currdb:
Решение №142/07.08.2017 по дело №3266/2015 на ВКС, ТК, II т.о.
За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

чл. 51, ал. 2 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

гр. София, 07.08.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3266 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. П. срещу решение №527 от 16.03.2015 г. по в.гр.д.№3230/2014 г. на САС, допълнено с определение №1657 от 15.06.2015 г. в частта за разноските, поправено с решение №1851 от 20.09.2016 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. С обжалваното решение е потвърдено решение от 15.04.2014 г. по гр.д.№10743/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. П. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ отм. за разликата между 40 000 лв. и 120 000 лв., ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 29.04.2010 г., в резултат на което е загинала С.П. – съпруга на ищеца.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, както поради неправилно възприето от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, така и поради определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в разрез с критерия за справедливост, при липса на обсъждане от въззивният съд на всички обективно съществуващи факти, необходими за определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация ЗК [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

С определение №225 от 07.04.2017 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалата съпруга на ищеца и последвалата й смърт. Счел е, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 120 000 лв., като предвид установеното по делото обстоятелство, че е налице висок процент – 2/3 към 1/3 на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата, предприела рисково пресичане на място, с нарушена за водачите видимост и при наличие на съоръжение за безопасно преминаване, е достигнал до извод за основателност на иска за неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №58 от 29.04.2011 г. по т.д.№623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО и други/. В цитираните решения, отнасящи се до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, е застъпено становище, което се възприема изцяло от настоящия състав, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и П. правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

По основателността на касационната жалба.

По делото не се спори относно: естеството на ПТП от 29.04.2010 г. като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на процесния застрахователен договор, виновността на водача /установена с влязла в сила присъда/, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалата съпруга на ищеца и последвалата й смърт.

Отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди - възрастта на увредената, отношенията между пострадалата и съпругът й, който търси обезщетение, както и психическото състояние и интензитета и продължителността на претърпените от последния емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в претендирания от него размер от 120 000 лв., който размер е възприет и от въззивната инстанция.

От друга страна е видно от приетата от първоинстанционния съд СТЕ и показанията на свидетеля Б., дадени пред първата инстанция, че участъкът от пътното платно в района на произшествието е прав, с две ленти за движени в двете посоки, разделени с разделителен остров и двойна еластична ограда, прекъсната на мястото, където пострадалата е предприела пресичане на пътното платно, като предприетото пресичане е било на необозначено и необезопасено за пресичане на пешеходци. Установява се също така, че пострадалата не се е съобразила с положението на идващия от дясната й страна лек автомобил, управляван от застрахования при ответника делинквент, със скорост, по-висока от разрешената за пътния участък, както и че при движение с максимално разрешената скорост, водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Съобразно разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4, изискващи от пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая по делото няма данни за налична пешеходна пътека на мястото на ПТП или в близост до него, но при предприетото пресичане на пътното платно, пострадалата не е изпълнила задължението си да се съобрази с приближаващото се моторно превозно средство, което й поведение очевидно е допринесло за настъпване на ПТП. Предвид установеното виновно поведение на делинквента, настоящият състав намира, че конкретния принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 40%, а претенцията на ищеца е основателна за сумата от 72 000 лв.

Възприемайки степен на съпричиняване в размер на 2/3 и отхвърляйки иска за разликата над сумата от 40 000 лв. до сумата от 72 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 32 000 лв., ведно законната лихва от момента на произшествието – 29.04.2010 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ отм. , обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 1 413 лв., както и в частта му, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция над сумата от 324 лв., а в останалата част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 120 лв., а касаторите дължат на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 180 лв. Ответникът по касация дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1 280 лв., заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 640 лв. и заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на 640 лв.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №527 от 16.03.2015 г. по в.гр.д.№3230/2014 г. на САС, допълнено с определение №1657 от 15.06.2015 г. в частта за разноските, поправено с решение №1851 от 20.09.2016 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, в частта му, с която е потвърдено решение от 15.04.2014 г. по гр.д.№10743/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. П. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ отм. за разликата между 40 000 лв. и 72 000 лв., ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 29.04.2010 г., в резултат на което е загинала С.П. – съпруга на ищеца, в частта му, с която е потвърдено решение от 15.04.2014 г. по гр.д.№10743/2013 г. на СГС в частта за присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 1 413 лв. и в частта му, с която в полза на ответника са присъдени разноски за въззивната инстанция над сумата от 324 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ отм. на С. С. П. [ЕГН] допълнително сумата от 32 000 лв. /разлика от сумата от 40 000 лв. до 72 000 лв./, ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 29.04.2010 г., в резултат на което е загинала С.П. – съпруга на ищеца.

ОСЪЖДА ЗК [фирма][ЕИК] да заплати на С. С. П. [ЕГН] сумата от 1 120 лв., разноски пред ВКС.

ОСЪЖДА С. С. П. [ЕГН] да заплати на ЗК [фирма][ЕИК] сумата от 180 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

ОСЪЖДА ЗК [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на СГС, сумата от 1 280 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 640 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 640 лв., държавна такса за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №527 от 16.03.2015 г. по в.гр.д.№3230/2014 г. на САС, допълнено с определение №1657 от 15.06.2015 г. в частта за разноските, поправено с решение №1851 от 20.09.2016 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в останалата му част.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи