1Р Е Ш Е Н И Е

N 60гр. София 17.07.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело N 3431 / 2016 г. по описа на гражданска колегия на ВКС, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

П. Д. А. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд № 3830 от 11.05.2016г. по гр.д.№ 17916/2014г. по допускане на делбата.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество поради съмнение за недопустимост на обжалваното решение.

Ответниците И. Г. Й., Ц. К. М. и Б. С. Т. изразяват становище, че жалбата е основателна , тъй като обжалваното решение е недопустимо.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

С обжалваното решение Софийският градски съд като въззивна инстанция е допуснал делба на дворно място, съставляващо парцел ХІV-301 кв.20 по плана на [населено място] при квоти 1/4 за Б. С. Т. , по 1/8 за И. Г. Й. и Ц. К. М. и 1/2 за П. Д. А..

Съдът е приел, че ищците Б. С. Т. , И. Г. Й. и Ц. К. М. се легитимират като собственици общо на 1/2 ид.ч. от дворното място по силата на съдебна спогодба – делба и наследяване на Н. С. Б., починал през 2003г. , а ответницата П. Д. А. е собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място по силата на договор за продажба , сключен с нот.акт № 140/1999г. Възражението на ответницата за придобиване на другата 1/2 ид.ч. по давност не е уважено. Съдът е изложил съображения, че като съсобственик, позоваващ се на придобиване по давност на целия имот, съделителката П. Д. А. е следвало да докаже, че е извършила действия, манифестиращи промяната в намерението и завладяване на чуждите идеални части , но такива доказателства по делото не са събрани до датата на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2011г., а от тази дата до предявяване на иска не е изтекъл изискуемия се по чл. 79 ал.1 ЗС срок на общата придобивна давност.

По допустимостта на обжалваното решение Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Такава делба не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75 ал.2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим /срв. ППВС 7/1973г. т.7/. Задължителното другарство - представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР 3/2017г. на ВКС, ОСГК, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост.

Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В разглеждания случай по делото има достатъчно данни, от които може да се заключи , че съсобственик на делбения имот е и С. М. А., съпруг на съделителката П. Д. А.. Той е признат за собственик, наред със съпругата си на 1/2 ид.ч. от имота с нот.акт № 40/2011г. по давност и е бил страна по договора за продажба , оформен с нот.акт № 79/2012 г., с който двамата със съпругата му са се разпоредили с целия делбен имот. Пред настоящата инстанция във връзка с основанието за допускане на касационното обжалване всички страни заявяват като безспорен факта , че бракът между П. Д. А. и С. М. А. е сключен преди 1999г., когато П. Д. А. е придобила 1/2 ид.ч. от имота на възмездно основание – договор за продажба. Следователно права върху тази 1/2 ид.ч. е придобил и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 21 ал.1 СК и той следва да участва в делбата. Третите лица-купувачи по нот.акт № 79/2012г. , които са придобили делбения имот след предявяване на иска за делба, са изразили изрично несъгласие да встъпят в процеса като страна, но въпреки това решението на делбения съд ще ги обвърже на основание чл. 226 ГПК, за което и двамата им праводатели следва да участват в делбата като техни процесуални субституенти – срв. ТР 3/2013г. на ВКС,ОСГК т.3. Съгласно т.6 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.

С оглед на изложеното както първоинстанционното, така и обжалваното пред ВКС въззивното решение са процесуално недопустими и следва да се обезсилят на основание чл. 270 ал.3 ГПК, а делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав , при което следва да бъдат дадени указания на страните, да конституират като съделител в делбата и съпругът на съделителката П. Д. А. – С. М. А..

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския градски съд № 3830 от 11.05.2016г. по гр.д.№ 17916/2014г. и решението на Софийския районен съд, 67 състав № ІІ-67-123 от 21.07.2014г. по гр.д.№ 54525/2012г. и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: