Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

Гр. София, 24.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря И. Велчева

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т.д. № 3135/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Ж. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител, срещу решение № 1128/29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, ІІ-ри състав по гр. д. № 1055/2013 г., с което е потвърдено решение от 21.01.2013 г. по гр. д. № 7055/2009 г. по описа на СГС, ГО, Х-ти състав. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 409 отм. ТЗ вр. с чл. 405 отм. ТЗ – за заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по ЗГО, поради удовлетворяване на увреденото лице, и чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 46 827,31 лв., представляваща лихва за забава за периода 13.08.2004 г. – 21.07.2009 г., като неоснователни.

В жалбата се съдържат доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивното решение – основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК.

Оплакванията на касатора са относно изводите на съда, че липсва една от предпоставките за уважаване на предявения иск, съобразно нормата на чл.381 ТЗ отм. , а именно – сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради нищожност на полицата /неподписана от лицето, посочено като застрахован/. Според касатора, изводът е изграден в противоречие с нормата на чл.293 ал.3 ТЗ, като не са взети предвид редица относими обстоятелства – че полицата от 30.04.3004 г. е подписана от ищцата, която е ползвала автомобила въз основа на договор за покупко-продажба от 26.06.2003 г., че подписът е положен пред представител на застрахователя, който не е възразил, както и че е платена дължимата застрахователна премия, а ответникът е приел изпълнението и е осчетоводил полицата. Същият не е оспорвал действителността на изявлението за сключване на договора до настъпване на застрахователното събитие, поради което и на основание чл.293 ал.3 ТЗ не може да се позовава на нищожността на договора, поради пороци във формата му. Съдът неправилно не е обсъдил поведението на насрещната страна през призмата на сочената разпоредба и не е преценил фактите и доказателствата, които ги установяват. При така формирания решаващ извод, съдът не е разгледал изобщо включеното в предмета на спора възражение на ответника относно недействителността на застрахователния договор, като сключен при липса на застрахователен интерес. В тази връзка се излагат подробни доводи, че полицата е подписана от ищцата като лице, ползващо автомобила на законно основание - управляван от нея в процеса на прехвърляне на собствеността и преди формалното й придобиване /регистриране/, поради което има правен интерес от сключване на задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”. По тези съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или да бъде разгледано по същество, като се уважи предявеният иск в пълния му размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител, съдържащ становище за нейната неоснователност. Според ответника, въззивното решение е правилно, като отделно от изложените в същото съображения, договорът е недействителен и на основание чл.391 ал.1 ТЗ отм. , а ищцата не е удовлетворила увреденото лице.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на СГС, с което са отхвърлени изцяло предявените от касатора искове, но по различни правни съображения. Приел е, че липсва една от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 409 ТЗ отм. , а именно – сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” на делинквента, за да може да бъде реализирана регресната отговорност на застрахователя, след заплащане на обезщетението от страна на застрахования. Позовал се е на нормата на чл. 381 ТЗ отм. , действаща към момента на сключване на договора, регламентираща неговото съдържание, според която договорът се сключва в писмена форма и съдържа имената и адресите на страните. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е видно, че договорът не е подписан от Д. З. /собственика на МПС, чието име е вписано в полицата/, а от ищцата Б., без да има данни тя да е действал като негов пълномощник. С оглед горното съдът е приел, че едната страна не е подписала полицата, поради което и застрахователен договор не е налице.

Решението е допуснато до касационна проверка на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по значимия за изхода на спора материалноправен въпрос относно приложимостта на чл.293 ал.3 ТЗ /към застрахователен договор/, когато от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. По него, становището на съдебния състав произтича от следното:

Решение № 115/23.07.2013 г. по т.д.№ 348/2012 г. на ВКС, І ТО е постановено по реда на чл.290 ГПК и съдържа отговор по въпроса, налице ли е валидно възникнало правоотношение по застраховка „Каско” при неспазване на формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписан анекс и приемане на изпълнение по него. В решението съдът се е позовал на вече създадена практика на ВКС – решения по т.д.№ 95/2011 г. на ТК, ІІ ТО и по т.д. № 11/2009 г. на ТК, І ТО, според която, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, за разлика от гражданскоправните сделки, при които нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293 ал.3 ТЗ оспорване на действителността й. Следователно, страната не може да се позовава на недействителност по договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна и този отговор е относим и към абсолютните търговски сделки, в частност – застрахователните такива /чл.1 ал.1 т.6 ТЗ/. В същия смисъл е и решение № 50/25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, касационно обжалване по което е допуснато по въпроса за формата на договора за застраховка „Гражданска отговорност” и последиците от неспазването й. Към тази практика, последователно следвана от различни състави на ВКС, се присъединява и настоящият. Обжалваното въззивно решение не съответства на така даденото тълкуване на закона по обуславящия изхода на делото правен въпрос и е неправилно, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е игнорирал нормата на чл.293 ал.3 ТЗ, в чиято хипотеза търговската сделка, дори да не е сключена в изискуемата форма, се счита за действителна за страната, която не е оспорвала действителността на изявлението, съответно не е обсъдил и преценил релевантни за спора доказателства и факти и не е изложил никакви други мотиви по спорния предмет, очертан от исканията и възраженията на страните при двустранната размяна на книжата.

Ответникът [фирма] е участвал като трето лице помагач в производството по гр.д. № 28/2008 г. на ОС – Благоевград, приключило с влязло в сила решение, с което ищцата – настоящ касатор е осъдена на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Д. Д. С. сумата от 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинената при ПТП на 13.08.2004 г. смърт на 4 годишната й дъщеря, при управление на л.а. Опел Кадет с рег. [рег.номер на МПС] . Още в това производство, макар да е бил извън спорния предмет, е бил обсъден въпросът за нищожността на застрахователната полица на приетото в обжалваното решение основание, а съставът на ВКС е определил предходно направения извод на въззивния съд в този смисъл за незаконосъобразен, поради невъзможност подобни обстоятелства да ползват застрахователя като основание последният да не изпълни задълженията си по договора. По настоящото дело ответникът е направил изрично признание на факта относно приемане на извършеното от ищцата плащане на дължимата застрахователна премия по полицата в пълен размер в момента на сключването й, което представлява едно от проявленията на неоспорване на порока във формата на сделката по смисъла на чл.293 ал.3 ТЗ.

Въззивният съд не се е произнесъл по възражението, предявено на основание чл.391 ал.1 ТЗ отм. за недействителност на застрахователния договор, поради липса на застрахователен интерес, поради застраховане на чуждо имущество, както и по спора относно това, удовлетворила ли е ищцата увреденото лице, съобразно изискването на чл.409 ТЗ отм. . Доколкото по горните въпроси не се налага извършването или повтарянето на съдопроизводствени действия, нито страните ще бъдат поставени в ситуация на процесуална изненада, то съдът е в правомощията си да ги разгледа по същество, с оглед на което да постанови и окончателния резултат по спора.

При съществуващия порок във формата на застрахователната сделка, стои въпросът, коя е действителната сключена такава. От данните по делото е видно, че застрахователната полица С.. А-00 № А332490 от 30.04.2004 г. е подписана от Ж. И. Б., която към този момент, съобразно съвпадащите становища на страните и представените по делото доказателства, е собственик на описания в същата лек автомобил - закупен с писмен договор с нотариална заверка на подписите на 26.06.2003 г. от Д. Й. З. и съпругата му К. Б. К. – З.. Купувачът не е изпълнил задълженията си за регистрация на автомобила в КАТ, което не се отразява върху правата му да го застрахова по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Задължението да сключат ЗГО е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на МПС - чл.78 т.1 ЗЗ отм. , т.е. кръгът на легитимираните лица е максимално разширен, предвид обществено значимата функция на този вид застрахователен договор. Обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежанието и/или ползването на МПС. Застраховано лице не е само това, което сключва договора за ЗГО, а собственикът, ползвателят и държателят на МПС, относно което е налице валидно сключен договор, както и всяко друго лице, което извършва действия по управление /ползване/ на това МПС на законно основание. От значение за изпълнението на предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а конкретното МПС, спрямо което ЗГО разпростира закрилата си, ако чрез него са увредени трети лица.

Съдът намира за обоснована тезата на ищцата, че на 30.04.2004 г. се е явила лично пред представител на застрахователя, легитимирала се е като собственик на лекия автомобил, сключила е договора за застраховка, подписала е застрахователната полица, в която, по настояване на другата страна, са вписани данните на предишния собственик, поради неосъществена регистрация на покупко-продажбата в КАТ, и е платила застрахователната премия. Всичко изложено дотук обуславя извода, че страна по договора е именно ищцата, която е имала както интереса, така и задължението да го сключи. Горното изключва основателността на възражението по чл.391 ал.1 ТЗ отм. , направено от ответника по иска.

От данните по делото се установява, че към момента на подаване на исковата молба – 21.07.2009 г. са липсвали предпоставките за уважаване на иска по чл.409 ТЗ отм. за заплащане на исканото застрахователно обезщетение, т.к. производството по чл.45 ЗЗД против ищцата още не е било приключило и съответно увреденото лице не е било удовлетворено. Те обаче са настъпили и са установени в хода на процеса, поради което и на основание чл.235 ал.3 ГПК следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението. От заключенията на назначеното във въззивната инстанция вещо лице се установява, че за времето от м.ІІ. до м.ІV.2014 г. по банковата сметка на Д. Д. С. са постъпили общо 102 000 лв., преведени й от ищцата, с основание – „обезщетение ПТП 13.08.2004 г.”, а отделно по изпълнителното дело Д. С. е получила и 3 104.82 лв., удържани чрез запор от пенсията на ищцата. Не се доказват възраженията на ответника, че преводите са симулативни, в опит делинквентът и увреденото при ПТП лице съвместно да навредят на застрахователя, против когото прекият иск на Д. С. е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Следователно, платеното е в рамките на присъденото от съда обезщетение по ангажираната гражданска отговорност на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2004 г. Искът по чл.409 ТЗ отм. е основателен и следва да бъде уважен общо за сумата от 105 104.82 лв. /главница от 70 000 лв. и законна лихва от 35 104.82 лв./, а за разликата относно пълния предявен размер на законната лихва до 21.07.2009 г. – да бъде отхвърлен. Изложеното налага частична отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на такова по същество, в посочения по-горе смисъл. В останалата обжалвана част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по иска следва да заплати и дължимите държавни такси за триинстанционното производство, които, с оглед изхода на спора, възлизат на 8 408.32 лв.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1128/29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, ІІ-ри състав по гр. д. № 1055/2013 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Ж. И. Б. против [фирма] с правно основание чл. 409 отм. ТЗ за сумите 70 000 лв. – главница и 35 104.82 лв. – законни лихви за периода 13.08.2004 г. – 21.07.2009 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Ж. И. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв., на основание чл. 409 отм. ТЗ вр. с чл. 405 отм. ТЗ, както и законна лихва върху същото за периода 13.08.2004 г. – 21.07.2009 г. в размер на 35 104.82 лв., с които суми застрахованият по ЗГО е удовлетворил увреденото при ПТП на 13.08.2004 г. лице – Д. Д. С..

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметката на Върховния касационен съд, сумата 8 408.32 лв. – държавна такса за трите съдебни инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: