За задължението на съда в първата фаза на делбата да установи правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт.

чл. 34 ЗС 

№ 51

София 20.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА : СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2970/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш. и Е. С. Ш. срещу решение № 141 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е допуснал до делба помещения към жилищната сграда, които не са индивидуализирани чрез посочване на техния вид, предназначение и площ, и за които не е изяснено дали имат самостоятелен статут, дали са принадлежност към някое от двете самостоятелни жилища в сградата или представляват общи части.

Ответницата по касация И. Г. Д. също изразява становище, че въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в отказ на съда в двете инстанции да допусне съдебно- техническа експертиза, която да изясни горните обстоятелства.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 918 от 02.11.2015 г. по гр.д. № 1917/2015 г. на Районен съд Велико Търново, с което е допусната съдебна делба между Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш., Е. С. Ш. и И. Г. Д. по отношение на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в парцел VІІ- 2669 в кв. 44 по регулационния план на града, целият с площ 456 кв.м, представляващ поземлен имот с идентификатор 10447.504.227 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени през 2008 г., състояща се от : на първи етаж- дневна с кухненски бокс, спалня, склад, баня и клозет със застроена площ на етажа от 78 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.227.1.1; на втори етаж - стълбище, три спални, дневна с балкон към нея, кухня с тераса към нея, баня, тоалетна и килер, със застроена площ на етажа от 108 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.227.1.2, заедно с помещение от западната страна на сградата, помещение от северната страна на сградата и подпокривно пространство - общ таван над втория етаж, при квоти 4/8 ид. части за И. Г. Д. и по 1/8 ид. част за всеки от съделителите Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш. и Е. С. Ш..

По делото е установено, че през 1957 г. общият на страните наследодател Г. С. Ш. е придобил по договор за покупко- продажба дворно място в [населено място] с площ 419 кв.м. През 1958 г. - 1959 г. въз основа на одобрен архитектурен проект и строително разрешение заедно със съпругата си построили в него двуетажна жилищна сграда. През 1971 г. е извършено пристрояване на сградата. През 1974 г. Г. Ш. със съгласието на съпругата си прехвърлил чрез дарение на децата си И. Г. Д. и С. Г. Ш. правото на собственост върху втория жилищен етаж, със самостоятелни входове, без „мазичката на западната страна”.

Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че през 1971 г. е извършено пристрояване от 29 кв.м по северната фасада на жилищната сграда, включващо вход, коридор, стълбище за втори етаж и изба със застроена площ от 14 кв.м . Тази изба се ползва от първия етаж и към нея по западната фасада е пристроено помещение със застроена площ 14 кв.м, като входът за тях е самостоятелен- директно от двора.

След смъртта на съпрузите Г. и С. Ш., и след смъртта на техния син С. Ш. страните по делото се явяват съсобственици на цялата жилищната сграда. С оглед на това въззивният съд е приел, че същата следва да бъде допусната до делба между тях като единен обект на собственост, включващ обособените на първия и втория етаж самостоятелни жилища, изградените в резултат на извършеното пристрояване и надстрояване на сградата две нови избени помещения, които не са били придадени към отделните жилища и като обслужващи помещения не могат да съществуват самостоятелно, както и части от сградата, които не представляват нито основни, нито обслужващи помещения като таванското помещение, стълбищата и общите коридори. Приел е, че въпросите относно площта на обособените в двата етажа самостоятелни жилища и помещенията, от които се състоят, включително и тези с обслужващ характер, подлежат на изясняване във втората фаза на делбата.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда в първата фаза на делбата да установи правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт.

В решение № 465 от 06.07.2012 г. по гр.д. № 1054/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо и относно вида на допуснатия до делба имот, както и че уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, както това е установено в решението, с което делбата е допусната. Това становище, трайно възприето в съдебната практика, се споделя от настоящия състав. Изясняването на характеристиките и вида на недвижимия имот, на който е поискана делба, следва да се извърши в първата фаза на делбеното производство, тъй като от това зависи допускането му до делба като самостоятелен обект на правото на собственост, отговарящ на определени в закона строителни правила и норми за този вид обекти.

С оглед легалните дефиниции на понятието „жилищна сграда”, дадено в § 5, т.29 от ДР на ЗУТ / сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или повече жилища/, и на понятието „жилище”, дадено в § 5, т. 30 / съвкупност от помещения, покрити и/ или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди/ следва да се приеме, че когато предмет на делба е цялата жилищна сграда, а не отделните жилища в нея, диспозитивът на решението, с което се допуска делбата, следва да съдържа индивидуализация на сградата като обект на собственост с посочване на нейните основни индивидуализиращи белези - местонахождение, площ, брой етажи, предназначение и идентификатор по кадастралната карта / чл. 27, ал.1, т.2 ЗКИР/, а не на самостоятелните обекти в нея. В този случай площта на самостоятелните жилища и придадените към тях помещения с обслужващ характер, не са съществен индивидуализиращ белег и нямат самостоятелно значение за точната индивидуализация на допуснатия до делба имот.

При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява правилно и законосъобразно. Предмет на иска за делба като съсобствена между всички страни по делото е цялата жилищна сграда, а не обособените в нея самостоятелни жилища. Сградата не е в режим на етажна собственост, поради което въпросът за това дали пристроените към нея помещения, предвидени като складови по архитектурен проект, както и подпокривното пространство са архитектурно и функционално свързани с някое от обособените в нея жилища, както и каква е площта на всяко жилище, не е от значение за точната индивидуализация на допуснатия до делба недвижим имот. Обосновано съдът е приел, че тези обстоятелства подлежат на изясняване във втората фаза на делбата като относими към преценката на съда относно способа, по който следва да бъде прекратена съсобствеността между страните.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!