Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр. София, 09.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5159 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1465/11.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1844/2016 г. от Х-ти състав на Апелативен съд – София.

Ответникът по касационната жалба [община] я оспорва, с писмен отговор, а вторият ответник по жалбата не е представил писмен отговор. В открито съдебно заседание ответниците не изпращат представители.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 420/11.04.2017 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, улиците в населените моста част ли са от общинските пътища по смисъла на ЗП и ППЗП и задължение на общините ли е тяхното поддържане.Касационното обжалване е допуснато в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По отговора на правния въпрос, състава на касационния съд приема следното:

Разпоредбата на чл.1 ЗП изрично предвижда, че улиците в населените места, които не са едновременно част и от републиканските или общинските пътища, не са част от пътната инфраструктура на републиканската пътна мрежа, като под общински пътища по смисъла на ЗП следва да се приеме, че са онези пътища, които осъществяват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците на съответното населено място. Това следва и от разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗП. Задължението на общините за осъществяване на дейността по поддържане и почистване на улиците в населеното място не следва от разпоредбите на ЗП, а от разпоредбите на ЗОС, според които уличите в населените места са общинска собственост, като при действуващите разпоредби на ЗМСМА, задължение на кмета на общината и на другите органи на общинската администрация е до осигурят поддържането на улиците в съответното населено място, както и тяхното зимно почистване.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Съдът е приел за доказано, че процесната злополука е настъпила при пресичане на уличното платно на улица, което улично платно е било заснежено, обледенено и необработено с пясък, сол и други противозаледяващи материали. Горното се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания на очевидци на произшествието, незаинтересовани от изхода на спора.

Предвид и отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, задължение на общината е да осигури зимното почистване на улиците в населеното място, като бездействието на органите и длъжностните лица на общината ответник в настоящия случай правилно е довело въззивният съд за наличие на предпоставките за ангажирането на безвиновната отговорност на общината на основание чл.49 ЗЗД.

Основният според въпрос е отговорността на третото лице-помагач по обратния иск, предявен от [община], против [фирма]. За да е налице основателност на предявения иск, ищецът по този иск следва да е установил по безспорен начин в процеса поемане на задължение от страна на този ответник да почиства на първо място улиците в рамките на населеното място и на второ място, че не е изпълнил това свое задължение. С писмения си отговор, освен оспорването на иска по същество, ответникът по този иск е изложил твърдения, че уличното платно, на което е станало произшествието, не попада сред уличните платна, за които разполага с техническа възможност за почистване, т.е. да се осигури ширина на почистването 2400 мм, за да е в състояние да се движи специален автомобил за почистване на сняг и разпръскване на смеси за обезледяване, предвид паркирани автомобили и др.п. В тази насока е поискано допускане на техническа експертиза, по което искане липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд, но доколкото във въззивната жалба липсват твърдения за допуснати в тази насока процесуални нарушения, то и въззивният съд не е имал задължението да следи за това служебно. Вън от горното, следва да се изследва поетото задължение от страна на третото лице помагач за почистване на уличните платна и конкретно да се съобрази дали уличното платно, на което е настъпило произшествието е сред тези улици, като се отчете и тежестта от доказването в процеса на този факт.

По делото липсват данни за наличието на писмен договор между страните по обратния иск, като във връзка с установяване на поетите от ответника по обратния иск задължение по делото са представени заповед № 1830/27.11.2014 г. на Кмета на [община], която не е подписана от представител на ответника по обратния иск, както и споразумение относно определяне на цена за заплащане за зимно поддържане, сключено между страните по обратния иск, в което се цитира посочената по-горе заповед, т.е. може да се приеме, че същото е сключено в изпълнение на възложеното от страна на [община] с посочената по-горе заповед. В споразумението е посочено, че представената калкулация за почистване на сняг от улични платна и площади, т.е. налице са косвени доказателства за поето задължение за почистване на сняг от улични платна в рамките на населеното място, доколкото е посочено „улични платна” и „площади”, но също така е посочено, че същото почиства на сняг следва да е по отношение а обхват от 2400 мм на уличното платно.

Други доказателства в насока на ангажиране на отговорността на ответника по обратния иск не са представени, като тежестта от доказването на обхвата на отговорността на ответника е върху ищеца по обратния иск, т.е. той следва да установи на първо място, че ответникът е поел задължението да почиства уличните платна от сняг и да ги обезопаси при обледяване. В представената заповед и цитирана по-горе е посочено, че на ответника се възлага почистването на общинската пътна мрежа, като с оглед отговора на правния въпрос, общинската пътна мрежа не включва улиците в рамките на населените места, а от представеното споразумение също не може да се направи извод за поето задължение за почистване на всички улици в рамките на населеното място, доколкото не касае поето задължение за същото, а представлява договаряне на цена за извършена дейност. Дори да се приеме, че са налице косвени доказателства за поето задължение от страна на ответника по обратния иск за почистване на пътните платна на улиците в рамките на населеното място, то в тежест на ищеца по обратния иск е да представи доказателства, че е конкретната улица, на чието платна е настъпило произшествието е сред улиците, за които именно ищецът е осигурил техническата възможност ответникът да извърши посоченото в споразумението /единственото доказателство, съдържащо данни за волеизявление от страна на ответника/ почистване на платно с ширина 2400 мм. Липсата на доказателства в горната насока, както и доказателствената тежест от установяването на тези факти води настоящия състав до извод за недоказаност на предявения обратен иск по основание.

Предвид изложеното, предявения обратен иск следва да се отхвърли, като постановеното в обратен смисъл решение на въззивния съд следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по обратния иск следва да се присъдят направените в рамките на производството пред трите инстанциии съдебни разноски, в размер общо на 930 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лева, за трите инстанции, съобразено с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК вр. НЗПП.

Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1465/11.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1844/2016 г. от Х-ти състав на Апелативен съд – София само в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [община] сумата 15000 лева, както и в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник, с което З.”АД е осъден да заплати на [община] сумата 15000 лева и разноски по делото, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [община] обратен иск с правно основание чл.54 вр. чл.49 ЗЗД против [фирма], като неоснователен.

ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата 1830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.