currdb:
Решение №94/18.08.2017 по дело №802/2016 на ВКС, ТК, I т.о.

№94

[населено място] ,18.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б. С. Ч.

при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Б. т.д.№ 802/2016 год.,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 1883/14.09.2015 год. по гр.д.№ 1399/2015 год. на Софийски апелативен съд, както следва :

Касаторът – ищец Н. Г. – обжалва решението , в частта му в която е потвърдено решение № 1878/13.12.2014 год. по т.д.№ 579/2011 год. на Софийски градски съд, в частта ,с която със същото е прекратено производството и върната исковата молба по предявения от Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание” иск, за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в регистъра на вероизповеданията, воден от СГС, въз основа решение № 638 / 20.04.2011 год., постановено по т.д.№ 854/2011 год. на САС, относно решение на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 год., за изменение на устава на „Мюсюлманско изповедание”. Касаторът счита, че решението в тази му част е недопустимо – поради разглеждане на непредявен от ищеца иск, вместо действително предявена от същия претенция - за установяване на нищожно вписване на изменение на устава на вероизповеданието, позовавайки се на формулирания в исковата молба петитум на исковете. В евентуалност оспорва правилността на въззивното решение,с довода, че ако устава не подлежи на вписване и съответно това вписване се явява нищожно вписване, то няма пречка решението за приемането или изменението на устава да се атакува като нищожно. Паралелно се позовава и на съдебна практика, според която устава на вероизповеданието подлежи на вписване, съответно е атакувана по исков ред незаконосъобразността му.

Касаторът – „Мюсюлманско изповедание” – атакува въззивното решение в останалата му част, в която първоинстанционното решение е частично обезсилено и частично отменено, като е уважен иска на Н. Г.,за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на Мюсюлманско изповедание, въз основа решение № 638/ 20.04.2011 год., постановено по т.д.№ 854/2011 год. на САС, относно решенията на ИНМК от 12.02.2011 год., за избор на нов Председател, нов състав на Висшия мюсюлмански духовен съвет /ВМДС/ и нов Главен мюфтия, както и постановено заличаване вписванията с този предмет в регистъра на вероизповеданията, по партидата на ответника. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, досежно правния интерес на Н. Г. от предявяване на исковете, предвид качеството му на законен представител на регистрирано Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание / ф.д.№ 12485/ 2003 год. СГС /. Страната счита, че чл.4 от устава на това вероизповедание изключва възможността за принадлежност към друго вероизповедание, макар и в качеството му на направление на мюсюлманската религия. Касаторът поддържа и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, предвид постановяването му при несъответна правна квалификация на спора и при несъобразяване с всички представени относими доказателства,в съответствие с действителното им съдържание и с доводите на страните. Твърди се и неправилност, поради нарушение на материалния закон относно института на нищожността, която е недопустимо да се приравнява на порок на решенията на колективния орган на изповеданието, състоящ се в противоречие със Закона за вероизповеданията и устава. Предлага се аналогия с разрешенията в ТР № 1/2002 год. по тълк.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, от която се извежда, че иск за установяване нищожност на решенията на колективен орган на изповеданието, поради противоречие със закона и устава, е недопустим. В евентуалност, ако би се приел допустим такъв иск, касаторът оспорва изводите на съда относно свикване на ИНМК от некомпетентен орган / невписан в регистъра, но избран от изповеданието нов ВМДС /, по съображения относно характера на вписването - оповестителен и действията на вписването - ирелевантно за членовете на изповеданието, за които изборът на Висш мюсюлмански духовен съвет има действие от момента на осъществяването му и независимо от вписването. Касаторът обосновава тезата, че доколкото правомощията на ВМДС са функция от волята на общността, то не може да бъде отречено правото на последната да упражни ония права,които е делегирала другиму, особено в хипотеза на бездействие на делегирания.Такъв извод е в противоречие с чл.7 ал.4 от Закона за вероизповеданията / ЗВ/ , според който „правата и свободите на лицата, членуващи в религиозната общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешни правила ...„. Въззивното решение се сочи несъобразено и с изтеклия мандат на вписания в регистъра ВМДС, като противният извод почива на неправилно тълкуване на чл.65 т.5 от устава на изповеданието, както и на съобразяване правни последици на основание чл.92 от устава, действия в съответствие с която норма,обаче, касаторът не счита доказани. Оспорва се и извода, че решенията на ИНМК се явяват опорочени от неучастието на членовете по право на Висшата мюсюлманска шура, съгласно чл.63 от устава, което неучастие е резултат от субективното им отношение, но не е предвидено като условие за валидност на решенията на ВМШ.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата в подробни изложения.

С определение № 9/06.01.2017 г. касационното обжалване е допуснато по всяка от жалбите, както следва :

По жалбата на Н. Г. : поради необходимост от преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение, в атакуваната от страната негова част, доколкото изводът за недопустимост на иска за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, на основание решение на върховния орган на ответното изповедание, с предмет - промени в устава на същото, е счетен за недопустим, с оглед некореспондираща на петитума обстоятелствена част – нищожност на решение, неподлежащо на вписване, каквато нищожност / ирелевантно на вписването / страната твърди ,че е поддържала в исковата молба и в уточнението от 08.03.2013 год..

Касационната жалба на Мюсюлманско вероизповедание е допусната до касационно обжалване по въпроса: Допустим ли е иск за прогласяване нищожност на решенията на върховен колективен орган на религиозна институция, основан на твърдения за нарушаване на реда за свикване, провеждане и гласуване и как следва да се квалифицира такъв иск, както и как следва да се квалифицира претенция, основана на изначална липса на решение /взето от нелегитимен състав на върховния орган на религиозната институция/? При липса на съответни норми в Закона за вероизповеданията , допустим ли е съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност / процесуална и материална / на решенията на върховния колективен орган на религиозна институция или е налице хипотеза на несъществуващо обстоятелство – нищожно решение, когато такова е взето в нарушение на правилата за свикване и провеждане или в противоречие с императивни разпоредби на устройствения акт и/или закона? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Върховен касационен съд,първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

С исковата молба ищецът Н. Г., в качеството си на физическо лице, член на религиозната общност на „Мюсюлманско изповедание „, но и като легитимен представител на изповеданието, в качеството си на Председател на вписания по партидата на същото ВМДС, е предявил първоначално / към момента на предявяване на исковете не е постановено вписване на обстоятелствата, въз основа на атакуваните решения / искове за установяване нищожност на решенията на проведена извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ на 12.02.2011 год., приела изменение на устава на „Мюсюлманско изповедание” и избрала нови ръководни органи - ВМДС , Председател на ВМДС и Главен мюфтия. Претендирано е и признаване, че като нищожни, така взетите решения не подлежат на вписване в регистъра на вероизповеданията / към този момент неизвършено / .За нищожността на решенията на ИНМК ищецът се позовава на свикване и провеждане на конференцията „ в противоречие със закона и устава” : 1/ конференцията не е свикана от легитимно избрания, вписан в регистъра при СГС по партидата на ответника, към момента на вземане на решението за свикването й, ВМДС, а свикването й чрез подписка на 215 000 души, принадлежащи към религиозната общност, не е допустимо , съгласно устава на изповеданието; 2/ конференцията е проведена по неприет от компетентен за това ВМДС ред; 3/ в конференцията не са участвали лица, с изискуемото съгласно чл.63 от устава качество: имами или съответно председатели или членове на мюсюлманските джамийски настоятелства / по един от всяко /,като досежно участвалите се отрича да са имали качеството на легитимно избрани религиозни свещенослужители – въз основа на конкурс и на основание заповед на Областния мюфтия, съгласно чл.43 и чл.45 от устава /за имам/ и въз основа на протоколи за избор на съответни джамийски настоятелства, надлежно регистрирани в съответната община, съгласно чл.32 от устава /за председатели или членове на джамийски настоятелства/; 4/ не са участвали в конференцията членовете по право на Върховната мюсюлманска шура /ВМШ/, съгласно чл.63 от Устава, а именно: членовете на вписания в регистъра ВМДС, Председателя на Шериадския съд, Председателя на Мюсюлмански духовен съюз, Главния мюфтия, Ректора на Ислямския институт, Главния редактор на изданието за мюсюлманско вероучение и областните мюфтии. Така въведеното нарушение, относно персоналния състав на конференцията , е квалифицирано от ищеца като „липса на кворум и представителство„.

Ответникът е оспорвал предявените искове, отричайки процесуална легитимация на Н. Г. за предявяването им, по съображения за нищожност на решенията на Националната мюсюлманска конференция от 07.08.1996 год., на която е избран и който избор именно е вписан служебно в регистъра на изповеданията, съгласно чл.2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, както и поради изтекъл мандат на ВМДС, вкл. невъзможност органът да заседава и взема решения,поради смърт или оставка на повече от половината негови членове.Последващо е допълнена и липса на правен интерес, предвид принадлежност на ищеца към друга религиозна общност, чийто законен представител е – „Мюсюлманско сунитско – ханефитско изповедание” . Противопоставени са и конкретни възражения досежно твърденията за свикване на ИНМК от нелегитимен съвет / с позоваване на избора му на Н. от 30.09.2010 год. и ирелевантност на непостановено, към момента на вземане на решението за процесната конференция, вписване на избора, предвид единствено оповестително действие на вписването /, за законосъобразност на свикването чрез подписката на 215 000 лица, изповядващи мюсюлманската религия, при изтекъл мандат на вписания в регистъра ВМДС и невъзможност на органа да свиква Върховната мюсюлманска шура, както и изобщо за взема решения при редуцирания си, вследствие смърт и оставки на членове, състав. Представени са писмени доказателства, в обосноваване законосъобразността на определените за участие в конференцията имами и представители на мюсюлмански джамийски настоятелства.

Ищецът е конкретизирал депозиране на исковата молба в качеството си на физическо лице, принадлежащо към „Мюсюлманско изповедание”, както и противопоставил липсата на забрана за принадлежност към повече от едно изповедание.С уточнение вх.№ 27 855/08.03.2013 год., вкл. след междувременно постановено вписване на обстоятелствата, предмет на атакуваните решения / реш.№ 638 от 20.04.2011 год. по ф.д.№ 854 / 2011 год. на САС,влязло в сила /, Н. Г. е посочил, че предявява иск за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на изповеданието, въз основа решенията на ИНМК от 12.02.2011 год.,предвид нищожността им, по преждеизложените съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с множество искове за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, като този с предмет – вписване на приети от ИНМК от 12.02.2011 год. изменения на устава е недопустим. Законът за вероизповеданията – чл.18 - не предвижда устава, съответно промени в същия, да подлежат на вписване, поради което и вписване на това обстоятелство се явява нищожно вписване. Съдът е приел, че нито с исковата молба, нито с уточнението от 08.03.2013 год. ищецът е въвел кореспондиращи си обстоятелствена част и петитум на такъв иск – за установяване нищожност на вписването. Същевременно съдът е изложил съображения, че ЗВ не предвижда основания, за атакуване решенията на върховния орган на изповеданието за незаконосъобразност и противоуставност – поради пороци в свикването и провеждането на форума / аналогично на изрично предвидени в други закони конститутивни искове на това основание /, което намира и обосновано с оглед правния интерес на религиозната общност и възможността за намеса в организацията й само в изключителни случаи, единствено при наличие на толкова съществени и тежки пороци, които са от естество да обуславят не незаконосъобразност, а нищожност на взетите от върховния й орган решения. Така пороците при свикването, провеждането и относно кворума съставът не е зачел като съществени, за предпоставяне нищожност, за разлика от твърдението за подмяна на персоналния състав на органа , чрез участие на непритежаващи качество, съгласно чл.63 от устава, лица, което пък е счел за недоказано от ищеца, при така представените и от ответника писмени доказателства. Съдът е прекратил като недопустимо / наред с недопустимостта на иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с предмет – приемане изменения на устава на изповеданието / производството по предявените искове,за прогласяване нищожност на решенията на ИНМК от 12.02.2011 год., като последица от нарушения в свикването и провеждането на конференцията и отхвърлил иска за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, предвид нищожност на решенията на конференцията, като взети от нелегитимен състав - при липса на притежавана от вземащите ги лица компетентност за това, както и като обективно невзети / липсващи / решения .

Въззивният съд е потвърдил решението, в частта за прекратяване на производството по иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра на вероизповеданията, воден от СГС, въз основа решение № 638/20.04.2011 год., постановено по т.д.№ 854/2011 год. на САС,относно решението на ИНМК от 12.02.2011 год. за изменение на устава на „Мюсюлманско изповедание”. Обезсилил е решението в останалата му прекратителна част, като е счел, че се касае за предявяването на един иск – за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, с предмет останалите решения на ИНМК от 12.02.2011 год., но на множество основания за нищожност на тези решения. Очевидно не е споделил тезата на първоинстанционния съд, че пороци в свикването и провеждането не обуславят нищожност на решенията на върховния орган на изповеданието, а незаконосъобразност, която не подлежи на предявяване по друг, освен по реда на изрично предвиден от закона конститутивен иск за отмяна на такива решения.Счел е, че свикалият конференцията ВМДС е нелегитимен, тъй като и към момента на вземане решението за свикването й, изборът му, макар осъществен на предходна конференция на изповеданието / от 31.09.2009 год./ не е бил вписан. Отрекъл е допустимостта на свикване по инициатива на самата религиозна общност, респ. надлежно свикване с подписката на 215 000 души мюсюлмани в конкретния случай, позовавайки се на разпоредбите на устава,който не предвиждал такава възможност.Отрекъл е и нелегитимността на вписания в регистъра ВМДС, чийто председател е ищеца, единствено въз основа на изтеклия мандат, като непопълнения състав, по мнение на съда, подлежи на временно попълване по реда на чл.92 от устава – с назначаване на временни членове на ВМДС от Главния мюфтия. Формиран е и извод за опорочаване решенията на конференцията, предвид нарушения в процедурата по провеждането й. Съдът е приел, че неучастието на предвидените в чл.63 от Устава членове по право / членовете на вписания в регистъра ВМДС,Председателя на Шериадския съд, Председателя на Мюсюлманския духовен съюз, Ректора на Ислямския институт, Главния редактор на изданието за мюсюлманско вероучение и областните мюфтии / опорочава решенията на конференцията. Без да се произнася по останалите доказателства за подмяна на персоналния състав на конференцията, досежно участието на лица, с посочено, но непритежавано, като непридобито съобразно уредения в устава ред за това, качество на имами, председатели или членове на джамийски настоятелства, единствено предвид неучастието на останалите, посочени в чл.63 от устава, делегати по право и дори без съображения досежно последиците относно кворума на конференцията от тяхното неучастие, доколкото към този именно порок съдът формално свежда соченото от ищеца обстоятелство, решенията на конференцията от 12.02.2011 год. са счетени за нищожни , приравнени на липсващи / невзети / решения.

По правните въпроси,обосновали допускане касационното обжалване по жалбата на Мюсюлманско изповедание :

Понятието „несъществуващо обстоятелство„,респ. „несъществуване на вписано обстоятелство” / съгласно терминологията на закона /,равнозначно на „ вписване на несъществуващо обстоятелство„ / терминология на ТР № 1/2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 г. на ОСГК на ВКС /, нямат легално законово определение. Чл.604 ГПК предвижда последиците при успешно проведен исков път за установяване несъществуване на вписано обстоятелство , когато същото касае статута на юридическо лице, каквото могат да придобиват и религиозните общности, съгласно чл.14 от Закона за вероизповеданията. Съдебната практика вече е споделила, като аналогично приложимо и при регистрацията на юридически лица, различни от търговци, квалификацията на вписването като „вписване на несъществуващо обстоятелство „ , дадена в ТР № 1/2002 год. по тълк.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС / така напр. реш.№ 227 по т.д.№ 3483 / 2015 год. на І т.о. на ВКС относно решение на орган на политическа партия /. Подобна аналогия е напълно оправдана, тъй като квалификацията, дадена в Тълкувателното решение, не се основава на специфики,отличаващи търговците от останалите юридически лица, а на вида на порока, засягащ формирана и при търговците и при останалите юридически лица колективна воля на участващите в институционализирана, като юридическо лице, общност. „Несъществуващо обстоятелство„ е това, което изначално не е възникнало валидно. Всяко нищожно волеизявление, относно подлежащо на вписване обстоятелство, предпоставя самото обстоятелство като несъществуващо - основано на приравнима на правно нищо воля, както и в случаите когато обективно такава липсва / невзето решение /. В уредбата на юридическите лица с нестопанска цел /чл.25 ЗЮЛНЦ/ и търговците /чл.74 ТЗ/, законодателят допуска обвързване на юридическото лице с правните последици на опорочени – поради противоречие с неимперативни разпоредби на закона и с устава – решения на върховния му орган, в случай че не бъдат атакувани, на основание изрично предвидени конститутивни искове / посочените разпоредби /.Към приложението на чл.25 ЗЮЛНЦ препраща уредбата на политическите партии / пар.2 от ПЗР на ЗПП/ и на народните читалища / чл.30 от ЗНЧ /.Следователно, самият законодател не приравнява правните последици на опорочените – поради противоречие със закона и устава - решения, с тези на липсващи / невзети / решения или такива, формирани от волята на чужди на организацията на юридическото лице субекти, респ. от некомпетентен да формира волята, съобразно учредителния му акт или устава,орган. Такива решения законодателят приема за търпими в правния мир , в случай на неатакуване от имащите правен интерес за това, при това атакуването винаги е ограничено с преклузивен срок. Самото предявяване на конститутивния иск не приравнява такива решения на нищожни, тъй като от упражняването на едно потестативно право не може да зависи характеристиката на порока .Тя изначално е такава, каквато е, независимо от предявяването или непредявяването на конститутивния иск.Иск за вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на институционализирана в юридическо лице религиозна общност безспорно е допустим, когато вписаното обстоятелство се основава на взето от чужди на волята на общността субекти – било като нелегитимен състав на иначе компетентен като вид орган, или от некомпетентен, съобразно устава, макар с легитимно избран състав, колективен орган, както и при обективно липсващо / невзето / решение. Следва ли, обаче, при липса на уреден от законодателя конститутивен иск, за атакуване на различни от нищожни / като липсващи или взети от некомпетентен орган / решения,а именно - решения, взети в противоречие със закона и устава, да се приеме, че тази,следвана по отношение на другите юридически лица диверсификация на порока законодателят не споделя относно решенията на институционализираните религиозни общности,т.е. че всеки порок, засягащ решение на върховния орган на вероизповедание предпоставя нищожност? Или с липсата на изрично уреден конститутивен иск, законодателят е ограничил възможността за атакуване на опорочени, но не до степен на абсолютна нищожност – с правни последици на правно нищо – а като незаконосъобразни / в противоречие със законова, но не и императивна, правна норма / или противоуставни решения,имайки основание за това? Да се приеме първото, означава всяко трето лице, непринадлежащо към религиозната общност, обосноваващо правен интерес,да би могло да атакува такива решения.Неоправдано е и различното квалифициране на едни и същи по вид пороци, по различен начин, само и единствено предвид различно уредена правна защита, доколкото настоящият състав не съзира специфика, която да обосновава подобен различен подход. За второто, преждепосочено разрешение, обаче, е налице такова обяснение и то, по мнение на състава,е следното : за разлика от търговските дружества,читалищата, юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации, политическите партии - персоналният субстрат при религиозните общности е динамична, постоянно променяща се, формално нерегистрирана и непочиваща на обективно приложим критерий, извън субективната преценка на лицето, твърдящо че споделя определено изповедание,величина. Тази принадлежност не подлежи на регистрация, изповеданията нямат регистрирана членска маса. Видно и от устава на Мюсюлманското изповедание, персоналният субстрат на религиозната общност обхваща лица, изповядващи Исляма и подчиняващи се на изискванията на тази религия, които и съобразно местоживеенето си принадлежат към една или друга местна религиозна общност.Тази специфика на персоналния субстрат на изповеданието, върху чиято именно воля почива институционализирането на същото, прави логично ограничението в атакуването на решенията на върховните му органи, освен в хипотезата на абсолютно нищожни решения,тъй като процесуална легитимация на ищци, почиваща на субективни, не и обективни критерии, винаги съставлява сериозна заплаха за неограничена злоупотреба с права и нерегламентирана намеса във вътрешната организация на общността. Именно в аспект на демократичния принцип за управление на религиозните общности и за ненамеса във вътрешната им организация, пороци в решенията на органите им, които законодателят принципно възприема като търпими в правния мир, следва да бъдат преодолявани единствено по пътя на нови, законосъобразно и уставосъобразно взети решения от колективите им органи, в който случай единствено би била надлежно гарантирана защитата на колективния, вместо на нечий, индивидуален интерес. Не може да се приеме, че взети при нарушения на закона и устава решения,на регистрирани като юридически лица религиозни общности, чрез установителни искове ще подлежат на атакуване без срок, от всеки, още повече при гореуказаната,потенциално оспорима легитимация на ищеца, почиваща на твърдения за принадлежност, тъй като не следва автоматично от етническа принадлежност,гражданство, адресна регистрация или друг елемент на гражданското състояние. / Така съгласно чл.8 на устава на ответника, принадлежността към ислямската религия възниква от приемането и изпълнението изискванията на Свещения К. и Сунната на М. /. Доколкото абсолютната нищожност подлежи на атакуване от всеки, тази оспоримост на легитимацията и липса на обективни критерии за оборването й, като основана на субективната преценка на ищеца и твърдението му за принадлежност към съответно изповедание, при иначе доказан правен интерес, не би могла да предпостави недопустимост на иска по чл.124 ал.1 вр. с чл.604 ГПК. Конститутивните искове са изрично уредени от законодателя и да се сподели становището на въззивния съд, означава да се приложи норма, уреждаща конститутивен иск, по аналогия, което е недопустимо, при това с неоснована на правна норма или правен принцип промяна във вида на иска – установителен. Последният винаги предпоставя съществуващо и установимо с иска правно положение, а не и въвеждане - с уважаването му - на правна промяна, каквито са последиците на конститутивния иск. Както вече се посочи, напълно неоправдано би било, с неограничени във времето и легитимацията на предявяващите ги лица искове да се подрива стабилитета на актовете на религиозната общност. Последното би съставлявало пречка за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, което държавата е длъжна да гарантира, създавайки условия за това . Законодателният подход за неуреждане на конститутивен иск за отмяна на решения на колективния орган на религиозни общности не е случаен, а в изпълнение задължението на държавата да защитава правото на вероизповедание / чл.1 и чл.4 ал.3 ЗВ /.

В съответствие с преждеизложеното, отговорите на поставените правни въпроси , са :

Не е допустим иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, основаващ се на решение на върховен орган на изповедание, като взето в противоречие с неимперативни разпоредби на Закона за вероизповеданията и/или устава на изповеданието. Такова решение на върховния орган не е приравнимо на нищожно решение.Допустим е иск за вписване на несъществуващо обстоятелство, основаващ се на решение на върховен орган на изповедание, когато последното се твърди невзето /липсващо/ или взето от некомпетентен, съгласно устава на изповеданието, орган, вкл. от различен , спрямо предвидения в устава състав на иначе съответен да вземе решението, съобразно устава, орган.Правната квалификация на такъв иск е чл.124 ал.1 вр. с чл.604 ГПК.

По допустимостта на въззивното решение,вкл. съобразно касационната жалба на ищеца :

Не е налице недопустимост на въззивното решение, поради разглеждането на искове, основани на нищожност на решенията на върховния орган на изповеданието, поради липса на правен интерес. Видно от поддържаното в производството,ищецът обуславя легитимацията и правния си интерес изключително с качеството на принадлежащ към мюсюлманското изповедание, което настоящият състав намира за напълно достатъчно.С оглед съдържанието на правото на вероизповедание, включващо изрично – чл. 6 вр. с чл.5 ЗВ – и право на участие в организацията на институциите на религиозната общност, интерес от предявяване на искове, с цел преодоляване последиците на евентуални,абсолютно порочни решения на върховния орган на изповеданието , не би могъл да му бъде отречен. Принадлежността към сунитско-ханефитското направление в Исляма не е установена като несъвместима с религиозните убеждения, изповядвани от Мюсюлманското изповедание / арг. от чл.7 на устава на ответника /, нито уставите на двете изповедания визират изрично такава несъвместимост .

Не е налице недопустимост на въззивното решение, в частта по предявения иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, в регистъра по партидата на ответника - изменение на устава на изповеданието. Ищецът се позовава на първоначално формулирания в исковата молба петитум – че всички решения на ИНМК от 12.02.2011 год. / и за изменение на устава и за избор на нови ръководни органи / , са нищожни и като такива не подлежат на вписване, което и към същия този момент не е факт.Последното изключва формирана у ищеца воля, в съответствие с допустим към момента на материализирането й предмет – извършено вписване, за атакуването на самото вписване като нищожно, каквито не са и наведените в исковата молба, идентични за атакуваните и други, подлежащи на вписване обстоятелства, твърдения – неподлежащи на вписване,като взети въз основа на опорочени решения на върховния орган на изповеданието , а не като неподлежащи на вписване, съгласно чл.18 от ЗВ.С последващото уточнение, съобразено и с междувременното вписване на обстоятелства, въз основа на атакуваните решения на ИНМК от 12.02.2011 год., ищецът не е разграничил обстоятелствена част по иска , относим към вписването на устава на изповеданието от обстоятелствената част на исковете, относими към вписване на останалите обстоятелства – нови ръководни органи, нито отграничил нововъведения петитум на исковете единствено за вписаните обстоятелства досежно избора на нови ръководни органи на изповеданието.Във всички случаи,обаче, с оглед съдържанието на исковата молба и уточнението й, за да би се приело надлежно предявяване на иск за установяване нищожно вписване, ищецът би следвало да изложи както нова обстоятелствена част, така и нов петитум на иска,защото понятието „ несъществуващо обстоятелство„ чл.604 ГПК въвежда, като допустим предмет на защита по исков път, само в кумулативност с вписване на същото . Такова последващо кумулативно изменение на основание и петитум е недопустимо. Затова и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,в отклонение от задължителните указания в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав споделя извода, че чл.18 от ЗВ не предвижда вписване на устава на изповеданието, нито същото може да бъде изведено от нормата на пар.2 ал.2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията. Предвид изложеното,касационната жалба на ищеца, ограничена до този предмет, се явява неоснователна .

По основателността на касационната жалба на Мюсюлманско изповедание :

С оглед отговора на правните въпроси, въззивното решение се явява частично неправилно и подлежи на обезсилване , в частта, в която със същото са уважени предявените от Н. Г. искове , за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства - избор на нов ВМДС , Председател на Съвета и Главен мюфтия, въз основа на нищожни решения на ИНМК от 12.02.2011 год., като взети в противоречие със Закона за вероизповеданията и устава, изразяващо се в свикване на ИНМК от нелегитимен ВМДС, провеждането й по неутвърден от легитимен ВМДС ред и при липса на кворум.След обезсилването в тази му част,производството по тези искове, като недопустими, следва да бъде прекратено.

По иска за вписване на несъществуващи обстоятелства, предвид нищожност на решенията на ИНМК от 12.02.2011 год., като взети от лица без компетентност по смисъла на чл.63 от Устава, настоящият състав съобразява следното : Съгласно чл.63 от Устава , право на участие във Върховната мюсюлманска шура / какъвто статут има проведената ИНМК, в качеството на върховен орган на изповеданието / имат по един представител на джамия – имам, председател или член на джамийското настоятелство,членовете на ВМДС, Председателя на Шериадския съд , Председателя на мюсюлмански духовен съюз, Главния мюфтия, Ректора на Ислямския институт, Главния редактор на изданието на мюсюлманско вероучение и областните мюфтии.Съгласно чл.55 ал.1 от Устава / като е приложим този, приет от ВМШ от 07.08.1996 год. / , областните мюфтийства са 11, но са представени доказателства за регистрирани, като местни поделения на изповеданието към 12.02.2011 год. – 12 областни мюфтийства . Съгласно чл.58 т.4 вр. с чл.45 от устава, областният мюфтия назначава и уволнява имамите, след проведен изпит, като същите са служители по трудов договор.Според чл.43 всяка джамия има един или повече имами. Вписванията на мюфтийствата, като местни поделения, и представляващите ги областни мюфтии, е извършено през 2010 год., като ищецът е представил и назначени последващо, от така вписаните областни мюфтии, имами / в периода 07.06.2010 год. – 07.02.2011 год./. Същевременно представя заповеди за прекратяване трудовите правоотношения с предходно назначени - от мюфтии , чието легитимно назначение, съгласно чл.56 от устава оспорва – имами,респ. и доказателства за уведомяване на НОИ за извършеното прекратяване. Всички заповеди изхождат от очевидно едно лице, непосочено с конкретно качество и име, освен като „Ръководител„, придружено с печат на ВМДС. Представен е неоспорен от ответника списък на броя джамии и месчити в страната – 993, като не се спори, че в част от населените места, с население изповядващо мюсюлманската религия, няма джамии . Ищецът отрича правото на общността в такива населени места да излъчи представител във ВМШ, позовавайки се на буквалното съдържание на чл.63 от устава.

Съгласно чл.19 от устава,ръководен орган на мюсюлманската вероизповедна общност / която съгласно чл.17 обединява не по-малко от 20 мюсюлмани или 10 мюсюлмански семейства, като с разрешение на ВМДС,в населените места където няма такъв брой , е допустимо групиране в общност, в радиус до 20 км./,е Общото събрание на мюсюлманите , което в периода между събранията се представлява от Мюсюлманското джамийско настоятелство. Общото събрание / чл.20 ал.1 / включва всички мюсюлмани, които са навършили 18 год. и живеят на територията на съответното населено място.То избира мюсюлманското джамийско настоятелство. Ответникът представя протоколи от избор на делегати за ИНМК, вкл. от населени места, в които няма джамия. В същите е упоменато качество на избраното за делегат лице, което варира : в едни случаи „ имам „ , в други – „ председател „ или „член” / вкл. секретар- касиер / на настоятелство. Ищецът е оспорил легитимността на така осъществения избор, оспорвайки качествата на избраните делегати – имам, член или председател на джамийско настоятелство, като легитимно придобити въз основа на избор от Общите събрания на мюсюлманските вероизповедни общности, позовавайки се на неосъществена регистрация, съгласно чл.32 от устава, според който за избора на мюсюлманско джамийско настоятелство се изготвя протокол, който се регистрира в съответната община. Представени са изходящи от кметства на отделни населени места заповеди, за отписване на регистрирани към съответната община джамийски настоятелства. Като основание в същите е посочено влязло в сила на 12.05.2010 год. решение на САС / това е решение № 1154 по гр.д.№ 1295 / 2009 г. на САС ,с което е отменено решение на СГС и е признато за установено, че решенията на ИМНК от 19.04.2008 год.- за избор на нови ръководни органи и устав на изповеданието - са нищожни /. Последното,обаче, не съставлява правно основание за заличаване на предходно осъществен от съответните мюсюлмански вероизповедни общности избор на джамийски настоятелства, тъй като никой от ръководните органи на изповеданието, извън Общото събрание на съответната общност, състоящо се от мюсюлманите от съответното населено място, няма отношение към този избор, съгласно устава. Въпреки указанията на първоинстанционния съд за носената доказателствена тежест, ищецът не е представил надлежно регистрирани в съответната община протоколи от легитимен избор на джамийски настоятелства, опровергаващи качествата на избраните делегати, вписани като „ председател” или „ член”, вкл. „секретар – касиер” на настоятелство. Представени са доказателства единствено за назначени към 12.02.2011 год. имами, различни от лицата , с така посочено качество в протоколите за избор на делегати от Общите събрания на съответните мюсюлмански вероизповедни общности.

Ищецът е конкретизирал твърденията си с представен списък / папка 3.1, списък № 2 /, в който от една страна е посочил населените места , вкл. такива без джамии, и представлявалите ги на ИМНК лица, с качества „имам„, „председател„ или „член” / вкл. секретар – касиер / на джамийско настоятелство/, в съответствие с осъществения избор на делегати от Общите събрания на мюсюлманските вероизповедни общности / вертикални колони 1 - 4 вкл./ , а от друга лицата , но само такива с качество „имам„, които според ищеца е следвало да представляват съответните вероизповедни общности, съобразно извършените през 2010 – 2011 год. назначения от областни мюфтии, вписани като представляващи регистрираните в същия период областни мюфтийства, в качеството на местни поделения на изповеданието / вертикални колони 5-7 вкл. /. Не за представителството на всяка джамия, обаче, ищецът е посочил друго лице - „имам” , в противовес на участвалия за същата имам, председател или член на настоятелство, съгласно волята на Общото събрание. Не е посочил такива лица и за населените места без джамия.

По делото е изслушана теологична експертиза с вещо лице К. Т., според заключението на която, от догматична гледна точка няма изискване за извършване на религиозни обреди в специална сграда / К. 2.115/ . В корана се подчертава необходимостта от места, където вярващите могат да извършват заедно молитвения ритуал, но в качеството на препоръка,като символ на братско единение, равенство и взаимодействие между вярващите. В мюсюлманската религиозна практика са се утвърдили три термина, обозначаващи място за отслужване на молитви и за извършване на религиозни обреди : „месджид „/ или месчит / - по-малка еднокуполна църква,голяма джамия- в която се извършва петъчната молитва с проповед / хутба / и „мусал-ла „ – място за молитви на открито. Отношението джамия – имам се свързва с неотменимото задължение на мюсюлманите за обща петъчна молитва – намаз, тъй като функцията за кланяне на петъчната молитва е поверена на имамите. Невъзможно е действаща джамия да функционира без имам, но изборът на имам не следва да се свързва задължително с наличието на култова сграда / джамия /, изводимо и от функциите му. В съдебно заседание от 12.03.2014 год. вещото лице е пояснило, че на практика всеки може да бъде имам / буквален превод на понятието „ заставащият отпред за молитва„/, стига да е благочестив мюсюлманин , с необходимото религиозно образование, задълбочени познания върху К. и ислямското право и който се ползва с уважението на правоверните. Ищецът не е оспорил заключението на експертизата.

Представени са доказателства и не се спори, че от вписания в регистъра състав на ВМДС 14 лица са починали – 5 , още към решението за вписване , а други 9 - последващо вписването от 2005 година. Ищецът представя списък на членовете по право ,съгласно чл.63 от устава, ведно със заповеди за назначаване на временни заместници на починали или подали оставка членове на ВМДС, на основание чл.92 от устава. Всички временно назначени членове на ВМДС / изключая С. Х. М. и Ю. И. А. /, на мястото на починали и подали оставка ,съвместяват и качеството на областни мюфтии – 9 души. Списъкът включва 13 от първоначално вписаните членове на ВМДС / п.1-13 вкл./.Лицата под № 30 и № 33 не са избирани като временни членове на ВМДС, а с посочените в списъка длъжности не попадат в членовете по право , съгласно чл.63 от Устава. Следователно, по твърдение на самия ищец, възможните участващи по право във ВМШ членове на ВМДС , към 12.02.2011 год., са 24 на брой / 13 заварени и 11 временно назначени членове на ВМДС, от които 9 съвместяват и качество на областен мюфтия , а двама са само членове на ВМДС, като директори на общообразователни духовни училища в Р. и М. /. Към тези 24 лица следва да се включи и Председателя на Шериатския съд . Списъкът включва и още 3 лица само с качество на областен мюфтия / п.14,24 и 26 /, с което се покрива броя в съответствие с регистрираните местни поделения, и едно лице – заместник областен мюфтия – Шумен / п.27 / , въпреки участието на областния мюфтия за същия район / п.18 /, съвместяващ качество и на член на ВМДС. Съобразно съдържанието на чл.63 от Устава, участието по право на лицата по п.27,п.30 и п.33 не е обосновано, поради което всички членове по право по смисъла на разпоредбата, изключая представителите на джамийските настоятелства, се свеждат до 30 души, съобразно твърдението на самия ищец и представените доказателства.

Следователно, по твърдение на самия ищец, конкретният състав на ВМШ е предпоставял участие на 1 023 делегати / 993 представители на джамийски настоятелства и 30 члена по право/.К. за провеждането й предпоставя, съгласно чл.64 ал.4 от устава / 2/3 от предвидения по чл.63 състав /, участието на 682 души. Решенията, съгласно устава, не са уредени да се вземат с квалифицирано мнозинство, нито такова е предвидено в Закона за вероизповеданията. Всички решения на ИНМК от 12.02.2011 год. са приети единодушно, без „против” и „въздържали се”.

Настоящият състав намира, че не се касае за подмяна волята на религиозната общност,чрез участието на чужди за същата и некомпетентни за вземане на решенията, съгласно чл.63 от устава, лица. Съгласно чл.63 джамийското настоятелство не се представлява задължително от назначения имам, а е допустимо и представителство от председател или член на настоятелството, какъвто избор е предпочетен от част от Общите събрания на мюсюлманските религиозни общности по места. Следователно,за участвалите представители на джамийските настоятелства, с упоменато в протоколите за избор качество на членове на същите / председател, член, секретар – касиер / , различно от качеството „имам„,изборът на общността не може да бъде ирелевиран, за сметка на служебно назначените, от вписаните през 2010 год. областни мюфтии, имами. Тези представители следва да бъдат зачетени като легитимни. Ищецът е оспорил избора им за членове на джамийски настоятелства, предвид липса на регистрация на тези настоятелства, в съответните общини, съгласно чл.32 от Устава.Тази регистрация,обаче, съгласно чл.19 ЗВ няма конститутивно действие, тъй като за този вид местни поделения ЗВ не предвижда / независимо от посоченото в устава, но в противоречие със закона / статут на юридически лица, респ. не урежда възникване на качеството им на юридическо лице с регистрацията в общината. Поради това и за уставосъобразния избор на джамийските настоятелства,регистрацията в съответните общини, респективно заличаването й, предприето през 2010 год. – незаконосъобразно, както се посочи по-горе, тъй като изборът на тези настоятелства е изцяло функция на волята на религиозните общности по места и спрямо същия няма никакво отношение състава на вписаните в регистъра представляващи изповеданието органи – ВМДС и Главен мюфтия - нямат каквито и да било правни последици. Същевременно и въпреки надлежните и правилни указания на първоинстанционния съд, относно носената доказателствена тежест, ищецът не е представил протоколи за последващо осъществен , актуален избор на джамийски настоятелства, въз основа на решения на религиозните общности по места , съставът на които да е в противоречие с удостоверените в протоколите за избор на делегати лица и с посоченото им качество.

Следва да бъдат зачетени, като легитимно участвали във ВМШ и лицата , представляващи джамийски настоятелства, за които самият ищец не е посочил назначени, различни от посочените в протоколите от Общите събрания за избор на делегати лица, с качество „имами„ .

Съобразно твърденията на самия ищец и доказателствата на същия / п.3.1 , списък № 2 , въпреки разминаване с удостоверените в протокола от ИНМК данни, според които общия брой на делегатите е 1217, съответно необходимия кворум е препоставял участие на 812 делегата /, дължимо и възможно е било участието на 1 023 делегата / съобразявайки съвместяването на функции член на ВМДС и Областен мюфтия от някои от временно назначените членове на ВМДС, както и непредставянето на доказателства за лица, заемащи към 12.02.2011 год. всички упоменати в чл.63 от устава длъжности, извън представители на джамийски настоятелства, членове на ВМДС и областни мюфтии / . Това участие е предпоставяло кворум от 682 делегата. Преждеупоменатите две групи / болдвани в текста на решението / - безспорно легитимно участвали в конференцията представители на религиозните общности - възлизат на 411 души. Всички решения,обаче, са вземани с абсолютно единодушие. Предвид последното и доколкото няма данни да е гласувано с квалифицирано мнозинство,доказателствената тежест за което е била на ищеца,нито такова е предвидено в устава и Закона за вероизповеданията, гласовете на тези 411 делегата са достатъчни за формиране на валидна воля, обвързваща с правни последици религиозната общност / обикновено мнозинство при 342 гласа /.Различие в гласуването би предпоставило съмнение дали изключая гласовете на „нелегитимно участвалите„ би се постигнало дължимото мнозинство, но при единодушие в гласуването такъв резултат е невъзможен. В., аналогичен е резултата и ако се съобразят данните от самия протокол на ИНМК : 1217 делегата, кворум от 812, обикновено мнозинство от 407 души. Напълно несъстоятелна е при това тезата на ищеца, че именно посочените от него имами е следвало да участват в ИНМК. Видно от чл.63 на устава, качеството „имам„ не предпоставя задължително участие / затова не са и посочени като членове по право /, а изброяването на няколко възможни представители за отделната общност не предпоставя друго възможно разрешение, освен определяне конкретния такъв по волята на самата общност.Имамите са само част от лицата, измежду които Общото събрание на мюсюлманите от съответната мюсюлманска религиозна общност може да избере делегат.

В.,настоящият състав, съобразявайки заключението на теологичната експертиза и изхождайки от съдържанието на правото на вероизповедание, съгласно чл.6 вр. с чл.5 от ЗВ , което включва както правото на свободно изразяване от всеки , който го изповядва , чрез религиозни ритуали и обреди, така и правото да участва в организирането на институциите на общността , намира че чл.63 от Устава следва да се тълкува и прилага в съответствие със закона. Последното изключва дискриминирането на част от религиозната общност по обективния признак „липса на джамия”. Да се отрече правото на мюсюлманите от тези населени места,припознаващи се като принадлежащи към изповеданието , да имат представители във върховния орган на същото , означава отричане правото им да участват в организацията на институциите на общността. При това, от богословска гледна точка , наличието на джамия не изключва избор на „ имам” за съответната религиозна общност, доколкото съответните ритуали не предпоставят задължително наличие на джамия, а функциите на имама са свързани основно с тяхното осъществяване. Поради тия съображения, настоящият състав намира, че към легитимно участвалите в ИНМК делегати следва да се причислят и още 193 души – излъчени за делегати на ИНМК , от Общите събрания на мюсюлманите, от населени места без джамия или месчит. С включването на същите към преждепосочените две други групи , легитимно участвали в ИНМК лица , общият брой възлиза на 604 души / 411+193 /. Със същата бройка следва да се завиши и надлежния състав на ВМШ, като съобразно твърденията на ищеца би предпоставял участие на 1 216 души / 1 023 + 193 /. Необходимият при този състав кворум предпоставя 811 души, а обикновеното мнозинство – 406 гласа. Поради тази причина, настоящият състав не счита ,че установяването на липсващи и неавтентични подписи на общо 127 души /112 липсващи + 15 неавтентични подписи / от списъка на участвалите в конференцията лица, изброени в заключението на съдебно-графологичната експертиза, е от значение за изхода на спора, защото и с приспадането на тази бройка / 604 - 127 = 477/ необходимото мнозинство - 406 отново би било налице. В., то би било налице и ако се приспадне и бройката, съответна на лицата, с неустановима безспорно от експертизата неавтентичност на подписите, поради липса на достатъчно сравнителен материал или самата им характеристика , като негодни за идентификационно изследване /36 + 10 + 8 = 54 /. Следва да се съобрази, при това, че преценима не би била липсата на подпис или неавтентичност на подпис на лица, участвали като представляващи джамийски настоятелства по волята на Общите събрания на местните религиозни общности, с качеството на „имами„/ същите са вече приспаднати от преценимия, с оглед легитимността на състава на ИНМК,брой лица , по преждепосочени съображения /. Анализът на достатъчната за вземането на валидни решения на ИНМК воля се основава, както вече се акцентира,на обстоятелството,че всички решения са вземани единодушно„за”.В този случай е ирелевантно ,че във формирането на същата са участвали и нелигитимни лица, след като тяхната воля съвпада напълно с тази на легитимните, т.е. не съществува съмнение, че в резултат единствено на участието на нелигитимните или и на тяхното участие е постигнат конкретния резултат.

Предвид изложеното, установителните искове за вписване на несъществуващи обстоятелства в регистъра, по партидата на Мюсюлманско изповедание – избор на нов ВМДС, Председател на Съвета и Главен мюфтия, предвид нищожност на решенията на ИНМК от 12.02.2011 год., поради вземането им от лица без компетентността за участие във ВМШ, съгласно чл.63 от устава на изповеданието,се явяват неоснователни. Напълно недоказано е и твърдението за изобщо невзети /липсващи/ решения. Истинността на удостовереното в съставения за ИНМК протокол, с качеството му на частен свидетелстващ в тази си част документ, формално не е оспорена, но дори да се приеме за оспорена със самото твърдение на ищеца за непроведена конференция,събраните свидетелски показания, вкл. тези на свидетели на ищеца – Н. П.,Р. Х. , А. А. Хаджисадък – с.з. от 29.96.2912 год. по т.д.№ 579/2011 год. на СГС, не оборват, а потвърждават удостовереното провеждане на Конференцията.

С оглед преждеизложеното , по така предявения, допустим иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, поради нищожност на решенията на ИНМК, като взети от колективен орган с нелегитимен,съгласно устава състав, въззивното решение се явява немотивирано в съответствие с всички представени доказателства, доводите на страните и Закона за вероизповеданията, като съдът се е ограничил до това да приеме, че неучастието на членовете по право, съгласно чл.63 от Устава, е достатъчно за опорочаване на волята на колективния орган до степен на нищожност. Несъобразяването на всички доказателства и доводи е въведено като касационен довод за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на касатора „ Мюсюлманско изповедание „. Доколкото и за произнасянето не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, а неразглеждането на всички доводи не предпоставя самостоятелно основание за връщане на делото, съгласно чл.293 ал.3 ГПК,настоящият касационен състав се произнася по същество.

С оглед изхода на делото,ищецът следва да възмезди ответника за понесените във въззивна и касационна инстанция разноски, както следва : 12 000 лева – платено адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция и 1 070 лева , от които 1 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лв. държавни такси – в касационна инстанция, или разноски в общ размер от 13 070 лева.

Водим от горното, на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1883/14.09.2015 год. по гр.д.№ 1399/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е о б е з с и л е н о, като недопустимо, решение № 1878/13.12.2014 год. по т.д.№ 579/2011 год. на Софийски градски съд , в частта му с характер на определение , с която Софийски градски съд е прекратил производството, в частта по предявени от Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание” искове за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства в регистъра на вероизповеданията, воден при СГС, извършено въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/2011 год. на Софийски апелативен съд, относно избора на нов Висш мюсюлмански духовен съвет, Председател на Съвета и Главен мюфтия, въз основа решения на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 год., като взети при нередовно свикване и провеждане на ИНМК и при липса на кворум, к а к т о и в частта, в която е о т м е н е н о решение № 1878/13.12.2014 год. по т.д.№ 579/ 2011 год. на СГС, в частта му , с която са отхвърлени предявените от Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание” искове, за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства в регистъра на изповеданията, воден при СГС , извършено въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/2011 год. на Софийски апелативен съд, относно избора на нов Висш мюсюлмански духовен съвет, Председател на Съвета и Главен мюфтия, съгласно решения на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 год., твърдени като нищожни , поради липса на компетентност на ИНМК и като липсващи / невзети / решения.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1883/14.09.2015 год. по гр.д.№ 1399/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е п р и з н а т о з а у с т а н о в е н о, по предявени от Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание” искове, вписване на несъществуващи обстоятелства, в регистъра на вероизповеданията, воден при СГС, извършено въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, относно избора на нов Висш мюсюлмански духовен съвет, Председател на Съвета и Главен мюфтия, въз основа решения на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 год., като взети при н е р е д о в н о с в и к в а н е и п р о в е ж д а н е на ИНМК и при л и п с а н а к в о р у м .

ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по предявените от Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание” искове, за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства в регистъра на вероизповеданията, воден при СГС, извършено въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/2011 год. на Софийски апелативен съд, относно избора на нов Висш мюсюлмански духовен съвет, Председател на Съвета и Главен мюфтия, съгласно решения на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 год.,като взети при н е р е д о в н о с в и к в а н е и п р о в е ж д а н е на ИНМК и при л и п с а н а к в о р у м.

ОТМЕНЯ решение № 1883/14.09.2015 год. по гр.д.№ 1399/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е признато за установено, по исковете на Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание„ , вписване на несъществуващи обстоятелства , въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, по партидата на „Мюсюлманско изповедание”, в регистъра на изповеданията при СГС, поради нищожност на решенията на извънредна Национална мюсюлманска конференция от 12.02.2011 год., като в з е т и о т н е к о м п е т е н т е н о р г а н и л и п с в а щ и / невзети / решения и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. против „Мюсюлманско изповедание” искове,за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства в регистъра на изповеданията, воден при СГС , извършено въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/2011 год. на Софийски апелативен съд, относно избора на нов Висш мюсюлмански духовен съвет, Председател на Съвета и Главен мюфтия, въз основа решения на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 год., твърдени като нищожни, като в з е т и от н е к о м п е т е н т е н о р г а н и л и п с в а щ и / невзети / решения.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1883/14.09.2015 год. по гр.д.№ 1399/2015 год. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му от Н. Г. част , с която е потвърдено решение № 1878/13.12.2014 год. по т.д.№ 579/ 2011 год., в частта му с характер на определение , с която Софийски градски съд е прекратил производството, в частта по иска на Н. Генджем против „Мюсюлманско изповедание”, за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра на изповеданията, воден при СГС, извършено въз основа на решение № 638/20.04.2011 год. по т.д.№ 854/2011 год. на Софийски апелативен съд , о т н о с н о и з м е н е н и е н а у с т а в а на изповеданието, въз основа на решения на извънредна Национална мюсюлманска конференция от 12.02.2011 год. .

ОСЪЖДА Н. Г. да заплати на Мюсюлманско изповедание, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, понесени от същото разноски , в общ размер от 13 070 лева, от които 12 000 лева – за въззивна и 1 070 лева – за касационна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :