Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

С., 01.09.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. 2286 № по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .

С определение №716 от 2.08.2016г., постановено по делото е допуснато до касационно обжалване решение №127/20.01.2015г., постановено по т.д. № 3004/2014г. на Софийски апелативен съд, т.о., с което е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че в полза на [фирма] [населено място] не съществуват по отношение на [фирма] в н. обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие вземане по договор за заем от 1.02.2011г. в размер на 294 607 лв., вземане от 22 852 .28 лв. представляващо договорна лихва върху главницата от 294 607 лв. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и 30 049.68 лв. представляващо мораторна лихва върху същата главница за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г. В останалата обжалва част решението на Софийския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване.

Касаторът [фирма] поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Според жалбоподателя, в разрез с приетото от САС, е доказано от назначената счетоводна експертиза, че са извършени в полза на [фирма] плащания по банков път. Експертизата е обяснила, че причините да не намерят счетоводно отразяване тези суми е откриването на производство по несъстоятелност на [фирма]. Обстоятелството, че двете дружества са оформили задължението на [фирма] към [фирма] като договор за заем, вместо с цесия, не го лишава от качеството кредитор с активно вземане. В молбата за предявяване на вземанията си кредиторът [фирма] детайлно е посочил основанията, първоначалният носител на правата и фактически платец на вземанията. Счита, че съдът е следвало при произнасянето по отрицателния установителен иск, да оцени събраните по делото доказателства едновременно с твърденията на страните, верността на които се преценява с оглед на доказателствата по делото. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с конкретни указания.

В откритото съдебно заседание упълномощеният представител на касатор [фирма] поддържа касационната жалба и по съображения в представени в съдебно заседание писмени бележки. Претендира заплащането на разноски.

Представляващият [фирма] в н. в съдебно заседание изрази становище да се отмени решението на САС, в частта, в което е допуснато до касационно обжалване и постанови решение, с което да бъде отхвърлен отрицателния установителен иск като неоснователен. Не се прави искане за присъждане на разноски.

Пълномощникът на ответника по касация [фирма] в открито съдебно заседание и в представени писмени бележки поддържа становище за оставяне в сила на решението на Софийския апелативен съд, макар и с други мотиви. Не се прави искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ.

Дружеството [фирма] е предявило вземане с молбата си по чл.685 ТЗ от 29.10.2012г. за сумата от 294 607 лв., представляваща „главница по договор за заем от 1.02.2011г., подписан след изкупуване на задълженията на [фирма] към други кредитори, възникнали преди 2011г. и заместващ предшестващи договори за заеми, обезпечени със записи на заповед”. Правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ ищецът [фирма] обосновава с определение №138 от 5.04.2013г., постановено по т.д. № 48/2011г. на Врачанския окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е отхвърлил възражението му за несъществуване на приетото от синдика вземане на [фирма], заедно с обезпечението – договор за особен залог.

За да уважи отрицатерния установителен иск по чл.694 ТЗ за сумата от 294 607лв., въззивният съд е приел, че за кредитора [фирма] не съществува вземане, произтичащо от договор за заем от 1.02.2011г. срещу дружеството в несъстоятелност [фирма]. Направен е извод, че за заемателя по договора / [фирма]/ не е възникнало валидно задължение за връщане на посочената в договора сума, тъй като такава никога не му е била предавана от заемодателя [фирма]. Съдът е извел този извод от заключението на ССЕ за липсата на отразяване в счетоводствата на двете дружества движение на парични средства за посочената сума. Счетено е, че с оглед на направената в т.3 на договора рекапитулация на погасени от заемодателя задължения към кредитори на заемателя, възникнали преди 1.02.2011г., заемателят се явява цесионер в тези правоотношения. В тази връзка съдът е приел като неприемливо и лишено от основание твърдението на [фирма], че заемодателят е рефинансирал/ погасил/ старите дългове и с него са били договорени нови условия и падежи. САС не е приел като здрава търговска логика да бъдат изплатени задължения на [фирма] в претендирания размер, след което изпълнилото задължението лице да му предостави в заем същата сума. Тъй като в случая такава сума по договора от 1.02. 2011г. не е предоставена от заемодателя на заемателя, за неоснователно е счетено включването в списъка на приетите вземания на сумата от 294 607 лв., както и на акцесорните вземания за лихви за сумата от 22 852.28 лв. / договорна лихва/ за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и на сумата от 30 049.68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г.

САС не се е произнесе по алтернативното искане за действителността на договора за особен залог на търговско предприятие на [фирма], вписан в регистъра на особените залози при АВ на 28.06.2011г., мотивирано с уважаване на иска по чл.694 ТЗ. Според съда при липсата на валидно задължение по договора за заем договорът за особен залог няма предмет.

Решението на САС, с което е уважен отрицателният установителен иск за сумата от 56 061 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 28 660 евро по договор за цесия и за сумата от 44 950.42 лв., представляваща главница за предоставени заемни средства по договор за финансова помощ за погасяване на текущи задължения по банков кредит и съдебни разноски, е влязло в сила, поради недопуснато му в тази част до касационно обжалване.

По правния въпрос:

К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса: Договор с, който старите задължения се прекратяват и се уговоря сумите по старите дългове да се считат дадени в заем, представлява ли новация? В тази хипотеза налага ли се да е налице предаване на сумата на заемателя, за да възникне заемно правоотношение?

В правната теория и съдебна практика новацията се определя като договор, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Новото правоотношение се отличава или с оглед на страните или с оглед на задължението. При обективната новация длъжникът и кредиторът остават същите, като промяната засяга предмета/ обекта/ на задължението или основанието на задължението. При субективната новация е налице промяна на една от страните по правоотношението: или на кредитора или на длъжника.

Последиците на новацията са погасяване на старото задължение и възникване на негово място на нов дълг.

В решение № 138/22.08.2013г., постановено по т.дело № 27/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 210/22.12.2014г. по т.дело № 4090/2013г. на ВКС, ТК , І т.о., решение № 175/25.02.2016г. по т.дело № 2602/2014г. ВКС, ТК, ІІ т.о. в тълкувателната част на мотивите е посочено, че предпоставките, които характеризират обективната новация са:1/. съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение и трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото. В последните две решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че обективната новация изисква ясна воля за поемане на длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор.

С решение №110/17.07.2015г. по т.дело № 1568/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о. на поставения въпрос е отговорено, че обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл.20ЗЗД, с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заместването му с нов.

С решение №172/22.01.2015г. по т.дело № 3721/2013 г. , състав на ВКС, ТК, макар и при друг вид правоотношения, не е отрекъл възможността за новиране на задължение на търговско дружество към съдружник, възникнало по договор за заем, в задължение към съдружника за допълнителна парична вноска, стига да е извършено чрез договор между съдружника и дружеството, при условие, че за допълнителната парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ е взето съответно решение от общото събрание на съдружниците.

Според формираната задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в : решение № 130/24.03.2009г. по т.дело № 650/2008г., решение № 138/22.08.2013г. по т.дело № 27/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.., решение №225/3.08.2016г. по т.дело № 3696/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение №175/25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и др., преструктурирането на кредита, включително разсрочването му за облекчаване изпълнението на съществуващия дълг чрез нов погасителен план, или при промяна на размера на погасителните вноски, не съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД

Договорът за заем е реален договор. В съдебната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 78/17.07.2008 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о., решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2011 г. на I т. о., решение №16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на II т. о., се приема, че предоставяне на сумата или заместимите вещи от заемодателя на заемателя представлява съществен елемент от договора за заем. Договорът се счита за сключен когато заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Когато страните постигнат само съгласие едната да даде, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, без да има реално предаване на парите или заместимите вещи, договорът е предварителен.

С оглед на посочените характеристики на договора за новация отговорът на правния въпрос е: Договор с, който старите валидно възникнали задължения се погасяват и страните уговорят дължимите от длъжника на кредитора суми или заместими вещи по старите дългове да се считат дадени в заем, представлява новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. В тази хипотеза на новация, новосъзданият дълг по заемното правоотношение възниква без предаване на суми от заемодателя на заемателя.

По съществото на касационната жалба:

По доводите за недопустимост на решение ВКС се е произнесъл с определението по 2.08.2016г.

Съгласно чл. 685 ТЗ, при предявяване на вземанията си пред съда по несъстоятелността, кредиторът в писмената си молба трябва да индивидуализира вземането си по основание и размер, привилегиите и обезпеченията на вземането. Съществуването на вземането се доказва с представянето на писмени доказателства. Индивидуализацията на вземането, обезпеченията и привилегиите е от значение за предявения иск по чл.694 ТЗ при оспорване на прието вземане или за установяване на неприето вземане. В исковата молба ищецът не може да сочи основания за възникване на вземането и размер, различни от посочените в молбата, с която са предявени вземанията. Всяко отклонение в тази връзка води до недопустимост на предявения установитилен иск, тъй като съдът е обвързан от твърденията на кредитора в молбата за предявяване на вземанията. Съгласно приетото в тълкувателната част на мотивите на определение №706 от 23.07.2012г. по ч.т.дело № 453/2012г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.247, ал.3 ГПК, допустимостта на иска по чл.694 ТЗ предпоставя пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано исковото производството по чл.694 ТЗ.

В случая касаторът [фирма] като кредитор е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност с молба от 26.10.2012г. / стр.39 на т.дело №35/2013г./ за сумата от 448 520.72 лв., която включва следните суми, които са предмет на спора по предявения иск: сумата от 294 607 лв., представляваща главница по договор за заем от 1.02.2011г., сумата от 22 852.58 лв. договорна лихва върху сумата от 294 607 лв. за времето от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. / датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност/, сумата от 30 049.68 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 294 607 лв., считано от 1.11.2011г. до 26.10.2012г./ датата на предявяване на вземането/. За основание на вземането е посочен срочен договор за заем от 1.02.2011г. със страни [фирма] и [фирма] – длъжник по договора. Предявените вземания в производството по несъстоятелност на друго различно основание от това по договора за заем, до посочения общ размер от 448 520.72 лв., не са предмет на настоящото производство.

Основателен е доводът на касатора, че задължение на съда е да тълкува договора и правилно да разкрие смисъла на волеизявленията на страните в него. От клаузите на договора от 1.02.2011г., настоящият състав на ВКС, ТК прави извод, че действителната обща воля на страните е за погасяване на старите дългове по договорите, описани в т.3 на раздел І и за заместването им с нов дълг – паричен заем за сумата от 294 607 лв. По недвусмислен начин страните са записали в т.3, раздел І на договора, че с подписването му се прекратяват договорите, вземанията по които са цедирани на [фирма], която става кредитор на [фирма] на цедираните й вземания. Волята на страните за погасяване на вземанията по тези договори е изразена след постигнатото от кредитора [фирма] и длъжника [фирма] съгласие за сключване на договор за заем за сумата от 294 607 лв., която включва сбора на главниците по изброените в т.3 договори и лихвите по просрочените главници към 31.12.2010г. Договор, с който страните уговорят недвусмислено погасяване на стар дълг и възникване на негово място на ново задължение, при наличие на останалите предпоставки по чл.107 ЗЗД, е договор за новация. Случаят е точно такъв. Страните са сключели договор за ново задължение, като промяната засяга не само размера, но и основанието и предмета на част от задълженията по индивидуалните договори, описани в т.3 на договора за заем. Така лихвата за просрочие /уговорена в договорите за заем/, се дължи като вземане по договор за заем. Вземането за неизпълнен договор за доставка на стоки по фактура №193 от 27.03.2004г. на [фирма], издадена на Български жълти страници, ще се дължи по договора за заем. Уговорени са и нови условия за връщане на заема от заемателя , както и възнаградителна лихва за заемодателя /т.1и т.3 Раздел ІІ/.

Една от предпоставките, които характеризират обективната новация е съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява. Във връзка с отговора на поставяния въпрос, старите задължения трябва да са валидно възникнали, за да бъдат погасени и да възникне нов дълг, което за договора за заем означава завършен фактически състав. Ако парите или заместимите вещи не са предадени на заемателя от заемодателя няма договор за заем, няма и възникнал дълг, който да бъде погасен. Ищецът оспорва реалния характер на договорите за заем, с изкл. на договора от 1.02.2008г. за сумата от 14 500 лв. При разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ГПК кредиторът [фирма] трябва да докаже, че [фирма] е получило заетите суми от заемодателите: Р. С. П. /договори от 3.11.2005г. и 15.02.2006г./; Г. В. К. по договор за заем от 3.11.2005г. ; А. Г. по договор за заем от 1.09.2010г. От заключението на ССЕ, прието пред първоинстанционния съд, се установя, че в счетоводството на двете търговски дружества [фирма] и [фирма] са взети съответните счетоводни операции по описаните в заключението сметки. В счетоводството на двете дружества са намерили отражение вземанията на кредитора [фирма] и съответно задълженията на [фирма]. Според вещото лице предаването на сумите на заемателя е ставало в брой в касата на дружеството или чрез превод по банков път. До цедирането на вземания по посочените договори на [фирма] от кредитори на длъжника по договорите за заем, в счетоводството на [фирма] има открити партиди на името на всеки заемодател, като сумите са отнесени към различни сметки. Договорът за заем от 1.09.2010г. между [фирма] /заемател/ и А. Г. / заемодател/ е доказан с приложения на стр.63 документ за извършен превод на 26.10.2010г. на сумата от 40 000 евро по сметка на Б., равняваща се на 78 233 лв. Налице е съвпадение между посоченото в договора за заем основание за предоставяне на сумата в заем, преводния документ и представения договор за кредит от 14.12.2009г. между Б. и [фирма]. Първичният счетоводен документ за превод на сумата е отразен в представената от в.л. справка. На стр. 131 е приложено извлечение – разписка на Б. за извършен превод на 3.11.2005г. от Г. Кабенкона на сумата от 36 000 евро по сметка [ЕГН], с посочено основание на превода „вноска на съдружник” в [фирма] Превода е отнесен по с/ка 429 „ съдружници”. П. на стр. 52 ордер от 3.11.2005г. отразява една и съща операция с тази по приложения на стр.131 банков документ. В справката на в.л. е посочен като документ, доказващ постъпилата по с/ката на [фирма] сума от 55 000лв. мемориалния ордер, приложен на стр. 52. Предвид отразеното като основание за превода, този документ не доказва плащане по договора за заем от 3.11.2005г., следователно по този договор не е възникнало задължение за [фирма], поради което не е налице една от предпоставките за новация - съществуващ дълг. По договора за заем от 3.11.2005г. със заемодател Р. П. в.л. е констатирал счетоводен запис в [фирма] на сумата от 70 000 лв. по с/ка 429 съдружници. По договора от 15.02.2006г. вещото лице е установил счетоводно записване в [фирма] по с/ка каса 501 на сумите от 9000лв. и 14 000 лв. на основание ПКО / без номер/ от 15.02.2006г., и на сумата от 7000лв., внесена на 1.11. 2006г. Партидите по с/ки 429 и 40112 в [фирма] са закрити след като дружеството е уведомено за извършените цесии и съществува с/ка 499 – Други кредитори – партида „Н.” за сума 294 607 лв. Съгласно приложената към заключението справка №1 договорената лихва по договора от 1.02.2011г. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. е 22 852.58 лв./ датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР/. Законната лихва за забава от 1.11.2011г.. до датата на предявяване на вземането 26.10.2012г. е изчислена на 30 049. 68 лв. За времето от подписване на договора за заем от 1.02.2011г. в.л. е констатира , че няма извършени плащания. Заключението на счетоводната експертиза не е оспорена от страните. При тези констатации на в.л. А. и след обсъждане на доказателствата по делото дружеството в несъстоятелност [фирма] има задължения към [фирма] в размер на 212 733, 20 лв. / след приспадане на сумата от 55 000 лв. по договор за заем от 3.11.2005г., и на лихви за просрочие на главниците от 25 956.91 лв. / 26 874лв. по представената справка стр. 222– 917.19 лв. лихви/. Или ответникът [фирма] доказва плащане, респ. вземане по договора за заем от 1.01.2011г. за сумата от 238 689.91лв. От това следва, че отрицателният установителен иск по чл.964 ТЗ е основателен за сумата от 55 917.91 лв., претендирана като вземане по договор за заем от 1.02.2011г. като част от сумата от 294 607 лв. Като се използват данните по приложената справка за лихви за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г. размерът на лихвата върху сумата от 238 689.91 лв. възлиза на 24 346.18 лв. Следователно искът е основатален за сумата от 30 049.68 лв. - 24 346.18лв. = 5703.50 лв. лихви за забава за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г. От приетото вземане за лихви за времето от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. в размер на 22 852.58 лв. съобразно справката на стр. 229 , размерът на лихвата върху сумата от 238 689.91 лв. възлиза на 18 452.47 лв. Следователно недължимо е вземането за лихви за посочения период от време за сумата от 4400.11лв. Или [фирма] няма вземане в производството по несъстоятелност в размер на 66 021.52 лв., в какъвто размер се явява основателен искът по чл.694 ТЗ.

От горното следва, че обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че [фирма] няма вземане по договор за заем от 1.02.2011г. за сумата от 238 759.19 лв., за вземане, представляващо договорни лихви върху главницата от 238 759.19 лв. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. за сумата от 18 452.47 лв. и за сумата от 24 346.18 лв., представляваща лихва за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г. и искът отхвърлен в тази част като неоснователен. Решението с което е уважен искът по чл.694 ТЗ ще следва да бъде потвърдено за сумата от 55 917.91 лв. по договор за заем, за сумата от 4400.11лв. , представляваща лихва върху главницата от 55 917.91 лв. за времето от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и за сумата от 5703.50 лв., представлява лихва върху сумата от 55 917.91 лв. за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г., приети като общо вземане в размер на 448 520 .72 лв. Решението на САС, с което е уважен отрицателният установителен иск за сумите от 44 950.42 лв. и за сумата от 56 061 лв. е влязло в сила.

Неоснователен е доводът за привидност на договора от 1.02.2011г. Привидните сделки се характеризират с привидност на волеизявлението на страните по нея. Външното волеизявление на страните отговоря по съдържание и форма на даден вид сделка, но участващите в нея уговорят, че не желаят правните последици на сделката. В конкретния случай и двете страни искат настъпването на правните последици на сключения от тях договор за заем, доказателство за което е представянето на договора за заем като основание на претендираното от кредитора [фирма] вземане в производството по несъстоятелност.

Датата на сключването на договора за заем ще е от значение за други искове, доколкото датата на неплатежоспособност и датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност са от значение за действителността на извършени от длъжника по несъстоятелност сделки или действия. В този смисъл позоваването на антидатиране на договора за заем, няма отношение към предявения иск.

Тъй като САС не се е произнесъл по втория иск по чл. 646, ал.2 ТЗ делото ще следва да бъде върнато на САС за произнасяне по предявения иск.

По претенцията на [фирма] за присъждане на адвокатско възнаграждение:

Неоснователно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение в размер на 9760 лв., надлежно заплатено с представените към списък платежни нареждания. Към датата на договаряне на възнаграждението е в действие Наредба №1/2004г., преди изм. на чл.7 с ДВ бр.28/2014г. Съобразно размера на вземането на дружеството в производството по несъстоятелност и чл.7, ал.2, т.4 на Наредбата, минималното адв. възнаграждение е 9420 лв., т.е. договореното и заплатено адв. възнаграждение е в рамките на минималния размер адвокатско възнаграждение, дължимо за този вид дела правна защита. На осн. чл.78, ал.1 ГПК дружеството [фирма] има право на възнаграждение от 6125лв.

Касаторът ще следва да заплати по сметка на ВКС ДТ за отхвърлената част от установителния иск.

Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 127 от 20.01.2015г., постановено по т.дело №3004/2014г. на Софийския апелативен съд, т.о. шести състав, с което е признато за установено по иск с правно основание по чл. 694, ал.1 ТЗ на [фирма], че в полза на [фирма] не съществува вземане по отношение на [фирма] по договор за заем от 1.02.2011г. в размер на 238 689.91 лв., вземане за сумата от 18 452.47 лв., представляващо договорни лихви върху главницата от 238 759.19 лв. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и вземане за сумата от 24 346.18 лв., представляваща лихва за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г., вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ искът на [фирма] по чл.694 ТЗ за признаване за установено, че кредиторът [фирма] няма вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] на основание договор за заем от 1.02.2011г. за сумата от 238 689.91 лв., вземане за сумата от 18 452.47 лв., представляващо договорни лихви върху главницата от 238 759.19 лв. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и вземане за сумата от 24 346.18 лв., представляваща лихва за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127 от 20.01.2015г., постановено по т.дело № 3004/2014г. на Софийския апелативен съд, т.о. шести състав, с което е признато за установено по иск с правно основание по чл. 694, ал.1 ТЗ предявен от [фирма] по чл.694 ТЗ, че кредиторът [фирма] няма вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] за сумата от 55 917.91 лв., като част от сумата от 294 607 лв., за сумата от 4400.11лв., представляваща лихва за времето от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и за сумата от 5703.50 лв., представлява лихва върху сумата от 55 917.91 за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 2630.36 лв.

ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски за адв. възнаграждение в размер на 6125 лв.

Връща делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по иска по чл. 646, ал.2 ТЗ от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: