7 Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

гр. София, 10 юли 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретаря..............Мира Недева...................................и с участието на прокурора......................Кирил ИВАНОВ...............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 540 по описа за 2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. А. М. срещу нова въззивна присъда от 16.01.2017г., постановена по внохд № 932/16г. на Софийски окръжен съд.

В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В допълнение към същата, подадено в срока по чл. 351, ал.3 от НПК, оплакванията се мотивират. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква неправилното кредитиране на едни и отхвърляне на други доказателства; игнориране на доказателства за липса на щети от временния склад на [фирма] и за разликата в дървесните видове между държавната и частната гора. Осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.235, ал.3 от НК според жалбоподателя е в нарушение на закона, тъй като не са накърнени обществените интереси, свързани с опазването на горската територия, а се касае до увреждане интересите на [фирма] и тъй като дружеството не е установило липси, това прави престъплението несъставомерно. Транспортирането на законно добит от другиго дървен материал без превозен билет се твърди, че представлява административно нарушение по Закона за горите. Оспорва се и наличието на елементи от обективната страна на престъплението по чл.308 от НК с оглед липсата на длъжностно качество на лицензирания лесовъд и на обстоятелството, че превозният билет не представлява официален документ.

Алтернативно се настоява за оправдаване на подсъдимия по двете обвинения или за квалифициране на деянието по чл.235, ал.6 от НК или за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Като последна алтернатива се настоява за намаляване на размера на наложените наказания „лишаване от свобода” и „глоба”.

Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия М. – адв. В. Б. със същите аргументи.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Поддържа становище, че подсъдимият е осъществил съставите на двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение – по чл.235, ал.3 и чл.308, ал.1 от НК. Наложеното наказание намира за справедливо.

В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството, намери следното:

С присъда № 140 от 11.10.2016 г., постановена по нохд № 159/16 г. по описа на районен съд гр. Ихтиман, подсъдимият В. А. М. бил признат за :

- невинен в това, че на 09.10.2013 г. в землището на [населено място], [област], от държавен горски фонд на ТП ДГС - К., от горски отдел „181”, подотдел „Т”, без редовно писмено позволително, съгласно чл.211 ал.1 от Закона за горите, чл.133 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за горите и чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и чрез използване на неистински документи - два броя превозни билета: [№] и [№], привидно издадени на 09.10.2013г. от Л. С. К. - частен лицензиран лесовъд, вписан в публичния регистър на физически лица на Изпълнителна агенция по горите с Удостоверение № 4191/26.08.2011г. за упражняване на лесовъдска практика, извозил 18,5 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „дъб” на стойност от 621,97 лв., посредством МПС марка „ЗИЛ” модел „131” с регистрационен [рег.номер на МПС], управлявано от Л. Б. П., поради което бил оправдан по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.3, т.3 във вр. с ал.1 от НК;

- виновен в това, че на същата дата, в местността „Б.” - на отбивката за [населено място] от общински път [№], съставил неистински официални документи - два броя превозни билети: [№] и [№], привидно издадени на 09.10.2013г. от Л. С. К. - частен лицензиран лесовъд, вписан в публичния регистър на физически лица на ИАГ с Удостоверение № 4191/26.08.2011 г. за упражняване на лесовъдска практика, с цел да бъдат използвани за удостоверяване законното транспортиране на описаните в тях дървени материали, съгласно чл.211 ал.1 от Закона за горите, чл.133 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за горите и чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 4000 (четири хиляди) лева.

По протест на прокурор от районната прокуратура в [населено място] за осъждане на подсъдимия по обвинението по чл.235 от НК и жалба на подсъдимия М. било образувано внохд № 932/16г. на Софийски окръжен съд, НО – 2 с-в.

С присъда от 16.01.2017г., по същото дело, въззивният съд:

- отменил първоинстанционната присъда в частта й относно оправдаването на подсъдимия В. А. М. по обвинението по чл.235, ал.3, т.3 във вр. с ал.1 от НК;

- признал подсъдимия В. А. М. за виновен по чл.235, ал.3, т.3 във вр. с ал.1 от НК, за което му наложил наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и „глоба”в размер на 5 000 лв.;

- изменил присъдата в частта относно наложеното на основание чл.78а от НК административно наказание за престъплението по чл.308, ал.1 от НК, като намалил размера на глобата на 2 000 лв.;

- потвърдил присъдата в останалата й част.

Преди да разгледа по същество жалбата на подсъдимия, настоящата инстанция намери, че следва да определи пределите на касационната проверка. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.308, ал.1 от НК, освободен е от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание ”глоба”. С новата въззивна присъда окръжният съд е намалил размера на глобата, като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт по отношение приложението на чл.78а от НК (с оглед липсата на подаден съответен касационен протест по чл.78а, ал.7 от НК). Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод, че постановената присъда в частта й, отнасяща се до престъплението по чл.308, ал.1 от НК не подлежи на касационен контрол съгласно нормата на чл.346, т.2 от НПК. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК

Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се изчерпва с доводи за неоснователно кредитиране на показанията на свидетеля Н. Д. и игнориране на доказателства за невинността на подсъдимия. В мотивите на първоинстанционната присъда е анализиран в цялост събрания доказателствен материал, относим към обвинението по чл.235 от НК. Изложени са подробни съображения за кредитиране показанията на св. Д. предвид съответствието им и с други събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Л., Л., П. и К.. Съдът е навел и доводи, поради които не е приел с доверие показанията на св. К. и обясненията на подсъдимия М. като противоречащи на тези на свидетелите К., Ш., К., П. и Г.. Направените въз основа на извършения доказателствен анализ фактически изводи от първата инстанция са споделени напълно от окръжния съд, който ги е възпроизвел в мотивите на въззивната присъда.

Приложеният на л.147, т.2 от ДП протокол за освидетелстване на сечище отразява количеството на добития дървен материал за 2013г. от отдел 181, подотдел Т, за който е било дадено позволително за сеч на [фирма]. Видно от съдържанието на протокола, добитото количество дървен материал е по - малко от вписаното в разрешението за сеч, поради което е предвидено сечта да продължи през 2014г. В този смисъл протоколът не представлява доказателство за отсъствие на липси на дървен материал, както се твърди в жалбата, поради което упрекът към съдебните инстанции за игнориране на това доказателство не може да бъде споделен. Издадената служебна бележка от [фирма] (л.163, т.1 от ДП) и показанията на св. А., че през 2013г. не са били констатирани липси на дървета от сечището и временния склад не могат да бъдат противопоставени на заключението на съдебно - трасологичната експертиза. Според изготвилите това заключение експерти, изследването на намерените и иззети пет краища от дънери (пънове) в протокол за оглед на местопроизшествие на 22.10.2013г. от горски отдел 181 подотдел „Т” на ДГС К. в землището на [населено място] представляват едно цяло с пет от общо девет краища от дърва за огрев със засеци, иззети като веществени доказателства при извършен оглед на местопроизшествие в [населено място], на [улица] на 22.10.2013г. Кредитирайки заключението на цитираната експертиза, съдебните инстанции са направили извод, че извозените от горския фонд и доставени в дома на св. К. И. дърва са добити от територията на ДГС К..

Възражението в жалбата, че дървеният материал, иззет от къщата на св. И., освен дъб, съдържа малки количества цер и благун, докато в държавната гора видът бил само зимен дъб, е било направено последователно пред двете съдебни инстанции. В мотивите на съдебните актове това възражение е прието за неоснователно предвид наличието на същите дървесни видове в приблизително същото съотношение, които фигурират в приложенията към лесоустройствения проект за подотдел „181” Т и технологичния план.

С оглед изложеното касационният съд счита, че инстанционните съдилища са направили задълбочен анализ на доказателствените източници, като са изложили ясни мотиви кои от доказателствата кредитират и на кои не дават вяра, излагайки и мотиви за това. С това са изпълнили процесуалните си задължения, произтичащи от нормите на чл.13 и чл.14 от НПК. Обосноваността на фактическите изводи е извън предмета на касационния контрол, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. По тези съображения настоящата инстанция намери оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК

Приетите за установени факти от двете съдебни инстанции са идентични, но правната им оценка по отношение на обвинението по чл.235 от НК е различна.

За да оправдае подсъдимия по това обвинение, първоинстанционният съд е съобразил т.2 от р.№ 95/1959г. на ОСНК на ВС, съгласно което вземането на редовно добит дървен материал от територията на държавния горски фонд от лица, които не са го придобили с редовно писмено позволително, не представлява престъпление по чл.42 от Закона за горите, а такова по чл.104, 106 и 181 от НК отм. при съответните условия за тези престъпления. Приел е, че осъществените от подсъдимия М. действия накърняват интересите на [фирма], което по надлежния ред е добило дървесината и след като дружеството не е установило липси, то деянието не покрива състав на престъпление по НК.

Така изложените съображения не могат да бъдат възприети. Съгласно т.2.6 от сключения договор между [фирма] и ТП „ДГС К.” (т.1, л.25-л.29 от ДП), дървесината преминава в собственост на купувача в момента на издаването на превозен билет и заплащането на цената по т.2.3 от договора (на авансови вноски по преценка на купувача). Доколкото превозен билет за инкриминираното количество дървесина не е бил издаван на дружеството, то и собствеността не е преминала съгласно условията на сключения договор, т.е. намиращият се във временния склад дървен материал все още е бил собственост на ДГС.

От обективна страна основният състав на престъплението по чл.235 от НК включва различни форми на изпълнително деяние, осъществяването на всяка от които при наличие и на останалите предпоставки, посочени в законовия текст, реализира състава на престъплението по чл.235, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние „извозване” на дървен материал от горския фонд (каквото е и повдигнатото на подсъдимия обвинение) не е със съдържанието, прието от първостепенния съд. Следва да се отбележи, че чл.235 от НК във всичките му алинеи е последно актуализиран с ДВ бр.75 от 2006г., докато действащият понастоящем, а и по време на инкриминираното деяние Закон за горите е приет и обнародван с ДВ бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г. и многократно изменян впоследствие. В този смисъл са налице терминологични несъответствия между законовите определения в Закона за горите и нормата на чл.235 от НК, които не могат да бъдат преценявани в контекста на несъставомерност на обвинението, доколкото е налице идентичност в охраняваните обществени отношения.

Изложените аргументи в мотивите на въззивната присъда за наличие от обективна страна на признаците на състава на престъплението по чл.235, ал.3, т.3 във вр. с ал.1 от НК, се споделят от касационния състав. Редовното писмено позволително по смисъла на чл.235, ал.1 от НК е не само позволителното за сеч (разрешаващо сеч на дървесина и извоз до временен склад), но и превозният билет, който представлява позволително за транспортиране на дървесината от временния склад до място извън горската територия. Като е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.235, ал.3, т.3 във вр. с ал.1 от НК, окръжният съд е приложил правилно закона.

Изводът на първоинстанционния съд, че извозването без издаден превозен билет на редовно добит дървен материал представлява само административно нарушение, не може да бъде споделен. Това е така, тъй като във всички случаи, независимо от собствеността на дървесината, за транспортирането й до място извън горската територия, се изисква съответно разрешение, което е именно превозният билет.

Не са налице основания за квалифициране на осъщественото от подсъдимия престъпление по привилегирования състав на чл.235, ал.6 от НК. В случая критерият за обществената опасност не деянието не се изчерпва единствено с относително ниската стойност на предмета на престъпление. От значение за по-високата степен на обществена опасност е количеството на дървения материал и използването на неистински официален документ за извозването му от горския фонд, чрез който е избегнато осъществяването на ефективен контрол при опазването на горските територии. Тези обстоятелства не сочат на маловажност на случая, поради което жалбата в тази й част е също неоснователна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК

Твърдението в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание и искането за прилагане на чл.55 от НК, не са подкрепени с конкретни доводи. Това лишава касационния съд от възможност да прецени основателността им. В този смисъл липсва основание за ревизиране на атакувания съдебен акт и в частта относно наложеното наказание.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда от 16.01.2017г., постановена по внохд № 932/16г. на Софийски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.