Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

София, 07 август 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. дело № 50299 по описа за 2016г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на [фирма] София срещу решението на Пловдивския апелативен съд от 09.ХІ.2015г. по в.т.д. № 458/2015г.

Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 11/09.І.2017г. за проверка на твърденията на касатора за недопустимостта му по предявения евентуален иск.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на [фирма] срещу [община]. В молбата са изложени твърдения, че ищецът доставил на кметство [населено място] 100 броя лед улични осветителни тела и 100 броя крепежни елементи за тях на обща стойност 29450лв. по сключен с кметството договор. От цената на доставените вещи кметството издължило само 3025лв. Заведеното срещу него пред АС при БТПП дело за неплатената част от сумата било прекратено поради неприложимост на арбитражната клауза, тъй като договорът не бил породил права и задължения между съдоговорителите като подписан от лице без пълномощно от [община] и не потвърден. Ищецът уведомил кмета на ответната община за възникналата ситуация с писмо вх. № 92-00-125/04.ІІІ.2014г.

При така изложените обстоятелства е направено искане общината да бъде осъдена да възстанови получените осветителни тела и крепежни елементи, а ако те са изразходвани – да заплати на ищеца сумата 26465лв., представляваща получено без правно основание имущество, респективно стойността на обогатяването й.

Първоинстанционният съд е квалифицирал евентуалната претенция по чл.57 ал.2 ЗЗД, без конкретизиране по коя от съдържащите се в разпоредбата две хипотези, всяка от които сама по себе си представлява самостоятелно правно основание.

С решение на Пловдивския окръжен съд от 28.ІV.2014г. по т.д. № 469/2014г. исковете са отхвърлени, като относно евентуалния в решението е прието, че е по първата хипотеза по чл.57 ал.2 ГПК. Решението е потвърдено от ПАС с атакуваното в настоящото производство въззивно решение.

Въззивният съд е приел, че евентуалната претенция е за присъждане на исковата сума, представляваща стойността на полученото без правно основание /посочено по-горе/ имущество, ако то е изразходвано /монтирано/. Приел е за установено, че процесните вещи са постъпили в патримониума на ответната община въз основа на сключения между ищеца и кметство [населено място] договор, който е нищожен, тъй като кметството не е юридическо лице, и са монтирани на стълбовете за улично осветление в [населено място]. По този начин Общината е получила вещите при начална липса на основание, но връщането им е невъзможно, тъй като те вече не съществуват във вида и състоянието им при получаването. С оглед на това главният иск е неоснователен. Неоснователен е и евентуалният иск, тъй като е установено, че Общината е монтирала вещите преди да узнае, че ги държи без основание /т.е. узнала е за сключването на нищожен договор/, при което не са налице предвидените в хипотезата по чл.57 ал.2 пр.1 ЗЗД предпоставки за уважаването му. А за да бъде приложена другата хипотеза - заплащане от получателя на онова, с което реално, действително се е увеличило имуществото на ответника посредством държаните от него без основание вещи, не са налице данни по делото за такова увеличение, а и ищецът не е претендирал присъждане на такова увеличение с предявения евентуален иск. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на касатора, че липсва доклад по делото. Като неоснователно е преценено и оплакването, че искът по чл.57 ал.2 ЗЗД е отхвърлен на база невъведено и неоспорено от страните обстоятелство – за момента на узнаването от ответника на неоснователното обогатяване. Съдът е приел в тази връзка, че моментът на узнаването от получателя е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.57 ал.2 ЗЗД и преценката за основателността/неоснователността на предявения на това основание иск не може да се извърши без изследване на това обстоятелство, с оглед на което не е необходимо изрично заявено оспорване от страните относно него.

При тези обстоятелства ВКС намира, че съдът се е произнесъл по евентуалната претенция по нередовна искова молба.

Обемът на реституционното задължение по чл.57 ал.2 ЗЗД е различен и е в зависимост от причината за невъзможността за връщане на вещта и времето на нейното настъпване. По първата предвидена в разпоредбата хипотеза – когато подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал след узнаването, че я държи без основание - се дължи обезщетение в размер на действителната стойност или на получената по-висока цена дори и без получателят на вещта да се е обогатил. По втората хипотеза – когато вещта е погинала или получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал – отговорността му е само до размера на обогатяването му чрез увеличаване на имуществото му без основание, намаляване на пасива му, спестяване на разходи. За да се определи предметът на претенцията и пределите, в които съдът има право и е задължен да се произнесе, ищецът с оглед диспозитивното начало и правото на защита на ответника в гражданския процес следва да посочи обстоятелствата, на които я основава, което е един от задължителните елементи от съдържанието на исковата молба, предвидени в чл.127 ал.1 ГПК. В разглеждания случай по евентуалната претенция сред тях са обстоятелствата по изразходването на вещите – дали това е станало преди или след узнаването/поканата, защото само на тази база е възможно да се определи нейното основание – по чл.57 ал.2 пр.1, или по чл.57 ал.2 пр.2 ЗЗД, или по двете хипотези. Такива обстоятелства, обаче, ищецът не е изложил в исковата си молба.

Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че само с оглед посочването на размера на претенцията съобразно уговорената цена на осветителните тела тя е за присъждане на равностойността им, респективно, че искът е по чл.57 ал.2 пр.1 ЗЗД /като не е съобразено, че с оглед редакцията на петитума се иска равностойност, но и стойността на обогатяването, т.е. петитума е и по двете хипотези на чл.57 ал.2 ЗЗД/, както и че не е налице невъведено в спора обстоятелство, защото моментът на узнаването е елемент от фактическия състав на иска по чл.57 ал.2 ЗЗД за присъждане на равностойността и не било необходимо да е заявено изрично от страните оспорване относно момента или факта на узнаването на държането на вещите без основание, а следвало да се изследва наличието му в производството по делото. Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск и които са елемент от фактическия състав на регулиращата го правна норма, не може да бъдат определени и взети предвид служебно от съда, а следва да бъдат заявени от ищеца и те подлежат на изследване, само ако са твърдяни/въведени в процеса, респективно оспорвани, като съдът се произнася въз основа на събраните в тази насока доказателства.

Въззивният съд е следвало, но не е констатирал нередовността на исковата молба по чл.127 ал.1 т.4 ГПК, а това обуславя недопустимост на постановеното от него решение по евентуалната претенция. Ето защо на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК и с оглед т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК решението следва да бъде обезсилено в частта по евентуално предявения иск и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав след отстраняване от ищеца на нередовността.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните разноски за касационното производство.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд, първи търговски състав, № 339/09.ХІ.2015г. по търг.д. № 458/2015г. в частта по предявения от [фирма] София срещу [община] евентуално предявен иск и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в тази част от друг негов състав след отстраняване на нередовността на исковата молба.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: