Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. София, 04.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА

При участието на секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4269/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител М. П. против решение № 393 от 01.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 517/2015 г. на Апелативен съд – София, ГО, 7 – ми състав, с което е потвърдено решение от 30.07.2014 г., постановено по гр. д. № 251/2013 г. на Видинския окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните против Л. А. П. иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на сключения между тях договор № 1 от 26.02.2009 г. за покупко – продажба на недвижим имот № 003307, находящ се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор с площ от 91 925 дка в местност „Есен“ поради противоречие с императивни правни норми, както и предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните против [фирма] ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост по отношение гореописания недвижим имот и предаване владението върху същия.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че мотивите на съдебното решение са в пряко противоречие с нормата на закона – чл. 24, ал. 1, чл. 10б, ал. 5 и чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ, както и с чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и е необосновано тъй изводите на съда не кореспондират с приетите доказателства по делото.

Ответникът по касация Л. А. П., чрез адвокат С. С. оспорва основателността на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Ответникът [фирма], [населено място], чрез адвокат П. Р., също счита, че жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.В случай на уважаване на исковете поддържа възражението за задържане на имота поради извършени подобрения в него на стойност 11 000 000 евро.Претендира разноски.

С определение № 208/16.03.2017 г. по делото Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал въззивното решение до касационно обжалване по въпросите:

„Земите, които не подлежат на възстановяване и върху които Държавата запазва правото си на собственост (съгласно чл. 10б, ал. 5 и чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, включително и държавната собственост върху земите от бившите стопански дворове на организациите по пар. 12 от ПЗР и по пар. 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване), произтича ли по силата на самия закон – „ex – lege”, или, правото на собственост за Държавата се поражда от момента на произнасяне, с решение на компетентната общинска служба земеделие по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ“

„Конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ (бивши поземлени комисии) по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяване на земите останали държавна собственост и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено в ТР № 1 по т. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, относно решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост на гражданите върху земеделски земи?“

Прието е , че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване с други решения, които нямат задължителен характер - Р №100/15.01.2015 г., по гр.д. №3142/2014 г. на Софийски апелативен съд и Р №681/02.11.2009, по гр.д. № 1154/2008 г. на ВКС, І г.о. , постановено при усл. на пар.2,ал.3 ГПК във вр. чл.218а ГПК отм. С оглед на това касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.

Междувременно по така поставените въпроси Върховният касационен съд е обобщил съдебната практика и се е произнесъл с решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер и следва да бъдат съобразени / Р № 103/13.05.2016 г. по гр.д. № 6163/2015 г. І –во г.о. ,Р № 430/17.05.2016 г. по гр.д. № 7408/2014 г. на ВКС, ІV г.о. /Р № 155/13.09.2016 г. по гр.д. № 4607/2015 г. ВКС, ІV г.о. /В обобщение със цитираната задължителна практика е приет следния отговор на поставените правни въпроси: Законът за собствеността и ползването на земеделските земи / ЗСПЗЗ / урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат земите за замеделски, трябва да отговарят на изискванията на чл. 2 ЗСПЗЗ, а именно да са предназначени за земеделско производство. Съгласно чл. 3 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделските земи може да принадлежи на държавата, общините , юридически и физически лица . Съгласно чл. 24ал.1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ , с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Правото на собственост върху земеделските земи на граждани по чл. 10 ЗСПЗЗ се възстановява след провеждането на административна процедура, която завършва с решение на съответната общинска служба по чл. 14,ал.1,т.1ЗСПЗЗ/чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници или по чл. 14,ал.1,т.2 ЗСПЗЗ / чл. 27 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне .Тези решения имат конститутивно действие - собствеността се възстановява за в бъдеще , след влизането им в сила , в какъвто смисъл е и даденото с ТР №1/1997 г., постановено по ТД №1/1997 г. на ОСГК на ВКС разяснение..

Съгласно чл. 45,ал.1 и2 ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж,ал.1 или чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ/ ./Тези решения също имат конститутивен характер.Те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскоспотански организации и са били включени в тях .За земите, които нямат земеделски характер обаче такава процедура не се провежда.Съгласно чл.10,ал.12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии / населени места/ , включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации , които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл.1,ал.2ППЗСПЗЗ . Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б,ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственика има право на обезщетение по този текст на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б,ал.5/ предишна ал.4 /от ЗСПЗЗ.Съгласно чл. 45,ал.10 от ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост /актуват се от областния управител/ като актът за държавна собственост подлежи на вписване.С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи , включени в бившите стопански дворове на организациите по пар.12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по пар.12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделски ползване , произтича по силата на закона, тоест „ ex lege”.

ТР № 1 по т. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, касае административната процедура относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на граждани,което става по тяхна инициатива.. В контекста на тази проблематика в него е прието , че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ, имат конститутивно действие. Те имат такова действие / ефект/ обаче и когато става въпрос за земеделски земи и на държавата и на общините в хипотезата на чл. 45,ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ, когато вземането на тези решения става служебно.

По основателността на касационната жалба:

С обжалваното въззивно решение е прието, че държавата , представлявана от министъра на земеделието и храните е предявила с иск с пр. осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД срещу първия ответник Л. А. П. за прогласяване нищожност на сключената между тях покупко- продажба на собствен на държавата недвижим имот поради противоречие със закона, както и иск по чл. 108 ЗС срещу втория ответник / Пи Ен Пи С.” О.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че възстановяването на собствеността върху земеделските земи , включително в полза на държавата , не настъпва по силата на закона / ех lege /, а с решение на общинските служби по земеделие, с който правен акт се определят реалните граници на зeмеделските земи и се извършва индивидуализация на конкретните обекти на собствеността , които са загубили това качество с колективизацията на земята и включването им в ТКЗС и ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.Въззивният съд се е позовал на ТР №1 по ТД №1/1997 г. на ОСГК на ВКС според което решенията на общинските поземлени комисии / сега общински служби по земеделие/ по чл. 18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27,ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановаване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални или нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. С оглед на това е прието, че земеделските земи от държавния поземлен фонд подлежат на служебно установяване от общинските служби по земеделие съгл. чл. 45,ал.1 ППЗСПЗЗ, което служебно установяване се извършва с решение по чл. 18ж,ал.1 и ли чл. 27ППЗСПЗЗ на общинските служби по земеделие / чл. 45,ал.2 ППЗСПЗЗ/, които решения се изпращат за актуване по установения ред съгл. чл. 47,ал.6 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че законът не предвижда изключение от така посочения ред за възстановяване на собствеността върху земи , които са бивши стопански дворове на организации по пар.12 и пар.29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, каквато земя е представлявал и процесния недвижим имот. Според въззивният съд доколкото процесният имот е бивш стопански двор , същият не е бил държавна собственост към момента на включването му в ТКЗС и ДЗС и собствеността му е подлежала на възстановяване с издаване на конститутивно решение на общинската служба по земеделие. Тези земи според съда стават държавна собственост само ако не са годни за земеделско ползване и собствеността им не подлежи на възстановяване в полза на бившите собственици или техните наследници.Правото на държавна собственост се установява с актове на държавна собственост , които подлежат на вписване чл. 27,ал.9 и ал.10 ЗСПЗЗ. Липсата на такъв акт според съда сочи, че към момента на процесната продажба същият не е бил държавна собственост. Доколкото не е установено имота да е държавна собственост и искът с пр. осн. чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделката поради противоречие със сочените законови разпоредби , не може да бъде уважен. Последното обуславя и неоснователност на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС.

Решението е неправилно. По делото няма спор, а това се установява и от приетата от първата инстанция допълнителна тройна техническа експертиза, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил и се е ползвал като стопански двор от бившото ДЗС Бойница и по—късно от бившото АПК Бойница като към момента на продажбата не е бил застроен със гради. От представения по делото договор се установява , че имотът е бил продаден от държавата като „свободна, незаета от сгради и съоръжения земя в стопански двор, негодна за земеделско ползване”.По същия начин е имотът е бил обозначен и в нотариален акт за покупко- продажба №179, том 3, рег. №2359, д. №397/2009 , с който в последствие е прехвърлен от първата ответница на втория ответник по делото. Относно този характер на земята, включена в процесния имот по делото няма спор, макар, че няма данни преди продажбата да е и изготвян протокол за негодност на земята / т.1 от заключението на допълнителната тройна СТЕ/. Спорът е относно това дали имотът към момента на извършената покупко- продажба е бил държавна собственост и с оглед на това дали същият е подчинен на режима за отчуждаване на държавна земя с такава характеристика/ негодна за земеделско ползване/. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос към момента на продажбата държавата е била собственик на имота по силата на самия закон. Това произтича от характеристиката на продадения имот и с оглед разпоредбата на чл. 45,ал.10 ППЗСПЗЗ. Доколкото е негодна за земеделско ползване, земята, включена в имота не е земеделска и не подлежи на възстановяване в полза на който и да е от субектите, посочени в разпоредбата на чл.3 ЗСПЗЗ/ граждани, държава, общини и юридически лица/ . Тези земи не стават държавна собственост, както е прието от въззивния съд. Те са държавна собственост / чл. 24 ,ал.1 ЗСПЗЗ/. Вярно е, че съгласно 45,ал.10 ППЗСПЗЗ за тези земи е следвало да се изготви акт за държавна собственост. Този акт обаче няма конститутивно, а само констативно значение, тоест отразява правото на собственост, а не го създава. Доколкото държавата е била собственик на процесната земя , същата е следвало да бъде отчуждена по реда на чл. 27,ал.8 ЗСПЗЗ/ ред. ДВ бр.10/06.02.2009 г. , действаща към момента на сключване на сделката/ ,а именно чрез търг. По делото няма спор, че търг не е провеждан, а имота е прехвърлен на първата ответница с процесния договор. С оглед на това същият е сключен в нарушение на императивно изискване на закона и на осн. чл. 26,ал.1,предл. 1-во ЗЗД , е нищожен. Като нищожен договорът не е осъществил прехвърлително действие и първата ответница Л. А. П. не е станала негова собственица. С оглед на това същата не е могла да прехвърли собствеността на втория ответник - никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава.Поради това ответното дружество не е придобило собствеността на имота.Доколкото по делото няма спор, че дружеството е в имота, тоест владее го без да е негов собственик или на друго правно основание , искът по чл. 108 ЗС е основателен. Тъй като се уважава искът за нищожност на осн. чл. 26 ЗЗД , съдът не следва да разглежда предявеният при условията на евентуалност иск с пр. осн. чл. 42,ал.2 ЗЗД за относителна недействителност на сделката по отношение на ищеца като сключена от лице без представителна власт, по който долните инстанции не са се произнесли.

С оглед уважаването на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС обаче следва да бъде разгледано направеното възражение за задържане на имота по чл. 72,ал.3 ЗС до заплащане на направените в него подобрения в размер на сумата 11 000 000 евро, както следва да се приема същото, въпреки известната неточност при неговото формулиране . Възражението е направено от втория ответник по иска [фирма], [населено място] в подадения от него отговор по чл. 131 ГПК и е своевременно. Прието е изрично от първоинстанционният съд с определение от 10.02.2014 г. Възражението обаче е неоснователно. Не се спори по делото, че в процесния имот е построена фотоволтаична електрическа централа /ФВЕЦ/. Съгласно разясненията дадени в т.ІІ от ППВС №6 /27.12.1974 г. когато претендираното подобрение представлява незаконно строителство, такова изменение на имота не води до увеличаване стойността , ако собственикът иска премахване на направеното.Въпреки наведения от процесуалния представител на ищеца адв. Г. довод за незаконност на изградената ФВЕЦ , дружеството не е провело пълно и главно доказване , че централата е изградена законно с всички необходими документи. По делото е представено само разрешение за строеж , а допуснатата тройна съдебна техническа експертиза не се е запознала с представен инвестиционен проект за съоръжението , според поставената задача . Същата цитира само разрешение за ползване, което само по себе си не доказва, че изграждането на централата е съобразено със всички относими законови изисквания. Същевременно по делото няма данни , че ищецът иска да запази и да ползва изграденото съоръжение като такова. На второ място, според цитираното постановление, когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Несъмнено основната част от съоръжение представлява соларни модули - фотоволтаични панели и рамки за тях, които са подвижни и могат да бъдат демонтирани. Очевидно премахването на съоръжението няма да промени съществено имотът, доколкото същият е съставлявал земя, негодна за земеделско ползване. С оглед на това следва да се приеме, че по делото не е установено изградената ФВЕЦ да има характер на подобрение по смисъла на чл. 72,ал.3 ГПК , поради което възражението за задържане на имота до заплащане на сумата, с която се е увеличила неговата стойност, е неоснователно.

Съобразно с изхода на спора пред настоящата инстанция, ответниците по касация следва да заплатят на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер общо на сумата 8585,88лв. по равно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 393 от 01.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 517/2015 г. на Апелативен съд – София, ГО, 7 – ми състав, с което е потвърдено решение от 30.07.2014 г., постановено по гр. д. № 251/2013 г. на Видинския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че договор №1/ 26.02.2009 г. , вписан в Службата по вписванията при [населено място] с акт №109,том І, входящ регистров №1, двойно входящ рег. №546/23.03.2009 г. за покупко- продажба на имот № 000307, находящ се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор с площ от 91 925 дка в местност „Есен“, сключен между Министъра на земеделието и храните , чрез инж. Н. Т. , Директор на Областна дирекция земеделие – В. като продавач и Л. А. П. от [населено място], общ. В., обл. В. като купувач, Е НИЩОЖЕН на осн. чл. 26,ал.1,предл.1-во ЗЗД поради противоречие със закона.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Министъра на земеделието и храните като представител на Държавата срещу Л. А. П. от [населено място] , [община], област В. иск с правно осн. чл. 42,ал.2 ЗЗД относно признаване на договора за недействителен по отношение на ищеца като сключен без представителна власт.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да отстъпи собствеността и предаде владението на имот № 000307, находящ се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор с площ от 91 925 дка в местност „Есен“ , при съседи : имот №177001 пасище, мера- общинска земя , [населено място], имот №000249 – полски път на [община], имот №000251 полски път на [община] , имот №177002- пасище , мера , общинска земя [населено място], имот 000303 – дере на [община], имот 177004 – пасище,мера-общинска земя [населено място] и имот №000838- жилищна територия на [населено място], на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните.

ОСЪЖДА Л. А. П. от [населено място] , [община], област В. и [фирма] [населено място] да заплатят на Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 8586,88 лв. по равно.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: