Р Е Ш Е Н И Е

№ 128.

Гр. С., 01.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т.д. № 231/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Г. от САК, срещу решение № 1693 по в.гр.д. № 516/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17759 от 27.10.2014 г. по гр.д.№ 3221/2014 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част – за отхвърляне на предявения от касатора против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск за обезщетяване на неимуществени вреди – последици от ПТП, станало на 05.09.2013 г. по вина на напуснал местопроизшествието неизвестен водач, за разликата над 19 000 лв. до претендираните 69 000 лв.

В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция в пълния й размер. Релевира се, че съставът на въззивния съд неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от касатора неимуществени вреди. Съдът не е изпълнил и задължението си да анализира и извърши цялостна преценка в съвкупност на относимите към обема на вредите обстоятелства, установени по делото. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, не изпраща и свой представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и данните по делото, по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното:

С определение № 890/13.12.2016 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване по въпроса - длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка, при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетение на неимуществени вреди, предявен на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ отм. , съставът на Софийския апелативен съд е съобразил следното: По делото е липсвал спор, че ищецът и настоящ касатор е пострадал като управляващ велосипед, без да е нарушавал правилата за движение. Виновният за ПТП водач е напуснал местопроизшествието и не е установен. От катастрофата ищецът е получил субкапитално счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване на ляво пето ребро. Според заключението на вещото лице Б., неоспорено от страните, за период от 6 месеца на ищеца било забранено да товари счупения крайник, а след това започнало неговото раздвижване. След осмия месец движенията били по-свободни, а след 10-я месец било разрешено пълноценно товарене на крака. Ищецът продължил да ходи с патерици, поради болезненост на мястото на счупването. Сърдечното заболяване на ищеца не се е отразило негативно на оздравителния процес на счупения крайник, обратно, принудителното обездвижване е влошило състоянието на сърцето. Това не позволява повторна операция за отстраняване на металните винтове, поставени при наместване на разместените части на бедрената шийка. Според св. Й., в първите три месеца ищецът бил гледан от съпругата си като лежащо болен. Състоянието се утежнявало от болезнения гръден кош поради счупеното ребро. Затова пострадалият не можел да става и да се придвижва с патерици, а дишането му било затруднено. При тези установени факти, съставът на въззивния съд е приел, че зачитайки извънсъдебното плащане от страна на Фонда в размер на 11 000 лв., СГС правилно е определил като справедлив еквивалент на страданията на ищеца сумата от 30 000 лв. Споделени са и мотивите на СГС, че съпътстващите общи заболявания на ищеца, които препятстват провеждането на ефективен възстановителен процес /поставяне на изкуствена става/ не са в пряка причинна връзка с катастрофата, и не трябва да се вземат предвид при определяне на обезщетението, което съответства на присъжданите за подобни страдания обезщетения, съобразно с икономическата конюнктура към момента на катастрофата – 2013 год.

Решението на Софийския апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І ТО и мн. др/.

С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд е изброил само част от относимите към предмета на спора обстоятелства, установени по делото, подценил е значението им за определяне на действителния размер на вредите, както и не е извършил цялостен анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност. Това е довело до необоснованост на съдебния акт и нарушаване на материалния закон, т.к. принципът за справедливост не е спазен, а в резултат на това определеното обезщетение е занижено.

Съдът не е отчел съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици. На първо място, видно от мнението на вещото лице д-р Б. по назначената СМЕ, конкретното субкапитално счупване на шийката на лявата бедрена кост, получено от ищеца, само по себе си е много тежко, т.к. води до нарушение на кръвоснабдяването на костта в зоната на фрактурата и зарастването й е почти невъзможно. Ето защо в такива случаи превантивно се пристъпва към оперативно лечение за подмяна на тазобедрената става с ендопротеза, но общото увредено състояние на пострадалия, в резултат на тежки съпътстващи заболявания отпреди злополуката - тежка форма на захарен диабет, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, не позволява извършване на реконструктивна операция. Поради тази причина не са извадени и винтовете, поставени при извършеното на 06.09.2013 г. кръвно /открито/ наместване на счупената шийка и стабилизирането й с метална синтеза. На следващо място, не е съобразена липсата на обичайното за този вид увреждания възстановяване. Вещото лице, след повече от година от настъпване на произшествието е установило, че, поради изпитваните болки, пострадалият все още се придвижва с помощта на две патерици, бавно, с щадяща походка и накуцвайки наляво. Левият долен крайник е с изразена хипотрофия, скъсен с около 2-3 см. и ротиран, движенията на лявата става са трайно ограничени, налице е забавена консолидация и склерозиране на бедрената глава и пр. Съдът не е отдал съответното значение и на факта, че с оглед невъзможността да се предприеме нужното оперативно лечение, състоянието на пострадалия не би могло да се подобри и прогнозата за оздравяване е неблагоприятна, а търпените от него болки и страдания ще продължат и в бъдеще. Неправилна в тази връзка е преценката, че общото влошено състояние на ищеца е основание за определяне на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, т.к. интензитетът и продължителността им не са в резултат от травматичното увреждане, а заради хроничните му заболявания. Следва да се изходи от това, че тези вреди изобщо не биха настъпили, независимо от здравословното състояние на ищеца, ако той не бе станал жертва на пътно-транспортното произшествие от 05.09.2013 г. Не е съобразено и тежкото психично състояние на ищеца понастоящем - чувството на обреченост, безпомощност и безнадеждност, установено посредством ангажираните по делото гласни доказателства. Формален се явява и изводът на съда, че сумата от 30 000 лв. за така настъпилото накърняване на неимуществената сфера на лицето е съобразена с икономическата конюнктура към момента на катастрофата.

С оглед горния анализ на фактите, от значение за изхода на спора, обезщетението за понесените от касатора неимуществени вреди следва да се определи в размер на 70 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен и справедлив еквивалент на същите към момента на увреждането.

По тези съображения съставът на Върховния касационен съд – ТК намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част следва да бъде отменено за разликата над 19 000 лв. до 59 000 лв. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 вр. ал.3 ГПК, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество, с което в полза на касатора да бъде присъдена допълнително сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2014 г. /съгл. чл.288 ал.7 КЗ отм. / до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 59 000 лв. до 69 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, възлизащи на 2 424 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1693 по в.гр.д. № 516/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17759 от 27.10.2014 г. по гр.д.№ 3221/2014 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната от М. А. Й. част - за отхвърляне на предявения от него против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск по чл.288 ал.1 КЗ отм. за разликата над 19 000 лв. до 59 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати на М. А. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.09.2013 г. по вина на напуснал местопроизшествието неизвестен водач, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 424 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1693 по в.гр.д. № 516/2015 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: