По приложението на чл. 335, ал. 2 КТ относно момента, в който изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поражда правно действие и в частност кога издадената от работодателя заповед за уволнение е надлежно връчена на работника.

чл. 335, ал. 2 КТ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 226

София, 30.10.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4471 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 405 от 06.04.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1362 от 06.02.2015 година по гр.д. № 19533/2014 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от И. Д. Д. от [населено място] против В. а. „Г.С.Р.”, [населено място] иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ е уважен над размер от 302 лева до 19092 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 335, ал. 2 КТ относно момента, в който изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поражда правно действие и в частност кога издадената от работодателя заповед за уволнение е надлежно връчена на работника.

Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие – от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. В този смисъл решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с влязло на 08.05.2008 г. решение по гр.д. № 6564/2000 г. на Софийски районен съд са били уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от И. Д. Д. против В. а. „Г.С.Р.” за отмяна на уволнение, извършено през 2000 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши научен сътрудник ІІ степен”. На 20.10.2008 г. ищецът е получил съобщение по чл. 345, ал.1 КТ за възстановяването му на длъжността, заемана преди незаконното уволнение. С молби от 08.07.2008 г. и от 28.10.2008 г. ищецът е поискал от ответника да бъде допуснат да изпълнява длъжността, на която е възстановен по силата на съдебното решение. Ответникът не го е допуснал на работа, като със заповед № 1037 от 11.11.2008 г. е прекратил отново трудовото му правоотношение на основание чл. 328, т.10, пр. 2 КТ. Препис от заповедта за уволнение е бил изпратен на ищеца по пощата. Към момента на уволнението, извършено през 2000 г. месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 604,35 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за недопускане на работа, на която служителят е възстановен след отмяна на незаконно уволнение е основателен. Приел е, че заповедта за последващото му уволнение № 1037 от 11.11.2008 г. не е била връчена надлежно на ищеца, т.е. не е породила правно действие, поради което се обезщетение се дължи за периода от 28.10.2008 г. (датата на молбата за възстановяване на заеманата длъжност след съобщението по чл. 345, ал.1 КТ) до датата на предявяване на иска 14.06.2011 г. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил иска с правно основание чл. 225, ал.3 КТ за сумата 19092 лева, определяйки размера на обезщетението въз основа на последното брутното месечно възнаграждение на ищеца преди незаконното му уволнение.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от В. а. „Г. С. Р.”, [населено място] се поддържа, че изводът на въззивния съд, че заповедта за уволнение на служителя не е била връчена надлежно е неправилен, съответно – за неправилност на извода за дължимост на обезщетение по чл. 225, ал.3 КТ след прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Ответникът по касационната жалба И. Д. Д. я оспорва като неоснователна.

По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следото: Изводът на въззивният съд, че заповед за уволнение № 1037 от 11.11.2008 г. не е била връчена надлежно на ищеца е неправилен – че липсват данни писмо с пратка № 8150400069305 с посочено съдържание заповед № 1037 от 11.11.2008 г. да е получено от ищеца. От доказателствата по делото е установено, че пратка № 8150400069305 със съдържание заповед за уволнение от 11.11.2008 г. е била изпратена на адреса на ищеца [населено място], ул. „д-р Заменхов” № 14, ет. 3 на 13.11.2008 г.; на 15.11.2008 г. е получена в пощенска станция В. и върната обратно в София, след като връчителят е удостоверил, че до 08.12.2008 г. пратката не е потърсена от получателя (л. 85 - л. 87 от гр.д. № 26513/2011 г. СРС). Адресът, на който писмото е било доставено съвпада с посочения от ищеца в кореспонденцията му с работодателя, като на същия адрес ищецът е получавал и други пощенски пратки, в т.ч. и лично пратка от работодателя на 04.12.2008 г. С доставянето на писмото, съдържащо заповедта за уволнение на посочения от ищеца адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на изявлението за прекратяване на трудовия договор. Изявлението му е породило правно действие и от този момент трудово правната връзка следва да се счита прекратена.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният от И. Д. Д. от [населено място] против В. а. „Г.С.Р.”, [населено място] иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ е уважен за периода след 08.12.2008 г. При брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода от 28.10.2008 г. до 08.12.2008 г. дължимото обезщетение е за сумата 808 лева, поради което искът над този размер за разликата до 19092 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството пред настоящата инстанция съдебни разноски общо в размер на 395,68 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1362 от 06.02.2015 година по гр.д. № 19533/2014 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от И. Д. Д. от [населено място] против В. а.я „Г.С.Р.”, [населено място] иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ е уважен над размер от 808 лева до 19092 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Д. Д. от [населено място] против В. а. „Г.С.Р.”, [населено място] иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за разликата от 808 лева до размер на 19092 лева.

ОСЪЖДА И. Д. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. а. „Г.С.Р.”, [населено място] сумата 395,68 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: