Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

София, 07 август 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3080 по описа за 2016г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК.

С определение № 165/16.ІІ.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 24.ІІІ.2016г. по гр.д. № 4481/2015г. в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по касационната жалба на К. Ц. К. от София по въпроса за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства от значение за прилагането на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ е заела становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното решение, поправено с решение от 26.V.2016г., САС е отменил решението на СГС от 26.VІ.2015г. по гр.д № 1644/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил П. да заплати на К. К. 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149 ал.1 НК, наказателното производство по което е прекратено с постановление на СРП от 2009г., ведно със законната лихва, считано от 02.ХІІ.2010г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендираните 90000лв.

Въззивният съд е приел за установено, че: на 02.VІ.2004г. ищецът е задържан за 24 часа със заповед по реда на ЗМВР поради съмнение в извършено блудство с малолетна; на същата дата по пр.пр. № 21276/2004г. на СРП със съдебно разрешение са извършени претърсване на личния му автомобил, на жилището му и на служебния му шкаф в М. „А.”; на 03.VІ.2004г. е привлечен като уличено лице и му е проведен разпит, като с прокурорско постановление е задържан за 72 часа; с определение от 05.VІ.2004г. на СРС е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена на „домашен арест” от СГС с определение от 10.VІ.2004г.; препис от определението за изменението на мярката е изпратен за изпълнение на 24.VІ.2004г., поради което К. е останал задържан още 14 дни; прекратяването на наказателното производство с прокурорско постановление от 09.VІІІ.2004г. е отменено от СГП на 29.Х.2004г. и е наложена мярка за неотклонение „подписка”; на 11.І.2005г. наказателното производство е прекратено, потвърдено с постановление на СГП и с определение на СРС от 11.Х.2006г.; производството е възобновено на 22.ІV.2005г. с постановление на САП с мярка за неотклонение „подписка” и на 20.VІІ.2005г. е внесен обвинителен акт, като с определение от 07.Х.2005г. е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2000лв.; в производството пред съда К. представил отговор на обвинителния акт, в който посочил, че не е извършител на престъплението, че такъв е П. Б., срещу когото се води наказателно производство по НОХД № 10283/2004г. на СРС; след проведени три съдебни заседания на 29.ХІІ.2005г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато за повторно разглеждане на досъдебното производство поради процесуални нарушения; на 13.VІ.2006г. отново е внесен обвинителен акт, но образуваното по него НОХД № 8179/2006г. е прекратено и върнато за отстраняване на съществени процесуални нарушения; на 19.VІІ.2006г. е внесен за трети път обвинителен акт, като образуваното НОХД № 10214/2006г. отново е прекратено и върнато за отстраняване на процесуални нарушения; образуваното по внесения на 21.ХІ.2008г. за четвърти път обвинителен акт НОХД е прекратено и върнато по същите причини; по същите причини е върнато и образуваното въз основа на внесения за пети път на 05.ХІІ.2008г. обвинителен акт НОХД, като на 10.ХІІ.2009г. наказателното производство е прекратено с постановление на СРП, тъй като К. не е извършител на деянието и че истинският извършител П. Б. е установен, наказателното производство срещу когото е прекратено поради смъртта му; на 22.ХІІ.2009г. е отменена паричната гаранция.

При тези обстоятелства е направен извод за наличие на предвидените в ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за претендираните имуществени и неимуществени вреди. Съдът е посочил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на К. с оглед доколко повдигнатото му обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото и психическото му здраве, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план. Съобразени са приетите за установени в случая конкретни обстоятелства в този смисъл – пет години и два месеца период на незаконно повдигане и поддържане на обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, интензитетът на преживените от ищеца негативни емоционални изживявания и отражението на наказателното производство върху психиката му – силно притеснение, унижение пред колеги и пациенти от задържането му на работното място, затваряне в себе си, липса на контакти с малолетната му дъщеря, притеснение за възрастните му родители, влошаване на здравословното му състояние чрез обостряне на съществуващи заболявания и диагностициране на нови, включително претърпени хирургически интервенции, застой в научната кариера чрез невъзможност за участие в международни научни прояви и неприсъждане на научно звание „доцент”, отдръпване на колеги и близки, възрастта на ищеца и най-вече обществения и професионалния му статус – уважаван лекар, асистент и преподавател, участник в множество международни лекарски организации, с научна кариера, икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване, мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от 23 дни, от които за период от 14 дни тя е била необосновано продължена, както и прилагане на мярката „домашен арест” за срок от 46 дни. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че обезщетение в присъдения размер 15000лв. ще обезщети в пълна степен ищеца за претърпените неимуществени вреди.

В противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., която настоящият състав напълно споделя и не намира основание, а такова не се и твърди, за изоставянето й, въззивният съд не е подложил на преценка: твърденията за причинена вреда, изразяваща се в непрекъснати неудобства и необходимост ищецът да се съобразява в продължение на повече от четири години с ограниченията, произтичащи от наложените мерки за неотклонение „подписка” и „парична гаранция”; твърденията за огорчение и притеснение от факта, че истинският извършител на престъплението е установен още през 2004г. и въпреки че това било известно в наказателното производство, то продължило до края на 2009г., както и твърденията за необходимост ищецът да отделя продължително време за участие в процедурите по наказателното производство и за организиране на защитата си.

Касационната жалба е частично основателна.

Посочените обстоятелства са несъмнено установени в разглеждания случай от събраните доказателства, в т.ч. и приложената преписка по наказателното дело. Още през 2004г. ищецът е поискал да бъде направена проверка относно възможността извършител на престъплението, за което той е бил обвинен, да е лицето П. Б., още през 2005г. това е станало ясно и именно по тази причина наказателното производство е било прекратено, но чак в края на 2009г. Несъмнено е и отделянето на продължително време за организиране от К. на защитата си и за участие в процедурите по продължилото извън разумния срок наказателно производство, както и ограниченията, произтичащи от наложените му мерки за неотклонение, свързани с невъзможността да посещава мероприятия в чужбина, свързани с медицинската му професия. Установено е, че и тези обстоятелства са създали големи притеснения, напрежение и страх у ищеца, че ще бъде осъден за престъпление, което не е извършил, следователно и те са от значение при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Вземайки предвид и тях в съвкупност със съобразените от въззивния съд /посочени по-горе/, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 20000лв. е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Недоказано е останало възражението на ответника за наличие на други две дела, обзразувани в СГС през 2013г., водени срещу него от ищеца /във връзка с други две наказателни производства по прокурорски преписки от 2013г./, по които последният твърдял, че е претърпял същите претендирани и по настоящото дело вреди – във връзка с възражението, заявено в отговора на исковата молба, ответникът не е направил доказателствени искания, не е заявил оплакване във въззивната си жалба и доказателства в тази насока не са събирани. Несъстоятелно с оглед диспозитивното начало и правилата за доказателствената тежест в гражданския процес е становището на ответника, изразено в откритото съдебно заседание, че въззивният съд следвало служебно да се запознае с окончателните съдебни актове по тези дела и да ги вземе предвид при определяне размера на претендираното в настоящия случай обезщетение.

Ето защо и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 15000лв. до 20000лв. и вместо него бъде постановено друго, с което на К. се присъдят още 5000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.ХІІ.2010г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана отхвърлителна част въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, № 537/24.ІІІ.2016г. по гр.д № 4481/2015г. в отхвърлителната му част за разликата над 15000лв. до 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. НА РБ да заплати на К. Ц. К. от София още 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва, считано от 02.ХІІ.2010г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, № 537/24.ІІІ.2016г. по гр.д № 4481/2015г. в останалата му обжалвана отхвърлителна част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: