№48

София, 16.08.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3809 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощниците му адвокат Р. Н. и адвокат Е. Г. против решение № II-32 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д. № 28 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 108 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 620/2013 г. на Районен съд-Поморие [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на С. У. Б. сумата 5000 евро, представляваща нанесени на ищеца вреди от действията на лице/лица, при или по повод възложената им от ответника [фирма] работа във връзка с дейността му като управител на комплекс „С. ризорт“ [населено място], съставляващи заплатена от ищеца неустойка на трето за делото лице по развален договор за наем от 6.03.2012 г., както и сумата 750 евро, представляваща заплатена цена за престой н апартамент, собственост на трето за делото лице, на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, както и на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия и бездействия, препятстващи достъпа на С. У. Б. до общата електроснабдителна, водоснабдителна и климатични инсталации, прекарани в сграда „С“, комплекс „С. ризорт“, [населено място] и да възстанови в жилището на С. У. Б. електроснабдяването, водоснабдяването и въздухоподаването от централната климатична система при условията на чл.3(29) от Правилника за вътрешния ред на Етажната собственост на сграда „С“ в комплекс „С. Р.“, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

С определение № 61 от 16.02.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл.109 ЗС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:

Възможно ли е да бъде осъдено по чл.109 ЗС едно лице в качеството му на управител на етажна собственост при положение, че към момента на постановяване на решението това лице вече не е управител на ЕС,

Допустимо ли уважаване на иск по чл.109 ЗС при положение, че се твърди, че към 2012 г. са били налице неоснователни действия, които към момента на постановяване на решението не се установяват.

С. У. Б., гражданин на И. чрез пълномощника си адвокат В. Д. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

Въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване са относими към изводите на въззивния съд за основателност на негаторния иск. Окръжен съд-Бургас, произнасяйки се по въззивната жалба на ищеца С. У. Б. по отношение отхвърления от първоинстанционния съд иск по чл.109 ЗС, е приел за установено, че ищецът е активно легитимиран да предяви негаторен иск като собственик на апартамент № 5, находящ се в сграда „С“, ет.трети в комплекс „С. Р.“ в [населено място] /нотариален акт № 25, т.ІІІ, рег.№ 735, дело № 415 от 2008 г. на нотариус Хр.Р.. Ответникът [фирма] е избран за управител на етажната собственост, в която се намира имота на ищеца. Видно от представения по делото договор за поддръжка и управление на етажната собственост от 01.11.2011 г., сключен между [фирма] и [фирма] (л.185-188), на основание решението по т.7 от дневния ред на проведеното на 15.04.2011 г. общо събрание на ЕС, избраният за управител на ЕС [фирма] е възложил на [фирма] да извършва управление на ЕС на сгради от комплекса, вкл.на сграда С.. Видно от представените по делото Протокол от ОС на ЕС от 09.09.2013 г. на сграда С. в комплекс „С. ризорт“ (л.280-290) и Удостоверение изх.№ Т.-2437/20.12.2013 г. от [община], за управител на ЕС е било избрано друго лице – [фирма]. Към момента на спиране на подаването на електричество и въздух от общата климатична инсталация, както и към момента на завеждане на исковата молба (11.03.2013 г.), управител на ЕС е бил ответникът [фирма], поради което същият е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.109 от ЗС.

В. съд е счел за установено и, че при пристигането си в страната на 23.05.2012 г. ищецът е констатирал липсата на подаване на електричество и на въздухоподаване от централната климатична система; изпълнил е задължението си по чл.3 (23) от Правилника за вътрешния ред, да се регистрира на рецепцията в комплекса; бил е в страната в периода 23.05.2012 г. – 28.05.2012 г. (самолетен билет л.57, 58); че се е намирал в комплекса „С. ризорт“ в [населено място], и по-точно – на рецепция в комплекса; както и – че в апартамента му са били изключени и не са били включени след пристигането му, съгл.разпоредбата на чл.3(29) от Правилника за вътрешния ред, електричеството и климатичната инсталация. Изложил е съображения, защо посочените изводи не се разколебават от ангажираните от ответниците доказателства, като са отчетени и представени 2 писма, изпратени на 30.05.2012 г. от Н. П. – Операционен мениджър, Офиса на собствениците в процесния комплекс и от Т.П. – Мениджър – С. Р. Мениджмънт, на електронната поща на ищеца, с които той е уведомен, че поради наличието на неплатено задължение в размер на 1 438,60 евро за апартамента на ищеца, задължението е предадено за събиране на агенция за събиране на дългове, а „имот С3-5 беше премахнат от договорите за комунални услуги за електричество и вода … и няма да бъде свързан отново, докато ищецът не заплати задълженията си изцяло … Поради същата причина апартамент С3-5 има ограничен достъп до съоръженията в комплекса“ (л.157, л.158, л.197), както и неустановяването липсата на електричество и въздухоподаване от климатичната инсталация в сградата да е резултат от техническа неизправност на тези инсталации в апартамента на ищеца. Приел е за доказано, че липсата на включване на електричеството и климатик в апартамента на ищеца, е резултат от неизпълнение от страна на служители на управителя на етажната собственост на задълженията им по чл.3 (29) от Правилника за вътрешния ред за включване на електричеството в апартамента в срок от 15 минути след регистрацията на ищеца и предявения негаторен иск е основателен.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС - Решение № 62/1.07.2015 г. по гр.д. № 339/2015 г., ІІ г.о. – е дадено тълкуване, че за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Посоченото тълкуване следва да намери приложение и при отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване. Когато нарушението е извършено от лице в качеството му на управител на етажна собственост искът по чл.109 ЗС против това лице за преустановяване на нарушението ще е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене това лице вече не е управител на етажната собственост. Искът по чл.109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение, с което е уважен иска по чл.109 ЗС, е неправилно. Установено по делото е, че в периода 23.05.2012 г. – 28.05.2012 г. в резултат на действия и бездействия на служители на ответното дружество като управител на етажната собственост, ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствения си апартамент № 5, находящ се в сграда „С“, ет.трети в комплекс „С. Р.“ в [населено място], тъй като е било спряно водоснабдяването, подаването на електричество, както и въздух от общата климатична инсталация. По делото липсват данни това състояние да продължава и към момента на предявяване на иска и приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Същевременно след предявяване на иска на 11.03.2013 г. с решение на общото събрание на етажните собственици от 9.09.2013 г. е избран нов управител на етажната собственост, а именно [фирма]. Посоченият факт следва да бъде отчетен на основание чл.235, ал.3 ГПК, тъй като обуславя отпадане на пасивната легитимация на ответното дружество.

Неотносими при преценка основателността на негаторния иск са развитите от ответника по касационната жалба в настоящото производство доводи, че [фирма] следва да понесе отговорността си за предприетите неоснователни действия срещу С. У. Б.. За тези неоснователни действия на ищеца е присъдено обезщетение за претърпените вреди. При липса на доказателства обаче действията да продължават и понастоящем и с оглед обстоятелството, че вече има нов управител на етажната собственост, чието е задължението да осигури електро и водоподаването, както и климатизацията в имота на ищеца, то искът по чл.109 ЗС е неоснователен.

По изложените съображения въззивното решение, с което е уважен негаторния иск, следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС.

С оглед основателността на касационната жалба С. У. Б. следва да възстанови на [фирма], [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 55.00 лв., представляващи заплатена държавна такса.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № II-32 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д. № 28 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас в частта по иска по чл.109 ЗС и в частта, с която С. У. Б. и [фирма] са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Бургански окръжен съд по иска по чл.109 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. У. Б., гражданин на И., [дата на раждане] в [населено място], И., съдебен адрес: [населено място], район „С.“, площад „С.“ № 7, вх.Б, ет.2, ап.19, адвокат В. Д. против [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 10, адвокат Р. Н. и адвокат Е. Г. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на [фирма], [населено място] да преустанови неоснователните си действи и бездействия, препятстващи достъпа на С. У. Б. до общата електроснабдителна, водоснабдителна и климатични инсталации, прекарани в сграда „С“, комплекс „С. Р.“ [населено място] и да възстанови в жилището на С. У. електронсабдяването, довоснабдяването и въздухоподаването от централната климатична система при условията на чл.3(29) от Правилника за вътрешния ред на Етажната собственост на сграда „С“ в комплект „С. Р.“ [населено място].

ОСЪЖДА С. У. Б., гражданин на И., [дата на раждане] в [населено място], И., съдебен адрес: [населено място], район „С.“, площад „С.“ № 7, вх.Б, ет.2, ап.19, адвокат В. Д. да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 10, адвокат Р. Н. и адвокат Е. Г. разноски за касационното производство в размер на 55.00 /петдесет и пет/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: