Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр. София, 20.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3608/2016 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. са обжалвали решение № 79 от 21.04.2016 г. по гр. дело № 114/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.

Ответникът Н. К. П. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение в частта, с която състав на Пловдивски апелативен съд /П./ се е произнесъл по исковете, предявени от настоящите касатори срещу ответника по касационната жалба, както следва: отхвърлил е претенция, която е квалифицирал по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата между 3979.02 лв. и 25155 лв., след като е отменил решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на Старозагорски окръжен съд /СОС/, гражданско отделение, четвърти състав, с което е уважен иска в тази част, ведно с присъдената законна лихва от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане; потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ответника по касация за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 26120.43 лв.; отменил е определение от 02.12.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на СОС за допълване на решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на СОС в частта за разноските, с която ответникът по исковете е осъден да заплати на ищците разноски за разликата между 430.76 лв. и 2723.26 лв.; осъдил е ищците да заплатят на ответника сумата 423.52 лв., разноски за въззивното производство. Постановеният правен резултат е мотивиран със следните съображения:

Прието е, че страните по спора са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. дело № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Констатирано е, че с касационното решение е било признато за установено по отношение на Н. К. П., че В. Г. П., Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., последните трима като наследници на Р. В. П. не дължат сумата 15000 лв., като дадена в заем от Н. К. П., 2700 лв., лихва върху главницата от 15000 лв. за периода от 01.01.2002 г. до 01.07.2002 г., 900 лв. лихва върху същата главница за периода от 01.07.2002 г. до 01.08.2002 г., 6 % месечна лихва върху главницата от 01.08.2002 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 372 лв., по изпълнителен лист от 13.08.2002 г., издаден по гр. дело № 951/2002 г. на Казанлъшки районен съд, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека № 135, том ІІ, рег. № 2702, дело № 361/2001 г. Въззивният съд е мотивирал разбирането, че с касационното решение, с което е уважен иск по чл. 254 ГПК отм. , изпълняемото право, предмет на несъдебно изпълнително основание е съдебно отречено, като по отрицателния установителен иск е констатирана недължимост на вземането по изпълнителния лист, което обуславя връщане на събраните до влизане на акта на ВКС по изпълнителното производство суми, поради начална липса на правно основание за заплащането им. Прието е още, че изплащането на задълженията по изпълнителното дело е направено от наследодателите и техните правоприемници, като за погасени с изтичането на 5 – годишна давност са приети вземания по плащания, извършени от длъжниците, подробно изброени в мотивите на решението. Решаващият състав е направил извод за това, че непогасени по давност и дължими са вземанията на Е. Р. П. и В. Р. П., за всеки от тях по 810.53 лв. и на Д. Х. П. сумата 3657.94 лв. След разглеждане на възражението за погасяване на вземанията по давност, въззивният съд е обсъдил възражението на ответника П. за прихващане на дължимите от него суми с насрещно негово вземане в размер на сумата 1300 лв. по изпълнителен лист по гр. дело № 937/2004 г. на Казанлъшки районен съд и е приел, че П. има насрещни вземания спрямо ищците, а именно спрямо Д. П. сума в размер на 744.44 лв., а спрямо Е. П. и В. П. суми в размер на 277.77 лв., след прихващането на които дължимите суми на ищците възлизат на 2913.50 лв. за Д. П. и по 532.76 лв. за Е. П. и В. П.. Въззвивният съд е приел по отношение на иска за мораторна лихва, че ищците не са поканили ответника да изпълни задължението за връщане на платените от тях и получени от него без основание суми, преди подаване на исковата молба, поради което ответникът не е в забава. Освен това съдът е приел, че същият дължи законна лихва само върху дължимите от него главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По отношение на определението по чл. 248 ГПК решаващият състав е мотивирал изводи за коригиране на постановения правен резултат, като е посочил, че искането за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК не е било заявено в срок от ответника по претенциите, до приключване на последното заседание в съответната инстанция и за това е обосновал извод за правилното им присъждане, съобразно пълният им размер, но предвид изхода на делото при въззивното разглеждане е преценил, че разноските следва да бъдат присъдени с оглед уважената част от исковете, т.е. до размер на сумата 430.76 лв.

С определение № 129 от 15.02.2017 г. по настоящото дело съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд и въззивният съд са били нередовно сезирани с искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. При разглеждане на проведените в първоинстанционното производство процесуални действия касационният съд констатира, че с молба вх. № 9287/01.08.2014 г. по регистъра на СОС ищците са заявили, че представят актуализирана искова молба и „Справка изчисление относно претендираната мораторна лихва”, в които са отразили плащанията на своите наследодатели, както и плащанията, които те са направили в изпълнителното производство. С последваща молба вх. № 9787/18.08.2014 г. са поискали изменение на претенциите, а с молба вх. № 14232/.03.12.2014 г. ищците са предявили иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата 29120.34 лв. и иск за мораторна лихва за сумата 26519.43 лв. Тези процесуални действия не са били подложени на проверка от съдебните инстанции – П. и СОС, за преценка на редовността на исковата молба. В цитираните по - горе уточняващи молби са изложени твърдения, с които не е разграничено, с каква част от платеното в изпълнителното производство от наследодателите - Р. П. и В. П. ответникът е получил парични суми, без основание по отношение на всеки ищец в качеството му на наследник и в тази връзка, какви твърдения всеки ищец поддържа за формирането на вземането си от лично направените от него вноски и от припадащите му се като наследник плащания, извършени от наследодателите в изпълнителния процес. Непълнотата на посочените твърдения е формирала неясна обстоятелствената част на исковата молба, спрямо която предприетите след това съдопроизводствени действия по изменение на претенциите и допълващите я молби са породили нови нередовности по отношение на фактическите твърдения и петитум на исковете. Ищците са направили увеличение на исковете, което е въведено, като краен резултат, без преди това да конкретизират формирането на вземанията си, като следствие от лично реализирани от всеки от тях вноски и от припадащите се на всеки от тях, като наследник плащания, извършени от наследодателите в изпълнителния процес. ВКС в настоящия си състав констатира, че окръжният съд не е постановил определение, с което да извърши преценка по допустимостта на направените искания – за уточнение на исковете и за изменение на претенциите. Не е постановено определение за приемане на молбите за увеличение на исковете. С оглед изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК така изложените обстоятелства не са били подложени на преценка за редовност от първостепенния съд, а въззивният съд, като инстанция по съществото на спора също така не е проверил редовността на предявените искове, преди да се произнесе по съществото на спора. Отстраняването на посочените недостатъците на исковата молба, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е процесуално задължение на съда, разглеждащ спора по същество, без изпълнението на което сезирането с предявените искове е нередовно. Правният спор може да бъде разгледан по същество само тогава, когато твърденията в исковата молба и съответстващите им искания формират обстоятелствена част и петитум, които са годни от фактическа страна да осигурят установяване на спорното право и определяне на правната квалификация на иска от съда. Непълнотата и неяснотата на обстоятелствената част на исковата молба, обусловили и неяснота на петитума й, са налагали въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуалните възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. Процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 129 , ал. 1 ГПК за собствена, самостоятелна проверка на редовността на исковата молба не е било изпълнено, поради което решаващият състав е провел произнасянето по нередовна искова молба и поради това е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено в обжалваната част. Предвид естеството на допуснатите процесуални нарушения, засягащи само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Искането на процесуалния представител на касаторите следва да се разгледа по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 79 от 21.04.2016 г. по гр. дело № 114/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав в обжалваната част, с която Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. против Н. К. П. по чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, както следва: отхвърлил е частично иска, за разликата между 3979.02 лв. и 25155 лв., след като е отменил решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, с което първоинстанционният съд е уважил иска в тази част, ведно с присъдената законна лихва от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане; потвърдил е решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. против Н. К. П. за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 26120.43 лв.; отменил е определение от 02.12.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав за допълване на решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на същия съд в частта за разноските, с която Н. К. П. е осъден да заплати на Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. разноски за разликата между 430.76 лв. и 2723.26 лв.; осъдил е Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. да заплатят на Н. К. П. сумата 423.52 лв. разноски за въззивното производство.

ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: