Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр. София, 14.08.2017 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1407/2016 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 84 от 28.04.2017 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 1720 от 29.07.2015 г. по т. д. № 1274/2014 г. в частта, с която е потвърдено решение от 21.12.2013 г. по т. д. № 210/2015 г. на Окръжен съд - Монтана в частта, с която [фирма] е осъдено на основание чл.97, ал.2 ТЗ да заплати на В. Т. В. и на К. К. Н. - К. суми в размер съответно на 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв., представляващи припадаща се на всяка от ищците част от стойността на дела на наследодателя им и бивш съдружник в [фирма] К. В. от имуществото на дружеството, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 16.11.2012 г. до окончателното плащане и разноски по делото. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявените като частични искове за заплащане на част от печалбата на дружеството за 2009 г.

В касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място] се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е дал ход на делото при нередовна процедура по призоваване на съдружника К. П., не се е произнесъл по възражението му в отговора на исковата молба, че поради неизпълнение на задължението на починалия съдружник за заплащане на дялова вноска ищците нямат право на вземане за стойността на неговия дял от имуществото на дружеството, и не е обсъдил различията в заключенията на съдебните експертизи относно стойността на дружественото имущество. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въпреки извода за неприложимост по аналогия на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ към хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, в което делът на съдружника е остойностен по методиката за изчисляване на дял при напускане на съдружник в дружество с ограничена отговорност.

Ответниците по касация В. Т. В. и К. К. Н. - К. оспорват касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287 ГПК и в представени от пълномощника им писмени бележки. Претендират разноски.

Ответникът по касация Ц. И. Ц. - съдружник в [фирма], изразява становище за основателност на жалбата.

Ответникът по касация К. Д. П. - съдружник в [фирма], не заявява становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

За да потвърди решението на Окръжен съд - Монтана в частта, с която са уважени предявените от В. В. и К. Н. - К. против [фирма] искове с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ до размер на сумите съответно 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството им на наследници по закон /съпруга и дъщеря/ на К. В. - съдружник в [фирма], починал на 29.08.2009 г., двете ищци имат право на вземане към ответника до размер на присъдените от първата инстанция суми, представляващи парична стойност на дела на общия им наследодател от имуществото на събирателното дружество, разпределена според квотите им в наследството - ѕ за В. В. и ј за К. Н. - К.. Като неоснователно е преценено възражението на ответника - жалбоподател, че за ищците не е възникнало вземане за стойността на дела на наследодателя им поради неизпълнение от негова страна на задължението да внесе определената с решение на общото събрание от 29.07.1992 г. дялова вноска в размер на 25 000 лв. Съобразявайки протокола от събранието на 29.07.1992 г., в който е записано, че съдружниците участват в капитала на дружеството с равни парични вноски от по 25 000 лв., внесени изцяло, съдът е направил извод, че протоколът обективира признание на органа на дружеството за заплащане на дяловата вноска, което не е оборено и обвързва ответника.

За неоснователни са счетени и доводите на дружеството - жалбоподател, че стойността на дела на починалия съдружник от дружественото имущество следва да се определи на база балансовата стойност на активите от имуществото, а не въз основа на тяхната действителна /пазарна/ стойност. Въззивният съд е изложил съображения, че за разлика от разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, предвиждаща имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, разпоредбата на чл.97, ал.2 ТЗ, признаваща на напускащия съдружник в събирателно дружество, а в случай на смърт - на неговите наследници, правото на дял от имуществото на дружеството, не препраща към баланса на събирателното дружество и не ограничава стойността на дела до балансовата стойност на активите. След като е отчел разликата в правното естество на двете дружества и е отрекъл приложимостта по аналогия на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ към имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение със съдружник в събирателно дружество, съдът е формирал извод, че в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ стойността на дела следва да се определи като съответстваща на членствените права на напускащия/починалия съдружник част от действителната стойност на имуществото на събирателното дружество към датата на прекратяване на членството, в случая - към 29.08.2009 г.

Въззивният съд е анализирал заключенията на назначените в първоинстанционното производство съдебни експертизи и е преценил, че стойността на дела на починалия съдружник следва да се определи съобразно заключенията на вещото лице В. Р. - относно пазарната стойност към 29.08.2009 г. на притежаваните от [фирма] недвижими имоти /земя и сгради/, и на вещото лице инж. Б. Л. - относно пазарната стойност към същата дата на включеното в активите на дружеството движимо имущество /машини и оборудване/, при отчитане на балансовите стойности на разходите за придобиване на дълготрайни активи и на краткотрайните активи и на записаните в баланса задължения на дружеството. По повод оплакванията във въззивната жалба на ищците съдът е посочил, че не приема за обективна предложената от разширената техническа експертиза по-висока оценка на недвижимите имоти, тъй като тя е формирана чрез приоритетно използване на метода на вещната стойност, докато оценката на вещото лице Р. е резултат от едновременното използване на метода на вещната стойност и на равностойния метод на пазарните аналози. Въз основа на заключенията е направен извод, че изчислена съразмерно на членственото участие на К. В. - 1/3, стойността на дела възлиза на 160 982.89 лв. и подлежи на разпределяне между ищците пропорционално на наследствените им права.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обусловилия изхода на делото правен въпрос за начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл.97, ал.2 ТЗ. Становището на настоящия състав на ВКС по поставения въпрос е следното :

Прекратяването на членственото правоотношение със съдружник в събирателно дружество в случаите, когато в учредителния договор е предвидено дружеството да продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник, е юридически факт, който поражда задължение за дружеството да уреди произтичащите от прекратяването имуществени последици. Членственото правоотношение със съдружника може да бъде прекратено по негова воля или със смъртта му, като при смърт на съдружник законът - чл.97, ал.1 ТЗ, признава на неговите наследници право да встъпят в дружеството. Имуществените последици от прекратяване на членството са посочени в чл.97, ал.2 ТЗ - дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респ. на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Вземането за стойността на дела е парично и възниква в момента на осъществяване на фактическия състав на съответното прекратително основание.

За разлика от разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, която предвижда имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение със съдружник в дружество с ограничена отговорност, да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, разпоредбата на чл.97, ал.2 ТЗ не урежда начина, по който следва да се уредят имуществените последици при напускане/смърт на съдружник в събирателно дружество и да се определи стойността на дела на напускащия/починалия съдружник от дружественото имущество. Събирателното дружество е от категорията на персоналните търговски дружества и предвид значението на личността и на личната воля на всеки съдружник не съществува пречка при отсъствие на правна уредба с императивен характер съдружниците да уговорят в дружествения договор как ще се уреждат имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение с всеки от тях при условие, че дружеството ще продължи дейността си. Ако учредителният договор не съдържа уговорки в посочения смисъл, имуществените последици и остойностяването на дела на напускащия/починалия съдружник следва да се извърши като се изхожда от правната природа на събирателното дружество и от съдържанието и целта на правото по чл.97, ал.2 ТЗ.

Правото да се получи стойността на дела от имуществото на събирателното дружество е функция от участието на съдружника в дружеството, поради което стойността на дела е съразмерна на предвидения в дружествения договор обем на членственото правоотношение. Имуществото на търговското дружество е динамична величина, но за остойностяване на дела е релевантно имуществото, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. По своето съдържание правото по чл.97, ал.2 ТЗ наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници в случай на прекратяване на дружеството. Съдържанието на правото на ликвидационен дял се свежда до призната от закона възможност след удовлетворяване на кредиторите на дружеството съдружниците да получат съответна на дяловото им участие част от стойността на осребреното дружествено имущество. Осребряването на имуществото се извършва по неговите пазарни цени и на тази база се изчислява стойността на ликвидационния дял. На осребряване подлежи само т. нар. чисто имущество, което се формира от активите на дружеството, т. е. от оценимите в пари негови права като например материални активи /движими вещи, недвижими имоти/, материални запаси, налични парични средства, вземания и др. В същия смисъл следва да се разбира и понятието „дружествено имущество”, употребено в разпоредбата на чл.97, ал.2 ТЗ. Поради еднаквото съдържание на двете права - правото по чл.97, ал.2 ТЗ и правото на ликвидационен дял, стойността на дела на напускащия/починалия съдружник в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени. Разпоредбата на чл.97, ал.2 ТЗ не препраща към баланса на събирателното дружество и при липса на препращане балансът може да служи само като източник на информация за обема на дружественото имущество, за балансовата стойност на активите, които нямат пазарна оценка и по тази причина следва да се включат в оценката на имуществото със стойността по баланса, и за размера на задълженията на дружеството, приспадането на които е от значение за формиране на чистия актив. Балансът обаче не може да се ползва като източник на информация за стойността на имуществените активи, които имат пазарни аналози и съответно пазарна оценка, тъй като за определяне на стойността на дела по чл.97, ал.2 ТЗ следва да се вземе предвид тяхната реална пазарна цена, а не балансовата им стойност.

В съответствие с изложеното на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос следва да се отговори така : Стойността на дела на напускащ/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ следва да се определи по начина, уговорен в дружествения договор. Ако договорът не съдържа уговорки в тази насока, стойността на дела следва да се определи като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество /актив/, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение. Имуществото на дружеството следва да се оцени по неговата действителна пазарна цена към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а за имуществените права /активи/, които нямат пазарна цена, следва да се вземе предвид балансовата стойност.

По съществото на касационната жалба :

Предвид отговора на значимия за спора правен въпрос касационната жалба е неоснователна.

В учредителния договор на [фирма] е предвидено дружеството да продължи дейността си в случай на смърт или напускане на някой от съдружниците. На 29.08.2009 г. е починал съдружникът К. В., който според дружествения договор е имал равни членствени права с останалите двама съдружници - 1/3 или 33.33 %. Наследниците на К. В., които са приели наследството - В. В. /съпруга/ и К. Н. - К. /дъщеря/, не са изявили желание да станат съдружници в дружеството, а са упражнили правото по чл.97, ал.2 ТЗ и са поискали да им бъде изплатена стойността на дела на наследодателя им от дружественото имущество.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението на дружеството - касатор за неизпълнение на задължението на починалия съдружник да заплати определената с решение на общото събрание дялова вноска, което е препятствало възникването на правото по чл.97, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е изложил подробни мотиви по така направеното възражение и правилно е приел, че в протокола от общото събрание, на което е взето решението за дялови вноски, е обективирано признание на ответника /чрез неговите органи на управление/, че дължимата от К. В. парична вноска от 25 000 лв. е внесена изцяло. Признанието не е опровергано с надлежни доказателства от ответника, поради което настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд за неоснователност на възражението.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон при разрешаване на спорния по делото въпрос как следва да се определи стойността на дела на починалия съдружник К. В.. Твърдението на касатора, че въззивният съд не е изложил съображения относно базата за изчисляване на дела, не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, които съдържат аргументирани изводи във връзка с остойностяването на дружественото имущество и дела на съдружника. В противоречие с мотивите към решението е и оплакването, че въззивният съд е приложил по аналогия разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ към хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ и е определил стойността на дела по методиката за изчисляване на дял при прекратяване на членството на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ не посочва база за изчисляване на стойността на дела при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, а предвижда начина, по който следва да се процедира при уреждане на имуществените последици от прекратяването. При произнасянето по исковете с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ въззивният съд изрично е отрекъл приложимостта по аналогия на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ и е приел, че имуществените последици от прекратяването на членственото правоотношение със съдружник в събирателно дружество не следва да се уреждат въз основа на баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а въз основа на действителната стойност /реалната пазарна цена/ на притежаваното от дружеството имущество към момента на прекратяване на членството. По този начин съдът е изключил възможността балансовата стойност на имуществото, извън имуществените активи без пазарна цена, да служи като база за определяне на размера на правото /вземането/ по чл.97, ал.2 ТЗ. Определянето на стойността на дела на база реалната пазарна цена на чистото имущество е в унисон с чл.11 от дружествения договор на [фирма], който съдържа уговорка при напускане на съдружник по негово желание напускащият да получи реалната стойност на дела си от дружественото имущество. Аналогичен следва да е и режимът за уреждане на имуществените последици при смърт на съдружник.

В производството пред първата инстанция са назначени няколко единични експертизи и разширена експертиза, на които е възложено изготвянето на оценка на имуществото на [фирма] към релевантния за спора момент - датата на смъртта на К. В. 29.08.2009 г. Настоящата инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че за обективни следва да се приемат оценките, предложени в допълнителното заключение на вещото лице В. Р. - относно стойността на недвижимите имоти, и в заключението на вещото лице инж. Б. Л. - относно движимото имущество и другите оценими в пари активи на дружеството. Вещото лице Р. е оценила недвижимите имоти /земя и сгради/ чрез използване на метода на вещната стойност и на сравнителния метод на пазарните аналози в съотношение 50/50 и така е формирала крайна реална пазарна цена на имотите 336 477 лв. Методите, с помощта на които е формирана пазарната цена, гарантират обективност на оценката и обоснованост на извода, че посочената сума представлява действителната стойност на недвижимото имущество към 29.08.2009 г. Приетата като писмено доказателство по делото експертна оценка на [фирма], на която се позовава касаторът и според която справедливата пазарна стойност на цялото предприятие на събирателното дружество възлиза на 289 000 лв., е неотносима и не компрометира дадената от вещото лице Р. оценка по причина, че в нея имуществото е оценявано към 2002 г. Заключението на вещото лице Л. съдържа пазарна оценка на движимото имущество на дружеството, отразено в инвентарната книга и в баланса за 2009 г., и е изготвено при съобразяване на действителното състояние на отделните имуществени активи и на тяхната амортизация. При остойностяване на дела на починалия съдружник въззивният съд е взел предвид предложената от двете вещи лица реална пазарна цена на имуществените активи, както и балансовата стойност на активите, които нямат пазарна оценка, и след отчитане на размера на задълженията на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение е достигнал до извод, че стойността на дела е равна на сумата 160 982.90 лв., представляваща 1/3 /на колкото възлиза членственото участие на К. В. в [фирма]/ от общата стойност на дружественото имущество към 29.08.2009 г. Като е процедирал по този начин и е уважил исковете на ищците до размер общо на сумата 160 982.90 лв., въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Поддържаното в касационната жалба оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила при призоваване на съдружника К. П. не следва да се обсъжда. Въззивното решение не е обжалвано от К. П. и по аргумент от чл.26, ал.2 ГПК дружеството - касатор не е легитимирано да релевира допуснатото по отношение на него процесуално нарушение като основание за неправилност на решението.

По отговорността за разноски :

В зависимост от изхода на касационното производство и по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответниците по касация имат право на разноски. Разноските са поискани с отговора на касационната жалба и според представения списък по чл.80 ГПК направените от В. В. разноски са в размер на 1 000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, а разноските на К. Н. - К. са в размер на 5 300 лв., от които 1 000 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и 4 300 лв. за процесуално представителство пред ВКС. За доказване на разноските ответниците по касация са представили договори за правна защита и съдействие от 04.01.2016 г. и от 05.05.2017 г., в които е записано, че уговорените с тях адвокатски възнаграждения са платени, но не е отбелязан начина на плащане - в брой или по банкова сметка. При отсъствие на отбелязване, че възнаграждението е платено в брой, договорът не може да служи като разписка за удостоверяване на факта на плащането, а непредставянето на банкови документи за превеждане на възнаграждението по банкова сметка на пълномощника - адвокат изключва и извода, че плащането е извършено по банков път. Поради липса на доказателства за реално извършени разноски и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1720 от 29.07.2015 г., постановено по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 21.12.2013 г. по т. д. № 210/2015 г. на Окръжен съд - Монтана в частта за осъждането на [фирма] да заплати на основание чл.97, ал.2 ТЗ на В. Т. В. сумата 120 737.17 лв. и на К. К. Н. - К. сумата 40 245.72 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 16.11.2012 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В останалата част решението по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :