Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 01.08.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4204 по описа за 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 336 от 12.03.2016 год. по гр. д. № 3236/2015 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 9.10.2015 год. по гр. д. № 14910/2014 год. на Варненския районен съд и вместо това е постановил друго, с което осъдил Г. Й. Л. да премахне за своя сметка поставената метална ограда - двукрила, плътна в долната част на височина 0.70 м. и с решетки до пълната й височина, при ширина на всяко от крилата 1.50 м. и височина 2 м., ситуирана в прохода към първи сутерен и вътрешния двор на разстояние 0.50 м. от входната врата на жилищната сграда в [населено място], [улица], в посока към вътрешния двор, на основание чл. 109 ЗС.

Въззивното решение е обжалвано от Г. Й. Л., чрез пълномощника му адв. Т. Е. по съображения за неправилност и искане за неговата отмяна, като вместо това предявеният негаторен иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък на същите по чл. 80 ГПК.

Ответниците по касация са заявили становище за неоснователност на касационната жалба по съображенията в писмения им отговор.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 123 от 29.03.2017 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция въз основа изложените съображения на касатора, касаещ съотношението между правата на собствениците на отделни самостоятелни обекти в сграда, етажна собственост, и правото на собственост върху дворното място, в което сградата е построена въз основа на учредена суперфиция, при разрешаване на спор по чл. 109 ЗС за премахване на поставена от собственика на дворното място врата, осуетяваща достъпа на етажните собственици до това дворно място с позоваване на правата им върху общите части на сградата, включващ и произнасяне по допустимите ограничения в правото на собственика на земята при учредена суперфиция, свързан и с нейния статут.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

Спорът по делото е за премахването от ответника, сега касатор, на поставената от него метална врата на прохода, отразена на приложените на л. 120 и л. 152 от първоинстанционното производство скици към приетите технически експертизи, която според ищците препятства достъпа им до дворното място, в което е изграден паркинг, с предвидени по проекта паркоместа в сутерен 1. Установено е, че ищците по делото са собственици на отделни обекти в построената върху имот, собственост на ответника, касатор, сграда, на основание учредена суперфиция, като дворното място в случая не е придобило статут на обща част на сградата с оглед запазване на собствеността му в лицето на касатора. Макар и да е приел поради това, че собствеността на последния върху дворното място не може да бъде ограничавана от правата на етажните собственици, въззивният съд счел, че същите искат свободен достъп до него с оглед обслужване на собствените им идеални части от общите части на сградата /стената, граничеща с двора/ с непосредствено прилежащата площ към нея, и това им искане намерил за основателно, като уважил иска по чл. 109 ЗС.

По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Действително, съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройка, респ. самостоятелен обект в нея /каквито притежават ищците на основание покупко-продажба на отделни обекти в построената сграда/, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката /респ. отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му осигури тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициара. Ползването на притежаваните от ищците обекти в сградата по предназначението им действително включва и достъп до външните стени на сградата като общи части с оглед необходимостта от извършване на ремонти, събиране на паднали предмети и др., но целта на закона при разделна собственост на земята и постройките върху нея е да се защити и възможността за ползване на земята от нейния собственик. Ползването й от суперфициарния собственик не може да бъде неограничено, безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, което се осъществява по предвидения в чл. 22, ал. 7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи. В този смисъл е постановеното по чл. 290 ГПК решение № 538 от 9.07.2010 год. по гр. д. № 519/2009 год. на ВКС, ІV г. о., представляващо задължителна за въззивната инстанция практика. Макар и да не се е съобразил с тази практика, приемайки като решаващо съображение правото на ищците по чл. 64 ЗС, въззивният съд по същество се е произнесъл по предявения иск по чл. 109 ЗС, обоснован от изложените от тях твърдения за пречене на достъпа им до дворното място с поставената от касатора метална врата, а не такъв за определяне на прилежащата площ. Поради това и въззивното решение е допустимо, но направеният извод за основателност на този иск е неправилен поради нарушение на материалния закон. Както е прието в съдебната практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК/ не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негатория иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем. Установените факти в настоящето производство не обосновават такъв извод, тъй като касаторът е изключителен собственик на дворното място, в което е построена сградата, и поставянето от него на метална врата в прохода към същото, в което са разположени и предвидените по проекта паркоместа, е в обема на неговите правомощия. С това действие същият не ограничава и не пречи на ищците като етажни собственици да ползват собствените им обекти, вкл. общите части на сградата, тъй като по никакъв начин не засяга същите, още по-малко неоснователно. Правото им по чл. 64 ЗС не може да се противопостави във всички случаи на правото на собственика на дворното място да упражни своето вещно право, включително и с поставянето на врата с цел ограничаване на свободния достъп до него, тъй като за реализирането му ищците имат достатъчно предвидени от закона средства, но не и чрез предявения в настоящето производство иск за премахване на тази врата на основание чл. 109 ЗС. Това ограничение, свързано с грижата за съхранение на имота от неговия собственик, същите са длъжни да търпят доколкото тяхното право да се ползват от дворното място само доколкото това е необходимо за използване на техните обекти в сградата съобразно предназначението им не е неоснователно засегнато от извършеното от касатора действие. Ползването на същите по предназначение не изисква в никакъв случай дворното място да остане неоградено, което би било нарушение на правото на неговия собственик.

Поради тези съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно и вместо това се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът, сега касатор, има право на разноски по делото за всички инстанции, които ответниците по касация следва да му заплатят в размер на сумата 1935 лв., представляващи платени възнаграждения за един адвокат в трите съдебни инстанции, държавни такси и депозити за вещи лица.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение № 336 от 12.03.2016 год. по гр. д. № 3236/2015 год. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д., Й. Д. М., М. С. Х., П. Е. М., П. К. и С. П. Я., всички от [населено място], [улица] иск по чл. 109 ЗС срещу Г. Й. Л. от същия град, [улица], ет. 4 за осъждането му да премахне за негова сметка поставената метална врата - двукрила, плътна в долната част на височина 0.70 м. и с решетки до пълната й височина, при ширина на всяко от крилата 1.50 м. и височина 2 м., ситуирана в прохода към първи сутерен и вътрешния двор на разстояние 0.50 м. от входната врата на жилищната сграда в [населено място], [улица], в посока към вътрешния двор.

Осъжда С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], Й. Д. М., ЕГН [ЕГН], М. С. Х., ЕГН [ЕГН], П. Е. М., ЕГН [ЕГН], П. К., ЕГН [ЕГН] и С. П. Я., ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] да заплатят общо на Г. Й. Л. от [населено място], [улица], ет. 4 направените разноски по делото в размер на 1 935 лв. /хиляда деветстотин тридесет и пет лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.