№ 122

Гр. София, 28 юли 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 547/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по саморъчна касационна жалба на подсъдимият П. С. С. срещу въззивно решение № 44/21.03.2017 г. на Апелативен съд-Варна, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 481/2016 г.

В жалбата на подсъдимия се изразява несъгласие с наложеното с присъдата наказание, потвърдено от въззивния съд. Подсъдимият счита, че председателят на апелативния съдебен състав е бил предубеден при произнасянето на решението, с оглед участието му по друго дело, образувано срещу него, в разглеждането на което е участвал – в.н.о.х.д. № 431/2016 г.

Навежда се довод за неправилен отказ от съдилищата за приключване на делото със споразумение, което С. счита, че му е било отказано неоснователно. Подсъдимият изразява желание да възстанови щетите от престъплението и заявява, че се е съгласил за провеждане на съкратено съдебно следствие по съвет на служебният му защитник след като споразумението му е било отказано. В жалбата се съдържа подробно описание на извършени следствени действия в досъдебната фаза по друго наказателно производство, ДП № 2170/2014 г., чиято законосъобразност подсъдимият оспорва и счита, че са били насочени тенденциозно срещу него.

Аналогични оплаквания се правят и относно разследването по настоящото досъдебно производство - № 781/2015 г.

Подробно се развива оплакването за неправилен отказ за сключване на споразумение от първия съд, като се акцентира на липсата на дадена му възможност да възстанови причинените с престъплението имуществени вреди, както и се допълва довода за необходимост от отвод на целия съдебен въззивен състав, поради участието му по друго наказателно дело срещу подсъдимия.

По съществото на обвинението се излагат доводи за допуснато нарушение при разпознаването от пострадалата, прави се искане за назначаване на нова трасологична експертиза и допълнителен разпит на пострадалото лице. Излагат се съображения за отвод и на водещия разследването и се прави искане в производството пред ВКС на подсъдимия да бъде назначен служебен защитник от САК.

Към жалбата са приложени ксероксни копия от протокол за претърсване и два броя призовки.

В заключение се прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание, който подсъдимият оценява като прекомерно висок.

Към жалбата на подсъдимия С., в срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило писмено допълнение от служебен защитник, адв. Х., в което се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.

Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. се представлява от служебен защитник от Софийската адвокатска колегия, адв. Д., която моли да се уважи касационната жалбата на подзащитния й и делото да се върне за ново разглеждане с цел на подсъдимия да се даде възможност да сключи споразумение с прокурора, както и подходящ срок да възстанови щетите от престъплението. Защитата намира отказа на първия съд за предоставяне на възможност подсъдимият да възстанови щетите за незаконосъобразен, като се позовава на факта, че С. е бил задържан и не е бил наясно с естеството на диференцираните процедури, поради липса на защитник, който да му ги разясни.

Поддържа тезата на подзащитния си, че въззивният съдебен състав е бил предубеден и е следвало да се отведе от разглеждането на делото, по съображения, че е разглеждал и други дела срещу него.

Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното наказание, което счита, че неправилно е отмерено при изключителен превес на отегчаващите обстоятелства, без да бъдат отчетени наличните смекчаващи обстоятелства.

Подсъдимият С., в последната си дума пред касационната инстанция моли делото да се върне за ново разглеждане или да се намали размера на наказанието.

Прокурорът от ВКП, в съдебно заседание пред ВКС намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли въззивното решение да се остави в сила.

Сочи, че делото е било отлагано многократно и подсъдимият е имал възможност да възстанови причинените от грабежа щети с цел споразумение, с която възможност е бил наясно предвид предходните му осъждания, но не се е възползвал.

Счита, че с провеждането на съкратено съдебно следствие наказанието е било определено в полза на подсъдимия и е справедливо.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия и в допълнението на защитата, и като взе предвид съображенията на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 79/ 28.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 1072/2016 г., по описа на Окръжен съд-Варна, НО, подсъдимият П. С. С. е признат за виновен относно това, че на 27.11.2015 г., в [населено място], м-т “име”, ул. “улица” № /номер/, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1536.21 лв., от владението на П. Т. Г., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.

На осн.чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия С. общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и наложеното наказание от четири години лишаване от свобода, определено с присъда № 1/2016 г. на ВРС по н.о.х.д. № 2705/2015 г., а именно – за срок от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

При изтърпяването на общото наказание, на осн. чл.25, ал.2 от НПК, съдът е приспаднал изтърпените части по присъди № 455/2015 г. на ВРС и по присъда № 1/2016 г. на ВРС.

Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец П. Г. обезщетение за вреди от процесното деяние, съответно за неимуществени вреди - в размер на 1000 лв., а за причинените имуществени вреди – в размер на 1 516 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на сумата.

С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия С. и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, както и съответните държавни такси и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С решение № 44 от 21.03.2017 г. на Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 481/2016 г., присъдата на окръжния съд № 79/ 28.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 1072/2016 г., е изменена, като е отменена в частта относно мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а в останалата част е потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия С. и допълнението на защитата са подадени в законовия срок и от активно легитимирани страни, поради което жалбата подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

По довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила :

Извършената касационна проверка на въззивното решение не установи нарушения на процесуалните правила със съществен характер, които да представляват основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен състав.

Основното оплакване в жалбата, което е било поддържано и пред въззивния съд е в насока лишаването на подсъдимия от възможността за приключване на делото със споразумение в съдебното производство пред първия съд, поради факта, че съдът не му е предоставил подходящ срок да възстанови причинените с престъплението имуществени вреди, което го е принудило да се съгласи с провеждането на съкратено съдебно следствие.

Оплакването е неоснователно. При разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция подсъдимият се е представлявал от служебен защитник, адв. Х.. На първото насрочено заседание, проведено на 14.09.2016 г., С. е направил искане за отлагане на делото, с цел да упълномощи защитник по свой избор. Съдът е уважил искането и е отложил делото за 28.09.2016 г.

При следващото заседание подсъдимият е заявил липса на финансова възможност за упълномощаване на защитник и е потвърдил, че ще се ползва от служебно назначения му защитник. Едновременно с това е направил искане за сключване на споразумение.

Съдът е предоставил възможност на страните да обсъдят сключване на споразумение, но поради не възстановяване от подсъдимия на причинените имуществени вреди е отхвърлил искането делото да се реши със споразумение и е постановил провеждане на съдебното производство под формата на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, за което подсъдимият е изразил съгласие.

Искането за споразумение е отхвърлено от окръжния съд с мотива, че причинените имуществени вреди не са възстановени и поради несигурността подсъдимият да ги възстанови в бъдеще, като е отчетено и поведението му по предходно неоснователно отлагане на делото.

След постановяване на определението, с което е отказано сключването на споразумение, подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите по делото и се съгласява да не се събират доказателства за установяването и проверката им.

Споразумението като част от диференцираните процедури по НПК, закрепено в гл. 29 от НПК представлява само една правна възможност за приключване на делото, която е поставена в зависимост от наличието на редица законови предпоставки.

Задължителна предпоставка делото да приключи със споразумение е при причинени имуществени вреди от престъплението, те да бъдат възстановени или обезпечени.

От друга страна наличието на императивните условия за сключване на споразумение не обуславя задължително прилагането на тази диференцирана процедура / в противовес на глава 28 от НПК относно чл.78а от НК/, като сключването му зависи освен от съгласието на подсъдимия и волята на страните / защитник и прокурор, а в случая, тъй като е в съдебната фаза и от гражданския ищец/ и от одобрението на съда, поради което се явява възможна, но не и задължителна форма на приключване на наказателното производство.

Диференцираната процедура по глава 29 от НПК не създава право за обвиняемия или подсъдимия делото да се реши със споразумение, а закрепва правна възможност за решаването му по този начин, /в чл.384 от НПК е посочено, че съдът “ може” да одобри споразумение / респективно за съдът не съществува задължение да приключи наказателното производство по този процесуален ред.

В конкретният случай действително първият съд е имал отчасти непоследователен подход, след като при наличието на причинени с престъплението имуществени вреди е предоставил на страните възможност да се споразумеят, която след това е отхвърлил по съображения, че вредите не са възстановени.

От друга страна подсъдимият е разполагал с достатъчен период от време да възстанови причинените вреди, като неоснователно в тази връзка се явява възражението му, че не е бил наясно с това условие, тъй като видно от свидетелството му за съдимост той се е ползвал от този вид диференцирана процедура четирикатно, респективно се налага извода, че е бил информиран за характера на производството по гл. 29 от НПК и условията за сключването на споразумение.

Не без значение е и декларираната от подсъдимия финансова невъзможност да ангажира защитник, което макар и косвено обуславя съмнение във възможността му актуално да възстанови стойността на имуществените вреди от престъплението.

Финално следва да се има предвид, че невъзстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди е абсолютна процесуална пречка делото да се реши със споразумение, но изпълнението на това условие от подсъдимия не предпоставя задължителното прилагане на диференцираната процедура по гл.29 от НПК. Одобряването на сключено от страните споразумение, дори и в случаите когато не противоречи на закона е изцяло в правомощията на решаващия съд, който на самостоятелно основание преценява дали да го одобри или отхвърли и в това отношение нормата на чл.384, ал.1 от НПК не поставя ограничения.

С оглед изложеното относно правната природа на споразумението като вид диференцирана процедура, контролираните съдебни инстанции не са допуснали процесуално нарушение със съществен характер като са отхвърлили искането на подсъдимия за приключване на наказателното производство със споразумение.

С отказа на съда да реши делото със споразумение не се накърняват процесуалните права на подсъдимия или на неговия защитник, тъй като не се касае за гарантирано от процесуалният закон право на дееца, което да е било нарушено.

Първият съд не е допуснал процесуално нарушение и като е решил делото по реда на съкратеното съдебно следствие, закрепено в чл.371, т.2 от НПК.

Процедурата е проведена по искане на подсъдимия и защитата, при наличието на ясно заявено от С. съгласие за провеждането й, и след изричното му изявление, че разбира последиците от изразеното признание на фактите и тези от съгласието да не се събират доказателства за установяването им.

Следва да се отчете, че защитникът на подсъдимия е декларирал съгласието на подсъдимия за алтернативно приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, преди съдът да отхвърли искането за споразумение, което сочи на предварително съгласие с прилагането и на този процесуален ред по гл. 27 от НПК.

В жалбата на подсъдимия не се съдържа конкретно оплакване за допуснато процесуално нарушение чрез решаването на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Последното се противопоставя на възможността наказателното производство да приключи със споразумение, което според подсъдимият гарантира по-нисък размер на наказанието.

Както се посочи по-горе прилагането на диференцираната процедура по гл.29 от НПК представлява предвидена от закона правна възможност, която не е задължителна за решаващия съд, поради което след отказа на съда да бъде приложена, наказателното производство продължава по общия ред или с прилагането на друга диференцирана процедура, като последващото му развитие няма връзка с предходното искане за споразумение, което е било отхвърлено.

Наведените в жалбата на подсъдимия доводи за нарушения при събирането на доказателствата и искането за нови доказателства, последното недопустимо в касационната фаза, следва да бъдат преценявани в контекста на диференцираната процедура, съкратено следствие, при която е проведено съдебното производство.

При тази процедура подсъдимият признава фактите по обвинението и се съгласява за тези факти да не се събират доказателства. Преценката на съда за валидността на признанието се инкорпорира в определението по чл. 372, ал.4 от НПК и се отнася до това подкрепя ли се същото в изискуемата от закона степен от събраните в досъдебната фаза доказателства.

След като подсъдимият се е съгласил с инкриминираните факти и е изразил съгласие за тях да не бъдат събирани доказателства е недопустимо да оспорва правилността на възприетата от съда фактология и да прави доказателствени искания, които са несъвместими с вида на съкратената процедура. Допустимата процесуална защита при този вид диференцирано производство е в рамките на признатите фактически положения, като може да касае приложението на материалния закон или други относими към наказателната отговорност на дееца предпоставки, каквито доводи в жалбата на подсъдимия не са наведени.

По – нататък, наведеното в жалбата на подсъдимия възражение за отвод на въззивния съд / в жалбата се оспорва участието както на председателя на състава, така и на целия въззивен състав / също се прецени за неоснователно. Възражението се основава на тезата, че с провеждането на съдебно производство по друго образувано срещу подсъдимия дело от същия съдебен състав се нарушава изискването за безпристрастност на съда при разглеждането на настоящото дело.

НПК не предвижда подобно формално основание за отвод на съдебния състав. В практиката на ЕСПЧ се приема, че стандарта за безпристрастен съд , /като част от обективния критерий за безпристрастен трибунал/ се нарушава в случай на установена фактическа връзка между две дела, т.н. “свързани дела”, които се разглеждат от един и същ съдия/съдебен състав, въпреки, че и в тези случаи не безпристрастността не се предполага, а следва да се докаже за всеки конкретен казус.

В жалбата на подсъдимия не се съдържат доводи за фактическа свързаност на делата, които са били разгледани от един и същ съд, като основанието за отвод се отнася до личността на съдиите, които са участвали в различни производства срещу един и същ подсъдим, което не може се цени обективно като довод в подкрепа наличието на основателно съмнение в безпристрастността на съда.

Доводите за отвод на водещия разследването по досъдебното производство са голословни и лишени от конкретика, поради което се прецениха за напълно неоснователни.

Изложените оплаквания относно извършени следствени действия по друго наказателно производство не подлежат на проверка от настоящият касационен състав, който не разполага с компетентност извън рамките на конкретното наказателното производство.

Не се установи наложеното на подсъдимия наказание да е явно несправедливо.

Същото правилно е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, при отчетен категоричен превес на отегчаващите обстоятелства, като отмереното в размер на дванадесет години лишаване от свобода е редуцирано с една трета и е определено на осем години.

Защитата оспорва този извод на контролираните инстанции без да излага конкретни съображения в обратна насока.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия са взети предвид тежестта на посегателството, грабеж, извършен при две форми на принуда, чрез използване на хладно оръжие и придружен с несъставомерни телесни повреди, предходните осъждания на дееца, извън тези определящи квалификацията опасен рецидив и високата степен на обществена опасност на деянието, изведена от упоритостта и продължителността на престъпната дейност, високата лична степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена от големия брой предходни осъждания и тежестта на престъпленията, за които същите са постановени.

В категорията на смекчаващите обстоятелства ВКС намери, че следва да се включи семейното положение на подсъдимия, женен с две деца и изразеното критично отношение към извършеното, заявено пред първия съд.

Независимо от неотчитането на горните смекчаващи обстоятелства от контролираните инстанции, наказанието е правилно отмерено, с оглед относително ниската им тежест за неговата индивидуализация.

Касае се за тежко посегателство срещу възрастна жена, която е била подложена на продължителен психически и физически тормоз от подсъдимия, като за целите на грабежа С. е нарушил неприкосновеността на жилището й, след като е проникнал в него през нощта чрез счупване на прозорец. Отделно от това след извършване на деянието пострадалата е оставена от подсъдимия в тежко състояние, заключена от външната страна на входната врата, без възможност да потърси помощ за причинените й телесни увреждания.

Прегледът на предходната съдимост на С., налага извода, че целите на наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати успешно с по-леко наказание. Подсъдимият е осъждан за множество различни по вид тежки престъпления, като част от осъжданията са при условията на съвкупност, но е продължил с престъпната си дейност, което налага извод за необходимост от определяне на по-висока санкция с цел ефикасно постигане целите на наказанието спрямо него.

С оглед изложеното, определеното наказание от осем години лишаване от свобода / след редукцията с една трета / е отмерено в пълно съответствие с високата обществена опасност на дееца и съобразено с вида и тежестта на смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства и с целите на наказанието по чл.36 от НК, поради което не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК .

По тези съображения атакуваното въззивно решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 44/21.03.2017 г. на Апелативен съд-Варна, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 481/2016 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи