Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

гр. София, 09.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5386 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на Република България против решение № 176/12.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 176/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Третото лице – помагач не е представило писмен отговор.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 396/05.04.2017 г. на състава на ВКС.

Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, с приемо-предавателния протокол, съставен от митнически служители и въз основа на който определена стока е предадена на лице за отговорно пазене, с негово съгласие и със задължението да я пази и върне, създават ли се правоотношения като по договор за влог, предвид разпоредбата на чл.250 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

Договорът за влог е неформален, реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже, както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя (чл. 127, ал. 1 ГПК). Доказателство за предаването на вещта и приемането й от влогоприемателя обикновено е двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. Приемо-предавателен протокол, съставен от митнически служители, с който се предава вещ на отговорно пазене на определено лице, създава правоотношение между страните като при договор за влог, със задължение на влогоприемателя да върне вещта. Отделен е въпросът в случаите, в които се договаря възнаграждение за влогоприемателя, каквато хипотеза законът допуска, като в последния случай задължението за заплащане на възнаграждение следва да е поето от влогодателя от представляващи го лица.

По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:

Безспорно по делото е установено, че във връзка с образувано А. № 128/2010 г. по описа на М. Р., е задържана стока - 6040 кг. газ пропан – бутан. Същата стока е оставена на отговорно пазене на ответника по делото с протокол № 176/29.03.2010 г., съгласно чл. 46, ал. З ЗАНН. Административно наказателното производство е приключило с НП № 128/2010 г., с което било постановено отнемане в полза на държавата на 6040 кг газ пропан - бутан. Същото е потвърдено с решение по д.№448/2010г. по описа на АС-Русе и е влязло в сила на 02.03.2011 г., като този момент процесната стока е държавна собственост. На 21.03.2011г. МФ-А”М.” изпраща покана за доброволно изпълнение изх. № А94/0075/10 до ответника, получена на 24.03.2011 г. от него, с която същият се поканва в седем дневен срок от получаване на поканата да върне оставената при него на отговорно пазене по силата на Протокол № 176/29.03.2010 г. стока - 6040 кг газ пропан - бутан, превозвана в цистерна с ДКН №С 42-13, като я представи пред Митница Р.. Безспорно е и че ответника не е предал стоката, поради което на 27.07.2012г. служители от М. Р. извършили проверка на оставената на отговорно пазене стока и установили, че същата липсва. За извършените констатации е съставен протокол вх. № А94/0075/10 от 27.07.2012г. По заявка на Митница Р. е изготвен и сертификат за стоков контрол № 12/0933, съгласно който не е установено наличие на пропан - бутан в стационарна цистерна с влекач „Скания.С протокол № 4/07.02.2013г. е определена пазарна цена на липсващата стока по реда на Наредба № Н – 9/14.08.2006г. на МФ в размер на 10 086, 80 лева.

Въз основа на горното, въззивният съд е направил неправилен правен извод за липсата на правоотношение между страните на соченото от ищеца правно основание – договор за влог. Наличието на двустранно подписан протокол, с поетото задължение на лицето, поело задължение да пази стоката, да я върне и предаде на митническите органи при поискване, води до извод за наличието на правоотношение като при договор за влог. Неизпълнението на задължението за предаване на вещта по договора за влог и нейната липса /безспорно между страните установена/, води до извод за основателност на предявения иск за заплащане на цената на стоката, в размера на исковата сума.

Предвид горното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да постанови ново решение, с което се произнесе по съществото на спора, в горния смисъл.

При този изход на спора, настоящия състав следва да се произнесе и по предявения обратен иск.

С обратния иск, ищецът е предявил иск за сумата по основния иск, против третото лице помагач, като твърди, че по разпореждане на прекия си ръководител е предал стоката на третото лице-помагач, в негов склад, като по твърдения на ищеца по обратния иск, отново е налице договор за влог между него и третото лице-помагач, като доколкото стоката липсва, моли съда да го осъди да му заплати стоката.

На първо място, легитимиран да предяви иск е лицето, което е предало на влогоприемателя стоката, като това следва да се установи по делото от ищеца по предявения иск. На следващо място, по съображенията изложени по-горе, договорът за влог с всичките си елементи, подлежи на доказване от ищеца по делото, който основава иска си на това правно основание. Ищецът по обратния иск не е собственик на стоката, респ. не е установил по делото той да има качеството на влогодател, какъвто може да бъде и лице, което не е собственик. По делото липсват доказателства за наличието на договор за влог между ищеца, като влогодател, а от друга страна с третото лице-помагач като влогоприемател. Обратният иск се основава, видно от данните по исковата молба по обратния иск, на твърдения за наличието на договор за влог между ищеца и ответното дружество, като тежестта от доказването на тези факти, относно елементите на договора е върху ищеца. Липсата на данни за поето задължение от страна на ответника по иска за приемане на стоката и задължение за връщане, води до извод за недоказаност на предявения иск. За ищеца, респ. за собственика на стоката остава възможността да реализира правата си на друго основание, по друг иск и в друго исково производство.

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца по основния иск следва да се присъдят всички направени по делото съдебни разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо в размер на 1132,93 лева, както и сумата от 900 лева юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, съобразено с разпоредбата на чл.78, ал.8 вр. определения размер по НЗПП.

Предвид изложеното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението № 176/12.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 176/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА А. Т. Х. от [населено място], [улица], вх.6, ет.6 да заплати на Държавата, представлявана от М. сумата 10 086,80 /десет хиляди и осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки / лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1132,93 /хиляда сто тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева, както и сумата от 900 /деветстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. Х. от [населено място], [улица], вх.6, ет.6 против [фирма] иск с правно основание чл.79 вр. чл.250 ЗЗД иск, като неоснователен.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.