Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. София, 28.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 479/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК по искане на окръжния прокурор на ОП–гр. В. за възобновяване на НОХД № 1629/2016 г. по описа на РС–гр. Варна (ВРС), 44-ти наказателен състав.

В искането се твърди, че с присъда № 344/11.11.2016 г., постановена по цитираното дело, съдът се е произнесъл на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наложените на подсъдимия И. М. М. наказания, като в съвкупността не е било включено наказанието от две години и четири месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, което осъденият се съгласил да изтърпи по споразумение, одобрено от ВРС с определение от 13.07.2016 г. по НОХД № 1995/2016 г. В приложената по НОХД № 1629/2016 г. на ВРС справка за съдимост не било отразено осъждането по НОХД № 1995/2016 г., като по тази причина съдът, постановил кумулацията, не разполагал с пълни данни за осъжданията на подсъдимия М.. В този смисъл било налице новооткрито обстоятелство, което не било известно съда, произнесъл присъдата по НОХД № 1629/2016 г. по описа на ВРС, със съществено значение за делото.

В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на окръжния прокурор на ОП–гр. Варна по залегналите в него съображения.

Осъденото лице И. М. М. не се явява, редовно призован, като в призовката му е отразено саморъчното му изявление, че не желае да участва в производството. Неговият служебно назначен защитник адв. Д. Б. от САК изразява становище, че подаденото искане е основателно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на окръжния прокурор на ОП – гр. Варна е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането на окръжния прокурор е неоснователно.

С присъда № 344 от 11.11.2016 г., постановена по НОХД № 1629/2016 г., ВРС, 44-ти наказателен състав, се е произнесъл по обвиненията на подсъдимите Ф. П. С. и И. М. М. за извършено от тях престъпление по чл.198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, като е осъдил подсъдимия С. на три години лишаване от свобода, а подсъдимия М. – на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наказанията, наложени на подсъдимите по посоченото дело с наказанията по други дела за престъпления, осъществени в условията на реална съвкупност. В частност, по отношение на осъдения М. съдът е кумулирал определеното му наказание по НОХД № 1629/2016 г. с осъжданията му по НОХД № 1434/2015 г. на ВРС и НОХД № 5681/2015 г. на ВРС, като му е наложил общо наказание четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС (в редакцията му, действаща към момента на съдебното произнасяне). При кумулацията съдът е обсъдил съдебните актове, постановени по посочените три дела, като е извел окончателните си констатации въз основа на данните, вписани в приложената (л. 14 – л. 20 от НОХД № 1629/216 г.) и приета по делото справка за съдимост рег. № 1997, издадена на 20.05.2016 г. от ВРС.

Присъдата на ВРС по НОХД № 1629/2016 г. по описа на същия съд била обжалвана от защитниците на двамата подсъдими пред ВОС, като с решение № 19 от 03.02.2017 г. по ВНОХД № 1487/2016 г. въззивният съд на основание чл. 338 от НПК потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт.

Междувременно, в течение на първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 1629/2016 г. (преди постановяване на присъдата от 11.11.2016 г.), с определение № 400 от 13.07.2016 г., в сила от 13.07.2016 г., друг състав на ВРС одобрил споразумение по НОХД № 1995/2016 г., с което подсъдимият М. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като се съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъде наложено наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Също така, отново преди приключването на първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 1629/2016 г., с определение № 2022 от 14.10.2016 г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НЧД № 3629/2016 г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 01.11.2016 г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК са били групирани определените на М. наказания по НОХД № 1434/2015 г., НОХД № 5681/2015 г. и по НОХД №1995/2016 г. по описа на ВРС, като му е било наложено най-тежкото измежду тях, а именно две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато изтърпяното по групираните съдебни актове наказание.

На 22.02.2017 г. прокурор при РП–гр. Варна изготвил до ВКП сигнал за необходимост от възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1629/2016 г. (л. 115 – л. 116 от делото) на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, в който констатирал, че обхватът на групирането бил непълен, тъй като при направената кумулация в съвкупността не било включено осъждането на осъдения М. по НОХД № 1995/2016 г. на ВРС.

С писмо от 27.03.2017 г. (рег. № 4640/30.03.2017 г. на ОП–гр. Варна) ВКП изпратила сигнала на прокурора при РП–гр. Варна ведно с материалите по НОХД № 1629/2016 г. на ВРС, НОХД № 1995/2016 г. на ВРС и НЧД № 3629/2016 г. на ВРС по компетентност на окръжния прокурор на ОП–гр. Варна с разяснения, че в случая се касаело до новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК (в писмото вероятно поради техническа грешка цифрово е изписана разпоредбата на „чл. 420, ал. 1, т. 3” от НПК), тъй като осъждането на И. М. по НОХД № 1995/2016 г. на ВРС не било отразено в приложената и приета по НОХД № 1629/2016 г. на ВРС справка за съдимост.

ВКС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство по първоинстанционното НОХД № 1629/2016 г. на ВРС, при положение, че в случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. Поради това релевираното основание за възобновяване трябва да се изследва с оглед осъществената от втората инстанция дейност.

Второ, съдебният акт от 13.07.2016 г. на ВРС по НОХД № 1995/2016 г. резонно не е бил включен в издадената преди постановяването му справка за съдимост от 20.05.20165 г., приложена по НОХД № 1629/2016 г. на ВРС, като поради това не е бил взет предвид от съдебния състав, постановил на 11.11.2016 г. първоинстанционната присъда по НОХД № 1629/2016 г. Актът на районния съд обаче е бил предмет на въззивна проверка, като към момента на разглеждането на делото от ВОС (в съдебно заседание на 26.01.2017 г.) и решаването му (с решение от 03.02.2017 г.) справката за съдимост е била с изтекъл срок. По силата на цялостната служебна проверка, която въззивният съд осъществява съгласно чл. 314 от НПК, този факт е трябвало да бъде констатиран, а контролът за правилност на присъдата в частта относно дадения от ВРС отговор на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК е трябвало да бъде осъществен на базата на актуални данни за съдебното минало на подсъдимия. Изтеклият продължителен период от време от момента на издаване на справката за съдимост до произнасянето на втората инстанция очевидно е налагал за съда процесуално задължение да изиска ново свидетелство за съдимост. Проявеното бездействие от страна на съдебния състав съставлява съществено нарушение на процесуалните права, довело до непълнота на подлежащата на кумулиране съвкупност от наложени по отношение на осъдения И. М. наказания с отделните съдебни актове.

Когато обстоятелствата относно наличното към момента на произнасянето на съда осъждане на подсъдимия не са били изяснени поради нарушение на процесуалните правила при доказателствената дейност на съда, не се касае до разкриване на неизвестни обстоятелства (или доказателства) по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Щом неустановеното обстоятелство от значение за правилното решаване на делото не е станало достояние на съда по причина допуснатите от самия него процесуални нарушения при осъществяване предмета на доказване, иде реч за процесуален порок при постановяването на въззивния съдебен акт, довел и до нарушение при приложението на материалния закон, а това сочи на визираното от чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за възобновяване. В тези случаи окръжният прокурор не е компетентен да прави искане за възобновяване; различен е органът, който осъществява преценката за наличието на основанието за възобновяване (чл. 424, ал. 1 от НПК); срокът за подаване на искането тече от различен начален момент (чл. 421, ал. 1 и ал. 3 от НПК).

Трето, в разглеждания случай не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, и защото не е спазен предписаният от процесуалния закон специален начин за разкриване на неизвестните за съда обстоятелства – чрез разследване. Това изискване се налага от същността на възобновяването като извънреден способ за проверка на съдебните актове, който засяга непререшимостта на влезлия в сила съдебен акт. За да се избегне неоснователно засягане на стабилитета му, е необходимо основанието за възобновяване да бъде установено с максимална степен на сигурност и достоверност, за разлика от претенциите за нарушения при редовния инстанционен контрол на невлезлите в сила съдебни актове.

Понятието „разследване” е в достатъчна степен изяснено от правната доктрина и съдебната практика. То може да се осъществи в нарочно производство за установяване на обстоятелствата (или доказателствата), по друго наказателно производство или пък в рамките на друга служебна дейност на прокуратурата, извън конкретно наказателно производство. В тесен смисъл, „разследване” означава обособена в стадий от досъдебната фаза система от процесуално-следствени действия на компетентните разследващи органи за изясняване на обективната истина относно извършено престъпление и неговия автор. „Разследването” по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК обхваща и съдебното следствие (раздел ІІІ, глава двадесета от НПК) като част от съдебното заседание, в която се събират и проверяват доказателствените материали с цел обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. „Разследването”, както е изяснено в Р № 288 от 23.09.2015 г. по н. д. № 944/2015 г. на ВКС, ІІІ н. о., се разбира и в по-широк смисъл – т. н. прокурорска проверка по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ. В случая няма данни новооткритото обстоятелство, на което се позовава окръжният прокурор на ОП – гр. Варна, да е установено чрез разследване. В искането за възобновяване дори не са изложени никакви твърдения в тази насока, като вносителят се е задоволил само да констатира липсващото в справката за съдимост осъждане на М., без да посочи как именно е бил установен този факт и на какви причини се дължи неотразяването му в справката за съдимост. По приложените НОХД № 1629/2016 г. на ВРС и ВНОХД № 1487/2016 г. на ВОС отсъстват и каквито и да е материали, които биха могли осветлят тези въпроси. В първоинстанционното дело фигурират единствено искане от РП – гр. Варна (вх. № 8126/13.02.2017 г. на ВРС) да бъде изпратено на районната прокуратура за послужване НОХД № 1629/2016 г. на ВРС, придружително писмо на ВРС (изх. № 1969/17.02.2017 г. на ВРС) за изпращане на делото на РП –гр. Варна за послужване, сигналът на прокурора при РП до ВКП за необходимост от възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1629/2016 г. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, а пред настоящата инстанция е представено и писмото на ВКП от 27.03.2017 г. до ОП – гр. Варна, които документи по никакъв начин не изясняват процедурата, въз основа на която се е стигнало до установяването на новооткрития факт.

Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на окръжния прокурор на ОП – гр. Варна за възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на ОП–гр. Варна за възобновяване на НОХД № 1629/2016 г. по описа на РС–гр. Варна, 44-ти наказателен състав, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.