Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

София, 20.07. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60213 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителите Е. Б. и С. Н., чрез адвокат М. А. от АК В. срещу въззивно решение № 62 от 17.05.2016 г. по в.т.д. № 105/2016 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 537 от 21.01.2016 г. по гр.д. № 31/2014 г. на Окръжен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от касатора против Я. Н. М. и Г. Н. К. обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.62, чл.61, ал.2 и чл.59 ЗЗД за сумата 59 269 лева (по 29634,50 лева от всеки ответник), представляваща половината от разходите за полагане на тръби за Т. на сградата и 90 303 лева (по 45 151,50 лева от всеки ответник) - половината от разходите за изместване на трасето и реконструкция на битово-фекалната и дъждовна канализация, съгласно сключения между страните предварителен договор; за сумата от по 14 817,25 лева от всеки ответник, представляваща от разходите за полагане на тръби за Т. на сградата на стойност 59 269 лева и за сумата от по 22 575,75 лева от всеки ответник - една четвърт от разходите за изместване на трасето и реконструкция на битово-фекалната и дъждовна канализация, на стойност 90 303 лева – които разходи ищецът е извършил вместо ответниците и в негов собствен интерес като съсобственик на идеална част от имотите, върху които е построена сградата; за сумите от по 11 261,11 лева от всеки ответник, представляващи 19 % от разходите за полагане на тръби за Т. на сградите, на стойност 59 269 лева и по 17 157,57 лева от всеки ответник - 19 % от разходите за изместване на трасето и реконструкция на битово-фекалната и дъждовна канализация, на стойност 90 303 лева – с които ответниците като съсобственици на общо идеална част от имотите са се обогатили за негова сметка; за сумата от 44 755,83 лева, за всеки ответник, представляваща 38 % от разходите за проектиране, присъединяване и изграждане на инсталации за Т. в сградите, на обща стойност 235 557 лева, които ищецът е направил извън договора му с ответниците без пълномощие, но с последващо одобрение на ответниците и в негов собствен интерес, като титуляр на правото на собственост на идеална част от поземлените имоти, с които суми те са се обогатили за негова сметка; за сумите от по 13 808,98 лева от всеки ответник, представляващи лихви за забавата от 14.01.2011 г. до 14.01.2014 г., както и законните лихви върху претенциите от подаване на исковата молба да изплащането на сумите.

С определение № 152 от 09.02.2017 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос, за правомощията на въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, да изложи самостоятелни мотиви по наведените доводи и възражения на страните.

По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че съгласно формираната задължителна практика в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви самостоятелни мотиви по предмета на спора, тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани. В случая, даденото разрешение на процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е в противоречие на цитираните тълкувателни решения и решенията на Върховния касационен съд за уеднаквена на съдебната практика по чл.290 ГПК - решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на ІV г.о., решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІ г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., в които се приема, че задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтичат от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдяните по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.79, ал.1, чл.62, чл.61, ал.2 и чл.59 ЗЗД, въззивният съд е възприел изводите за неоснователност на претенциите и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като допълнително е тълкувал волята на страните в предварителен договор за взаимно учредяване право на строеж и сключения впоследствие нотариален акт за учредяване на вещни права, за да обоснове защо разходите за преместване на трасето на съществуващата канализация са уговорени за сметка на дружеството. Според мотивите на решението, след като е поел задължение да построи сградата, изготвянето на проектите и фактическата реализация по топлоснабдяване на сградата, които са част от задължението на изпълнителя по договора за строителство, направените в изпълнение на предварителния договор и разходи и допълнителните такива, извън уговореното с останалите съсобственици, са изцяло за сметка на строителното дружество.

При този решаващ извод на въззивния съд, обжалваното решение следва да съдържа обсъждане не са само на обстоятелствата, на които се основат исковите претенции, но и доводите във връзка с направеното от ответниците възражение, че разходите не са договорени изцяло за сметка на строителя, тъй като клаузите в предварителния договор, които не са изменени или прекратени в окончателния договор или друго споразумение между тях, продължават да съществуват както са били уговорени. Въззивната инстанция, независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл.272 ГПК, е длъжна да анализира всички доказателства, които са били ангажирани в подкрепа на доводите за неоснователност на възражението. Като не е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът не е изпълнил служебните си задължения в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и решаване на спора по същество.

Доводите в касационна жалба са частично основателни. Ищецът като съсобственик на идеална част от два поземлени имота в [населено място] е предявил главен иск за реално изпълнение на сключения с останалите съсобственици предварителен договор, на основание клаузата на V.1 от него, според която разходите по преместването на преминаващите през двата имота съществуващи подземни и надземни комуникации са за сметка на ответниците. Въззивният съд правилно е приел, че страните взаимно са си учредили право на строеж върху имотите срещу задължението на дружеството да осигури проектиране и строителство на две жилищни сгради и правилно също така е приел, че клаузата на V.1 е била изменена със сключената клауза за неустойка по втория договор /нотариален акт № 130 от 19.03.2007 г./, според която само при виновно неизпълнение на ответниците, те дължат на ищеца освен неустойка и „разходите по преместването на преминаващите през двата УПИ подземни и надземни комуникации”. Даденото разрешение е в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, включително и цитирана от касатора, според която клаузите на предварителния договор, които не са изпълнени могат да бъдат изменени или прекратени по взаимно съгласие на страните в окончателния договор или в друго споразумение между тях. Тези клаузи, които не са били изменени или тяхното действие да е било прекратено на друго основание, продължават да обвързват страните и имат силата на закон за тези, които са ги сключили - чл.20а, ал.1 ЗЗД. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, т.е. дали волеизявленията на страните покриват съществените елементи от съдържанието на договора и дали не са изменени останалите условия на предварителния договор, както в случая, което апелативният съд правилно е установил.

В нарушение на материалния закон, обаче, съдът в обжалваното въззивно решение е приел, че като се е съгласил да изпълни строителството по одобрени инвестиционни проекти в степен на завършеност „груб строеж”, строителното дружество – ищец е длъжно да осигури топлофицирането на сградата. Видно от клаузите на V.1 и 2 от предварителния договор, изпълнителят се е задължил да премести преминаващите през двата имота съществуващи подземни и надземни комуникации по указания на компетентните органи, като проектира изцяло и за своя сметка предвидените за построяване в двата имота сгради, но няма задължение по топлофициране на сградата, освен изграждането на вътрешната тръбна мрежа за топла и студена вода по одобрените инвестиционни проекти на сградите. Съгласие за изграждане на външните връзки и фактическото присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа не е било дадено и не може да се извлече при тълкуване клаузата на т.V в нотариалния акт. Независимо от изложеното, ответниците по делото също не са се задължавали да поемат разходите по топлофициране на сградата, нито в сключения предварителния договор, нито в подписания нотариален акт. Ето защо, изводите на съда в частта, в която е отхвърлен главния иск за реално изпълнение на сключения предварителен договор и присъждане на разходите по топлофициране на сградата, следва да бъдат споделени.

Предвид изложените съображения и неоснователността на главния иск, следва да бъдат разгледани предявените евентуално съединени искове, на основание чл.62, чл.61, ал.2 и чл.59 ЗЗД, които в частта, в която се претендират разходи за преместване на преминаващите през двата имота съществуващи подземни и надземни комуникации, са неоснователни по изложените по-горе съображения за поемане на разходите от изпълнителя на строителните работи по изрична уговорка между страните. В тази връзка, с оглед данните по делото, че топлофицирането на сградите е било изпълнено извън уговореното в договора, настоящият състав намира претенцията на ищеца за сумата от по 44 755,83 лева, представляваща 38 % от разходите за проектиране, присъединяване и изграждане на инсталации за Т. в сградите, на обща стойност 235 557 лева, които ищецът е направил извън договора му с ответниците и в негов собствен интерес, като съсобственик на идеална част от поземлените имоти, за основателна. Строителните работи по топлофициране на сградите не са били предмет на договаряне нито в предварителния договор, нито в нотариалния акт, но от тях се ползват всички съсобственици, включително и ответниците, които дължат приспадащата им се част от правото им на собственост в сградите. Работата е била предприета уместно и в собствен интерес на изпълнителя – ищец по делото, който притежава идеална част от двата имота и е налице хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, поради което ответниците отговарят до размера на обогатяването им, а предявеният иск е основателен за сумата от 44 755,83 лева от всеки ответник, която се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.01.2014 г. до изплащане на сумата.

Предявените искове за лихви за забава върху дължимите главници също са неоснователни. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора, а в случая няма определен срок за погасяване на паричните задължения към ищеца и липсват доказателства длъжниците да са били поканени от него да изпълнят, поради което претенциите за сумите от по 13 808,98 лева от всеки ответник, представляващи лихви за забавата от 14.01.2011 г. до 14.01.2014 г., също са неоснователни.

Направеното с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност на вземанията на ищеца е неоснователно поради следните съображения: С петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, която започва да тече от момента на изискуемост на вземанията, според чл.114, ал.1 ЗЗД. При воденето на чужда работа без пълномощно, вземането е изискуемо от момента, в който ищецът може да претендира изпълнение на задължението от длъжника. Разрешението за ползване на сградите е издадено на 10.11.2009 г., когато ответниците са се възползвали от извършените дейности по топлофициране на сградите, а исковата молба е подадена на 14.01.2014 г., т.е. петгодишната давност не е изтекла, а възражението е неоснователно.

Ищецът [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителите Е. Б. и С. Н., чрез адвокат М. А. от АК В. е поискал разноските по делото за сумата от 3022 лева – внесени държавни такси и 21 600 лева с ДДС за консултантски услуги по договор от 24.06.2016 г., съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от които с оглед изхода на делото се дължат по 7 188,03 лева от всеки ответник.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 62 от 17.05.2016 г. по в.т.д. № 105/2016 г. на Апелативен съд Бургас в частта, в която е отхвърлен предявения от [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителите Е. Б. и С. Н. против Я. Н. М. и Г. Н. К. иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, със законните лихви до изплащането на сумата.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 62 от 17.05.2016 г. по в.т.д. № 105/2016 г. на Апелативен съд Бургас в частта, в която е отхвърлен иска, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата от по 44 755,83 лева, представляваща 38 % от разходите за проектиране, присъединяване и изграждане на инсталации за Т. в сградите, на обща стойност 235 557 лева, които ищецът е направил извън договора му с ответниците и в негов собствен интерес, като титуляр на правото на собственост на идеална част от поземлените имоти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 15.01.2014 г. до изплащане на сумата и вместо това:

ОСЪЖДА Я. Н. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] етаж 4, ап.19 да заплати на [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителите Е. Б. и С. Н., чрез адвокат М. А. от АК В., сумата от 44 755,83 (четиридесет и четири хиляди седемстотин петдесет и пет лева, осемдесет и три стотинки) лева, представляваща 38 % от разходите за проектиране, присъединяване и изграждане на инсталации за Т. в сградите, на обща стойност 235 557 лева, които ищецът е направил извън договора му с ответниците и в негов собствен интерес, като титуляр на правото на собственост на идеална част от поземлените имоти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 15.01.2014 г. до изплащане на сумата, както и 7 188,03 (седем хиляди сто осемдесет и осем лева, три стотинки) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] етаж 7, да заплати на [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителите Е. Б. и С. Н., чрез адвокат М. А. от АК В., сумата от 44 755,83 (четиридесет и четири хиляди седемстотин петдесет и пет лева, осемдесет и три стотинки) лева, представляваща 38 % от разходите за проектиране, присъединяване и изграждане на инсталации за Т. в сградите, на обща стойност 235 557 лева, които ищецът е направил извън договора му с ответниците и в негов собствен интерес, като титуляр на правото на собственост на идеална част от поземлените имоти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 15.01.2014 г. до изплащане на сумата, както и 7 188,03 (седем хиляди сто осемдесет и осем лева, три стотинки) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.