currdb:
Решение №227/26.10.2017 по дело №4488/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

София,26.10.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4488 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 593 от 30.05.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 128 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 293/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. Х. Д. от [населено място] против П..на Р.Б., [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата 15218,28 лева, съставляващи неизплатени средства за допълнително материално стимулиране.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, които са се изплащали към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност.

По въпроса по приложението на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. с чл. 100, ал. 4 ЗДСл.:

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона. Когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност, отговорност за тези вреди носи П.... Така при действието на нормата на чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител (обявена за противоконституционна с Решение № 5 от 12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г., ДВ 38 от 2016 г.), съгласно която във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква а от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа, П.. на Р. Б. носи отговорност за понесените имуществени вреди в периода от незаконното отстраняване до възстановяването му на работа – чл. 100, ал. 4 ЗДСл. Съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл., държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, поради което има право на обезщетение в размер на пропуснатите месечни възнаграждения за времето на отстраняването му.

Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база брутна месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения, получавани от служителите за постигнати резултати (т.н. материално стимулиране) нямат характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл) се определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи. То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм при изпълнение на работата му може да бъде извършена само при реално положен труд, поради което допълнително възнаграждение за постигнати резултати не е дължимо за времето, когато служителят не е бил на работа, независимо от причините за това. През времето, в което държавният служител е отстранен от работа поради незаконно повдигнато обвинение той не изпълнява служебните си задължения; преценка за личния му принос, основана на реални факти не може да бъде извършена, поради което не му се дължи допълнително възнаграждение за материално стимулиране.

В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че с постановление на Софийска градска прокуратура от 05.07.2010 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а” НК вр. с чл. 301, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК. С последващо постановление от 27.02.2013 г. по дело № 34 – П/09 г. на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура обвинението е било изменено - ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване престъпление по чл. чл. 301, ал.1, пр. 2, алт. 1 НК вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК за това, че на 30.06.2010 г. в качеството си на длъжностно лице „старши митнически инспектор” при Агенция Митници, в митнически пункт „Капитан А.” е приел дар, който не му се следва - 20 лева от непознато лице, служител под прикритие, за да извърши действията си по служба, изразяващи се в това да обработи своевременно представените му документи и да не изпълни действия си по служба, изразяващи се в осъществяване на щателна митническа проверка. По време на досъдебното производство ищецът е бил временно отстранен от работа със заповед № 10676 от 17.08.2010 г. на директора на Агенция Митници. С присъда от 29.01.2015 г., влязла в сила на 13.02.2015 г. по н.о.х.д. № 831/2013 г. на Хасковски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. След постановяване на оправдателната присъда, ищецът е бил възстановен на работа със заповед № 366 от 24.02.2015 г. С влязло в сила като необжалвано решение № 35 от 11.02.2016 година по гр.д. № 665/2015 година на Хасковски окръжен съд, П... на Р. Б. е била осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение в размер на 47492 лева, съставляващи неполучените трудови възнаграждения за периода от отстраняването му от работа на 17.08.2010 г. до възстановяването му на работа на 24.02.2015 г., както и сумата 840 лева, съставляващи изплатени от ищеца здравни осигуровки за същия период. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че искът за присъждане на сумата 15218,28 лева, съставляващи неполучено от ищеца допълнително възнаграждение за материално стимулиране в периода от 17.08.2010 г. до 24.02.2015 г. е неоснователен. Прието е, че обезщетението за периода, в който ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност, следва да се определи въз основа на трудовото възнаграждение и всички добавки, които имат постоянен характер (така, както е присъдено от първоинстанционния съд); че средствата за допълнително материално стимулиране нямат постоянен характер, а изплащането им е обусловено от преценката на работодателя, формирана въз основа на проявените за периода трудови качества на служителя – ефективното изпълнение на служебните задължения в съответствие с установени критерии, както и че при липса на доказателства, че ищецът несъмнено би получил средства за допълнително материално стимулиране за периода, в който е бил отстранен от работа, претенцията за изплащане на обезщетение в размер на тези средства следва да се отхвърли като неоснователна.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Д. Х. Д. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно размера на обезщетението за имуществените вреди, тъй като възнаграждението за „допълнително материално стимулиране” по същността си е част от трудовото възнаграждение, получава се от всички митнически служители и има постоянен характер, т.е. явява се пропусната полза, която следва да бъде обезвъзмездена по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ответникът по касационната жалба П... на Р. Б. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че въведените от касатора оплаквания срещу въззивното решение са неоснователни.

Изводите на въззивния съд, че дължимото на ищеца обезщетение за периода на отстраняването му от заеманата длъжност следва да се определи въз основа на трудовото възнаграждение и всички добавки, които имат постоянен характер е правилен. Правилен е и изводът, че средствата за допълнително материално стимулиране нямат постоянен характер, а изплащането им е обусловено от преценката на работодателя, формирана според ефективното изпълнение на служебните задължения от служителя; че при липса на доказателства, че ищецът несъмнено би получил средства за допълнително материално стимулиране за периода, в който е бил отстранен от работа, претенцията за изплащане на обезщетение в размер на тези средства е неоснователна. Тези изводи са съобразени с доказателствата, че със заповед от 18.10.2013 г. на Директора на Агенция „Митници”, издадена въз основа на У. правилник на Агенцията са били определени „Правила за определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати”; че съгласно тези правила допълнителните възнаграждения са се определяли според оценка за постигнати резултати на административното звено в Агенцията, индивидуална оценка за постигнати резултати от служителя и отработено време и коефициент за длъжността, т.е. средствата за допълнително материално стимулиране не са били дължими винаги като част от брутното възнаграждение, а са се определяли в зависимост от действително реализирани резултати при реално изпълнение на служебните задължения.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 293/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. Х. Д. от [населено място] против П... на Р. Б., [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата 15218,28 лева, съставляващи неизплатени средства за допълнително материално стимулиране.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: