Дали във всички случаи безвиновно поведение може да се отчете като съпричиняване?

чл. 51, ал. 2 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

София, 10.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА.....…….……. и с участието на прокурора…….……..……..............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 505 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 24/17.І.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваната от Т. С. Завадовска отхвърлителна част на решение № 2053/27.Х.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, по гр. дело № 2503/2015 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания материалноправен въпрос дали във всички случаи безвиновно поведение може да се отчете като съпричиняване. Р. на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е била преценявана както с оглед действалите към датата на процесното ПТП разпоредби на чл.чл. 21 и 114 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, но така също и на плоскостта на служебно известното на настоящия съдебен състав обстоятелство, че тогава е била висящо пред ОСНК на ВКС тълкувателно дело № 2/2016 г., един от въпросите по което /с пор. № 6, б. „в”/ е бил този „дали има абсолютен характер правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичането, в частност, ако то се явява продължение на тротоара и бордюра”.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката Т. Завадовска е заявила чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си, навеждайки в тази връзка довода, че неправилно въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата в хода на процесното ПТП нейна дъщеря, след като в условията на обилен снеговалеж тя се е движела след снегопочистваща машина, проправяща й пъртина и без да е имала очакването, че снегоринът внезапно ще потегли назад.

В същото съдебно заседание пред ВКС ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София, редовно призовано, не е било представлявано, поради което меродавно се явява писменото становище на управителя му, че: „пешеходката е била длъжна да се съобрази с усложнената обстановка, както и с движението на специализираната техника, която е престоявала на пешеходните площи, само защото работата й е била да ги почисти”.

Като взе предвид оплакванията и доводите на касаторката Завадовска, становището на ответното по прекия й иск застрахователно дружество и след като извърши проверка на материалната и процесуална законосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:

Касационната жалба на Т. С. Завадовска е основателна.

Съобразно разяснението по т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/22.ХІІ.2016 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата, съгласно § 6, т. 54 ЗДвП, са пешеходни пътеки, а това налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по б. „а” на същото тълкувателно решение, според която, от една страна, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появява на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие, а – от друга, че „водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори ако престарели хора или такива с трайни увреждания, не са съобразили приближаването му и са пресекли внезапно пешеходната пътека”.

В процесния случай, видно от влязлата в сила присъда № 457/3.ІІ.2014 г. на ОС-Благоевград по н.о.х.д. № 426/2013 г., данните по делото са били, че пътнотранспортното произшествие, от което е последвала смъртта на дъщерята на Завадовска в резултат от прегазване, е настъпило на 11.ХІІ.2012 г. около 16.оо часа на площад „Н. Й. В.” в [населено място] при движение на заден ход на специализиран товарен автомобил – снегорин, марка „Мерцедес”, модел „Унимог 405-40” с ДК [рег.номер на МПС] , в хода на извършваната от неговия водач К. Ив. М. от [населено място] дейност по снегопочистване и в условията на нормална видимост.

Съгласно чл. 114 от издадената на основание чл. 75, ал. 4 ЗУТ Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, „за осигуряване на пешеходното движение и за отделянето му от моторното движение” се предвиждат както тротоари по дължината на улиците, вътрешноквартални алеи и площи, паркови и градински алеи, пешеходни пасажи в търговските зони и обекти, но така също и „пешеходни улици и зони”. Според текста на чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2 от същата наредба, в зависимост от организацията на движението на пътните превозни средства последните могат да бъдат както такива с пълна забрана на движението на МПС, така и такива с ограничаване на достъпа на МПС по време – предимно през деня и вечерта. Видно от официалния сайт на [община] /”Класификация на уличната мрежа`2012”/ е обстоятелството, че комуникационно-транспортната инфраструктура на града в централната градска част по протежението на площад „Н. Й. В.”, част от улиците „И. В. и „Ц. С.” /в посока изток-запад/ и ул. „П. /посока север-юг/ са изградени и функционират (вкл. и към датата са процесното ПТП) две пешеходни зони: пешеходна зона, обхващаща главните обществени и административни сгради и историческата градска част, както и пешеходната [улица].

Ето защо, предвид всичко гореизложено, а и по аргумент за по-силното основание, когато не става въпрос за пресичане на пътното платно, а за движение на пешеходец в нарочно обособена за това зона – такава, където правата му са абсолютни и безусловни, защото движение на МПС не е се допуска въобще, то възражение за съпричиняване, повдигано от прекия делинквент - водачът на специализирана едрогабаритна техника, предназначена за снегопочистване, не може да се слуша. Поради това такова възражение не може да се прави и от страна на застраховател по гражданската отговорност на същия водач. При положение, че за деликвента е съществувало специално задължение да предвижда и да предотвратява евентуално съпричиняващо поведение от страна пострадалата Завадовска, имаща качеството на пешеходец в пешеходна зона, за когото се проправя пъртина за преминаване, именно водачът на снегорина, а оттам и неговият застраховател, следва да отговаря за пълния обем нанесени щети.

При тези данни по делото ще следва да бъде споделен ключовия за изхода на делото във въззивното пр-во извод на САС, че: „сумата от 120 000 лв. представлява справедливото в случая към релевантния момент – края на 2012 г. , обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД”.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2053 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 27.Х.12015 г., постановено по гр. дело № 2503/2015 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ, с която е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А Застрахователното дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 226, АЛ. 1 КЗ отм. - да заплати ДОПЪЛНИТЕЛНО на Т. С. Завадовска, ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „3005-та” № 4, ет.V, ап. № 17, същата и със съдебен адрес в [населено място], [улица], СУМА в размер на 24 000 лв. (двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 11.ХІІ.2012 г. и до окончателното й изплащане, КАКТО И 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) държавна такса по сметка на ВКС, А СЪЩО и 2 340 лв. /с вкл. ДДС/ - възнаграждение за адвокат П. К. на основание чл. 38 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2