Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

Гр.София, 20.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева

Кристияна Генковска

при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3313 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 318/29.05.2014г., постановено по т.д. № 1079/2013г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6/17.01.13г. и решение № 77/23.07.2013г. (за допълване по чл.250 ГПК)по т.д.№ 76/2012г. на Хасковския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против С. Р. Б., [населено място] иск за сумата от 141699 лв., като получена на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално като получена без основание съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да се отмени и исковете да се уважат, евентуално – делото да се върне за ново разглеждане от апелативния съд. Претендира разноските за трите съдебни инстанции.

Ответникът С. Р. Б., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор, на 02.06.2007г. е подписал нотариално заверено пълномощно на ответника с „широки” пълномощия – да го представлява пред всички банкови, финансови и други институции, да закупува земеделски земи, да тегли суми от банковите му сметки и др., „без да е уговорено възнаграждение“. Според съда „така изразеното от упълномощителя волеизявление съдържа всички елементи на договор за поръчка“, защото „едностранните волеизявления на представляващия пораждат облигационни мандатни правоотношения“. Ответникът извършил правни и фактически действия от името и за сметка на упълномощителя, като направил общо 29 транзакции от банковата сметка на касатора в [фирма], от която изтеглил общо сумата от 173000 лв.

Според констатациите на въззивния съд ответникът Б. сключил и договор на 01.08.2007 г. от името на [фирма] с лицето Х. Д. Х. за проучване на възможностите за закупуване на земеделски земи, за издирване и осъществяване на контакт със собствениците, за започване на преговори с тях с цел продажба, за осигуряване на всички документи за нотариално прехвърляне на собствеността и за посредничество при прехвърлянето. Уговорено било възложителят – търговското дружество, да заплати на изпълнителя – Х. за разходите и за възнаграждение сумата от по 1000 лв. за всеки декар земя. Въз основа на така сключения договор са били осъществени 18 сделки на обща продажна цени по всички тях от 6210 лв., за които изпълнителят получил възнаграждение, възлизащо 141699 лв. Лицето Х. е имало пълномощно от управителя на [фирма] да извършва всички необходими действия във връзка със закупуването на поземлени имоти, включително, но се само: да подписва предварителни договори, да подписва необходимите документи при придобиване на поземлени имоти, да представлява дружеството във връзка с придобиването пред нотариус и други.

Решаващият състав е приел, че договорът от 01.08.2007 г. не е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, каквото възражение е било въведено в процеса от ищеца. Изложени са съображения, че пълномощникът е разполагал с неограничена представителна власт и не е доказано, действайки като пълномощник, да се е договорил с третото лице във вреда на представляващия. За да се обоснове недействителността по чл. 40 ЗЗД, не било достатъчно да е налице значителна разлика между цената на имотите и платеното възнаграждение на посредника. Необходимо било това възражение да се потвърди с доказателства за това, че представителят и третото лице са целели не друго, а точно увреждането на представлявания. С договора не се накърнявали и добрите нрави, тъй като в обществото не са изградени критерии за справедливо възнаграждение на посредника.

С определение № 67/07.02.2017г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с ТР № 5/14г. на ОСГТК на ВКС по уточнения от състава на ВКС въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд, за да отхвърли възражението за недействителност по чл.40 ЗЗД, да отчете всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи договора?“

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

С Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. ОСГТК на ВКС прие в т.3, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

В мотивите на тълкувателното решение подробно са посочени елементите на фактическия състав на недействителността. Обективният елемент се изразява в увреждане на интересите на представлявания и може да има различни проявни форми, като са дадени примери с договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, следва да се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Субективният елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания. Това споразумяване не винаги се изразява в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания, която също се преценява предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. В тълкувателното решение е прието, че при позоваване на недействителността по чл. 40 ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите.

Дадените разрешения от ОСГТК на ВКС в ТР № 5/2014г. обуславят отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, а именно: „За да отхвърли възражението за недействителност по чл.40 ЗЗД, въззивният съд е длъжен да отчете всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи договора.”.

По същество на касационната жалба.

С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съставът на Върховният касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение не съответства на задължителната практика на ВКС по т.3 на ТР № 5/2014г. на ОСГТК.Неправилни, като противоречащи на тълкуването на материалния закон, се явяват съображенията на състава на апелативния съд за необходимостта от доказване на точно като цел на договорянето между пълномощника и третото лице увреждането на упълномощителя. Споразумяването по смисъла на чл.40 ЗЗД не представлява отделен договор между пълномощника и третото лице, а може да се изведе от сключения договор между упълномощителя чрез пълномощника и третото лице, както и увреждането на интересите на представлявания следва да почива на обективни критерии. В този смисъл са неправилни и изводите на въззивния съд в частта, с която е изключена недействителността на договора поради липса в обществото на изградени критерии за справедливо възнаграждение и игнорирането като елемент на увреждането на представлявания на значителната разлика между цената на имотите и платеното възнаграждение на посредника.

Настоящият състав на ВКС намира, че пълномощникът на дружеството касатор - ответникът Б. е сключил договора на 01.08.2007 г. с лицето Х. Д. Х. за посредническо при закупуване на земеделски земи във вреда на представлявания. Увреждане на упълномощителя е налице с оглед размера на уговореното възнаграждение на посредника, което значително надвишава цената, по която са сключени договорите за продажба. Съотношение между сумата на възнаграждението от 141699 лв. и общата цена на имотите от 6210 лв., както и уговорката за размера на възнаграждението от 1000 лв. на декар закупена земеделска земя, не може да се приеме за основано на обективни критерии за осъществената работа по договора за посредничество. От значение за преценката, че е налице уговорка на нетипично възнаграждение е и обстоятелството, че третото лице, с което пълномощникът е договарял - Х., също е разполагало с представителна власт по отношение на дружеството – касатор и в обема на тази представителна власт са включени именно действия по придобиването на поземлени имоти в същите землища, като тези по пълномощното на ответника Б.. Сключването на договор за посредничество от пълномощника за изпълнение на действия, включени в обема на представителната му власт, с лице, което също е пълномощник на представлявания и в същия обем на представителна власт, без уговорки за възмездност за учредената представителна власт и при така определеното възнаграждение, сочи на намерение за увреждане на упълномощителя. Обстоятелството, че пълномощникът Х. не е разполагал с някои от правата на Б. – да тегли суми от сметката на пълномощника, не опровергава извода за намерение за увреждане, а напротив, именно възможността да се извършват плащания от единия пълномощник на другия, без отчет на представлявания, спомагат за уговаряне на действията във вреди на представлявания. Посредникът Х. е потвърдил пред съда знанието си за отношенията между пълномощника Б. и представляваното дружество, като той сключил договор с оглед на сигурност от негова страна, че ще получи възнаграждение. Действително в сумата от по 1000 лв. на декар закупена земя страните са уговорили да се включи както възнаграждение за посредника, така и разходите, които същият е направил при изпълнение на договора. Според посредника направените от него разходи по изпълнение на договора надхвърлят сумата от 1000 лв. на декар.

По делото са представени писмени документи само за заплатените нотариални такси и данъци по прехвърлянето на имотите, поради което може да се извърши съпоставяне само на тези разходи с общия размер на уговореното плащане, за да се прецени сумата на уговореното възнаграждение. Общият размер на разходите, изчислен от съда, възлиза на сумата от 1129,11 лв. за всички закупени земеделски земи, или разликата с платената от пълномощника сума за възнаграждение е в размер на 140569,89 лв. С оглед на предявения иск за връщане на дадено без основание, ответникът следва да докаже наличието на основание за задържане на полученото, което освен за сумата от 1129,11 лв., не е осъществено по спора. Останалите плащания са по изпълнение на недействителен на основание чл.40 ЗЗД договор, поради което сумите по тях подлежат на връщане на представлявания.

По изложените съображения договорът за посредничество, по който пълномощникът е заплатил възнаграждение е недействителен, поради което последният следва да върне на представлявания платеното по договора на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Сумата, представляваща продажна цена по договорите в размер на 6210 лв., не е недължимо платена и същата не е включена в претенцията на ищеца по иска. Предвид на осъществените действия по пълномощното, пълномощникът е направил плащания на трето лице за таксите по нотариалното прехвърляне на имотите и за дължимите данъци, поради което сумата от 1129,11 лв. не е недължимо платена. Предявеният иск е основателен в размер на 140569, 89 лв.на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Този иск е предявен като евентуален при отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, което в случая е налице. Ответникът по иска дължи и заплащане на законната лихва върху присъденото вземане от датата на предявяване на иска - 04.06.2012г., до окончателното му изплащане.

На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта по главния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и да се отмени в частта по евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, в която част искът да се уважи в размер на 140569,89 лв., а в останалата част до предявения размер от 141699 лв. – решението следва да се остави в сила.

По разноските. За първоинстанционното и за въззивното производство отговорността за разноските следва да се разпредели съобразно отхвърлената и уважената част на исковете. Разноските на касатора общо за тези две инстанции по представените списъци по чл.80 ГПК са в размер на 32847,25 лв., а на ответника – 4200 лв., като касаторът има право на разноски в размер на 27683,52 лв., а ответникът – на 660,25 лв. Отговорността за разноските в касационното производство следва да се разпредели съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. Разноските на касатора са в размер на 12827,14 лв., а на ответника – 500 лв., като касаторът има право на разноски в размер на 12724,93 лв., а ответникът – в размер на 3,98 лв. Общо дължимите разноски на касатора са в размер на 40408,45 лв., а на ответника – в размер на 664,23 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 318/29.05.2014г., постановено по т.д. № 1079/2013г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6/17.01.13г. и решение № 77/23.07.2013г. (за допълване по чл.250 ГПК)по т.д.№ 76/2012г. на Хасковския окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против С. Р. Б., [населено място] иск за сумата от 141699 лв., като получена на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и в частта за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против С. Р. Б., [населено място] иск за сумата, представляваща разлика между сумата от 140569,89 лв. и предявения размер на иска от 141699 лв., като получена без основание съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 318/29.05.2014г., постановено по т.д. № 1079/2013г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6/17.01.13г. и решение № 77/23.07.2013г. (за допълване по чл.250 ГПК)по т.д.№ 76/2012г. на Хасковския окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против С. Р. Б., [населено място] иск за сумата от 140569,89 лв., като получена без основание съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. Р. Б., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.Р., да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв. Д., сумата от 140569,89 лв. (сто и четиридесет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), като получена без основание съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2012г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. Р. Б., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.Р., да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв. Д., сумата от 40408,45 лв. (четиридесет хиляди четиристотин и осем лева и четиридесет и пет стотинки) – разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв. Д., да заплати на С. Р. Б., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.Р. сумата от 664,23 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и три стотинки) – разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.