Р Е Ш Е Н И Е

№60

гр. София,03.08.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3265 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по жалба на Д“ срещу решение № 128 от 21.01.2015г. по в.гр.д. № 1035/2010г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 9 от 16.02.2009г. по гр.д.№ 1/2008г. на Окръжен съд – Видин, постановено по обратните искове, в частта, с която Д” е осъден да заплати на [община] сумата от 179 259,60 лева - дължима безвъзмездна помощ по договор № 1446 от 01.08.2004г., ведно със законна лихва, считано от 28.12.2007г. до окончателното плащане, както и законна лихва върху главницата за времето от 20.02.2007г. до 28.12.2007г. в размер на 21 389 лева

Първоинстанционното решение по първоначалните искове на [фирма] срещу [община] по договор за строителство от 30.08.2005г.е влязло в сила, както и въззивното решение, с което са обезсилени, съответно отхвърлени части от обратните искове.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се иска отмяната му. Поддържа се, че е налице противоречие в мотивите на съда, който, от една страна, приема, че експертизата е констатирала несъответствие между реално изпълнените СМР и заложените в проекта, а от друга страна, е счел за доказано твърдението на ищеца, че е изпълнил в срок инвестиционния проект, съобразно условията на договора и действащите нормативни актове. Твърди се, че въз основа на актовете и протоколите, издадени по реда на ЗУТ се установява липса на пълно и точно изпълнение на предмета на инвестицията в съответствие с одобрения за финансиране проект, тъй като там са обективирани различия по отношение на вложените в строежа количества материали, ВиК тръби, но за това изменение на одобрения бизнес план няма сключен нарочен анекс към договора. Претендират се заплащане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата, [община], счита, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в представения отговор, с оглед на което моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за касационното производство в размер на 5000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл.80 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 38/ 27.08.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското стопанство и културни традиции по САПАРД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на предявения обратен иск е заплащане на пълния размер на безвъзмездна финансова помощ по сключен между страните договор № 1446 от 01.08.2004г, като за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице точно изпълнение от негова страна на задълженията му по сключения договор, а на ответника - че са налице предвидените в договора основания за отказ за изплащане на финансовата помощ. Решаващият състав е счел за доказано твърдението на ищеца, че е изпълнил в срок инвестицията по одобрения проект, съобразно условията на договора и действащите нормативни актове. Съдът е намерил за доказано обстоятелството, че част от позициите, за които е отказано плащане, са били отразени в работния проект, но са отбелязани към количествени сметки към други позиции. Според въззивната инстанция, Държавен фонд „Земеделие“ не е имал законово основание да извърша финансови корекции по договора, тъй като на контрол от страна на фонда подлежи само процедурата и издаваните от комисията актове за определяне на изпълнител по обществената поръчка, но не и налагане на финансови корекции, поради което следва да изплати неиздължената част от финансовата помощ.

По допустимостта на въззивното решение:

С постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 66/ 21.03.2017г. по гр.д. № 6014/ 2016г. на ВКС, IV ГО и решение № 17/ 23.03.2017г. по гр.д. № 50176/ 2016г. на ВКС, III ГО, е прието, че на основание пар.10, ал.3 ПЗР от ЗУЗЕСИФ при предявени до 25.12.2015г. искове пред общия съд за изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора, защитата на бенефициента е по гражданскоправен ред, като делата следва да се довършват по досегашния ред - продължаване на исковото производство пред гражданския съд. Настоящият състав на ВКС споделя даденото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС, поради което счита, че въззивното решение е допустимо като постановено по спор, подсъден на гражданските съдилища. Делото е образувано преди 25.12.2015г. по искове на бенефициента, [община], за реално изпълнение на вземания и за заплащане на обезщетение във връзка с неизпълнение на сключен с Държавен фонд „Земеделие” договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, частично обезпечена със средства по САПАРД.

По основателността на жалбата:

Между страните по делото е сключен договор № 15446 / 01.08.2004г. и анекси към него за предоставяне от Д на [община] на безвъзмездна финансова помощ за „Подобряване на уличната мрежа в населените места в [община]” чрез финансиране по програма САПРД и от държавния бюджет, в размер общо на 1 453 328 лева с ДДС, включващи СМР и утвърдени непредвидени разходи за полагане на баластра и неплътен асфалтобетон за локален ремонт. В изпълнение на клаузи от този договор общината е избрала по реда на ЗОП за изпълнител по инвестиционния проект ищецът по главните искове- [фирма], София, и е сключила с него договор, одобрен от фонда. По предявените първоначални искове от строителя срещу общината, по които фондът е трето лице помагач, общината е осъдена с влязло в сила решение да заплати СМР за обекта в размер на 193 569,62 лева.

Доколкото, предмет на главните и обратните искове са едни и същи СМР, фондът, в качеството му на трето лице помагач на общината по главните искове, е обвързан от силата на мотивите на влязлото в сила решението по главните искове, с които е прието, че неразплатените СМР на стойност 193 569,62 лева са реално изпълнени, както и, че заложените в количествената и стойностната сметка към договора за строителство СМР съответстват по видовете и количества на актуваните СМР. С оглед на това, оплакванията в касационната жалба на Д, основаващи се на твърдения, че част от СМР не са действително извършени, съответното не съответстват на заложените в договора за строителство, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Посочените в договора за строителство СМР, сключен от общината в изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, са одобрени за финансиране от фонда, като с оглед задължителната сила на мотивите по главните искове, в отношенията между общината и фонда СМР се считат за изпълнени в съотвествие с договора за строителство, поради което фондът дължи заплащане на общината на одобрената, но незаплатена за тези СМР безвъзмездна финансова помощ.

Предвид изложеното, решението на апелативния съд в обжалваната част следва да се остави в сила, като на ответника по касацията се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 5000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 21.01.2015г. по в.гр.д. № 1035/2010г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 9 от 16.02.2009г. по гр.д.№ 1/2008г. на Окръжен съд – Видин, постановено по обратните искове, в частта, с която Д” е осъден да заплати на [община] сумата от 179 259,60 лева - дължима безвъзмездна помощ по договор № 1446 от 01.08.2004г., ведно със законна лихва, считано от 28.12.2007г. до окончателното плащане, както и законна лихва върху главницата за времето от 20.02.2007г. до 28.12.2007г. в размер на 21 389 лева

ОСЪЖДА Д, [населено място], [улица], №136, да заплати на [община], [населено място], пл. „М. Н.” 1, разноски за настоящото производство в размер на 5000 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи