По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ 

№ 93София, 10.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: КРАСИМИР ВЛАХОВ

Членове: МАРИЯ ИВАНОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдия Ваня Атанасова гр.д. № 3986/2016 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по подадена от Целодневна детска градина „Радост“, [населено място], [улица], общ. С., обл. Р. касационна жалба против решение № 71 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 148/2016 г. на ОС – Разград, с което е потвърдено решение № 140 от 26. 04. 2016 г. по гр. д. № 52/2016 г. на РС – Исперих в частта, с която са уважени предявените от В. Х. Чауш против ЦДГ „Радост“, [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответницата по касационната жалба В. Х. Чауш не изразява становище по същата.

С определение № 114 от 13. 02. 2017 г. по гр. д. № 3986/2016 г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение ще бъде налице в случаите, при които въведените изисквания за образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа касаят изпълнението само на част от трудовите функции, включени в една комплексна длъжност (съдържаща разнородни трудови функции), създадена и съществуваща като самостоятелна такава по утвърденото щатно разписание, и лицето, заемащо длъжността, не отговаря на тези изисквания. Това следва от редакцията на цитираната правна норма, според която въведеното изискване за образование и/или професионална квалификация трябва да е свързано с изпълняваната работа, а това означава – с изпълнението на част или на всички трудови задължения, включени в длъжността. Обстоятелството, че придобитите от съответния работник или служител образование и професионална квалификация позволяват изпълнение на останалата част от обхванатите от длъжността трудови задължения, не поражда задължение за работодателя, преди да упражни правото си на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, да предприеме действия по изменение на щатното разписание чрез разделяне на единната комплексна длъжност на две или повече щатни длъжности, всяка с непълно или пълно работно време, и по отправяне на предложение до лицето, заемащо комплексната длъжност, за изменение на трудовото правоотношение чрез преназначаването му на отделената длъжност, за изпълнението на която същото притежава необходимото образование и професионална квалификация.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прие следното по основателността на касационната жалба:

С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение в частта, с която са уважени предявените от В. Чауш против ЦДГ „Радост“, [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, че ищцата била уволнена от заеманата длъжност „касиер-домакин и помощник-възпитател“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, заради липса на необходимото образование /средно специално икономическо или висше икономическо/ и квалификация /компютърна грамотност/ за изпълняваната работа. Прието е, че право на работодателя е да определя изискванията за заемане на определена длъжност, че преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако това е извършено в нарушение на императивна правна норма, установява дискриминационен подход или представлява злоупотреба с право. Прието е, че в случая въведените изисквания за образование и квалификация са свързани с изпълнение на трудовите функции като касиер-домакин и не е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност на работодателя при осъществяване на правомощията му. Прието е, че между страните е възникнало и съществувало едно единствено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала една длъжност – „касиер-домакин и помощник-възпитател“ и, след като са изменени изискванията, касаещи изпълнението на трудовите функции като касиер-домакин, но не и изискванията, касаещи изпълнението на трудовите функции като помощник-възпитател, то не би могло да се приеме, че са променени изискванията за образование и квалификация за длъжността „касиер-домакин и помощник-възпитател“ и не е било налице предвиденото в чл. 344, ал. 1, т. 6 КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което уволнението на ищцата е незаконно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, точки 2 и 3 КТ – основателни.

Решението е неправилно.

Законосъобразни и съответни на задължителната съдебна практика са изводите на състава на въззивния съд, според които право на работодателя е да променя изискванията за заемане на определена длъжност, като преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако тази промяна не нарушава императивна правна норма, не установява дискриминационен подход и не представлява злоупотреба с право, както и че в случая не е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност на работодателя при осъществяване на правомощията му. Противоречи на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, обаче, изводът на състава на въззивния съд, според който в случая не е налице предвиденото в същата основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като между страните по делото е възникнало и съществувало едно единствено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала една длъжност – „касиер-домакин и помощник-възпитател“, а променените изисквания за образование и професионална квалификация касаят изпълнението само на част от включените в длъжността трудови функции /тези на касиер-домакин, изискващи познания в областта на счетоводството, умения за съставяне на документи, водене на отчетност, работа с компютърна програма, но не и на помощник-възпитател/. Както бе посочено по-горе, в изразеното становище по въпросите по които е допуснато касационно обжалване, работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с лицето, заемащо съответната длъжност, дори когато въведените изисквания за образование и квалификация се отнасят до изпълнение само на част от включените в длъжността трудови функции, тъй като, според разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изискването за образование и/или професионална квалификация следва да е свързано с изпълняваната работа, а това означава – с изпълнението на част или на всички трудови задължения, включени в длъжността. Като е приел незаконност на уволнението поради липса на предвидено в кодекса основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като в случая не се не налага извършване на нови или повтаряне на извършени съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество, като предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и съединените с него обусловени искове по чл. 344, ал. 1, точки 2 и 3 КТ бъдат отхвърлени.

Жалбоподателят – ответник по иска не претендира присъждане на направените при водене на делото разноски в случай на уважаване на касационната жалба и отхвърляне на исковете.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 71 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 148/2016 г. на ОС – Разград и потвърденото с него решение № 140 от 26. 04. 2016 г. по гр. д. № 52/2016 г. на РС – Исперих в частта, с която са уважени предявените от В. Х. Чауш против ЦДГ „Радост“, [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. Чауш против Целодневна детска градина „Радост“, [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, със заповед № 310 от 23. 12. 2015 г. на директора на ЦДГ „Радост“, [населено място], и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-домакин и помощник-възпитател“ в ЦДГ „Радост“, както и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за присъждане на сумата 400, 62 лв. обезщетение за незаконно уволнение за период от един месец след уволнението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: