№ 97

гр. София, 21.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Гълъбина Генчева

Членове: Камелия Маринова

Геника Михайловапри секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60282 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 611/ 31.03.2016 г., поправено с решение № 938/ 10.05.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2015 г. в частта, с която Софийски апелативен съд след частична отмяна на решението от 15.04.2014 г. по гр. д. № 12 710/ 2012 г. на Софийски градски съд е осъдил М. Г. К. - П. и Л. П. П. да заплатят солидарно на К. Н. Б. на основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД сумата 20 000 евро - обезщетение за пропуснатия доход от влагане на сумата от 100 000 евро на срочна депозитна банкова сметка в периода 02.10.2007 г. – 19.09.2011 г., ведно със законната лихва от 25.09.2012 г.

Касационното обжалване е допуснато при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално-правния въпрос, съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят, физическо лице, е предоставил парична сума в евро, а довереникът, също физическо лице, се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити на физическите лица в евро.

Настоящият състав на Върховния касационен съд на въпроса дава следния отговор: Когато с договора за поръчка (мандат) доверителят, физическо лице, е предоставил на довереника, също физическо лице, парична сума в евро, за да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, а неизпълнението е изразено в нарушение на задължението довереникът да пази предоставеното имущество (чл. 281, in fine ЗЗД), вредата, за която довереникът дължи обезщетението по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, е несъизмерима със средния (пазарен) лихвен процент за съхраняване на сумата по срочен банков депозит на физическите лица в евро. Такъв пропуснат доход е включен в дължимото обезщетение, само когато страните по мандатното правоотношение са уговорили този начин на съхранение на паричните средства, без да са посочили конкретна банка. Мотивите са следните:

Когато с договора за поръчка довереникът се е задължил да погаси парично задължение, доверителят е длъжен да авансира на довереника необходимите парични средства (чл. 285 ЗЗД). Предоставеното имущество е в заместими вещи (пари), но довереникът няма право да се разпорежда с тях, освен в полза на кредитора на доверителя, защото основно негово задължение по договора за мандат е да пази повереното му имущество (чл. 281, in fine ЗЗД). Довереникът е длъжен да съхранява парите с грижата на добър стопанин, но от закона не произтича задължение да ги увеличава с гражданските им плодове (лихви), дори когато договорът за поръчка е възмезден. Ако паричните средства са вложени в банка по сметка на довереника, това е начин на съхраняване (пазене), съответен на дължимата по закон грижа. Разходите по банковата сметка са за сметка на доверителя (чл. 285 ЗЗД), а с отчетната сделка довереникът е длъжен да предаде на доверителя лихвите по банковия влог върху поверените парични средства. Гражданските плодове (лихвата) е също имущество на доверителя в неговите отношения с довереника. Ако довереникът не е изпълнил своето задължение да пази поверените парични средства, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди (чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД). Имуществените вреди съставляват разликата между паричната оценка на имуществото на доверителя, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на неговото имущество в резултат на неизпълнението. Тази разлика е несъизмерима със средния (пазарен) лихвен процент от влагане на предоставените парични средства в банка при най-благоприятен лихвен процент в периода на неизпълнението. Подобна имуществена вреда (пропуснат доход) за доверителя е без връзка с неизпълненото задължение, което произтича от чл. 281, in fine ЗЗД. Разликата може да се изрази с лихвения процент по банковата сметка на довереника върху предоставените му парични средства. Тогава причинно-следствената връзка между неизпълненото основно задължение на довереника и настъпилата вреда (пропуснатия доход) в имуществото на доверителя е обосновима.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част, я намира частично основателна. Съображенията са следните:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд правилно е приел, че е възникнало основанието на исковете с правна квалификация чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79 и 82 ЗЗД. Доказани са фактите, породили отговорността на касаторите по договора за поръчка от 01.10.2007 г. По силата на този договор те са поели задължението към едно трето за процеса лице (доверител) да го представляват заедно и поотделно в отношенията му по предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 01.10.2006 г. между доверителя и [фирма], с управител касатора Л. П., включително да извършат необходимите плащания по предварителния договор. Договорът за поръчка урежда солидарната отговорност на касаторите-довереници по техните задължения към доверителя. В изпълнение на задължението да авансира средствата, необходими за изпълнение на тази поръчка, на 02.10.2007 г. доверителят е превел в разплащателна сметка на довереника М. П. в [фирма] сумата 100 000 евро (чл. 285 ЗЗД). До 17.10.2007 г. довереникът М. П. се разпорежда в своя полза със средствата по сметката (изтегля е на каса), а по сметката остава незначителен остатък (278. 98 евро). Така доверениците не изпълняват задължението си да пазят с грижата на добър стопанин получените от доверителя парични средства (чл. 281, in fine ЗЗД). Разпореждането с чуждите (на доверителя) парични средства е извършено при пряк умисъл. Това означава, че доверениците са недобросъвестни длъжници по смисъла на чл. 82, изр. 2 ЗЗД в отношенията с доверителя, а дължимото обезщетение за неизпълненото задължение обхваща всички преки и непосредствени вреди.

Въззивният съд е приел правилно, че с договор от 18.09.2011 г. доверителят е прехвърлил на ответника по касация своите вземания по договора за поръчка, включително възникналите от неизпълнението, а цесията е породила действие за касаторите (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Това е така, най-малкото по причина, че представеният договор за цесия инкорпорира и сделка, по силата на която ответникът по касация-цесионер е упълномощен да извърши съобщението за цесията на двамата длъжници по мандата вместо цедента, а писменото съобщение е сред приложените към исковата молба и връчени съдебни книжа.

Правилен е и отказът на въззивния съд да разгледа възраженията на касаторите за нищожност на договора за цесия. Те не са страни по този договор, но той поражда действие за тях (цесията е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД). След полученото/ връчено със съдебните книжа съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД те дължат изпълнението по прехвърлените вземания на ответника по касация-цесионер. Предвиденото в чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД осигурява погасителния ефект на изпълнението на длъжника, извършено на цесионера, дори и в хипотезата на нищожност на цесията.

В нарушение на закона обаче въззивният съд е приел, че в обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението по чл. 281, in fine ЗЗД касаторите дължат на доверителя, а след договора за цесия – на ответника по касация-цесионер средния (пазарен) лихвен процент от съхраняването на сумата 100 000 евро по срочни банкови депозити на физическите лица в евро. С договора за мандат не е и договорен такъв начин на пазене на предоставеното имущество. Предвидено е задължение на доверителя да преведе по сметката на когото и да е от двамата довереници необходимите за изпълнението по предварителния договор парични средства. При съобразяване на обстоятелството, че плащането доверителят извършва по разплащателната сметка на касатора М. П., следва да се приеме, че точно такъв е уговореният по мандата начин на съхраняване на предоставените парични средства. Следователно вредата в имуществото на доверителя по причина на неизпълненото задължение на двамата довереници да пазят предоставената сума е несъизмерима със средния (пазарен) лихвен процент за съхраняване на сумата по срочен банков депозит на физическите лица, а вземане с подобно съдържание ответникът по касация не придобива по договора за цесия.

Обжалваното решение подлежи на отмяна, а съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК касационната инстанция е длъжна да разгледа по същество спора по исковете с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на пропуснатия доход от неизпълненото задължение за пазене на предоставеното имущество по договора за мандат.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че до 31.03.2008 г. по разплащателната сметка на касатора М. П., по която доверителят превежда сумата 100 000 евро в изпълнение на своето задължение по чл. 285 ЗЗД по договора за мандат, е начислявана годишна лихва 0. 35 %. След тази дата незначителният остатък по разплащателната сметка не е олихвяван. Това означава, че от 01.04.2008 г. [фирма] - банката, в която разплащателната сметка е била открита, се е присъединила към практиката на търговските банки в страната, да не се олихвяват сумите по такива сметка. Тази практика е известна на касационния състав.

Следователно доходът, който доверителят би реализирал, ако доверениците бяха изпълнили своето основно законово задължение по чл. 281, in fine ЗЗД, е равен на сумата 175 евро. На толкова възлизат лихвите върху сумата 100 000 евро в периода 02.10.2007 г. до 31.03.2008 г. по разплащателната сметка на касатора М. П. (100 000 евро х 0. 35 % ): 2 = 175 евро). В отношенията между доверителя и доверениците този граждански плод от повереното имущество по договора за мандат е също имущество на доверителя. Имуществените вреди съставляват разликата между паричната оценка на имуществото на доверителя, ако касаторите-довереници бяха изпълнили точно своето задължение да пазят поверените им парични средства и паричната оценка на имуществото на доверителя в резултат на неизпълнението. Те са изразени в пропуснатия от доверителя доход, равен на сумата 175 евро. На основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД касаторите я дължат на ответника по касация, в качество му на частен правоприемник на доверителя по силата на договора за цесия от 18.09.2011 г. Според уговореното по мандата, тяхната договорна отговорност е солидарна. Тези пасивно субективно съединени искове, по които висящността е пренесена пред касационната инстанция, са частично основателни. Изложеното предполага съответно изменение на въззивното решение.

Съобразно изхода на спора, въззивното решение подлежи на съответно изменение и в частта по разноските. Съдържанието (размерът) на вземанията по чл. 78, ал. 1 ГПК с кредитор ответника по касация се определя по следния начин: в числителя – основателната част от цената на трите иска (110 175 евро), а в знаменателя – сборът от тяхната цена в предявените размери (130 000 евро), умножен с разноските, направени от ответника по касация пред първата инстанция 1 683. 99 лв. Така се получава сумата 1 427. 19 лв. – разноски по репарация пред първата инстанция в тежест на касаторите. В числителя – същинската, а не уважената от въззивния съд, основателна част от обжалваемия интерес по въззивната жалба от ответника по касация (175 евро), а в знаменателя – обжалваемия интерес по тази въззивна жалба (20 000 евро), като получената дроб е умножена с направените от тях във въззивното производство разноски (782. 33 лв.). Така се получава сумата 6. 85 лв. – разноски по репарация пред втората инстанция в тежест на касаторите.

Съответно на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, съобразно основателната част от касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се постави сумата 250. 44 лв. - разноски, които касаторите извършват пред настоящата инстанция. Съдържанието (размерът) на това вземане е определено по следния начин: в числителя – основателната част от касационната жалба (19 825 евро), а в знаменателя - обжалваемия интерес (130 000 евро), умножен със сумата 1 642. 33 лв.; сбор от направените от касатора разноски пред настоящата инстанция (842. 33 лв. – държавни такси и 800. 00 лв. – адвокатско възнаграждение). Така е получена сумата 250. 46 лв.

При тези мотиви, съдътР Е Ш И :ОТМЕНЯ решение № 611/ 31.03.2016 г., поправено с решение № 938/ 10.05.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете на К. Н. Б. срещу М. Г. К. – П. и Л. П. П. с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД, са уважени над сумата 175 евро до 20 000 евро, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. К. П. и Л. П. П. са осъдени за сума над 1 427. 18 лв. до присъдените 1 683. 99 лв. – разноски пред първата инстанция и за сума над 6. 87 лв. до сумата 782. 33 лв. – разноски пред втората инстанция.

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Н. Б. срещу М. Г. К. – П. и Л. П. П. с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за сумата над 175 евро до размера от 20 000 евро.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 611/ 31.03.2016 г., поправено с решение № 938/ 10.05.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете на К. Н. Б. срещу М. Г. К. – П. и Л. П. П. с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 и чл.82 ЗЗД са уважени за сумата 175 евро, ведно със законните лихви от 25.09.2012 г., както и в частта, с която на основание чл. 78, ал.3 ГПК М. Г. К. - П. и Л. П. П. са осъдени за сумата 1 427. 18 лв. – разноски пред първата инстанция ш за сумата 6. 87 лв. – разноски пред втората инстанция.

ОСЪЖДА К. Н. Б. да заплати на М. Г. – П. и на Л. П. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 250. 46 лв. – разноски пред касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.