Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

С., 01.09.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 441 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Д. и С. Р. Д. срещу решение № 154 от 30.09.2015 г., постановено по гр.дело № 352/2015г. на Пловдивския апелативен съд, втори гр. състав, с което е потвърдено решение № 395 от 5.03.2015г., постановено по гр.дело № 777/2014г. на Пловдивския окръжен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни исковете на двете касаторки срещу [фирма] за заплащане на сумата от по 30 000 лв., за всяка една от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на наследодателя им Р. Т. Д.. Жалбоподателките се позовават на основанията за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането им е за отмяната на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора.

Ответникът [фирма] и третото лице помагач [фирма] не вземат становище по изложените в касационната жалба оплаквания.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:

Въззивният съд е приел за установени фактите от първоинстанциония съд - наследодателят на ищците Р. Т. Д. е починал при ПТП на 31.07.2009г. в П. по вина на Н. Д. Н., като водач на лек автомобил „К.”, модел „В.”, с рег. [рег.номер на МПС] и на С. И. Г., като водач на лек автомобил „Опел”, модел „А.”, с рег. [рег.номер на МПС] , при условията на независимо съпричинителство, както и че към датата на ПТП двамата водачи са имали сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност”, първият - при [фирма], а вторият – при [фирма]. Всеки един от ищците е сключил на 30.06.2011г. споразумение с [фирма] за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди за по 16 166.67 лв. При тези факти Пловдивският апелативен съд е приел, че противно на отговорността при делинквентите при съпричиняване /чл.121 и сл. ЗЗД/, отговорността на застрахователите не е разделна. При условията на съпричиняване на вредите, делинквентът отговаря за вредите в пълния им размер, предвид солидарната отговорност спрямо увредения. Отговорността на застрахователя спрямо увредения е функционално обусловена от отговорността на застрахования при него делинквент, но в рамките на застрахователната сума по договора за застраховка „Гражданска отговорност”. Увреденият има право да претендира за пълно обезщетяване на вредите спрямо всеки един от причинилите, както и спрямо кой да е от техните застрахователи. С удовлетворяване на пострадалите от едно от задължените спрямо тях лица – в случая от застрахователя [фирма], правата им спрямо останалите се погасяват от този момент. Въпросът за приноса на всеки от причинилите на увреждането е от значение при регресните претенции на платилия обезщетението, съответно при уреждане на вътрешните отношения между делинквентите и със съответния застраховател. Съдът се е позовал на споразумението, както и на обстоятелството, че в исковата молба няма изложени факти, че така получените обезщетения не са достатъчни за пълното обезщетяване на действително претърпените от тях вреди, нито че е налице непогасена разлика или да са се позовали на възникнали нови обстоятелства, вследствие на което тези вреди да са се увеличили.

Касационният контрол е допуснат по въпроса: При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

С влязло в сила съдебно решение № 452/9.03.2015г. , постановено по гр.д. № 4282/2014г., при същите факти, Софийският апелативен съд е уважил исковете по чл.226 КЗ отм. , предявени от други наследници на Р. Д., поради което касационният контрол е допуснат по допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД за правото на кредитора да иска заплащане на обезщетение от който и да е от солидарните длъжници. Прието е също, че сключеното споразумение от пострадалите със застрахователя на един от делинквентите не обвързва делинквента, нито съпричинителя на вредата и неговия застраховател – чл.21, ал.1 ЗЗД. Счетено, че искът по чл.226 КЗ отм. на увредения, срещу застрахователя на втория делинквент, е допустим за обезщетяване на вредите за разликата над размера определен и изплатен по постигнатото споразумение с другия застраховател. Постигнатата извънсъдебна спогодба не се ползва със сила на пресъдено нещо за разлика от съдебната спогодба по чл.234, ал.3 ГПК и не погасява правото на иск, а въпросите за нейната действителност, изпълнение, неизпълнение и дали споразумението обхваща предметът на спора, са все въпроси по съществото на делото. Мотивирано е, че извънсъдебната спогодба може да бъде зачетена от съда по последващ гражданско правен спор между страните само ако е ясно определен предметът, по който е постигнато взаимното съгласие. Тези въпроси имат значение за обема на отговорността на застрахователя и са по съществото на спора.

По правния въпрос:

Съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД съпричинителите отговарят солидарно за цялото задължение към кредитора. Правата на кредитора срещу солидарните длъжници са уредени в чл.122 ЗЗД и са изцяло в негов интерес. Разпоредбата на закона позволява търсене от кредитора на разделна отговорност от длъжниците и това следва от самостоятелното право, което кредиторът има срещу всеки един от тях. Кредиторът може да съди последователно всеки един от солидарните длъжници, докато удовлетвори вземането си. Само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен длъжник, се погасява отговорността на останалите длъжници/ чл.127 , ал.1 ЗЗД/.

Съобразно разясненията, дадени в съобразителната част на т.1 от ТР № 2 от 6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото право по чл.226, ал.1 КЗ и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице.

С ТР № 1 от 30.01. 2017г. по тълкувателно дело № 1/2016г. ОСГТК на ВКС се прие, че сключено извънсъдебно споразумение между пострадалият и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лишава пострадалия да търси репариране на същите вреди от застрахователя, както и от делинквента, само когато в сключеното споразумение изрично е заявено, че платената сума ги покрива изцяло.

Във връзка с отговора на правния въпрос настоящият състав на ВКС съобрази и приетото в съобразителната част, при отговора на поставения въпрос в решение № 147/22.01.2014 г. по т.д. № 333/2012 г. на ВКС, І т.о. В същото е прието, че при доброволно удовлетворяване на увредения, са от значения изявленията на страните в сключеното споразумение, както и че споразумение между застрахователя с пострадалия има действие само помежду им и не засяга отношенията с делинквента, още по-малко при множество причинители – тях или техните застрахователи, и второ, при доброволно уреждане на отношенията по повод репариране на вреди от непозволено увреждане при ПТП от съществено значение са изявленията на страните по споразумението/ договора/.

С оглед на изложеното отговорът на правния въпрос е: Когато съпричиняването по чл.53 ЗЗД на увреждането е от няколко делинквенти и в сключеното извънсъдебно споразумение между пострадалите лица и застрахователя на единия делинквент, недвусмислено и изрично е изразена воля, че договореното обезщетение е за причинените им неимуществени вреди от конкретен делинквент, е налице частично предявена претенция за обезщетяване на неимуществените вреди. Обемът на претендираните от пострадалите лица вреди и тяхното обезщетяване от застрахователя на един от делинквентите, се определя от изразената в споразумението воля на страните по него, която за всяко споразумение подлежи на конкретно установяване.

По съществото на касационната жалба:

Решението е неправилно.

По настоящето дело съдилищата са мотивирали отказа си да присъдят търсената от ищците обезвреда от втория застраховател, но без да са съобразили конкретните факти по делото на исковата им претенция.

Безспорно е, че с влезли в сила присъди, постановени в самостоятелни наказателни производства, двамата водачи на МПС С. И. Г. и Н. Д. Н. са признати за виновни, че при независимо съпричиняване са причинили смъртта на бащата на ищците.

Отнесено това към обема на правата при упълномощаване на повереника на ищците след влизане в сила на присъдата срещу С. Г. да сключи споразумения със застрахователя [фирма], за причинените от него вреди, е видно, че в сключените споразумения изобщо не е коментирано участието на другото лице в причиняването на вредите, съответно обезпечаването им от договор

с друг застраховател. На тази основа изводът на съда със сключените споразумения ищците да са изразили ясно и категорично волята си да са напълно обезщетени и постигнатото с тях „изцяло да удовлетворява претенциите” им е неверен и незаконосъобразен. В цитираната задължителна съдебна практика на ВКС изрично е прието, първо сключеното споразумение от застрахователя с пострадалия има действие само помежду им и не засяга отношенията с делинквента, още по-малко при множество причинители – тях или техните застрахователи, и второ, при доброволно уреждане на отношенията по повод репариране на вреди от непозволено увреждане при ПТП от съществено значение са изявленията на страните по договора /споразумението/. Прието е, че изявленията на пострадалия могат да му се противопоставят само от застрахователя и то дотолкова, доколкото е заявен валиден и допустим отказ от права предвид договарянето чрез взаимни отстъпки между страните по споразумението. В настоящия случай двете представени споразумения с повереника на ищците са били постигнати по негова инициатива с молба вх.№ 94-Р-125 от 23.06.2011 г. до [фирма], които „да удовлетворят и двете страни”, като в тях само е декларирано, че „увреденото лице … с получаването на определеното застрахователно обезщетение ще счита отношенията си със застрахователя и виновния за напълно уредени”. Или, както с дадените на повереника си пълномощия, така и с договореното от него в споразуменията, ищците не са декларирали пълно удовлетворение на причинените от смъртта на баща им неимуществени вреди, което да погасява прякото им или деликтно право за обезщетяване за тези вреди от съпричинителя им водачът Н. Н.. При тези волеизявления, при липса на изричен отказ от права по отношение на втория делинквент, е налице частично обезщетяване на пострадалите, поради упражняване на правата си спрямо единия от делинквентите.

По основателността на претенциите по чл.226, ал.1 КЗ отм.

Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на Н. И. Н., за вредите, които е причинил в резултат на смъртта на пострадалия Р. Д.. Ответникът не оспорва, че към момента на настъпване на застрахователното събитие 31.07.2009г. Н. има със застрахователя сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” , което обосновава правото на пряк иск на ищците С. Р. Д. и С. Р. Д., дъщери на починалия. Искът по чл.226, ал.1 КЗ отм. е допустим, след като правоимащите лица не са напълно обезщетени за причинените им от деликта неимуществени вреди със сключеното извънсъдебно споразумение със третото лице - помагач [фирма]. Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД отговорността на делинквентите се счита за прекратена при пълно обезщетяване на кредитора. Настоящият състав на ВКС съобрази и разясненията дадени в т.1 от ТР №2/6.06.2012г. по т.д. №1/2010г. на ОСТК на ВКС - прякото право по чл.226, ал.1 КЗ се погасява след окончателното удовлетворяване на увреденото лице.

И двете ищци са от кръга на лицата, които са легитимирани да претендират обезщетение за причинените им от смъртта на баща им неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства се установява близката връзка на ищците с техния баща . Те са живяли в едно домакинство с баща си, разчитали са на неговите средства, тежко са приели неговата смърт, особено дъщерята С.. Преценявайки, съобразно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД интензитета на тези болки и страдания, съобразявайки обществено икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие, възрастта на починалия - в трудоспособна възраст и е подпомагал финансово двете ищци, настоящият състав приема за справедлив размер за обезщетяване на търпените от тях неимуществени вреди от по 90 000 лв. От друга страна е налице безспорно съпричиняване от страна на пострадалия на резултата, който е пътувал в МПС без поставен обезопасителен колан, което е причина за смъртта на Д.. Според анализа на вещото лице В. С., при почти еднакви условия на пътуване на предната седалка на лекия автомобил, водачът на автомобила, в който е пътувал пострадалия, е получил значително по-леки и минимални травматични увреждания. Тези изводи, подкрепени от СМЕ, дават основание ВКС да не кредитира показанията на св. С. Г., като заинтересовано лице, с призната с влязла в сила присъда вина за настъпилото ПТП, че пострадалият е пътувал с обезопасителен колан към момента на катастрофата. Съдът приема съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допуснато съществено нарушение на задължението му по чл.137а от ЗДвП, съизмеримо с 1/3 спрямо приноса на преките причинители на ПТП. От определеното обезщетение следва да се приспадне и полученото от ищците обезщетение от застрахователя [фирма] по 16 166.67 лв. Като краен резултат дължимото от ответника обезщетение се равнява на 43 833.37 лв. Тъй като исковете са предявени за 30 000лв., те ще следва да бъдат уважени в претендирания размер. Считано от датата на деликта, ответникът дължи законна лихва върху определеното обезщетение.

Ответното дружество ще следва да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 3600 лв., а на ищците разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в договор за правна защита, представен пред първата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №154/30.09.2015г., постановено по гр.дело №352/2015г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Р. Д., ЕГН [ЕГН] и на С. Р. Д., ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място] на всяка една от тях по 30 000 лв., сума представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС „К. В.”, с рег. [рег.номер на МПС] , причинени от смъртта на Р. Т. Д. при ПТП на 31.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от по 30 000 лв. , считано от 31.07.2009г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Р. Д., ЕГН [ЕГН] и на С. Р. Д., ЕГН [ЕГН] разноски 8200 лв.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС ДТ 3600 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач [фирма].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: