.35.1.1, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35 в кв.253 на [населено място].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.